№ 762
гр. ***, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. И.А
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20244430101368 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск с правно основание иск чл.432 ал. 1 от КЗ.
Делото е образувано въз основа на искова молба от С. П. В. с ЕГН
********** от гр.*** бл.93 вх.Д ап.16 против ***. Ищцата твърди, че е
внучка на починалия Т. И. Ф. Сочи, че същият е починал на 11.03.2019г. в
следствие на ПТП, възникнало на 25.02.2019г. в гр.***, за което виновен
водач е Г. П. А. с ЕГН ********** от гр.***. Твърди, че спрямо Г. А. било
повдигнато обвинение за това, че на 25.02.2019г. около 22,40 часа в гр.***, на
ул.П***, пред жилищен блок №10, при управление на МПС л.а. *** с ДКН
**** КН, собственост на ***, нарушила правилата за движение по пътищата,
установени в ЗДвП, съответно чл.21 ал.1 и чл.116 ЗДвП и по непредпазливост
причинила смъртта на Т. И. Ф, на 81 годишна възраст, починал по–късно в
болница, като деецът избягал от местопроизшествието, което деяние
съставлява престъпление по чл.343а ал.3 предл.6 б.“б“ предл.1 вр. Ал.1 б.“в“
вр. чл.342 ал.1 НК. Сочи, че за деянието било образувано ДП №89/2019г. по
описа на ОП ***, а впоследствие било образувано НОХД №327/2023г. по
1
описа на ОС *** и потвърдено с решение №2/0501.2024г на ВТАС. Ищцата
твърди, че присъдата влязла в законна сила на 24.02.2024г. и с нея на Г. А.
било наложена наказание Лишаване от свобода за срок от една година, което
изпълнение било отложено с тригодишен изпитателен срок. Твърди, че
управлявания от подсъдимата автомобил имал сключена застраховка
„*********** със застрахователна полица валидна от 12.06.2018г. до
11.06.2019г. След приключване на производството ищцата твърди, че заявила
претенция пред ответното дружество, по която била образувана щета 000-
1000-61-19-7242. През месец октомври 2023г. била уведомена, че не попада в
кръга на лицата, които имат право на обезщетение за причинени
неимуществени вреди и било отказано изплащане на обезщетение. Ищцата
твърди, че в резултат от вредоносното деяниe, като внучка на Т. И. Ф,
загубила в негово лице здравата опора, която той бил за нея и цялото
семейство. С внезапната загуба претърпяла и продължава да търпи
непреодолима мъка, болки и тъга, тъй като с него бил свързан целият
живот. Между тях съществувало силно чувство на обич, топлота и
привързаност. Сочи, че за нея той бил не само ***, но и нейна надежда и
опора в живота, радвала се на неговата помощ и грижа. Моли съда да осъди
ответното дружество да и заплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 10000 лева ведно с лихвата от 11.03.2019г.
до пълното издължаване на сумата.
С молбата са представени писмени доказателства и е направено искане
за допускане до разпит при довеждане на двама свидетели.
В определения от закона срок е постъпил отговор от ответника, с който
оспорва исковата претенция. Сочи, че от фактическите твърдения не се
установява, че ищцата следва да получи обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на *** си вместо неговите най-близки роднини, доколкото не се
твърди такива да не съществуват или пострадалия и най-близките му роднини
да са били в обтегнати отношения. Оспорва наличието на особена близост
между ищцата и нейния *** поради това, че ищцата няма други близки.
Оспорва иска, тъй като не са представени доказателства, ищцата да е страдала
от заболяване, поради което да е зависела от грижите на починалия си *** и
да няма кой да полага грижи за нея след смъртта му. Оспорва исковата
молба, тъй като не се твърди наличие на други обстоятелства, поради
наличието на които ищцата и нейния *** да са имали особено близки
2
отношения и особена връзка, различна от обичайната. Сочи, че ищцата не е
наследник по права линия на починалия, доколкото има наследници от първи
ред – низходящи, които са легитимирани да получат обезщетение. Твърди, че
е налице съпричиняване от страна на починалия поради нарушение на чл.108
ЗДвП. Оспорва претенцията по размер. Оспорва претенцията за лихва.
В съдебно заседание ищцата поддържа исковата молба, като намалява
размера на претенцията на 5000 лева, а ответникът оспорва иска поддържа
доводите в писмения отговор. В указания срок страните са представили
писмени защити.
Не е спорно между страните, че към момента на деянието -
25.02.2019г., лекият автомобил л.а. „***“ с ДКН ****КН е имал сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ в ****, полица № 22118001712688.
Установява се от приложеното на лист 9 от делото писмено доказателство, че
с присъда №22 / 05.07.2023г., в постановена по НОХД № 327/2023г., в сила от
24.02.2024г., водачът на лекия автомобил Г. П. А. е призната за виновна за
процесното противоправно деяние, съставляващо престъпление по чл.343,
ал.3, предл.6, б.„б“, предл.1, вр. вр. чл.342, ал.1 от НК. Не е спорно между
страните, че е отправена претенция до **** от ищеца за заплащане на
обезщетение и отказ на **** да заплати обезщетение за неимуществени вреди
вследствие настъпилото на 25.02.2019г. пътно транспортно произшествие, на
което искане е постановен отказ, приложен с исковата молба.
Не е спорно между страните, че ищцата е внучка на пострадалия Т. Ф,
починал при процесното ПТП.
По делото е изготвена авто-техническа експертиза, от заключението на
която се установява, че произшествието се състои в удар между процесния
автомобил и пешеходеца Т. Ф. Около 22,40 ч на 25.02.2019г., на ул.*** пред
номер 10, лек автомобил *** с ДКН **** КН, управляван от Г. Р се движил в
посока юг със скорост 67,57 км/ч. По същото време, попътно на движението
на това МПС, в дясно на пътното платно се движил пешеходеца Т. Ф. В
момента, в който челната част на автомобила, достигнала разстояние от около
35 метра от мястото на удара, пешеходецът променил посоката си на
движение и от западния тротоар слязъл на асфалтовата настилка. След като
пешеходецът изминал разстояние от 1,7 м, непосредствено преди контакта
между предната дясна ъглова част на автомобила и тялото му, той се завъртял
3
по посока на часовниковата стрелка. Водачът на автомобила предприел
спиране и настъпил удар между дясната ъглова част на автомобила и тялото
на пешеходеца в областта на бедрото. Последвала ротация на тялото,
отхвърляне, падане и търкаляне върху асфалтовата настилка.
При възникналото ПТП, видно от приетото по делото заключение на
вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, се установява,
че причина за настъпилата смърт на пострадалия е тежка черепно-мозъчна
травма. Установява се, че пострадалият бил употребил алкохол, като
концентрацията на алкохол в кръвта му била 1,72 промила, което
представлява средна степен на алкохолно опиянения и се характеризира с
умерени нарушения на мисловната дейност, речта, съобразителността,
вниманието, координацията на движения, ориентировката в пространството,
силно забавени реакции и понякога сънливост. В заключението е посочено, че
установеното количество алкохол несъмнено е повлияло негативно върху
походката, възприятията, координацията на движенията и бързината на
реакциите. Предвид възрастта на пострадалия, на 81 годишна възраст, в
повечето случаи, това алкохолно опиянение прави походката им по- бавна и
по- несигурна. Отделно от това, на тази възраст хората имат умерени към
значителни дегенеративни изменения в костната и хрущялна структура на
крайниците и изтъняване на хрущялните повърхности на ставите.
За установяване на отношенията между ищцата и починалия при ПТП
неин ***, съдът допусна до изслушване двама свидетели по искане на ищцата
– м**** на починалия, и *** на ищцата и *** на почиталия. В показанията си
свидетелката М В., заяви, че ищцата е била в добри отношения с *** си и
често му ходила на гости. Посочва, че живели на близко разстояние и стигали
за 10 – 15 минути до дома му, а като ученичка ходела да обядва при него.
Посочва, че ищцата живее в *** и е живяла там и когато *** починал.
Свидетелката заяви, че ищцата има три деца, едното от които е в първи клас,
другото на две години, а третото дете е бебе. Заяви, че когато е починал баща
при процесното ПТП, ищцата имала две деца. Свидетелката заяви, че
ищцата живее в *** от 5 - 6 години и е заминала там след като е завършила
училище.
Показанията на свидетелката са неточни и противоречиви. Ако се
приеме, че ищцата е завършила училище на 20 години, а сега тя е на 40
4
години, то означава, че е заминала в *** пред 20, а не преди 5 -6 години, както
твърди свидетелката. Твърди, че когато починал баща , ищцата имала две
деца, второто от които в момента е на 2 години, което не е възможно, тъй
като процесното ПТП е реализирано преди 5 години.
От друга страна, от показанията не се установява, ищцата да е имала
изключително близки отношения с *** си. На въпросите за контактите на
ищцата с починалия ***, посочва, че е водила децата при *** им на ***, тъй
като ищцата е живяла при баща си, а не при нея. В показанията си твърди, че
ищцата контактувала с *** си, само когато си идвала в ***, тъй като *** не
ползвал интернет и не са могли да контактуват докато тя е била в ***.
Противоречиви и неясни са и показанията на свидетеля ***,
биологичен *** на починалия при ПТП и *** на ищцата. В показанията си
заяви, че след развода на сестра му, ищцата е живяла при майка си, което е в
противоречие с установеното, че ищцата е живяла при баща си. Свидетелят
заяви, че ищцата има две деца, което противоречи на установеното, по делото,
че има три деца. Заяви, че живее в чужбина от около 5 години, което също не
отговаря на истината, тъй като е заминала в *** след училище, което е преди
20 години. След заминаването за чужбина, свидетелят сочи, че присъствал
на срещи между ищцата и нейния *** един – два пъти, когато си е идвала.
С оглед така установеното, съдът прави следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл.380 от КЗ. По силата на договора за застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят покрива отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени
вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и
използването на моторни превозни средства. За основателността на
предявения иск по делото следва да бъде доказано кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1.вреди, които стоят в причинна връзка с
осъществено застрахователно събитие, 2.наличие на застрахователен договор,
по който застрахован е причинителя на вредата, 3.настъпило ПТП, 4.вината на
водача, 5.причинно-следствената връзка между смъртта на ***то на ищцата,
деянието на водача и настъпилите за ищцата вреди; наличието на
5
застрахователно правоотношение между водача на МПС и ответното
дружество.
В настоящия случай се установи безспорно настъпилото ПТП, вина на
водача, наличието на застрахователен договор „Гражданска отговорност“
между собственика на автомобила, с който е причинено процесното ПТП и
ответното дружество. Установи се и съпричиняване на ПТП от страна на
пострадалото лице, което с оглед установеното в автотехническата
експертиза, съдът приема, че е 50 %, тъй като пострадалото лице е слязло от
тротоара в тъмната част на денонощието и се е движил на разстояние от 1,7
метра от бордюра, с което е нарушил правилата за движение по пътищата.
Спорно по делото е настъпването на неимуществени вреди за ищцата
от смъртта на нейния ***, т.е. дали ищцата е от кръга на лицата, които имат
право на обезщетение по КЗ поради изключителната връзка между нея и
починалото лице, вследствие на ПТП със застрахования автомобил, какъв е
интензитета и размера на неимуществените вреди.
В тази връзка е налице съдебна практика (Решение
№60070/29.06.2021г. на ВКС, т.д.№904/2020г., I т.о., ТК), съгласно която е
справедливо и други лица извън най-близкия семеен и родствен кръг да имат
право на обезщетение за неимуществени вреди, но само в случай, че са
създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзк а,
заради съдържанието на която търпят морални вреди и страдания от смъртта
му, сравними с интензитет и продължителност с болките и страданията
на най-близките. Тази възможност следва да се допусне като изключение
само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали
причина между починалия и лицето да се породи особена близост, която да
оправдае получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди наред с най- близките на починалия. В българските
семейни традиции, между ***вците и внуците съществуват близки
отношения, а връзката между тях се характеризира с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна близост. Тези отношения, макар и близки не са достатъчни
да предпоставят обезщетяване. Такова обезщетение би се дължало само при
наличие на конкретни житейски обстоятелства, при които
привързаността е толкова силна, че смъртта на съответния родственик е
станала причина за болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
6
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Наличието на такава връзка съдът преценява във всеки отделен случай
съобразно събраните доказателства и обезщетение се присъжда само в
случай, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно
доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като
интензитет и продължителност морални болки и страдания. Връзката между
починалия и ищцата предполага наличие на оправдани очаквания за взаимна
грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие и нейното отсъствие
изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на
обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Съдебната
практика (Решение №17/16.03.2021г. по т.д.№291/2020г., ІІ т.о. ВКС,
Решение №92/17.11.2020г. т.д.№ 1275/2019г. ІІ т.о. ВКС) приема, че
житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена
връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени
изчерпателно, но като примерни ситуации могат да се посочат
„продължителното отглеждане и възпитание на внук от баба/*** по причина
на заболяване, смърт, дезинтересиране от детето или работа на
родителя/родителите в чужбина, трайно полагане на грижи за бабата/***то от
внука, вместо от неговите родители“.
Съгласно задължителните указания с ТР №1/2018г. по т.д.№1/2016г.
ОСНГТК ВКС, не подлежи на доказване само особената житейска ситуация,
като причина за възникване на връзка на особена близост. При условия на
пълно и главно доказване следва да се установи наличие на три групи факти,
а именно : факти, доказващи близка връзка, надхвърляща типичното
съдържание на връзката, традиционно за българското семейство, бит и морал;
факти, установяващи съдържанието на тази връзка - продължителност,
интензитет и проявления, съобразими за период значително преди и към
момента на настъпване на смъртта, които да позволяват квалифицирането
й като необичайна; факти установяващи болки и страдания от загубата,
надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайно търпимите от смъртта на
близък човек. Неустановяването на която и да е от трите групи факти
изключва обосноваването на активна материално - правна легитимация на
ищци, по искове за обезщетяване на неимуществени вреди, извън кръга
очертан с ППВС №4/1961г. и ППВС №5/1969г.
7
В хода на производството ищцата не доказа тези факти. Не бяха
представени факти, от които съдът да изгради лично впечатление за
изключителност на тази връзка. Установи се, че в продължение на години
преди настъпилата смърт, ищцата е живяла в чужбина и не е поддържала
връзка с *** си. Същата не е контактувала с него нито пряко, нито от
разстояние с възможностите на съвременните технологии. Контактите на
починалия с неговата внучка – ищца, са резултат на традициите в българското
семейство, в което е нормално внуците да контактуват редовно с баби и
***вци, особено в детска възраст. Не се установи ищцата да е претърпяла
неимуществени вреди, надхвърлящи като интензитет и продължителност
болките и страданията, които е нормално да търпят внуците по повод загубата
на обичан от тях ***. Дори ищцата да е преживяла тежко загубата на *** си,
което не се доказа, то това не води до извод за наличие на изключителна
близост ищцата и починалия, а е резултат от нормалните отношения и
традицията в българското семейство. Ищцата е живяла през последните 20
години в чужбина и се е срещала с *** си 1 – 2 пъти , когато си е идвала от
чужбина. Не си е идвала за погребението му, а е помолила майка си да му
запали свещ, което е житейски нормално поведение и отношение към
роднина. По делото не се събраха доказателства ищцата да е преживяла тежко
смъртта на *** си, напротив, нито един от двамата свидетели не установи да е
страдала, да се е интересувала от състоянието му след ПТП-то до неговата
смърт.
От значение в случая е да се установи също и наличието на такава
връзка непосредствено преди и за значителен период назад спрямо момента
на настъпване на непозволеното увреждане. В случая се установи връзка на
ищцата с *** , макар и не изключителна, в детството, а непозволеното
увреждане е настъпило в един значително по-късен момент.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е изцяло
неоснователен и следва се отхвърли.
По разноските: С оглед изхода на делото, в полза на ответника следва
да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК в размер на 700 лева
за депозит за експертизи. Ответникът е направил искане за присъждане на
юрк.възнаграждение в размер на 400 лева. Съдът счита, че такова следва да
бъде присъдено в размер на 100 лева с оглед фактическата и правна сложност
8
на делото, както и обстоятелството, че е разгледано в едно съдебно заседание.
Воден от изложеното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. П. В. с ЕГН ********** от гр.*** бл.93
вх.Д ап.16 против ***, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр**** №67А иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за заплащане на
обезщетение в размер на 5000 лева, за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се претърпени болки, страдания и психически стрес от смъртта на
нейния *** *** И. Ф с ЕГН **********, починал вследствие на ПТП,
осъществено на 25.02.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на настъпване на ПТП – 25.02.2019г., до окончателното изплащане,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК, С. П. В. с ЕГН ********** от
гр.*** бл.93 вх.Д ап.16 ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр**** №67А, сумата от 800,00 лева, представляваща
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред ***ски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
9