№ 1067
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АЛ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110213134 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №22-4332-016899/30.08.2022 г. на
началник сектор в СДВР отдел Пътна полиция-СДВР, на В. Г. К., с ЕГН
********** са наложени на основание чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП наказания - глоба
в размер на 1 050 лв., лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца и са
му отнети 12 точки по Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР за нарушение
на чл.21 ал. 2 ЗДвП.
Срещу горепосоченото наказателно постановление е подадена жалба от
Г. чрез процесуалнияму представител а. Х., в която се излагат подробни
доводи за допуснати процесуални нарушения, вкл., че представената
декларация по чл.188 ЗДвП е попълнена не от собственика, както законът
изисква, а от жалбоподателя. Налице е погрешно посочване на нарушената
разпоредба от ЗДвП. Моли съда да отмени изцяло НП като
незаконосъобразно. В жалбата се прави искане за присъждане на разноски на
адвокат по предоставена безплатна правна помощ на основание чл.38 ЗА,
както следва – 303,50 лв. за наложената глоба в размер на 1 050 лв. и 300 лв. –
за наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС, тъй като са
налице две кумулативно наложени, различни по вид наказания, които следва
да бъдат съобразени и с Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В последното с.з. адв. Х. редовно уведомен, не
1
се явява.
В хода на съдебното производство въззиваемата страна не изпраща
процесуален представител и не взема становище по подадената жалба.
Софийски районен съд, намира, че жалбата е процесуално
ДОПУСТИМА, доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от
процесуално легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата, събраните по делото
доказателства, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314
НПК съдът намира същата за ОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема
следната фактическа обстановка:
На 14.06.2022 г. в 23:59 часа, в гр.София на ул. „Околовръстен път”
ATCC "CORDON-M"2 №MD1193, установило, че водач на л.а.”ХХХ” с рег.
№СВ 21 53 ВВ, собственост на Марио Г. К., с ЕГН ********** с посока на
движение от бул.”ХХХ към бул.”Св.Климент Охридски”, като при пътен
възел "Симеоново" се движи със скорост от 166 км/ч с отчетен толеранс от
измерена 172 км/ч при максимално разрешена скорост от 80 км/час, въведена
с пътен знак "В26"
На дата 26.07.2022 г. на жалбоподателя били показани данни от снимка
на нарушението, свалена от техническото средство със заснети дата, час,
скорост и снимка. Въз основа на попълнена декларация от жалбоподателя,
свидетелят В. В. В.ов на длъжност мл. автоконтрольор ОПП-СДВР, съставил
и връчил надлежно на К. АУАН №АД27986/26.07.2022 г.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление за описаното в съставения АУАН нарушение, което било
връчено лично на жалбоподателя и той в законоустановения срок подал
жалба срещу него.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетеля В.ов, декларация по чл. 188 ЗДвП; справки
от ОПП-СДВР, ведно с приложения към тях; справка от Български институт
2
по метрология и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
технически характеристики на същия; протокол от последваща проверка на
системата за видеоконтрол и Заповед на министъра на вътрешните работи,
справка картон на водача, протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система и др.
При направения самостоятелен анализ на събраните по делото
доказателства настоящият съдебен състав намира, че изложената в процесния
АУАН и обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от
събраните по делото доказателства, приобщени от съда към
доказателствената съвкупност по делото.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания по делото свидетел
В. В. В.ов мл.автоконтрольор към ОПП-СДВР, от които се установява, че
процесният АУАН е съставен въз основа на преписката, изготвена при
заснемане на процесния автомобил с автоматизирано техническо средство и
АУАН е съставен едва след попълване на декларация по чл.188 ЗДвП .
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 283 НПК.
От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна
система за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето процесното
нарушение е одобрена и отговаря на нормативните изисквания. От протокола
за проверка се установява, че към датата на заснемане на процесното
нарушение – 14.06.2022 г. видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения е преминала последваща периодична
проверка, като е отговаряла на метрологичните изисквания.
Съобразно разпоредбата на чл. 189 ал. 15 ЗДвП "Изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло приложения снимков материал към
административнонаказателното производство като годно веществено
доказателствено средство.
От същото се установява, какво е било ограничението на скоростта на
3
процесното място, вида, марката и регистрационния номер на управлявания
автомобил, както и измерената скорост – 166 км/ч, /след приспаднат
толеранс/, при ограничение от 80 км/ч, въведена с пътен знак В26, за което са
представени и доказателства от Столична община, вкл. и схема.
