Мотиви към присъда №260007/18.01.2021г. по НОХД №254/2020г., изготвени на 12.03.2021г.
С.ската
районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимата Е.М.К. за
престъпление по чл.343, ал.3, предл.6, б. „а”, предл.2, вр. чл.343, ал.1, б.„б”,
предл.2 от НК.
В
разпоредително заседание РП- С. изпраща свой представител, който отговаря на
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
Пострадалият от престъплението З.И.Б.
се явява лично в разпоредително заседание и с упълномощен повереник, който дава
отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Пострадалият моли да бъде
конституиран в качеството на частен обвинител.
Подс. К. в
съдебно заседание се явява лично и с упълномощен защитник, който отговаря на
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
Съдът след
като изслуша страните по въпросите на чл.248, ал.1 от НПК прие същите за
изяснени. Конституира пострадалия Б. в качеството на частен обвинител, приключи
разпоредителното заседание и насрочи съдебно заседание.
В съдебно
заседание представителят на РП- С. поддържа обвинението така, както е внесено.
Счита подсъдимата за виновна по повдигнатото и обвинение и моли съда да й
наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година и ШЕСТ месеца
като предлага въпроса дали да бъде ефективно или отложено изпълнението на
наказанието да го реши съда. Предлага на основание чл.343г от НК на подсъдимата
да бъде наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от ТРИ
години.
В съдебно
заседание частния обвинител поддържа обвинението наред с прокурора. Относно
наказанията, които следва да се наложат на подсъдимата се солидаризира изцяло с
прокурора.
Подсъдимата в съдебно заседание не
се признава за виновна, дава подробни обяснения и лично и чрез защитника си моли
съда да я оправдае.
ОБСТОЯТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
От събраните
по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подс. Е.М.К. притежавала свидетелство
за управление на МПС №*********, издадено на 31.05.2012г. за водач категории „В“ и „АМ“. Същата била съпруга на
св. Р.К.К., който бил собственик на ЕТ „Люпилня Мартиво- Р.К.“. Фирмата
притежавала автомобил „Фиат“ с peг. №……, който подс. К. управлявала на
29.07.2018г. Рано сутринта на същата дата автомобилът, управляван от подс. К. ***
със скорост на движение от около 28 км/час. Движението на автомобила се
осъществявало при суха пътна настилка, в дясната лента за движение. Опасната
зона за спиране на автомобила при определената скорост на движение била около 15 метра. По същото време
св. З.И.Б. ***. Придвижвал се към центъра на гр. С. и се е намирал на булеварда
под бензиностанция „Марешки“. Той управлявал велосипед в района на спирката по
бус- лентата. Велосипедът бил с включен фар и мигащ прожектор на задната част
на велосипеда. Около 05,28 часа св. Б. се движел в дясната част на дясната
лента, попътно на автомобила „Фиат“. Подс. К. предприела изпреварване на
движещия се в същата посока и в дясната лента за движение велосипед. В момента
на изпреварването автомобилът й се оказал на близка странична дистанция до
велосипедиста- по- малка от минималната странична такава, която била около 0,6-
1,1 метра.
В един момент св. Б. предприел косо и плавно отклоняване на велосипеда наляво
спрямо надлъжната ос на платното за движение. Спрямо посоката на движение на
автомобила на обвиняемата, това отклоняване било отдясно наляво. Подс. К. била
забелязала велосипедиста- св. Б., но при предприетите действия на водача на
велосипеда и при посочената скорост на движение на управлявания от нея
автомобил, тя не е имала техническа възможност да намали скоростта си. Опасната
зона за спиране на автомобила „Фиат“ била около 15 метра. Автомобилът се
намирал на разстояние около 9
метра от мястото на удара. При неспазване на тази
странична дистанция от подс. К. и предприетите действия от велосипедиста,
ударът на МПС в него бил неизбежен. Така автомобилът, управляван от водача-
подс. К., която не се съобразила с минималната странична дистанция по време на
движение, ударил с челно- дясната си странична повърхност лявата странична
повърхност на велосипеда, при което дясното странично огледало на автомобила
„Фиат“ се счупило. Вследствие на удара велосипедистът паднал върху дясната част
на капака, ударил се в челното стъкло и дясната колонка. Тялото на св. З.Б.
