РЕШЕНИЕ
гр.Кърджали, 27.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното
заседание на четиринадесети август две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Невена Калинова
при участието на секретаря Анелия Янчева разгледа докладваното от съдията гр. дело N 286 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба ищците М.М.Я., Е. Ш. и Я.Ф.Я., чрез адвокат
пълномощник, твърдят, че
са съсобственици по наследство на описания в исковата молба поземлен имот с
пл.сн. N 91,
кв.22 по плана на с.Петлино, общ.Кърджали, с площ 300 кв.м., ведно с двуетажна
полумасивна жилищна сграда със застроена площ 72 кв.м. и паянтова стопанска
сграда със застроена площ 18 кв.м., по наследство от техния наследодател Ф. Я.Я., починал на 28.01.2013г., съпруг на първия
ищец и баща на втория и третия ищец, който на свой ред е собственик на
основание извършено в негова полза дарение от останалите му сънаследници към
даряването на имота, по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот N 63, том 1, дело N 100/1987г, вписан в регистрите на Районен съд Кърджали, с който наследодателя
им е надарен от своята майка с 1/2
идеална част от имота, а останалите идеални части са дарени на наследодателя им
от неговите братя и сестра, за които обаче не са открити писмени доказателства,
въпреки, че такива са налични. Ищците твърдят, че от прехвърлянето на
недвижимия имот след смъртта на общия на дарителите наследодател Я. А. Я.,
наследодателят им е едноличен собственик
на имота и той, както и семейството му владее и ползва същия до
изселването им в Р.Турция през 1989г.,
след която първите години имотът не е ползван от никой, а впоследствие е
посещаван, ползван, ремонтиран и подобряван от ищците и наследодателя им, като
през 1998г. по молба на последния е деклариран на негово име чрез брат му Е.Ю.Х.,
и данъци за имота са плащани от ищците и наследодателя им. Твърдят и, че през
2000г. ответникът моли техния наследодател да се настани да ползва първия етаж
от процесния недвижим имот сграда, което
е разрешено от първия на втория, при условие да поддържа и да пази имота, както
и да плаща данъци и други такси, свързани с имота, като впоследствие е отправено
от ответника предложение да закупи имота, което не е прието от ищците, но
първият през 2018г. се снабдява с нотариален акт за собственост на основание
давностно владение, което основание ищците оспорват при възражение, че имотът
не е владян от ответника през последните 10 години преди снабдяването с
нотариалния акт, както и същият не е извършил ремонтни дейности или подобрения
в имота, и ползва и владее имота без
основание.Искането на ищците е да се установи правото им на собственост
на процесния недвижим имот и се осъди ответника да им предаде владението на
същия, както и се отмени издадения в
полза на ответника нотариален акт за
давностно владение. В съдебно заседание ищецът Я.Ф.Я. лично и другите ищци поддържат иска чрез адвокат пълномощник.
В срока по чл.131
от ГПК ответникът Б.Е.Ю. с отговор на исковата молба, чрез адвокат пълномощник,
оспорва иска
и правата на ищците, конкретно, че са налице условията същите да са собственици
така както се сочи в исковата молба на 1/2 идеална част от наследствения
процесен недвижим имот, тъй като между сънаследниците, за които се сочи от
ищците да са дарители, са налице други договорки, защото към закупуването на
имота от общия им наследодател, на същия от бащата на ответника са предоставени
частично средства за покриване на продажната цена, с уговорка припадащия се от
имота дял съразмерно на тази цена да се счита като обезщетение за този припадащ
се дял.Ответникът твърди, че през 1989г.
семейството на ищците се изселва в Р.Турция и в имота остава да живее единствено
той- до 1992г., след което до 1997г., което твърдение изменя в съдебно
заседание до 1998г., никой не живее в
имота и находящата се в същия сграда става негодна за живеене.Твърди, че след като
той през 1998г. сключва граждански брак, със съгласието на всички останали
наследници на Я. А. Я., както и на наследодателя на ищците Ф. Я.Я., се
настанява със съпругата си в процесния недвижим имот, живее в същия и досега, открива
на свое име партиди за ток и вода, с уговорка през 2000г. между него и
наследодателя на ищците да ремонтира имота, да владее същия както намери за
добре, в т.ч. и като собственик, при единствено желание на наследодателя на
ищците да гостува в имота, когато идва в
България. При това ответникът оспорва и твърденията на ищците, че те и техният наследодател
ползват ежегодно имота, и прави възражение за придобиване на процесния недвижим
имот на основание давностно владение в продължение на повече от 10 години,
конкретизирано като период в съдебно заседание
от 1998г и досега. При условията на чл.74, ал.2, вр. чл.72, ал.2 от ЗС
ответникът предявява възражение за право на задържане за сумата 11 700 лв.
за извършени необходими и полезни разноски в процесния имот, описани в самото
възражение, представляващо стр. 34 от делото,
което конкретизира в първото съдебно заседание/по т.2, че подмяна на врата
касае подмяна на врата от алуминиева дограма, по т.6, че поставената метална
врата представлява входна метална врата на имота и по т.1, че ремонтът на
покривната конструкция представлява подмяна на керемиди, греди и ремонт на комин/ и което изменя по размер след
заключението на СТЕ, диференцирайки разноските за направа на подобренията и
увеличената стойност на имота.В съдебно заседание ответникът чрез
адвокат пълномощник поддържа възраженията срещу иска, претендира за
отхвърлянето му, а при условията на евентуалност за уважаване на възражението му
за право на задържане на процесния недвижим имот до заплащане на направени
полезни и необходими разноски.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема за установено следното:
Налице е правен
интерес от предявяване на иск за собственост, тъй като ищците твърдят, че са
собственици на имота по наследство, а наследодателят им е собственик по договор
за дарение, и ответникът владее имота, легитимирайки правото си на собственост с
нотариален акт по обстоятелствена проверка.
С ТР N 11/2012г. от 21.03.2013г. по тълк. д. N 11/2012г. на ОСГК на ВКС е прието, че нотариалният акт,
с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК относно
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй
като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на
собственост тежестта на доказване се носи от оспорващата страна, без да намира
приложение редът на чл.193 от ГПК, и когато и двете страни в правния спор се
легитимират с нотариални актове за право на собственост върху имота/било
констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на
доказателствената тежест при оспорване на правата ще се извърши по общото
правило на чл.154, ал.1 от ГПК като всяка страна следва да докаже своето право,
т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно
основание.
В
изпълнение на правомощието си по чл.146, ал.1 т.5 от ГПК при разпределение на
доказателствената тежест съдът указа на ищците да установят, че са собственици на
имота по наследство от своя наследодател Ф. Я.Я., починал на 28.01.2013г.,
както и че техният наследодател е
собственик на процесния недвижим имот въз основа на извършени дарствени
разпореждания от неговите сънаследници и конкретно тези на Я. А. Я., починал
на 05.01.1987г., а на ответника указа да
установи, че в периода от 1998г. и до предявяването на иска владее и ползва
непрекъснато процесния недвижим имот, както и манифестира това свое намерение
спрямо ищците и техния наследодател като владение на имота за себе си и като
негов собственик, а по възражението му за право на задържане на имота и да
установи вложените разноски за труд и материали, довели до запазване на имота и
до увеличаване на стойността на имота, както и каква е увеличената стойност на
имота.
Съгласно т.2 от
ТР 4/2012 от 17.12.2012г., ОСГК на ВКС изискуемото от чл.120 от ЗЗД, вр. чл.84
от ЗС волеизявление/позоваване на давност/ не е елемент от фактическия състав
на придобивното основание по чл.79 от ЗС, но правната последица –придобиване на
правото на собственост или друго вещно право не настъпва автоматично с изтичане
на установения в закона срок, защото фактическият състав на владението съгласно
чл.68, ал.1 от ЗС включва както обективния елемент на упражняване на
фактическата власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя, и
за придобиване на вещното право е необходимо обективирано волеизявление с цел
както зачитане волята на правните субекти, така и за защита на обществения
интерес чрез създаване на яснота по отношение на субектите и обектите на
вещните права с оглед правната сигурност.Затова е необходимо потвърждаване
наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците на придобивната
давност чрез предявяване на иск или възражение при наличие на спор за
собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт за собствеността
въз основа на продължилото в срока по чл.79 от ЗС владение.
Ищците са
наследници на Ф. Я.Я. като преживяла го съпруга и деца.Наследодателят им е
роден през 1962г. и умира на 28.01.2013г.Той е син на Я. А. Я./Ю. Х.Н./, който
е роден през 1930г. и умира на 05.01.1987г., оставяйки за свои наследници по
закон, призовани към смъртта му да го наследят, преживялата го съпруга Х.Т. Я.,
наследодателя на ищците Ф. Я.Я. и по-големите му братя и сестра-Ш.Ю.С., С. Я.Я.,
Н.Я.Я. и Е.Ю.Х., последният баща на ответника.
Приживе, общият
наследодател на последните, Ю. Х.Н. /Я. А. Я./ е собственик на процесния
недвижим имот на основание договор за нотариална продажба от 17.09.1976г., и
след смъртта му на 05.01.1987г., преживялата го съпруга дарява сина си Ф. Я.Я. с 1/2 идеална част от имота, която сделка не
се спори като осъществен правопораждащ юридически факт от страните на правото
на собственост с тази идеална част от имота на Ф. Я.Я., на името на който като
единствен собственик, в данъчна служба-Кърджали на 13.05.1998г. е деклариран
имот/земя и сграда/ в с.Петлино, с електрификация, без водопровод и канализация,
придобит по покупка, без документ за собственост.При декларирането земята е
посочена като парцел в строителни граници с площ 400 кв.м. по план от 1988г. и
застроена площ 80 кв.м. на жилищна полумасивна сграда/къща/, построена 1953г.
на 2 етажа, с масивна ограда на имота с височина 1.20 м.Декларирането е заявено
от Е.Ю.Х. като пълномощник на Ф. Я.Я., което изрично се сочи и в исковата молба
от ищците.Не се спори между страните по идентичността на продадения, дарения и
декларирания недвижим имот, както и, че това е имотът, за който ответникът
легитимира собствеността си по давност по Нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно
владение от 05.07.2018г. на нотариус N 020 по РНК.
Oт показанията на св. Ш.Ю.С., леля на ищците Я.Ф.Я. и Е. Ш., и на ответника Б.Е.Ю., сестра на бащите на последните, се установява,
че семейството й, без брат й Е., баща на ответника, живее в имота до
изселването им в Турция през 1989г., когато къщата остава празна, тъй като брат
й Е. живее в с.Воловарци, като тя и братята й прехвърлили дела си на Ф., защото
той останал при родителите им и се грижел за тях и за имота, и брат й Е. не е давал пари на баща й.След изселването,
ответникът без да пита никой, се настанил в имота, а Ф. идвал в имота един-два
пъти в годината след 1995г., от петък вечер до неделя, като самата тя го
виждала 5-6 пъти общо до смъртта му, преди която тя и Ф. били на гости в къщата
при Б..Отношенията между Ф. и Б. били добри, но на нея лично Б. нищо не й е казал
за имота, но в долния етаж на къщата той направил кухня и ламинат около 9 кв.м.
през изминалата година.От показанията на св. Х.Н.Х., който живее в с.Петлино от
1973г., се установява, че имотът бил на Ф., който идвал от време навреме, а след
смъртта му, жена му дошла няколко пъти, но нямало спор между Б. и Ф., който казвал
„Веднъж на годината може да дойда, на втория етаж да си стегна една стая“.В
двора на имота Б. направил само навес за дърва.От показанията на св. Е.Ю.Х.,
баща на ответника и чичо на ищците Я.Ф.Я. и Е. Ш., се установява, че той дал на баща си пари,
които не му достигали, за покупката на имота в с.Петлино, които той не искал да
му бъдат върнати, в т.ч. и от братята и сестрите му, които след смъртта на баща
им се събрали и решили да прехвърлят имота на Ф., но свидетелят отказал да прехвърли дела
си. След смъртта на баща му, в имота останали да живеят майка му, Ф., жена му и
сина им Я. до 1989г., след което се изселили в Турция с всичкия си багаж и оставили
къщата празна, но в която от 1989г. до 1994г. живяла баба му Ф., а до 1998г.
никой не живял.След 10 години Ф. се върнал, но на гости. През 1998г., когато
синът му Б. се оженил, се настанил със семейството си в къщата, за което получил
съгласие от него и всички други братя и сестри, като свидетелят лично ходил в
Турция, разговарял с тях и им казал Б. да живее в къщата и да я оправи, като Ф. казал Б. да се грижи за къщата, а те да идват на гости.На
погребение/не става ясно кое/ Б. лично питал чичо си Ф. дали да прави ремонти и
по тази причина къщата не се срутила. По-късно, когато Ф. дошъл, одобрил
ремонтите. Ф. идвал през една-две години, на гости, и Б. го посрещал добре.В къщата
Б. сменил външната врата, прозорците, направил кухнята, прокарал ВиК
инсталация, открил партиди за ток и вода, оправил дъските на първия етаж,
таваните, покрива, оправил падналата от каменна зидария ограда на имота,
възстановил стопанската постройка/ салмичка/.До смъртта на Ф., Ш. нямала възражения Б. да живее в къщата, тя
знаела, че той счита имота за свой и като идвала, казвала на Б. „Добре, че си
го направил, ако не беше ти, къщата щеше да падне“.За декларирането на имота,
свидетелят обяснява, че през 1998г. казали всеки, който е отишъл в Турция, да
дойде да подава декларации, за да не вземе държавата къщата, и свидетелят я декларирал
на името на Ф., като в началото свидетелят плащал данъка, а после Б. продължил
да го плаща, както и тока и водата. Сам свидетелят също дал съгласие синът му да
се настани да живее в имота, и дрязгите почнали след като починал брат му Ф.. От
показанията на св.Н.С.С., съсед на имота от 1998г., която познава Б. и
наследниците на Ф. и знае за спора за къщата на Б., се установява, че от 1998г.
знае, че къщата е на Б., и първия път, не по-рано от 10 години след изселването
през 1989г., видяла Ф. в двора на къщата с Б. да пият бира, когато и
семейството на Б., жена и деца, е там, и Ф. казал на Б.: „Къщата е твоя, прави
каквото ти искаш и каквото ти е удобно, радвам се, че го правиш“. Ф. идвал през
няколко години, за да си сменя паспорта или за нещо друго, а Ш. идвала на гости.В селото се знаело, че къщата
е на Б., който правел и ремонти- сменял
врати/ПВЦ/, правил покрив, баня, кухня, а преди това къщата била необитаема,
външната вратата била открадната и влизали животни, оградата била полусрутена,
дървените прозорци били изгнили и Б. ги сменил с ПВЦ.В имота идвала и жената на
Ф., но не и децата му.От показанията на св. Незиха Ю. Елмаз, съсед на имота от
1978г., се установява, че след 1989г.
къщата била празна, като 2-3 години живяла една стара баба Ф., и след 1998г. дошъл
да живее Б., който ремонтирал къщата, която била в окаяно състояние, а Ф. идвал
на гости и казвал, че имотът е на Б..
От неоспореното
по реда на 200, ал.3 от ГПК заключение на СТЕ във връзка с установяване на
вложените разноски за подобрения на процесния имот от ответника, се установява,
че разноските за това възлизат на 13 914.10 лв., а стойността на имота е
увеличена с 15 201лв., като СМР са извършени за ремонт на покривна
конструкция и подсилване на конструктивни елементи на полумасивната жилищна
сграда/комин, греди и керемиди/, подмяна на врати и прозорци, боядисване на
стени и тавани след мазилка и кърпеж,
обособяване на кухня и баня с всички необходими инсталации и
мебели/оборудване, настилки в дневна, изграждане на ВиК инсталация, откриване
на партида за ел.енергия и ремонт на ел.инсталация, изграждане на бетонова
ограда и поставяне на външна метална врата, основен ремонт на стопанската
постройка, с което обстоятелствата по възражението за извършени необходими и
полезни разноски в имота от ответника са установени, предвид и гласните
доказателства, че от 1998г. в имота живее ответникът заедно със семейството си,
при което и периодът, в който разноските са правени е след 1998г., предвид
състоянието на жилищната сграда в имота, и допустимо след изтичане на период от
10 години съгласно чл.79, ал.1 от ЗС ответникът се позовава пред нотариус на
придобиване на имота по давностно владение.
Не е спорно между
страните, че имотът за който спорят е този в с.Петлино, на който собственици са
били техни баба и дядо, както и свекърва и свекър на първия ищец, както и, че бабата
прехвърля на бащата/респ. съпруг на ищците 1/2 идеална част от имота през
1987г. и след смъртта на съпруга си, след което всички, които живеят в
имота-тя, надареният и семейството му, както и другите му сестра и братя, без
брат му Е., се изселват през 1989г. в Турция, имотът остава празен, като за
няколко години до 1994г. живее старата им баба Ф., и едва през 1998г. трайно в
него се настанява да живее ответникът заедно със семейството си, когато имотът е в много лошо състояние и
негоден за живеене, но в резултат на извършени множество ремонти на всички
части на сградата се превръща в жилище на ответника и семейството му, в което
надареният Ф. и съпругата му идват на гости, при заявено от първия както пред
брат си Е., баща на ответника, така и пред съседи, че имотът е на Б..Така към
смъртта си наследодателят на ищците губи правото си на собственост, което има
по дарение, възлизащо на 1/2 идеална част от имота, както и по наследство от
баща си/1/6 идеална част от имота/, на което основание ищците не се позовават,
тъй като имотът се владее от ответника с намерение да стане негов собственик,
доказателство, за което е позоваването на давностно владение пред надлежен за
това орган, с издаден в негова полза титул за собственост през 2018г.Към
2013г., когато наследодателят на ищците умира, поради изминал период от 10
години на владение на имота, в патримониума му само привидно, формално се
включва право на собственост на процесния имот в съответствие с легитимиращите
го за това титули за собственост по дарение от майка му и наследство от баща
му, при липса на доказателства както преди 2008г., когато изтича период от 10
години от установената от ответника фактическа власт на имота, преди 2013г.,
когато настъпва смъртта на наследодателя на ищците, и след тази година, да е
упражнявано върху имота владение съответно от наследодателя на ищците или
самите ищци, което да е с цел отстраняване на ответника от имота, в частност
последното като явно, което следва от
всички обстоятелства по делото, в т.ч. и от твърденията на ищците в исковата
молба, да е прекъсвано, обезпокоявано, смущавано.При това ответникът е лице,
чуждо на наследствения кръг както на първоначалните собственици, така и на този
на ищците, което владее от 1998г. имота като свой собствен, спокойно и
непрекъснато, повече от 10 години, и пряко и пълно доказва основанието за
издаване от нотариуса на нотариален акт по обстоятелствена проверка, при
установено начало на владението, продължаващо и понастоящем, без да губи
фактическата власт на имота, тъй като прекъсване на същата по смисъла на чл.81
от ЗС не се установява, и по арг. от чл.83 от ЗС то е непрекъснато, постоянно.Не
е пречено от ищците, наследодателя им
или трето лице ответникът да ползва имота.Владението му е спокойно и явно,
защото не е установено и поддържано с насилие и по скрит начин, и защото е
доброволно установено, както и е несъмнено, защото се установява, че
фактическата власт се упражнява с намерение за своене-следва от установеното предаване
на имота за ползване със съгласие в него да се извършват ремонти и да се живее
от ответника и семейството му, подобряването на имота в значителна степен и
позоваването пред нотариус на последиците от владението, които действия нямат
случаен характер, а са израз на воля да се държи и да се запази вещта. В
Решение N 55/8.10.2015 г. по гр.д. N 3255/2014 г., II г.о. на ВКС е прието, че владението
върху определена вещ може да бъде предадено от едно лице на друго по волята на
предишния владелец и законът не поставя изисквания, на които следва да отговаря
съгласието за предаване на владение. В Решение N 3/25.01.2016г. по гр.д. N 3973/2015г., I г.o. на ВКС е прието, че предаването на владението не е
формален акт-може да стане с конклудентни действия, или да се изрази словесно,
и когато владението е установено по този начин, или чрез предаване на
фактическата власт, и няма данни фактическата власт да е отнета, действа
презумпцията на чл.69 от ЗС и на чл.83 от ЗС – приема се, че имотът се владее
от владелеца за себе си и без прекъсване. Една от най-важните
последици на упражняваното владение е възможността да се придобие собствеността
върху вещта с изтичането сроковете по чл.79 от ЗС.Позоваването на ответника пред
нотариус на последиците на вече изтеклата придобивна давност, които се зачитат
към един минал момент - момента на изтичането на давностния срок, и доказването
на 10-годишно владение, обуславя правомощие на съда да отхвърли иска на ищците за
собственост на имота, тъй като доказателствената сила на нотариалния акт на
ответника не е оборена и удостовереното с акта притежание на право на
собственост на спорния имот по давност отговаря на действителността. Без
значение в случая е и дали е налице противопоставяне на владение на ищците и
техния наследодател, тъй като не се установява между тях и ответника да е
налице съсобственост, произтичаща от наследяване или друг общ правопораждащ
собствеността факт, при което презумпцията на чл.69 от ЗС се прилага на общо
основание и намерението за своене се предполага, и е достатъчно доказването на
упражняване на фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 от ЗС -Тълкувателно
решение N 1/2012 на ОСГК на ВКС, както и Решение N 31/08.02.2016г. по гр.д. N 4539/2015, I г.о., ВКС, щом
презумпцията не е оборена, в случая от ищците, при проведено успешно насрещно
доказване с оборване на твърденията им, че ответникът държи имота за тях като
собственици/респ. за наследодателя им до смъртта му.
При доказване на тези предпоставки от ответника и установеното загубване на
правото на собственост на ищците и техния наследодател на процесния недвижим
имот, искът по чл.108 от ЗС подлежи на отхвърляне, при който изход на делото съдът
няма правомощие да се произнася по искането за отмяна нотариалният акт, издаден в полза на ответника, по арг. от чл.537, ал.2 от ГПК /искането не е предмет на самостоятелен иск-ТР 3/2012, ОСГК на ВКС/, както и да се произнася по заявеното при условията на
евентуалност възражение на ответника за право на задържане на процесния
недвижим имот до заплащане на направени полезни и необходими разноски.
На основание
чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищците са
направените от ответника разноски по делото в размер на 800 лв., от които 500
лв. адвокатско възнаграждение и 300 лв. за възнаграждение на вещо лице по СТЕ.
Мотивиран от
горното, Районният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищците М.М.Я. с ЕГН **********,
Е. Ш. с ЕГН ********** и Я.Ф.Я.
с ЕГН **********, всички с адрес ***, срещу ответника Б.Е.Ю. с ЕГН **********,***,
иск за собственост по чл.108 от ЗС, за признаване за установено спрямо
ответника, че ищците са собственици/съсобственици/ по наследство на Ф. Я.Я.,
починал на 28.01.2013г., на поземлен имот с пл.сн. N 91, кв.22, по плана на
с.Петлино, общ.Кърджали, одобрен със Заповед N 2474/26.09.1988г., с площ 300 кв.м., ведно
с находящата се в него двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ
72 кв.м. и паянтова стопанска сграда със застроена площ 18 кв.м., при граници: североизток-поземлен имот с пл.сн. N 90 в кв.22,
северозапад- поземлен имот с пл.сн. N 89 в кв.22,
югоизток-път, югозапад-улица, и за осъждане на ответника Б.Е.Ю. да предаде на
ищците М.М.Я., Е.
Ш.
и Я.Ф.Я. владението на същия имот.
ОСЪЖДА М.М.Я. с ЕГН **********, Е. Ш. с ЕГН ********** и Я.Ф.Я. с ЕГН **********,
всички с адрес ***, да заплатят на ответника Б.Е.Ю. с ЕГН **********,***, сумата в размер на 800 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: