№ 2299
гр. Пловдив, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20225330206004 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К, № 4646982, издаден от ОД на
МВР - Пловдив, с който на В. Н. Д. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.
2, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 300,00 /триста/ лева за нарушение
на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
Настоящото производство е образувано след като с Решение № 1877/
26.10.2022 г. постановено по КАНД № 1683/ 2022 г. по описа на
Административен съд Пловдив е отменено Решение № 1143 от 03.06.2022 г. ,
постановено по АНД № 828 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Пловдив,
при съобразяване с указанията, дадени от касационната инстанция.
С въззивната жалба и в съдебно заседание, жалбоподателят, действащ
чрез пълномощника си адв. У. поддържа конкретни доводи за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания ЕФ, поради което иска неговата отмяна.
Претендират се разноски.
С приложено писмено становище по делото въззиваемата страна излага
съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на ЕФ.
1
Моли за потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита,
че видно от полученото от въззиваемата страна писмо вх. № 90726/11.11.2022
г. по описа на Районен съд Пловдив /л. 16 от съд. дело № 6004/2022 г. / и към
датата на съдебното заседание същата не разполага с разписка за надлежно
връчване на ЕФ.
Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната
практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на
санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на
жалбата в установения в чл. 59, ал.2 ЗАНН срок, считано от датата на
надлежно връчване.
В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да
докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14 -
дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е
подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие,
дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на
администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за
този извод са следните:
Електронният фиш е издаден за това, че на 26.03.2021 г. в 18,52 часа, на
Републикански път II-64, км 49 + 800 в посока с. Труд, при въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/час, и при отчетен
толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС – Лек автомобил, „Пежо
207“, с рег. *** се движело с установена наказуема скорост 91 км/ч, тоест с
наказуемо превишение от 31 км/час.
Собственик, на когото е регистриран автомобилът е В. Н. Д..
Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство "CORDON-
2
M"2 MD1196.
Противно на възраженията на жалбоподателката посочената в ЕФ
фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от формираната по
делото доказателствена съвкупност, включваща:
- приложеното по административната преписка статично изображение,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол. В тази връзка отново следва да се посочи, че в случая
нарушението е заснето с техническо средство CORDON-M2 № MD 1196.
Видно от удостоверението за одобрен тип тази камера работи с радар, с
вградено и автоматично разпознаване на номера на МПС - тоест за разлика от
техническите средства тип TFR-1M, при които все пак е налице човешки
фактор при разпознаване на номера на МПС, при процесното АТСС процесът
е изцяло автоматизиран и са изключени всякакви съмнения относно
достоверността на разпознаването. Освен това е налице и пълно съвпадение
между посочения в ЕФ автомобил и този, който се забелязва на статичното
изображение. Налице е пълна идентичност и между автомобила, посочен в
ЕФ и автоматично разпознатия номер, означен на гърба на представеното по
делото статично изображение
- приложената от по делото справка за регистрация на МПС, от която е
видно, че именно жалбоподателката е регистриран собственик на процесното
МПС.
Във връзка с пасивната легитимация на жалбоподателя следва изрично
да се посочи, че в чл. 189, ал. 4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна
отговорност за собственика на МПС, който в общия случай следва да понесе
отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на
режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС
статично изображение или от видеоклипа да се установява действителния
водач. В този смисъл - Решение № 1986/27.10.2021г. на Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав по а.н.д. № 1750 по описа на съда за 2021
година, Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, и др.
Собственикът може да снеме отговорността от себе си по два
алтернативни механизма. Първият е по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, като за
3
всяко отделно управление на МПС, с декларация посочи кое е действителното
лице, което го е извършило, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай
издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на
посоченото лице.
Вторият начин е чрез вписване в свидетелството за регистрация на МПС
по реда на чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на
вътрешните работи на регистриран ползвател, в който случай на основание
чл. 188 ЗДвП отговорност за извършеното нарушение носи регистрирания
ползвател и ЕФ се издава направо на негово име, като в този случай именно
той се ползва от правомощието по чл. 189, ал.5 ЗДвП да посочи с декларация
действителното лице, което е управлявало МПС, ако е било различно от него.
В конкретния случай жалбоподателката не се е възползвала от нито
един от двата алтернативно предвидени способа, поради което именно тя е
санкционирана в качеството си на регистриран собственик и не може да
оспорва авторството на деянието в процеса по обжалване на ЕФ.
Правилно е приложен и чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е
приспаднат толеранс от - 3 км/ч. В този смисъл следва да се съобрази, че
съгласно Протокола за последваща проверка допустимата грешка при
отчитане на измерена скорост при пътни условия до 100 км/ч е именно +/- 3
км/ч. В приложеното статично изображение е посочено, че АТСС е отчело
скорост на движение на процесния автомобил 94 км/ч. След приспадане на
нормативно определения толеранс се получава и скоростта, за която е наказан
дееца с ЕФ - 91 км/ч. и която скорост законосъобразно е посочена в ЕФ като
наказуема.
Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на
ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
4
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.
Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилни-
прикрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на
участък от пътя.
В случая от приложеното писмо за удостоверение за одобрен тип е
видно, че ЕФ е издаден при използване на втория вид мобилно АТСС
/преносими, временно разположени на участък от пътя, по-известни като
триножници/, което е стриктно в изпълнение на законовите норми.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след
изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16.01.2018г./ изисквания за законосъобразност на
използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол, като
възраженията на жалбоподателката в обратна насока са изцяло несподелими.
Съображенията за този извод са следните:
- нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство CORDON-M2 MD 1196, представляващо преносима система
за видеоконтрол /триножник/, което се установява от изричното отбелязване в
този смисъл в Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021г.;
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от
приложеното по делото писмо за одобрен тип средство за измерване;
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт
по метрология на одобрените за използване типове средства за измерване под
номер В-46, видно от приложеното по делото писмо от БИМ.
- техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото
Протокол за последваща проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021г.;
- надлежно е съставен и попълнен протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., който съдържа всички необходими реквизити.
- в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е направена отметка, че
техническото средство е разположено, настроено и използвано съгласно
нормативните и техническите изисквания, с отбелязване на имената и подпис
на служителя удостоверил това обстоятелство, което е доказателство за
5
спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата.
Тук следва да се съобрази и трайно утвърденото разбиране в съдебната
практика, че Протоколът по чл. 10 от Наредбата представлява официален
свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на
извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите
изисквания за неговата законосъобразност, като нещо повече, той се ползва с
материална доказателствена сила, ако не е оборен по надлежния ред, като в
процесния случай подобно опровергаване не е налице.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че към датата
на извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни
изменения (ДВ. бр.6 от 16.01.2018г.), вече е отпаднало изискването мястото
на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова
информация, поради което същите не представляват изискване за
законосъобразно използване на АТСС.
При спазване на изискванията за законосъобразно използване на АТСС,
правилно е приложен и материалния закон. Деецът е нарушил въведено с
пътен знак В26 ограничение на скоростта за движение извън населено място,
с което е реализирал състава на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
В този изричен смисъл, че при нарушение, изразяващо се превишаване
на ограничението, въведено с пътен знак В26 - коректната правна
квалификация е именно чл. 21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП е и трайната практика на
Административен съд- Пловдив, обективирана в редица актове, включително,
но не само - Решение № 1833 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1731 / 2021 г.
на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1988/
27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение № 378 от 22.02.2021
г. по к. адм. н. д. № 3239 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд -
Пловдив и др.
Приложена е и коректната санкционна норма - чл. 182, ал.2, т.4 ЗДвП,
доколкото превишение от 31 км/час в извън градски условия попада именно в
приложното поле на тази норма, като наложената санкция кореспондира със
законоустановения размер.
Противно на възраженията в жалбата подробно са описани обективните
признаци на нарушението, включително мястото на извършване на същото,
6
съгласно правните норми, за което е санкциониран дееца - чл. 21, ал.2, вр. чл.
21, ал.1 ЗДвП, вр. чл. 182 ЗДвП, от които е видно, че съставомерната форма
на изпълнителното деяние е превишаване на пределно допустимата скорост
на движение, въведена с пътен знак В26.
Всички относими признаци към посоченото изпълнително деяние са
надлежно описани в ЕФ - разрешена скорост, въведена с пътен знак В26,
наказуема скорост (получена като от установената скорост на снимковия
материал е приспаднат законоустановения толеранс), наказуемо превишение,
рег. № на МПС, с което е допуснато нарушението, регистриран собственик
на МПС, както и място на извършване на нарушението. По отношение на
последното и предвид наведеното с въззивната жалба възражение е
необходимо изрично да се посочи, че в ЕФ надлежно, пълно и ясно по
небудещ съмнение начин е посочено и точното място на извършване на
нарушението, а именно Републикански път II – 64, км. 49 +800, посока село
Труд. В тази връзка следва да се съобрази и че съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП,
ЕФ се издава съгласно образец утвърден от министъра на вътрешните работи,
който в случая се явява изцяло спазен и според който липсва изискване да се
посочва дата на съставяне на ЕФ.
В този изричен смисъл - Решение № 930 от 10.05.2021 г. по к. адм. н. д.
№ 721 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение
№ 791 от 16.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 467 / 2021 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 791 от 16.04.2021 г. по к. адм.
н. д. № 467 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
С оглед пълнота на изложението следва да се отбележи, че по служебна
инициатива на съда по делото бяха събрани доказателства, че процесният
пътен участък - път II-64, км. 49+800, посока село Труд попада в обхвата на
действие на законосъобразно поставен знак В26, въвеждащ ограничение на
скоростта от 60 км/час.
Посоченото обстоятелство се установява не само от изричното
отбелязване в този смисъл в протокола по чл. 10 от Наредбата, но и от
полученото писмо от стопанина на пътя – ОПУ Пловдив с вх. № 90486/
11.11.2022 г. /л. 12 от съд. дело № 6004/2022 г./
В същото изрично се сочи, че цитираният в ЕФ участък от път II - 64
км. 49 + 800 попада в отсечка с две платна на движение. Нарастването на
7
километража на пътя е в посока от село Труд към град Пловдив.
На самия км. 49 +800, ляво платно няма поставени никакви пътни
знаци, в т.ч. пътен знак В26. Посоченият пътен участък обаче е в зоната на
действие на пътен знак В 26 - 60 км/ час, който е поставен на км. 49+860,
непосредствено преди участъка от пътя за който се отнася забраната
/съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредбо 18 за сигнализация на пътищата с пътни
знаци/, и действието му се изчерпва при км. 49 + 739, където има кръстовище
при входа на „Рефан“.
Към 26.03.2021 г. този пътен знак е съществувал на самото място.
Същият е монтиран от собственика на Фабрика за парфюми и козметика
„Рефан“, изграден в обслужващата зона на път II – 64 , в изпълнение на
предписания на съвместна комисия между представители на ОПУ Пловдив и
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив , оформени в констативен
протокол от 12.11.2019 г. В коментираното писмо изрично се сочи, че за
точната дата на поставяне на пътния знак не е съставен нарочен документ , но
ОПУ Пловдив разполага със снимков материал направен при ежедневните
обходи на пътя , от който е видно, че към 04.02.2021 г. знакът е бил наличен
на мястото, и от тази дата до настоящия момент, същият не е бил демонтиран,
като няма данни да е обект на посегателство, повреждане или унищожаване.
Знакът е поставен при спазване на правилата на Наредба № 1/ 17.01.2001 г.
/чл. 5/ и Наредбата за специалното ползване на пътищата.
Посочената от ОПУ-Пловдив информация в писмото съответства на
приложените към писмото писмени доказателства, включително схема на
наличното знаково стопанство, поради което се кредитира от съда и се цени
като доказателство за законосъобразното поставяне и физическо наличие на
знака В26 към момента на извършване на нарушението. В идентичен смисъл
са и другите налични по делото писма от ОПУ Пловдив, а именно писмо вх.
№ 45684/ 12.08.2021 г. /л. 13 от съд. дело № 828/2022 г./ и писмо изх. № 11 –
00 – 193/ 18.02.2022 г. /л. 6 от КАНД № 1683/ 2022 г. по описа на
Административен съд Пловдив/. В тази връзка и предвид изрично въведеното
в съдебно заседание пред настоящия съдебен състав възражение за
несъответствие между мястото на контрола и мястото на което се твърди да е
извършено нарушението е необходимо да се отбележи следното:
Видно от приложеното по преписката статично изображение на
8
процесното нарушение, същото е заснето в посока на движение на МПС от
град Пловдив към село Труд в режим на приближаване. Действително зад
гърба на МПС се вижда знак В34 – „Край на забраните“, който видно от
приложената на л. 7 от КАНД № 1683/ 2022 г. по описа на Административен
съд Пловдив, схема на наличното знаково стопанство е разположен на км. 50
+ 415, като същият се отнася до въведените с пътни знаци забрани касаещи
път II – 64, но за движещите се МПС в дясното платно, т.е в обратна посока
на движение от село Труд към град Пловдив. Посоченият знак В34 е
неотносим към въведената забрана със знак В26 , въвеждаща ограничение на
скоростта от 60 км/ час, което важи за път II – 64 със зона на действие от км.
49 + 860 до км. 49 +736, в която зона попада и процесният км. 49 +800 в
посока на движение към село Труд.
В аспект на гореизложеното следва да се посочи, че меродавни в случая
са разпоредбите на Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организиране на
движението по пътищата, според чл. 4 от която стопанинът на пътя отговаря
за организацията на движението, включително и поставянето на пътна
сигнализация по даден пътен участък.
Същевременно в чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че Проектът
за организация на движението се одобрява, както следва:
1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция "Пътища";
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното
областно пътно управление;
3. за местни пътища - от кмета на съответната община.
От друга страна в чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че
подлежащият на одобрение проект за организация на движението включва и
организацията на скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал.3 от
Наредбата следва да стане и посредством поставяне на съответната пътна
маркировка и пътни знаци.
От гореизложеното е видно, че за да бъде законосъобразно поставен
пътен знак на републикански път Втори клас (какъвто е процесния) е
необходимо и достатъчно да е проведена съгласувателна процедура със
съответното Областно пътно управление (в случая ОПУ-Пловдив), като видно
от полученото писмо от същата институция тези нормативни изисквания са
9
изцяло спазени.
Изцяло неоснователни са възраженията във връзка с връчване на ЕФ.
Съгласно трайната съдебна практика връчването на санкционния акт е изцяло
неотносимо към неговата материална или процесуална законосъобразност, а
има значение само за преценката дали е спазена срочността на жалбата. В
този смисъл независимо дали ЕФ е връчен редовно или не, деецът разполага с
алтернативната възможност по свое собствено усмотрение да подаде жалба до
съда или да поиска анулиране на ЕФ от наказващия орган по реда на чл. 189,
ал.5 или 6 ЗДвП.
Ако връчването действително е било нередовно, това е изцяло в полза
на дееца, доколкото преклузивният 14 - дневен срок, предвиден в чл. 189, ал.5
или чл. 189, ал.8 ЗДвП не би се считал изтекъл, респективно пропуснат.Така
изрично Решение № 1988 от 27.10.2021г. на Административен съд Пловдив,
ХХІІ касационен състав по к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година,
Решение № 974 от 14.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 530 / 2021 г. на XXI състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 1760 от 04.10.2021 г. по к.
адм. н. д. № 1637 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд –
Пловдив.
В процесния случай жалбата е счетена за подадена в срок, а по делото
няма данни лицето да е подавало искане до наказващия орган за анулиране на
ЕФ, поради което не може да се говори за каквото и да било ограничаване на
правото му на защита, включително предвид заявеното, че към ЕФ при
връчването му липсвала снимка. Следва да се посочи, че в закона липсва
изискване редовността на връчване на ЕФ да се обуславя от прилагането на
снимка, удостоверяваща изложените в него фактически констатации още
повече, че такава снимка е приложена по административно наказателната
преписка и жалбоподателката е имала възможност да се запознае с нея.
Изцяло неоснователно е възражението, че мястото на заснемане на
нарушението не попадало в обхвата на действие на пътния знак В26. За да
обоснове тези си изводи защитата се позовава на математически изчисления и
съпоставка на отразеното в протокола по чл. 10 от Наредбата за разстоянието
между пътния знак В26 и разположението на камерата, както и данните от
писмото на ОПУ за точното местоположение на пътния знак и зоната му на
действие.
10
Действително в протокола по чл. 10 от Наредбата е отбелязано, че
АТСС е позиционирано на 150 метра от пътния знак.
Според трайната съдебна практика Протоколът по чл. 10 от Наредбата
представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява
мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на
нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.
Нещо повече, той се ползва с материална доказателствена сила, ако не е
оборен по надлежния ред. В този смисъл - Решение № 1433 от 09.07.2021 г.
по к. адм. н. д. № 1292 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 1247 от 21.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1212 / 2021 г. на
XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1469/13 юли 2021
год. ХІХ състав на Административен съд Пловдив, к.а.н.дело № 1414 по
описа за 2021 год.
В процесния случай материалната доказателствена сила нито е
опровергана, нито е оспорена от страните (точно обратното - защитата
навежда доводите си именно позовавайки се на Протокола по чл. 10), поради
което съдът е обвързан да приеме за достоверни отразяванията в него.
В този смисъл предвид:
- отбелязването в протокола, че АТСС е разположено на 150 метра от
знака В26;
- данните от писмото на ОПУ, че зоната на действие на знака е от км.
49+860 до км. 49+736, то чисто формално се явяват верни изчисленията на
адв. У., че самата камера е била разположена извън зоната на действие на
пътния знак. Това, обаче в никакъв случай не означава, че самото заснемане
на процесния автомобил е било извън зоната на действие на знака В26,
доколкото подобно съждение не държи сметка за удостоверителното действие
на протокола по чл. 10 от Наредбата, което (както вече се изясни по-горе)
обхваща не само мястото на разполагане на АТСС, но и мястото и времето на
контрол и начина на осъществяване на контрола.
Както в ЕФ, така и в протокола по чл. 10 изрично е отбелязано, че
мястото на контрол е именно пътен участък 49+800, за който вече се изясни
от писмото на ОПУ, че попада в зоната на действие на пътния знак В26,
поставен на км. 49+860.
Тук следва да се проведе разграничение между място на разполагане на
11
АТСС и място на контрол, разбирано като мястото, където АТСС извършва
заснемане в зависимост от настройките на обхвата на действие на камерата.
Следва да се съобразят отбелязванията в инструкцията за експлоатация
според които обхвата на действие на камерата е в зависимост от конкретното
разстояние, на което е разположена камерата от центъра на лентата за
измерване, като когато това съотношение е по-малко, тоест ако МПС попада
извън настроения обхват на действие на камерата, АТСС не отчита като
валидни резултатите от измерването и преминаването не се записва.
От гореизложеното е видно, че от значение, за да се прецени дали
камерата заснема само МПС, които се намират в зоната на действие на пътния
знак В26 е не дали самата камера е разположена в зоната на действие на
пътния знак, а дали настройките на обхвата на заснемане на камерата са
такива, че да заснема само тези МПС, които са в зоната на действие на пътния
знак В26.
В протокола по чл. 10 от Наредбата, на който се позовава защитата за
математическите си изчисления, и чиято удостоверителна сила не е оспорена
и опровергана, изрично е отбелязано, че АТСС е разположено и настроено
съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните
предписания, като това удостоверяване е скрепено с подпис и саморъчно
изписване на имената на удостоверилия го полицейски служител.
Подобно нормативно изискване, чието спазване е удостоверено е
правилото на чл. 8 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., според което:
„При контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта
мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на
скоростта“.
Предвид всичко гореизложено следва да се приеме, че точното
местоположение на камерата и настроения обхват на нейното действие са
съобразени по такъв начин, че тя да извършва заснемане точно на посоченото
в протокола място на контрол – км. 49+800, което (както вече се посочи)
попада в зоната на действие на пътен знак В26.
Противно на възраженията на защитата, по делото е представена и
снимка на АТСС, на която е видно разполагането му на път II-64 и посоката
на заснемане, отразена в протокола по чл. 10 от Наредбата.
12
Изготвянето на дигитална снимка на АТСС е изрично отбелязано в
Протокола по чл. 10, удостоверяващ разполагането и използването на АТСС
именно на процесната дата, на посочените в ЕФ време и място, поради което в
достатъчна степен е доказана връзката между представения снимков материал
и конкретното разполагане и използване на АТСС. В този изричен смисъл
Решение № 2351 от 29.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2422 / 2021 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1913 от 21.10.2021 г.
по к. адм. н. д. № 1650 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 1911 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1375 / 2021 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив. В цитираната практика
изрично се сочи, че законодателят не е поставил изискване за дата и номер на
снимковия материал, доказващ разполагането на АТСС, доколкото тези
обстоятелства се установяват успешно от отбелязванията в Протокола по чл.
10 от Наредбата.
Не на последно място, следва да се посочи, че дори да можеше да се
приеме (а то - не може), че представената снимка на камерата не е за
процесното използване на АТСС и валидна снимка не е представена, според
трайната съдебна практика, действително би било налице нарушение на чл.
10, ал.3 от Наредбата, но то не би било съществено, доколкото, както вече се
отбеляза мястото на контрол и използването на АТСС съгласно нормативните
и техническите изисквания се установява от отбелязванията в Протокола по
чл. 10 от Наредбата. В този изричен смисъл Решение № 2219/ 19.11.2021
год.на Административен съд - Пловдив, ХХІІ състав, КАНД № 2161/ 2021
год., Решение № 2081/5.11.2021г. на Административен съд Пловдив, КАНД
№ 1974/2021, Решение № 1995 от 27.10.2021г. на Административен съд – гр.
Пловдив , ХХІ касационен състав, к.а.н.д. № 1530 по описа на съда за 2021 г.,
и др.
Тук отново следва да се съобрази цитираната вече по-горе трайна
съдебна практика, според която Протоколът по чл. 10 от Наредбата
представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява
мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на
нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност,
като нещо повече, той се ползва с материална доказателствена сила, ако не е
оборен по надлежния ред, като в процесния случай подобно опровергаване не
е налице.
13
Всъщност пълната неоснователност на възражението, че от снимката на
АТСС не можело да се установи мястото на заснемане на нарушението
произтича и от приложеното по делото статично изображение по чл. 16, ал.3
от Наредбата, в което не само, че е посочен точния административен адрес на
заснемане на нарушението, но и географските координати на снабденото с
GPS мобилно средство за контрол.
По разноските
При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр.
чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като
съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както
и начинът на участие на въззиваемата страна чрез писмено становище,
намира, че справедливият размер, който следва да се присъди възлиза на
80,00 лв. за всяко едно от разглежданията на делото от въззивната инстанция,
както и 80,00 лева за производството пред Административен съд Пловдив по
КАНД № 1683/2022 г.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, V н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К, № 4646982, издаден от
ОД на МВР - Пловдив, с който на В. Н. Д. ЕГН ********** на основание чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 300,00
/триста/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП
ОСЪЖДА В. Н. Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОД на
МВР- Пловдив сумата в общ размер от 240,00 лева /двеста и четиридесет/
лева, представляваща съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение
за представителство пред Районен съд- Пловдив по АНД № 828 по описа за
2022 г. и АНД № 6004 по описа за 2022г., както и за представителство пред
Административен съд Пловдив по КАНД № 1683 по описа за 2022 г.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
14
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
15