било изтласкано напред и леко надясно по посока на движение на автомобила.
Пострадалият паднал върху разделителната линия между дясната пътна лента и
автобусния джоб. След настъпилото пътнотранспортно произшествие водачът на
автомобила, подс. К. намалила скоростта, което било забелязано от пострадалия и
той надигнал леко глава в посока автомобила на подс. К.. В същия момент св. Б.
видял, че автомобилът продължил движението си напред, напускайки района на
местопроизшествието без да спре. При опита на пострадалия да стане усетил силна
болка в областта на кръста. Той отправил сигнал на тел.112. Около 06,00 часа на
място пристигнали два екипа съответно на РУ на МВР- С. и на сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР- С. с полицейски служители, свидетелите В.Е.Д., Т.П., Ц.А.Г.
и Ж.П.З.. Пострадалият бил откаран в ЦСМП при МБАЛ „Д- р Ив. Селимински“- С. за
оказване на медицинска помощ и лечение на причинените от пътнотранспортното
произшествие травматични увреждания. След извършени оперативно- издирвателни
мероприятия бил установен извършителят на деянието, подс. К.. На същата е бил
съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№2602/31.07.2018г. на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-С., а именно: „на
29.07.2018г. в 5,28 часа в гр. С., по бул. „Бургаско шосе“, посока център- С.
като водач на автомобил „Фиат Скудо” с peг. №…., Е.М.К. управлявайки посоченото
МПС, при движение с несъобразена скорост застига с МПС и блъска с дясно странично
огледало велосипедиста З.И. ***, при което настъпва пътнотранспортно
произшествие. Б. е откаран в ЦСМП. Водачът не остава на мястото на произшествие
и не уведомява съответната служба на МВР“. Актът бил подписан от подс. К.. В
същия не били отразени възражения от страна на водача на МПС „Фиат“ с peг. №……..
По делото е изготвена съдебно- медицинската
експертиза, от заключението на която е видно, че в резултат на настъпилото на
29.07.2018г. пътнотранспортно произшествие на бул. „Бургаско шосе“ в гр. С.
пострадалият З.И.Б. получил велосипедна травма (блъснат като велосипедист
отстрани и отзад от лек автомобил). „Компресионното счупване на тялото на
дванадесети гръден прешлен без стабилизация на гръбначния стълб е довело до
затруднения в движението на снагата за срок не по- малък от 4- 6 месеца.
Увреждането е причинило смисъла на медикобиологичния характеризиращ признак
„трайно затрудняване движението на снагата“ на пострадалия. Увреждането се е
получило в момента на удара от автомобила и при падането на велосипедиста върху
пътната настилка в резултат на травмираща сила, която е транспонирана по
вертикалната ос на гръбначния стълб“.
По делото е изготвена съдебно авто- техническа
експертиза, от заключението на която е видно, че техническите причини довели до
възникването на ПТП са:
Технически неправилното поведение на
велосипедиста, който е предприел технически неправилна маневра при отклоняване
на велосипедиста наляво от праволинейното движение, без да се съобрази със
скоростта и положението на приближаващия зад него автомобил. Технически
правилно е велосипедистът да се движи по велосипедната алея.
Технически неправилното поведение на
водачката на лекия автомобил при избора си на странична дистанция при
изпреварване на движещия се в същата посока и в дясната лента за движение
велосипедист. Технически правилно е водачката на автомобила да подбере
технически съобразена дистанция, която би позволила безпрепятствено
изпреварване на велосипедиста.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
Горната фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като
безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът кредитира изцяло показанията
на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели З.Б., В.В., Ц.Г., Т.П., В.Д.
и Ж.З., тъй като същите са последователни и логични, а и се подкрепят от събрания
по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите Ц.Г. и Ж.З. изцяло. Двамата са посетили местопроизшествието, а освен това са ходили и
до бърза помощ, където е бил откаран пострадалия Б.. Освен това св. З. е
изгледал записа от камерите на бул. „Бургаско шосе” като е видял случилото се и
е идентифицирал автомобила, с който е бил блъснат пострадалия велосипедист.
Това е станало в кабинета на св. В.В., който на компютъра си е имал достъп до
камерите на общината.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите Т.П. и В.Д., които са посетили местопроизшествието и са оказали
съдействие на екипа на КАТ- С.. Те са разговаряли с пострадалия, който е бил на
местопроизшествието и двамата са разбрали от него какъв автомобил го е ударил.
Те са запазили местопроизшествието, помогнали са на пострадалия да се изправи и
са отцепили движението.
Съдът не кредитира в пълен обем
показанията на свидетеля Р.К.. Неговите показания следва да се ценят единствено
в частта, с която се удостоверява, че автомобилът, с който е бил блъснат
пострадалия Б. е негова собственост. В останалата част показанията му
противоречат на събрания по делото доказателствен материал. От друга страна той
е съпруг на подсъдимата и е заинтересован от изхода на делото.
Съдът не кредитира показанията и на
сина на подсъдимата М.К. в пълен обем, тъй като той също е заинтересован от
изхода на делото. Неговите показания следва да се кредитират единствено в
частта, с която обяснява като какъв работи във фирмата на баща си, какъв
автомобил има, това че майка му има шофьорска книжка, че притежава златен талон
и какво се е случило при посещение на полицейски служител в дома му. В
останалата част с която твърди, че майка му няма умения да шофира и че не е
шофирала съдът не кредитира, тъй като те противоречат на останалия събран по
делото доказателствен материал.
Съдът не кредитира показанията и на
св. Д.Д., който е работник във фирмата на св. Р.К.. Неговите показания също са
дадени с цел убеждаване на съдебния състав, че подсъдимата никога не е
управлявала автомобил. Неговите показания следва да се кредитират дотолкова,
доколкото от тях става ясно къде стои въпросния лек автомобил на паркинга във
фирмата.
Съдът не кредитира в пълен обем
показанията на Р.Д., която живее на съпружески начала със сина на подсъдимата,
св. М.К.. Нейните показания следва да се ценят дотолкова, доколкото от тях
става ясно кой от двамата съпрузи, подсъдимата и Р.К. къде живее.
Съдът не кредитира и обясненията на
подсъдимата, тъй като същите противоречат на останалия събран по делото
доказателствен материал. Те представляват нейна защитна теза. Дадени са от лице,
което е заинтересовано от изхода на делото. Обясненията на подсъдимата се
подкрепят от показанията на нейния съпруг, син, снаха и работник при съпруга й,
св. Д.Д.. Още повече, че към момента на извършване на деянието св. Д.Д. не е
работел във фирмата на св. Р.К..
Съдът кредитира писмените
доказателства по делото, присъединени към доказателствения материал по реда на
чл.283 от НПК. По несъмнен начин се установи от приложения по делото акт за
установяване на административно нарушение, че той е подписан именно от
подсъдимата. С подписването на този акт се опровергават твърденията на
подсъдимата и на нейния съпруг, че тя не е управлявала моторното превозно
средство, но той я е накарал да признае, че го е управлявала. Тези твърдения са
несериозни и както бе посочено по- горе и обясненията на подсъдимата и
показанията на св. Р.К. кореспондират помежду си и са дадени с цел нейното
оневиняване, но те противоречат на останалите събрани по делото доказателства.
Следва да се отбележи, че преди да се разкрие,
че автомобилът е бил управляван от подсъдимата К. св. З. е извършил редица
оперативно- издирвателни мероприятия и първо е разговарял със съпруга на
подсъдимата, св. Р.К., който е посочил съпругата си, че е управлявала моторното
превозно средство. Какъв е бил мотива му да посочи лице, което не е управлявало
МПС, че го е управлявало само и само, за да не бъде лишен той от право да
управлява МПС съдът счита за несериозно. Няма как да знаеш предварително, че
съпругата ти не управлява моторно превозно средство, а при първото произшествие
с въпросния лек автомобил да посочиш именно нея за водач по време на
произшествието. Не е логично това да стори и самия водач ако той не е
управлявал моторното превозно средство. Съдът счита, че действията на св. Р.К.,
а и на подсъдимата по време на съставянето на акта за установяване на
административно нарушение са били адекватни и показват, че именно точно това се
е случило. Този акт за установяване на административно нарушение е съставен от
св. З. именно на базата на посоченото от тях двамата, а и на изгледания от него
запис от камерите на бул. „Бургаско шосе“. Именно от този запис св. З. е
разбрал как е настъпило пътнотранспортното произшествие, как автомобилът
управляван от подсъдимата е спрял доста след произшествието, тя е слязла от
автомобила, след което се е качила и е продължила движението си. Както бе
посочено показанията на св. З. съдът кредитира изцяло, тъй като те са
последователни, логични и кореспондират с писмените доказателства.
Кореспондират и с показанията на св. Б., който въпреки болките е видял същото,
съобщил е на телефон 112 достатъчно данни, а впоследствие и на полицейските
служители за да може своевременно да бъде разкрито извършеното деяние от
подсъдимата К..
Съдът кредитира заключенията на
вещите лица по изготвените съдебни експертизи, тъй като съдът няма основание да
се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експертите.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс. К. е осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.3,
предл.6, б. „а”, предл.2, вр. чл.343, ал.1, б.„б”, предл.2 от НК, затова че на 29.07.2018г.
в гр. С. на бул. „Бургаско шосе” при управление на моторно превозно средство,
лек автомобил „Фиат” с рег. №…….. нарушила правилата за движение по ЗДвП: чл.42,
ал.2 от ЗДвП- Водач, който изпреварва е длъжен: 1. по време на изпреварването
да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно
превозно средство; чл.123, ал.1- Водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен: 2. когато при произшествието
са пострадали хора: а) да уведоми компетентната служба на Министерството на
вътрешните работи; б) да остане на мястото на произшествието и да изчака
пристигането на представител на Министерството на вътрешните работи или на
следствието и по непредпазливост причинила средна телесна повреда на З.И.Б. ***,
изразяваща се в компресионно счупване на дванадесети гръден прешлен на
гръбначния стълб, довело до „Трайно затрудняване движението на снагата” като е
избягала от местопроизшествието.
Деянието подс. К. е извършила по
непредпазливост. Тя не е съзнавала общественоопасния му характер, не е
предвиждала и не е искала настъпването на общественоопасните последици, но е
била длъжна и е могла да ги предвиди и предотврати. Подс. К. е следвало да прецени,
че не е оставила достатъчно странично разстояние между управляваното от нея
превозно средство лек автомобил „Фиат“ и велосипедиста, пострадалия З.Б.. Както
е посочено в заключението на експерта по изготвената съдебно-автотехническа
експертиза технически правилно е било
подсъдимата да избере технически съобразена дистанция, която да позволи
безпрепятствено изпреварване на велосипеда. Като не е сторила това, тя е
ангажирала своята наказателна отговорност и съдът счита, че правилно и е било
повдигнато обвинението по чл.343, ал.3, предл.6, б. „а“, предл.2, вр. ал.1, б. „б“, предл.2 от
НК. По несъмнен начин от събраните по делото доказателства се доказа, че
вследствие на настъпилото пътнотранспортно произшествие на пострадалия Б. е
нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в компресионно счупване на
дванадесети гръден прешлен на гръбначния стълб, което е довело до „Трайно
затрудняване движението на снагата“. Установи се безспорно, че това е настъпило
вследствие удара със страничното дясно огледало на управлявания от подсъдимата
лек автомобил. По този начин пострадалият е бил съборен от велосипеда и се е
стигнало до причиняване на описаното по- горе телесно увреждане. Действително в
заключението на вещото лице по изготвената съдебно- автотехническа експертиза е
посочено, че и пострадалият е изменил посоката на движение на управлявания от
него велосипед, но това е нямало да бъде толкова съществено ако е имало
осигурена необходимата дистанция от подсъдимата. Редно е било при маневрата
изпреварване нейния автомобил да се движи в лявата лента, а не в същата, в
която се е движел велосипедиста.
Установи се по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства, че подсъдимата К. не е спряла и не е
останала на местопроизшествието, а е избягала от него, поради което правилно РП-
С. и е повдигнала обвинение по чл.343, ал.3, предл.6 от НК. Установи се по несъмнен начин, че са нарушени
разпоредбите на чл.42, ал.2 от ЗДвП от страна на подсъдимата К.. Според тази
разпоредба водача, който изпреварва е длъжен по време на изпреварването да
осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно
превозно средство. Като не е сторила това подсъдимата е станала причина за
настъпване на пътно транспортното произшествие. Както бе посочено по- горе
установи се по безспорен начин, че вследствие на това пътнотранспортно
произшествие е имало пострадал участник в движението, частният обвинител З.Б..
Безспорно се установи, че подсъдимата К. не само, че не е уведомила компетентната
служба на Министерството на вътрешните работи, но освен това не е останала на
мястото на произшествието и не е изчакала пристигането на представител на
Министерството на вътрешните работи или на следствието. Ето защо съдът счита,
че правилно е прието от представителя на РП- С., че подсъдимата е избягала от
местопроизшествието.
Подсъдимата К. при посещението си в
сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С. е била наясно, че се
издирва избягал от местопроизшествието водач. Съдът счита, че нейното поведение
да се яви и признае пред органите на КАТ- С. води до единствения извод, че тя е
именно водачът на моторното превозно средство, с което е причинено
пътнотранспортното произшествие.
Както бе посочено по- горе
установено е безспорно, че подсъдимата е правоспособен водач. Това бе
потвърдено в съдебно заседание, както от нейните обяснения така и от
приложената по делото справка за нарушител/водач, от която е видно, че
свидетелството й за управление на МПС е подновено на 13.02.2012г. Освен това от
показанията на М.К. става ясно, че майка му притежава златен талон. Съдът
счита, че е несериозно да се приеме, че автомобилът е бил откраднат, а всъщност
няма данни за такова оплакване от страна, на който и да е от семейството. Това
също показва, че показанията дадени от
св. Р.К. не следва да се кредитират и че те представляват опит от негова страна
да оневини своята съпруга. Съдът счита, че още като е бил пред болницата св. К.
е знаел, че именно с неговия автомобил е извършено деянието, за което е
обвинена неговата съпруга. Още тогава той се е срещнал с полицейските
служители, но нищо не е споменавал, че този автомобил е откраднат. От
последващите му действия е видно, че неговите действия, както и тези на
подсъдимата К. са били насочени към признаване на факта, че водач на автомобила
е била именно тя. Както бе посочено и двамата са били наясно, че се издирва
водач, който е избягал от местопроизшествието и въпреки това те не са съобщили,
че автомобила е откраднат, а напротив подсъдимата си е признала, че именно тя е
била водач и именно тя е причинила пътнотранспортното произшествие, и именно тя
го е напуснала. Всички тези действия от страна на подсъдимата и нейния съпруг,
св. Р.К. са довели до единствено възможния извод от страна на св. З., че точно подс.
К. е управлявала лекия автомобил „Фиат“ по време на настъпилото
пътнотранспортно произшествие. За това и той е съставил акта за установяване на
административно нарушение именно на нея защото тя лично си е признала пред
него, а това е сторил и нейния съпруг Р.К., който е бил с нея. Нещо повече,
следва да се отбележи, че това е станало и в присъствието на защитника на
подсъдимата адв. Д.Н.Д.. Ето защо тази версия изложена от страна на св. Р.К.
съдът не може да приеме за достоверна, а приема че показанията в тази част
противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал. Те
представляват опит от негова страна да оневини своята съпруга.
Съдът счита, че неправилно РП- С. е
приела, че подсъдимата е нарушила разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП. Тази
разпоредба гласи, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват. От събраните по делото доказателства не се
установи подс. К. да не е контролирала пътното превозно средство, което е управлявала.
Съдът посочи, че причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие е
несъобразяването от нейна страна с разпоредбата на чл.42, ал.2 от ЗДвП, а
именно че не е оставила по време на изпреварването достатъчно странично
разстояние между лекия автомобил, който управлява и велосипеда, управляван от св.
Б.. Именно това е нарушението, което е довело до причиняването на
общественоопасните последици от деянието извършено от подсъдимата. Ето защо в тази част съдът следва да оправдае
подсъдимата, тъй като тя не е извършила нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Съдът не споделя изложеното от
защитника на подсъдимата, че същата не е управлявала моторното превозно
средство, тъй като не притежавала уменията да управлява такова. Напротив, както
бе посочено по- горе от това, че тя си е подновила свидетелството за управление
на МПС и притежава златен талон става ясно, че притежава и умения да управлява
моторно превозно средство. Именно това са изискванията за да бъдеш водач на
моторно превозно средство. Друг е въпроса кой и как се справя с управлението на
лекия автомобил. От извършеното от подсъдимата деяние става ясно, че тя
действително не е притежавала умения в достатъчен обем, за да не се стигне до
настъпване на пътнотранспортното произшествие. Действително тя не се е
съобразила с факта, че пострадалият се движи с велосипед, който е на две колела
и когато се минава без да се остави достатъчно странично разстояние между двете
превозни средства най- малкото странично движение от страна на водача на
двуколесното превозно средство може да допринесе за настъпване на общественоопасния
резултат. Като няма оставено достатъчно разстояние между изпреварващото
превозно средство и двуколесното превозно средство (велосипед) това може да
стане и вследствие на въздушния поток, който се образува от лекия автомобил
движещ се с по- висока скорост покрай велосипедиста. От доказателствата по
делото става ясно освен това, че разстоянието е било толкова малко между двете
превозни средства, че се е стигнало до удар между дясната предна странична
повърхност на лекия автомобил и със страничното дясно огледало, счупило се
вследствие на удара, при което пострадалият Б. е паднал на пътната настилка и
се е стигнало до така наречената велосипедна травма, подробно описана по- горе.
Причини, мотиви и условия за
извършване на престъплението- ниска правна култура, неспазване императивните
разпоредби на ЗДвП.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало на
подсъдимата К. и добрите й характеристични данни.
Съдът не констатира отегчаващи
отговорността обстоятелства.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да наложи на подс. К. за деянието извършено от нея,
съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанията. В разпоредбата на чл.343, ал.3, предл. Последно, б. „а”, предл.2,
вр. ал.1, б. „б”, предл.2, вр. чл.342, ал.1, предл.3 от НК е предвидено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от една до шест години. Съдът счете, че
не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито е
налице някое от изключително естество, поради което наказанието следва да се
определи при условията на чл.54, ал.1 от НК. Съдът следва да определи
наказанието на подс. К. в размер на ЕДНА година и ШЕСТ месеца, както предлага
прокурора. Това наказание съдът счита, че тя не следва да изтърпи, тъй като са
налице условията за прилагане института на условното осъждане. Тя не е осъждана
на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наложеното наказание е
до три години лишаване от свобода, а именно за срок от ЕДНА година и ШЕСТ
месеца и за постигане целите на наказанието и най- вече за поправянето и не е
наложително да го изтърпи. Ето защо съдът отложи изпълнението на наказанието на
подс. К. като й определи изпитателен срок от ЧЕТИРИ години. Съдът счете, че на
основание чл.343г от НК следва да лиши подс. К. от право да управлява МПС. С
оглед постигане целите на генералната и специалната превенция съдът намира, че
това наказание следва да се определи за срок от ЧЕТИРИ години. Така определени
наказанията на подс. К. съдът намира за справедливи и отговарящи в максимална
степен на обществената опасност на деянието и дееца.
С оглед правилата на
процеса съдът осъди подс. К. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на
МВР- С. сумата от 729,60 лева, представляваща направени разноски по време на
досъдебното производство, както и да заплати в полза на съдебната власт по
сметка на С.ски районен съд сумата от 90 лева, представляваща направени
разноски по време на съдебното производство.
Ръководен от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: