Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
05.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-А състав, в публично съдебно заседание на
тридесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР
ЛУКАНОВ
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 17222 по
описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 11.10.2018г. на СРС, ГО, 79
състав по гр.д.№ 26317/2018г.
е отменено на основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ уволнението на Ю.С.Е., извършено
със заповед № РД-02-16-79/08.03.2018г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройството, на основание чл. 330, ал.2, т. 8 вр. чл. 107а, ал.1, т. 2,
пр. 4 КТ; възстановена е ищцата на основание на чл. 344, ал.1, т. 2 КТ на заеманата
преди уволнението длъжност ,,Главен специалист” в Териториално звено ,,ГРАО –
Добрич, Главна Дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“
при Министерство на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/ и е осъден
ответника МРРБ да заплати на ищцата Ю.С.Е. на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ
вр. с чл.225, ал.1 КТ сумата 3 522 лв.- обезщетение за оставане без работа за
периода от 12.03.2018г. до 12.09.2018г., ведно със законната лихва, считано от 25.04.2018г.
до окончателното изплащане. С решението са присъдени разноски съобразно изхода
на спора.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК решението е
обжалвано с въззивна жалба от ответника МРРБ, с оплаквания за неправилност,
поради неправилно приложение на материалния закон. Въззивникът твърди, че е
налице регламентираната в чл. 107а, ал.1 КТ хипотеза на несъвместимост на
изпълняваната от ищцата работа в държавна администрация с качеството й на
търговски пълномощник на ЕТ „О.К.– П.Й.“. Поддържа, че представеното по делото
пълномощно с нотариална заверка на подписа от 09.02.2009г. установява надлежно
учредена на ищцата представителна власт от търговец, поради което изводите на
СРС за липса на завършен фактически състав
на учредяване на търговско пълномощие, са неправилни. Сочи, че
правоотношенията между търговеца и пълномощника са две – упълномощителна сделка
и договор, който урежда взаимните им права и задължения, но представителното
правоотношение е достатъчно за наличието на несъвместимост по чл. 107а, ал. 1 КТ за сключване на трудов договор в държавната администрация. Излага доводи, че
същите изводи за несъвместимост са изложени и в представеното от ищцата решение
от 19.12.2017г. на КПКУИ. С оглед така заявените доводи, жалбоподателят моли
съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли
предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
Въззиваемата страна Ю.С.Е. оспорва жалбата
по подробно изложени в писмен отговор и писмени бележки съображения. Поддържа,
че не е налице учредено търговско пълномощие по смисъла на чл. 26, ал.1 ТЗ, тъй
като учредяването му винаги е възмездно – срещу възнаграждение. Поддържа, че
представеното по делото пълномощно не касае действия във връзка с търговската
дейност на търговеца, а е използвано единствено за представяне на документи
пред НАП. Сочи, че липсата на договор между нея и търговеца и уговорено
възнаграждение налагат извод за липса на учредено търговско пълномощие, респ. за
липса на предпоставките на чл. 330, ал.2, т. 8 КТ за извършване на атакуваното
уволнение. Моли съда да потвърди решението, с присъждане на разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
При
служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 ГПК, съдът намира,
че същото е валидно и допустимо. При проверка на атакувания акт в рамките на
правомощията по чл. 269 ГПК, въззивният съд намира решението за правилно, като
препраща към мотивите на СРС по реда на чл. 272 ГПК. С оглед доводите в
жалбата, следва да се отбележи следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
По делото няма спор и е
установено, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, по силата
на което ищцата е заемала длъжността ,,Главен специалист” в Териториално звено ,,ГРАО –
Добрич, Главна Дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“
при Министерство на регионалното развитие и благоустройството. С атакуваната заповед
ищцата е уволнена на основание чл. 330, ал. 2, т. 8 вр. чл. 107а, ал.1, т. 2 КТ, поради несъвместимост на заеманата от нея длъжност с качеството й на
търговски пълномощник, съгласно пълномощно рег. № 2686/09.02.2009г.
За да отхвърли исковете, СРС е
приел, че представеното по делото пълномощно не обективира учредена представителна
власт по смисъла на 26, ал.1 ТЗ, поради което не е налице несъвместимост по чл.
107а, ал. 1, т. 2 КТ, респ. основание за прекратяване на договора от
работодателя без предизвестие по чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ.
Съгласно императивната разпоредба
на чл. 107а, ал.1, т.2, пр. 4 КТ, не
може да работи в държавната администрация лице, което е търговски пълномощник.
Наличието на сочената несъвместимост е основание за прекратяване на трудовото
правоотношение от работодателя без предизвестие на основание чл. 330, ал.2, т.
8 КТ.
По арг. от чл. 26, ал.1 ТЗ, търговският
пълномощник е лице, упълномощено от търговец да извършва посочените в
пълномощното действия срещу възнаграждение, като съгласно последното предложение
на цитираната разпоредба, упълномощаването следва да бъде в нотариално заверена
форма за действителност. Представеното по делото нотариално заверено пълномощно
от 09.02.2009г., макар и да е в
изискуемата от закона нотариално заверена форма, не обективира учредена
фигура търговски пълномощник в полза на ищцата, съобразно императивната норма
на чл. 26, ал. 1 ТЗ. С представеното
пълномощно П.Й., в качеството й на ЕТ „О.К.– П.Й.“, е упълномощила ищцата да
извършва различни правни и фактически действия, но в същото липсва уговорено
възнаграждение. По делото не се твърди и доказва между търговеца и ищцата да е
налице сключен договор, в който да са уговорени взаимните права и задължения
между страните, респ. заплащането на възнаграждение в определен размер, поради
което изводите на СРС за липса на търговско пълномощие по смисъла на чл. 26,
ал. 1 ТЗ, се споделят от настоящия съдебен състав.
Неоснователни са поддържаните в
жалбата доводи, че представителното правоотношение е достатъчно за наличието на
несъвместимост по чл. 107а, ал. 1 КТ за сключване на трудов договор в
държавната администрация, съобразно практика на ВКС, на която се позовава
жалбоподателят – решение № 157/2011г. по т.д. № 126/2011г. на ВКС, І ТО. В
мотивите на цитираното решение на ВКС е прието, че отношенията между търговеца
и обикновения търговски пълномощник се уреждат с договор, като е задължително само
представителното правоотношение, но при отчитане на императивното правило на
закона, че търговското пълномощие е винаги възмездно. В този смисъл не е
необходимо технически да има отделен договор между търговеца и пълномощника,
като е възможно същият да е обективиран в представеното пълномощно, но с изрична
клауза за заплащане на възнаграждение. В случая обаче не е налице такава
уговорка в представеното пълномощно, поради което същото не може да се тълкува като обективиращо такъв
договор, както е приел и СРС. Предвид изложеното, представеното пълномощно
следва да се цени като общо по ЗЗД, поради което не е налице несъвместимост за
сключване на трудов договор в държавната администрация, по арг. от чл. 107а,
ал.1, т. 2 КТ.
Без значение за изхода на спора са
констатациите на комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на
интереси в представеното решение от 19.12.2017г., тъй като специалното
административно производство пред КПУК е ирелевантно за настоящото исково
производство. Неотносими са и доводите в жалбата, че представеното пълномощно е
издадено в същия ден на регистрацията на ЕТ „О.К.– П.Й.“, след заличаване по
силата на закона на регистриран от самата ищца ЕТ „О.К.– Ю.Е.“. Не са налице
формалните предпоставки за несъвместимост по чл. 107а, ал.1, т. 2 КТ, тъй като
ищцата към момента на уволнението не е нито търговец, нито търговски
пълномощник по смисъла на чл. 26, ал. 1 ТЗ.
Други оплаквания не са релевирани в
жалбата.
Предвид изложеното, искът по чл. 344,
ал.1, т. 1 КТ е основателен, поради
което са основателни и обусловените от него искове по чл. 344, ал.1, т. 2 и т.
3 КТ, по отношение на които не са релевирани конкретни доводи в жалбата.
При така изложените съображения,
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
обжалваното решение-потвърдено, като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора въззивникът няма
право на разноски. На въззиваемата страна не следва да се присъждат претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. за въззивното
производство, с оглед липсата на
доказателства за уговорени и направени такива за СГС. Представеният в настоящата инстанция договор
за правна защита и съдействие от 15.03.2018г. е същият, представен в
първоинстанционното производство, въз основа на който са отказани разноски от
СРС. Ищцата не е искала изменение на решението на в частта за разноските по
реда на чл. 248 ГПК, поради което молбата за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция въз основа на договор за
правна защита съдействие, представен пред СРС,
е неоснователна.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.10.2018г. на СРС, ГО, 79 състав по гр.д.№
26317/2018г.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в
1-месечен срок от съобщаването му на страните.
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 11.10.2018г. на СРС, ГО, 79 състав по гр.д.№ 26317/2018г.