Р Е Ш Е Н И Е
№ 261149 / 10.11.2021г.
гр. Перник, 10.11.2021 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети октомври през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 06592 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник
2303, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, чрез юрк. Софрониева, срещу Р.И.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1729,60 лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018
г. – 30.04.2019 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес ****, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК – 02.07.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата
222,58 лв., представляваща обезщетение за забава върху месечните плащания за
периода от 10.07.2018 г. до 15.06.2020 г., за които вземания е издадена Заповед
№ 1930/03.07.2020 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 03200/2020 г. на
РС – Перник.
Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия за жилище,
находящо се на посочения адрес, за процесния период при действието на публично
известни общи условия. Счита, че ответникът, в качеството на потребител на
топлинна енергия, дължи начислената стойност. Тъй като последният не заплатил
дължимата цена в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят,
дължи и лихва за забава върху главницата по всяка фактура за процесния период.
Моли да се приеме за установено, че ответникът му дължи сумите, за които в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, както и за осъждането му за
сторените в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. С.И., е депозирал отговор на
исковата молба, с който възразява, че исковете са недопустими, тъй като не са
предявени срещу собственика или ползвателя на имота, евентуално -
неоснователни. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните по доставка
на топлинна енергия за процесния имот. Твърди, че не е нито собственик, нито
ползвател на процесния имот, поради което няма качеството потребител на
топлинна енергия. Оспорва общите условия на ищцовото дружество да са разгласени
по предвидения в закона ред. Оспорва счетоводствтото на ищцовото дружество да е
редовно водено, както и че до процесния имот е доставена топлинна енергия в
претендирания размер. В условията на евентуалност възразява за погасяване на
вземанията по давност. По изложените съображения се моли за отхвърляне на
предявените искове и присъждане на сторените разноски.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 03200 по описа за 2020 г. на РС –
Перник е видно, че по заявление на
„Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед № 1930/03.07.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Р.И.Д. за сумата 1729,60
лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018
г. – 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ****, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК – 02.07.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 222,58
лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
10.07.2018 г. до 15.06.2020 г., както и за сторените разноски за
производството.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК като са събрани данни от връчителя, че лицето е в чужбина.
Представено е извлечение от сметка за абонат Р.И.Д. за
периода 05/2018 – 04/2019 и общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от 2008 г., публикувани във в. „Съперник”, бр. 82/3959/ на 29.04.2008 г.
С доклада по делото е обявено на страните, че на съда е
служебно известно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди са публикувани в един местен и централен ежедневник (в - к “Съперник”,
бр. 82 от 29.04.2008 г. и в – к „Новинар, бр. 101 от 30.04.2008 г.).
От нотариален акт № 104, т. III, рег. № 12729, дело № 478 от 2012 г. се установява, че на 21.11.2012
г. В.И.И. и съпругата му А.М.И. са учредили вещно право на ползване на Р.И.Д. и
съпругата му С.К.М.Д. върху недвижим имот, а именно: апартамент, находящ се в ****,
в жилищна сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор №
55871.515.7285, и са продали същия на К.Р.Д..
От препис-извлечение от акт за сключен граждански брак изх.
№ 21/ГРС 6733/30.09.2021 г., издадено от Община Перник, се установява, че Р.И.Д.
и С.К.М.Д. са сключили гражднаски брак на 13.09.1997 г.
От приетото по делото заключение на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот се
намира в топлоснабдена сграда, по отношение на която е въведена услугата за
дялово разпределение на топлинната енергия от момента на сключване на Договор №
298/19.12.2001 г. за услугата „дялово разпределение на толинната енергия“ между
етажната собственост и „Техем сървисиз“ ЕООД-гр. София. Вещото лице посочва, че
между ищцовото дружество и фирма „Техем сървисиз“ ЕООД-гр. София, е сключен
Договор № 97 от 30.11.2011 г. за услугата дялово разпределение на топлинната
енергия със срок една година и клауза за безсрочно продължение с по още една
година, ако липсват възражения от подписалите го страни, и Договор № 76 от 01.09.2017
г. с фирма „Директ“ ЕООД-гр. София. От заключението на същата експертиза се
установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция, е
преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се
използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за
достоверни. От заключението се установява още, че е извършен редовен отчет на
показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от
карнетите, водени от топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна
енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от
брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия.
Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното
количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на
етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и
енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът
достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно след проведени
отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са
отразени в индивидуалните сметки по имоти. Вещото лице е посочило, че
начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия,
са в съответствие с действащите по време на процесния период цени на
топлоенергията. В тази връзка вещото лице пояснява, че стойността на
топлоенергията за процесния период за имота съответства на посочената в
исковата молба.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на
експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от
ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени
по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането
на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник последователно
е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на
ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката
за дялово разпределение и други.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца
към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК при данни, че не живее на адреса, поради което на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК
за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите
установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването,
че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на
топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент
на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно
отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата
на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент
на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба
и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно
право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на
топлинна енергия.
С доклада по делото е обявено, че на съда е служебно известно, че общите
условия на ищцовото дружество са публикувани в един местен и един централен
ежедневник. С оглед изложеното, съдът приема, че същите са разгласени по
предвидения в закона ред и влезли в сила.
От приетия по делото нотариален акт и препис-извлчение от
акт за сключен граждански брак се установява, че на 21.11.2012 г. в полза на Р.И.Д.
и съпругата му С.К.М.Д. е чуредено вещно право на ползване върху недвижим имот,
а именно: апартамент, находящ се в ****, собственост на К.Р.Д..
Според чл. 57, ал. 1 ЗС, ползвателят на имота е длъжен да
плаща разноските, свързани с ползването му. С оглед изложеното и предвид
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ ползвателят следва да заплаща стойността на
ползваната топлоенергия в имота, което е оправдано от гледна точка на това, че
само той извлича ползите от вещта, а собственикът не може да владее и ползва
вещта си. Поради това вещният ползвателят следва да заплаща стойността на
ползваната топлоенергия в имота.
По изложените съображения, съдът приема, че за процесния период между ищцовото дружество,
ответника и неговата съпруга в
качеството на носители на вещно право на позлване върху процесния имот,
е налице договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба.
Съгласно чл. 32 СК /Обн. ДВ. бр. 47 от 23 Юни 2009
г./, действащ към процесния период, разходите за задоволяване на нужди на
семейството се поемат от двамата съпрузи, които отговарят солидарно за
задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Доколкото разходът
за доставяна топлинна енергия за ползвания от съпрузите имот е за задоволяване
на нужди на семейството, кредиторът може да поиска изпълнение на цялото
задълежение от всеки от солидарните длъжници.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установи, че стойността на доставената топлинна енергия за процесния период е в
размер на сумата 1729,60 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на ищцовото дружество е
възникнало вземане за главница в пълния предявен размер.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Предвид неизпълнението на падежа, ответникът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания от
деня, следващ изтичане на 30-дневния срок от периода, за който се отнасят. Съдът, съобразявайки
падежните датите на съответните месечни вземания от процесния период, размерите
на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, достига до извод,
че обезщетението за забава е в размер на 222,58 лв., считано от 10.07.2018
г. до 15.06.2020 г.
С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на
ишцовото дружество е възникнало вземане за лихва за забава в претендирания размер.
По възражението за погасяване на вземанията по
давност:
Наличието на възникнали облигационни задължения към
ищцовото дружество е основание за разглеждане на направеното от страна на
ответника възражение за погасяването им по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви
и за други периодични плащания. В настоящия случай процесните вземания се
погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия
е периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е
процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от
Общите условия на “Топлофикация - Перник” АД е предвидено, че купувачите са
длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 -
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено,
че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в
размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През
30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този
срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). С
оглед изложеното и при установеното по делото, следва извод, че изискуемостта
на главницата за най-стария отчетен период -
месец 05/2018 г., е настъпила на 01.07.2018 г.
Съгласно чл. 116 б. „б“ ЗЗД давността се прекъсва с
предявяване на иска, а сългасно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК.
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение
е подадено на 02.07.2020 г., с което даваността за вземанията е прекъсната.
Водим от горното, съдът прави извод, че предявените
искове са основателни и следва да бъдат уважени в пълния предявен размер.
Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като
правоувеличаваща последица от предявяването му, следва да бъде уважено и
искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране
на заявлението в съда – 02.07.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Предвид изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски. От
представените доказателства се установява, че ищецът е сторил разноски за
заповедното производство в размер на 39,04 лв. за държавна такса и 50,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 89,04 лв., а в исковото производство
разноски в размер на 39,04 лв. за държавна такса, 200,00 лв. – депозит за
експертиза, 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 5,00 лв. – такса за
съдебно удостоверение, и 190,00 лв. - депозит за особен представител, т.е. 534,04
лв., които следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.И.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Топлофикация
– Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв.
„Мошино”, ТЕЦ „Република“ сумата 1729,60
лв. /хиляда седемстотин двадесет и девет лева и шестдесет стотинки/, представляваща
главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2019
г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес ****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.07.2020 г., до окончателното изплащане на
вземането, и сумата 222,58 лв. /двеста двадесет и два лева и
петдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху месечните плащания за периода от
10.07.2018 г. до 15.06.2020 г., за които вземания е издадена Заповед №
1930/03.07.2020 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 03200/2020 г. на РС
– Перник.
ОСЪЖДА Р.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – Перник” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република“, сумата 89,04 лв.
/осемдесет и девет лева и четири стотинки/ - разноски за заповедното
производство, и сумата 534,04 лв. /петстотин тридесет и четири лева и четири
стотинки/ – разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 03200 по описа за 2020 г. на Районен
съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:И.Д.