В наказателното постановление е посочена скорост на управление на
МПС - 166 км/ч, докато в снимковия материал е отразена скорост от 172
км/ч. От приложените писмени доказателства, изискани служебно от съда от
Български институт по метрология – протокол от последваща проверка се
установява, че допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната
система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3 % при
скорост над 100 км/ч.
В конкретния случай, от приложените веществени доказателствени
средства е видно, че измерената скорост на заснетия автомобил е 172 км/ч.
Т.е., след приспадане на допустимата грешка от 3 % от измерената скорост от
166 км/ч като толеранс в полза на нарушителя.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
При проверка процесуалната законосъобразност на обжалваното НП
съдът счита, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, а НП е
издадено също от компетентен орган.
АУАН и НП са издадени в давностните срокове по чл.34 ал.1 и ал.3
ЗАНН и съдържат всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл.42 и
чл.57 ал.1 ЗАНН.
Съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 189 ал. 4 изр. 1-во ЗДвП,
при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. По
аргумент за противното, когато за съответното нарушение, установено и
4
заснето с автоматизирано техническо средство или система, е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава АУАН, съответно наказателно
постановление, както в случая.
Съдът намира, че фактът на извършеното нарушение е установен по
категоричен и безспорен начин, но същевременно е налице недоказаност
относно неговото авторство.
Отговорността на жалбоподателя е била ангажирана при условията
на чл. 188 ЗДвП като ползвател /водач/ на процесното МПС. Източник на тази
информация е попълнената от него писмена декларация от 26.07.2022 г. Тази
декларация обаче следва да бъде попълнена от собственика на МПС, а не от
жлбоподателя, който няма отношение към собствеността на автомобила. В
случая това е Марио Г. К., с ЕГН **********, а не жалбоподателят. Т.е.,
налице е декларация, попълнена не по изискуемия от закона начин – от
жалбоподателя, който следва да посочи лицето, на което е предоставил
управлението на автомобила си на процесната дата, както и копие от СУМПС
на същото. В случая е налице своеобразно „лишаване” на собственика да
разбере, че с автомобил - негова собственост е извършено нарушение по
ЗДвП, като бъде поканен да посочи в писмена декларация данни за лицето,
извършило в действителност нарушението, кактои копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство.
Отговорността на лицето, на което собственикът е предоставил
управлението му, произтичаща от нормативния регламент на чл. 188 ал. 2
ЗДвП, респ. възниква по силата на закона и е налична само след като бъде
установено, че самият собственик не е нарушител. Последният пък има
предвидена възможност да се „освободи” от нея, декларирайки данните за
самоличността на лицето, на което е предоставил МПС-во и нарушил
правилата за движение по пътищата.
Съдът намира, че при безспорно установено нарушение, не е
категорично доказано неговото авторство, поради неспазена формално
процедурата по установяване на същото, което налага отмяна на НП като
незаконосъобразно.
Своевременно е направено искане в жалбата от страна на
проц.представител на жалбоподателя при положителен от него изход на
5
делото, въззиваемата страна да бъде осъдена на разноските за адвокат, тъй
като предоставена безплатна правна помощ на основание чл.38 ЗА. Желае
същата да му бъде определена от съда, както следва – 303,50 лв. за
наложената глоба в размер на 1 050 лв. и 300 лв. – за наложеното наказание
лишаване от право да управлява МПС, тъй като са налице две кумулативно
наложени, различни по вид наказания,
Видно договор за правна защита и представителство на жалбоподателя
действително е предоставена безплатна правна помощ по смисъла на чл.38
ал.1 ЗА. В този случай, съгласно чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, не
процесуалният представител, а съдът определя възнаграждение в размер не
по-нисък от посочения в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, като не приема становището на адв. Х., че
тъй като са налице две кумулативни наказания, следва за всяко едно потделно
да бъде присъдено възнаграждение. На основание чл. 8 ал.1 вр. чл.7 ал.2 т.2
от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, /при интерес от 1 000 до 10 000 лв. – 400 лв. плюс 10 % за
горницата над 1 000 лв./, като съобрази сложността на съдът намира, че
следва да определи сумата в размер от 405 лв., които следва да бъдат
заплатени на адв. Султан Х..
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-4332-016899/30.08.2022 г.
на началник сектор в СДВР отдел Пътна полиция-СДВР, с което на В. Г. К., с
ЕГН ********** са наложени на основание чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП наказания -
глоба в размер на 1 050 лв., лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца
и са му отнети 12 точки по Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР за
нарушение на чл.21 ал. 2 ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на адв. Султан Х.-САК с личен номер
********** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 405 лв. за
една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7