РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. Перник, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500171 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба подадена : от адвокат
К.М., ***, пълномощник на ищеца К. Л. С. по гр.д.№ 3216/2019 г. срещу: Решение №
261173/24.11.2021 г. по описа на Пернишкия районен съд.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва в цялост и в следния
смисъл: в подадената въззивна жалба се излагат доводи, че решението е неправилно,
тъй като е необосновано и е постановено при допуснати нарушения на материалния
закон и процесуални нарушения. Съображенията изложени в жалбата са следните:Сочи
се, че производство пред ПРС е било образувано по искова молба от К. Л. С. срещу Д.
Л. С., с която са предявени следните искове:
-да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е
собственик на 1/6 идеална част от следния недвижим имот: жилище с площ от 91 кв.м.,
състоящо се от кухня, три стаи, тераса и обслужващи помещения, разположено на
целия първи етаж от двуетажна сграда, находяща се в ***, заедно с принадлежащите
към него 1/2 идеална част от общите части на сградата и от мазето, както и 1/2 идеална
част от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо У ПИ *** от
квартал ** по плана на с.***, с площ от 663 кв.м., при граници: улица. УПИ ***, УПИ
1
***, УПИ *** и УПИ ***.
-в условията на алтернативност е предявен иск, ако се установи, че построената в
УПИ *** от квартал ** по плана на с.***, с площ от 663 кв.м., при граници: улица.
УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и УПИ *** сграда е еднофамилна (отделните етажи не са
самостоятелни жилищни обекти) да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че ищецът е собственик на 1/12 идеална част от следния недвижим имот:
двуетажна еднофамилна сграда, находяща се в село ***, улица ***, заедно с дворното
място, в което е построена сградата, съставляващо УПИ *** от квартал ** по плана на
с.***. с площ от 663 кв.м., при граници: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и УПИ
***. □
Съдът се сочи, че е приел, че е сезиран с два обективно и субективно съединени
иска с правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 2, предл. 1 и 5 от ЗЗД.
предявени в условията на евентуалност, както и иск по чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 79,
ал. 1 от ЗС в условията на алтернативност спрямо първите два.
В исковата молба е било изложено, че след смъртта на Л. С. Б. (баща на страните)
на ***, същият е оставил като законни наследници съпругата си З.П. Б. и синовете си -
страните по делото. Л. Б. е притежавал по наследство дворно място в село ***. *** с
площ около 650 кв.м.. в което е построил през годините двуетажна жилищна сграда.
Първият етаж с площ от 91 кв.м. е построен през 1963 г. и в него са живяли родителите
на страните - бащата Л. Б. до смъртта си през ***г., а майката З. Б. и до момента на
подаване на исковата молба. Вторият етаж е построен през 1974 г., като при
изграждането му бащата на страните е обявил пред цялата фамилия плановете си. а
именно жилището на първия етаж да си остане в собственост на родителите на
страните, а вторият етаж да бъде за сина му Д.. Във времето тези негови намерения
били често споделяни и обсъждани пред широк семеен и приятелски кръг. През 1975 г.
бащата на страните се консултирал с адвокат във връзка с изискванията на ЗСГ, който
го посъветвал незабавно да осъществи някаква сделка, защото в противен случай го
грози конфискация, тъй като притежавал няколко недвижими имота. По тази причина в
експресен порядък се осъществило прехвърляне на къщата и дворното място на името
на ответника Д.С. с нотариален акт № *, том ** от *** на нотариуса при Пернишки
районен съд. Това прехвърляне на ..едноетажна сграда” не отговаряло на
действителното положение, защото в дворното място към момента на прехвърлянето
вече бил изграден и втория етаж на къщата и тя била двуетажна. Не отговаряло на
действителното положение и оформлението на нотариалния акт като продажба.
Действителната воля на бащата Л. е била да дари на сина си Д. втория етаж от къщата,
а първия да запази за себе си и съпругата си З.. Никога не е имало воля за прехвърляне
на цялата къща. нито за продажба на втория етаж и никога не е имало предаване на
парични суми между баща и син. След фиктивното прехвърляне на имота, родителите
на страните продължили да живеят в жилището на първия етаж от къщата, като го
2
смятали за свое. Освен това ползвали изцяло за свои нужди сутерена и таванското
помещение. Бащата взимал всички решения, свързани с първия етаж. включително за
ремонти и подобрения, демонстрирал пред всички собственически намерения и
отношение към първия етаж и двора. Д. владеел само втория етаж и нямал никакви
претенции към първия етаж и към двора.
При тези обстоятелства родителите на страните са придобили по давност жилището
на първия етаж. заедно с 1/2 идеална част от мазето, общите части на сградата и
дворното място, върху което е построена сградата. Тяхното давностно владение било
необезпокоявано, непрекъснато и явно в продължение на повече от 10 години, считано
от 1975 г. То продължило за Л. до смъртта му през ***г. Д. от своя страна признавал
собствеността на родителите си върху първия етаж и приемал себе си за собственик
само на втория етаж.
След смъртта на баща си, ищецът К.С., с убеждението, че е наследник в имота,
продължил да ползва първия етаж от къщата, съвместно с майка му. в качеството му на
съсобственик по наследство. От смъртта на баща му до момента на завеждане на
исковата молба К. своил този имот явно и несмущавано, без каквито и да било
възражения от страна на брат му и семейството му, което обитавало втория етаж на
къщата. Ето защо ищецът освен на наследствено правоприемство се позовава и на
изтекла в негова полза придобивна давност за съответната на наследствения му дял
идеална част от имота.
Малко преди образуването на делото ищецът научил, че брат му - ответникът Д.С.,
се е снабдил с нотариален акт за целия имот - дворното място и двуетажната жилищна
сграда. При тези обстоятелства за ищеца е възникнал правният интерес от предявяване
на настоящите искове.
Съдът според въззивника правилно е констатирал, че в законоустановения срок
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като приложеният писмен
отговор е просрочен и следва да се цени единствено като становище по иска. Ето защо
всички становища, възражения и оспорвания, направени от ответника, са преклудирани
и не следва да се взимат предвид от съда при постановяване на решението.
С Определение от 27.08.2020 г. съдът е разпределил доказателствената тежест за
подлежащите на доказване факти, като е указал на ищеца, че в негова доказателствена
тежест е да докаже следните обстоятелства:
-по исковата претенция с правно основание чл. 124 от ГПК във вр.чл.26. ал. 2,
предл. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже, че извършената с Нотариален акт № ***. на
нотариус при Районен съд - Перник сделка е такава с невъзможен предмет;
-по исковата претеция с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. чл. 26, ал. 2.
предл. 5 от ЗЗД ищецът следва да докаже, че сделката, обективирана в Нотариален акт
№ *** на нотариус при Районен съд - Перник е привидна, тъй като действителната
воля на страните сключили договора не е такава, каквато е отразена в него;
3
-по исковата претенция с правно основание чл. 124 от ГПК във вр.с чл. 79, ал. 1 от
ЗС в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че наследодателят му към момента
на смъртта си е бил собственик на процесния имот, както и предвид претенцията за
придобиване по давност следва да докаже, че неговият наследодател приживе и той
самия след неговата смърт, са владели имота като свой непрекъснато в продължение на
повече от 10 години, което владение е било манифестирано, явно и необезпокоявано.
В хода на делото, посредством събраните по делото доказателства (писмени, гласни
доказателства и СТЕ), ищецът се сочи, че успял да докаже по несъмнен и категоричен
начин всяко едно от обстоятелствата, за доказването на които носел доказателствена
тежест. Ответникът от своя страна не успял да докаже своите възражения и да обори
твърденията на ищеца, като още веднъж моля да имате предвид, че всички изразени
становища от ответника и направени възражения и оспорвания, са преклудирани,
защото са извън срока по чл. 131 ГПК.
Първоинстанционният съд неправилно според въззивника е отхвърлил всички
предявени искове като неоснователни и недоказани, като при постановяване на
решението си е допуснал нарушения на материалния и процесуалния закон. Освен това
решението на съда е необосновано според изложеното в жалбата, тъй като -по делото
се твърди да са били събрани множество доказателства, от които се установило по
несъмнен начин, че към момента на сключването на процесната сделка, вече е бил
изграден и завършен втория етаж на жилищната сграда и същата е била двуетажна
жилищна сграда. Тъй като в нотариалния акт като предмет на сделката е записана
..жилищна сграда на един етаж”, а такава не е съществувала в дворното място, то и
сделката е била с невъзможен предмет.
Първоинстанционният съд се сочи, че е направил един напълно погрешен извод, че
„След като от всички събрани по делото доказателства безспорно се установява, че към
момента на изповядване на сделката сградата фактически е била построена на един
етаж, като е бил сложен „временен покрив" то договорът има предмет, независимо че
към момента на сключването му е бича с „временен ” покрив, а втория етаж е бич в
процес на изграждане ” (стр. 9, ред 1-6 отдолу-нагоре от решението). Посоченото от
съда обстоятелство не само не е установено от доказателствата по делото, а напротив,
установено е, че към момента на сделката сградата е била със завършен втори етаж и
покрив.
Обстоятелството, че към датата на процесната сделка *** в дворното място е
съществувала двуетажна, а не едноетажна жилищна сграда, се твърди да се е
установило от показанията на разпитаните свидетели в с.з. на 01.10.2020 г.
Свидетелката Д.Б.Д. си спомняла, че къщата била окончателно завършена на два
етажа, когато Д. отишъл войник, като не била сигурна дали е било през 1974 г. или
през 1975 г., споменавайки и двете години като вероятни. Свидетелят П.Л. си спомнял,
че вторият етаж на къщата е построен през 1974 г., тогава къщата е довършена докрай.
4
Свързва годината със Световното първенство по футбол 1974 г., което е проведено
юни-юли. Строежът на втория етаж продължил месеци, но до края на годината къщата
била завършена с покрив. Свидетелят заяви, че когато Д. влязъл в казармата, къщата
била покрита. От показанията на тези свидетели се установявало, че къщата е била
завършена на два етажа и покрив до края на 1974 г„ респ. към датата на процесната
сделка
1975. г. къщата вече е била двуетажна.
Първоинстанционният съд се сочи, че е посочил в решението си. че кредитира
показанията на свидетелите, тъй като същите са непротиворечиви, отразяват преки
впечатления и липсват данни да са заинтересовани от изхода на делото. В същото
време, съдът е приел за безспорно установено обстоятелството, че къщата е била
недовършена, с „временен” покрив към момента на изповядване на процесната сделка,
въпреки че свидетелите Д.Д. и П.Л. установяват нещо напълно различно. Като не е
анализирал и обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, съдът е
допуснат процесуално нарушение, водещо до необоснованост на съдебното решение.
Описано е също, че твърдението на ответника, че вторият етаж на къщата бил
построен през 1980 г. освен, че е несвоевременно въведено извън срока по чл. 131 ГПК,
останало и недоказано и категорично оборено от посочените по-горе свидетели.
Що се отнася до показанията на свидетелите на ответника, същите се сочи, че били
противоречиви, нелогични, а част от тях и необективни, поради което не следва да
бъдат кредитирани. Още повече, за разлика от показанията на свидетелите на ищеца,
показанията на свидетелите на ответника не са подкрепени с други доказателства,
напротив, противоречат на много от тях. Показанията на свидетелката З.П. Б. следвало
да бъдат преценени от съда по смисъла на чл. 172 от ГПК. Свидетелката Б. заявила, че
къщата била на един етаж, когато я прехвърлили, но след това добави
многозначителното- „Аз помня, но документите доказват това, което е”. След това
свидетелката заяви по отношение на ищеца „...ние му построихме и къща. Направен е
анализ на тези показания и се моли съдът да не ги кредитира като недостоверни.
Отделно се твърди, че сделката, обективирана в Нотариален акт № ***. на
нотариус при Районен съд - Перник, в която е описана „жилищна сграда на един етаж”,
каквато не е съществувала в дворното място към онзи момент, е с невъзможен
предмет, поради което е нищожна на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 124 от ГПК във вр.чл.26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД,
също са застъпени доводи в жалбата.
Първоинстанционният съд е приел в решението си, че по делото не са събрани
доказателства, от които да се направи извод, че действителната воля на страните е
различна от външно изразената по атакуваната сделка, поради което искът за
прогласяване на нищожността на договора по чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД е
неоснователен. Този извод на съда се твърди,че е необоснован и не кореспондира с
5
доказателствения материал.
По делото бяха събрани редица доказателства, от които се установявало
категорично, че процесната сделка е привидна, тъй като действителната воля на
страните сключили договора не е такава, каквато е отразена в него.
Обстоятелствата, че страните по сделката не са имали воля да извършат покупко-
продажба на къщата, че сделката е била фиктивна и е целяла друг правен резултат,
както и, че изобщо не е имало никакво плащане по сделката, се установяват от
показанията на разпитаните свидетели в с.з. на 01.10.2020 г. В този смисъл в жалбата
отново е направен анализ на доказателствената съвкупност, като е изведен извод, че от
изложеното било видно, че сделката, обективирана в Нотариален акт № *** на
нотариуспри Районен съд - Перник, е привидна и като такава е нищожна на основание
чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД.
По исковата претенция с правно основание чл. 124 от ГПК във вр.с чл. 79, ал. 1
от ЗС, се твърди, че без да направи никакъв анализ на събраните многобройни
доказателства и без да обоснове по никакъв начин своя правен извод,
първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства, макар да
се установява, че наследодателят на ищеца Л. С. е упражнявал фактическа власт върху
процесния имот, не се установява, че същият е владял с намерението да стане
собственик на първия етаж от процесния имот, който е продал на ответника. Този
правен извод на съда е определен като неправилен и необоснован, а съдът е допуснал и
процесуално нарушение, като не е извършил преценка на събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност, пренебрегнал е част от доказателствения материал
и в крайна сметка е извършил непълно, едностранно и извадково обсъждане на събрани
по делото доказателства с цел да се обоснове определен фактически и правен извод.
Допуснатото от съда процесуално нарушение в този случай има като резултат и
необоснованост на съдебния акт. доколкото направените при такова ценене на
събраните доказателства изводи не са в съответствие с всички събрани по делото
доказателства, които ако бяха преценени в тяхната цялост и съвкупност биха довели до
други фактически и правни изводи. Посочено е, че от събраните по делото
доказателства ясно се установявало, че от всичко изложено е видно, че сделката,
обективирана в Нотариален акт № *** на нотариус при Районен съд - Перник, е
нищожна на две основания - поради невъзможен предмет и поради привидност.
Същата не е породила правни последици. Дворното място и първия етаж от къщата са
останали в собственост на родителите на страните.
Дори да не било нищожна сделката от 1975 г. и да била породила последици, след
нея Л. Б. и З. Б. се сочи, че са осъществили явно, непрекъснато и необезпокоявано
давностно владение върху първия етаж от къщата и дворното място, продължили чак
до смъртта на Л. Б. през ***г. Те са манифестирали своето намерение за своене пред
всички, включително пред ответника, който не е оспорвал владението им, не го е
отблъсквал и ги е признавал за собственици. След смъртта на Л. Б. ищецът е
6
продължил давностното владение върху първия етаж и дворното място, като е
присъединил към своето владение това на своя наследодател.
От горното било видно, че ищецът е собственик по наследство и давностно
владение на 1/6 идеална част от следния недвижим имот: жилище с площ от 91 кв.м.,
състоящо се от кухня, три стаи. тераса и обслужващи помещения, разположено на
целия първи етаж от двуетажна сграда, находяща се в село ***, ***, заедно с
принадлежащите към него 1/2 идеална част от общите части на сградата и от мазето,
както и 1/2 идеална част от дворното място, в което е построена сградата.
С оглед изложеното се моли въззивният съд да отмени изцяло Решение №
261173/24.11.2021 г. по гр.д.№ 3216/2019 г. по описа на Районен съд - Перник, IV-ти
граждански състав и постанови друго, с което да признае за установено по отношение
на ответника, че ищецът е собственик на 1/6 идеална част от следния недвижим имот:
жилище с площ от 91 кв.м., състоящо се от кухня, три стаи, тераса и обслужващи
помещения, разположено на целия първи етаж от двуетажна сграда, находяща се в село
***, ***, заедно с принадлежащите към него 1/2 идеална част от общите части на
сградата и от мазето, както и 1/2 идеална част от дворното място, в което е построена
сградата, съставляващо УПИ *** от квартал ** по плана на с.***, с площ от 663 кв.м.,
при граници: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***.
При условията на алтернативност, в случай, че приеме, че построената в УПИ ***
от квартал ** по плана на с.***, с площ от 663 кв.м., при граници: улица, УПИ ***,
УПИ ***, УПИ *** и УПИ *** сграда е еднофамилна (отделните етажи не са
самостоятелни жилищни обекти) моля да признаете за установено по отношение на
ответника, че ищецът е собственик на 1/12 идеална част от следния недвижим имот:
двуетажна еднофамилна сграда, находяща се в село ***, ***, заедно с дворното място,
в което е построена сградата, съставляващо УПИ *** от квартал ** по плана на с.***, с
площ от 663 кв.м., при граници: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна е подала отговор на въззивната жалба. Със същия моли да бъде потвърдено
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно и бъдат отхвърлени
доводите на жалбоподателя, като неоснователни. Направен е от въззиваемата страна
също прочит на събраната по делото доказателствена съвкупност и е изведен извод, че
от същата се установявало безспорно, че оплакванията в жалбата са неоснователни и че
исковете правилно са били отхвърлени. Моли се за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Въззивният съд е намерил, че жалбата е допустима и е насрочил делото за
разглеждане в открито с.з.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят редовно призован не
се е явил лично, за него се е явил упълномощен представител- адв. К.М., който в
7
пледоарията си по съществото на спора, поддържа жалбата и моли решението на ПРС
да бъде отменено. Сочи, че естеството на спора е такова, че основните доказателства са
гласни. Счита, че първата инстанция не е анализирала и съпоставила показанията на
двете групи свидетели, така че да успее да извлече кои от тях отговарят на обективната
истина и кои не. Моли съда да анализира двете групи свидетелски показания. Във
въззивната жалба сочи, че е изложил подробно къде са противоречията. Счита, че при
внимателен анализ ще се установи, че къщата е построена през 1974 г., а не 1980 г., т.е.
към момента на сделката тя е била двуетажна вече. Вторият етаж е бил построен 1974 г.
На второ място, че сделката е привидна и е направена с цел да се избегне евентуална
конфискация на имот по силата на бившия Закон за собствеността. На трето място
щяло да се установи, че след тази фиктивна сделка, родителите на двете страни са
продължили да осъществяват владение на първия етаж до смъртта на бащата на
доверителя ми, а след ***г. и от неговия доверител, като негов наследник. Моли в този
смисъл да е решението на ПОС, като отмени първоинстанционното решение и уважи
исковете. Претендира направените разноски пред настоящата инстанция, за което
представя списък.
Адв.Б. се явява за въззиваемата страна, като оспорва жалбата и моли въззивната
инстанция да постанови решение, с което да остави без уважение въззивната жалба на
К.С. като изцяло неоснователна, да потвърди обжалваното решение по гр.д. 3216/2019
г. на РС Перник и да присъди на доверителя й направените разноски пред настоящата
инстанция. Подробни съображения сочи, че е изложила в писмен отговор. Основното
обстоятелство, въз основа на което ищецът твърди, че е станал съсобственик по
наследство на жилищната сграда, сочи, че е осъществено владение от страна на
неговите родители, което е продължено в негово лице. Съдът като първа инстанция
намира, че е извършил обстоен анализ на всички свидетелски показания и правилно е
установил, че макар и родителите да са ползвали първия етаж същите не са имали
намерение да владеят същата, нито са демонтрирали такова намерение, както пред
ответника, така и пред третите лица. Т.е. дори и да има упражнявана фактическа власт
липсва анимуса за владеене и придобиване собствеността на имота въз основа на
давностно владение.С оглед на това съдът правилно е приел, че такова не е
осъществено, както от наследодателите на жалбоподателя, така и от него самия и с
оглед на това е отхвърлил предявения иск. Претендира разноски, представям списък по
чл.80 ГПК
Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
8
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от К. Л. С. с ЕГН **********
и адрес ***, чрез адвокат М.К. - САК и адвокат К.М.- САК
срещу
Д. Л. С. с ЕГН ********** и адрес ***
с която са предявени следните искове:
да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик
на 1/6 идеална част от следния недвижим имот: жилище с площ 91 кв.м, състоящо се
от кухня, три стаи, тераса и обслужващи помещения, разположено на целия първи
етаж от двуетажна сграда, находяща се на административен адрес село ***, ***, ***,
заедно с принадлежащите към него 1/2 идеална част от общите части на сградата и от
мазето и 1/2 идеална част от дворното място, в което е построена сградата,
съставляващо УПИ *** от кв.** по плана на с. ***, с площ 663 кв.м, при граници:
улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***.
в условията на алтернативност се предявява и иск ако се установи, че построената
в УПИ *** от кв.** по плана на с. ***, с площ 663 кв.м, при граници: улица, УПИ
***, УПИ ***, УПИ *** и УПИ *** сграда е еднофамилна да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на 1/12 идеална
част от следния недвижим имот: двуетажна сграда, находяща се на
административен адрес село ***, ***, ***, заедно с принадлежащите към него 1/2
идеална част от общите части на сградата и от мазето и 1/2 идеална част от
дворното място, в което е построена сградата, съставляващо УПИ *** от кв.** по
плана на с. ***, с площ 663 кв.м, при граници: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ
*** и УПИ ***.
Първата инстанция е квалифицирала исковете, както следва -субективно и
субективно съединени иска с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 2
предл.1 и 5 от ЗЗД, предявени в условията на евентуалност, както и един иск по чл. 124
от ГПК във вр. с чл.79,ал.1 ЗС в условията на алтернативност спрямо първите два.
В исковата молба ищецът, твърди че на *** починал баща му Л. С. Б. и остави
наследници: съпругата си - З.П. Б. и двамата си синове – ищеца и ответника. Баща им
притежавал по наследство дворно място в село ***, ***, на улица ***, с площ около
650 кв.м. при граници: улица, Я.С., А.М., О.Г. и Б.М.; по стара номерация парцел ***
от кв. **; сега УПИ *** от кв. ** по плана на с. ***. В това място баща им построил
през годините двуетажна двуфамилна жилищна сграда. Първият етаж на къщата с
площ 91 кв.м., представляващ, жилище от три стаи, кухня, тераса и сервизни
помещения от построяването му през 1963 г., и през целият им съвместен живот до
смъртта на наследодателя им винаги е бил домът на родителите на страните, майка им
и към момента на подаване на исковата молба живеела там. Вторият етаж бил построен
през 1974 г. При изграждането му баща на страните обявил пред цялата фамилия
плановете си, а именно жилището на втория етаж да бъде за сина му Д., след време и за
неговото семейство, а жилището на първия етаж да остане в собственост за родителите
на страните. Тези неизменни във времето намерения често бил споделяни и обсъждани
пред широк семеен и приятелски кръг. През 1975 г. бащата на страните се консултирал
с адвокат във връзка с изискванията на ЗСГ. Къщата в *** била единственият
притежаван от семейството на страните обитаем жилищен имот, но по наследство
баща им притежавал и още две празни дворни места на село. Адвокатът посъветва
бащата на страните незабавно да осъществи някаква сделка, защото в противен случай
9
го грозяла конфискация. По тази причина в експресен порядък се осъществило
прехвърляне на къщата и дворното място на името на ответника с нот. акт № * том **
от ***, на нотариуса при Пернишкия районен съд. Според твърденията на ищеца, това
прехвърляне на „едноетажна сграда" не отговаряло на действителното положение,
защото в дворното място към момента на прехвърлянето не съществувала едноетажна,
а двуетажна сграда. Не отговаряло на действителните отношения и оформлението на
нотариалния акт, като продажба. Според ищеца в действителност баща му винаги е
възнамерявал да дари брат му - ответника Д.С., с предназначеното за него жилище на
втория етаж от къщата, подпомагайки го с пари и никога не е имал намерение да му
продава имота, нито е договарял или получил продажна цена. След продажбата, баща
им продължил да живее заедно с майка им в жилището на първия етаж от къщата и го
смятал за свое, независимо от формално осъществената продажба. Същевременно
втория етаж вече баща им приемал за собственост на сина си Д.С.. Всички въпроси за
използването на стаите, текущи и основни ремонти за първия етаж от къщата баща им
решавал сам. За втория етаж тези въпроси съответно отнасял към сина си - Д.. За
жилището на първия етаж наследодателят на страните винаги подчертавал, че е негово
притежание и за в бъдеще ще реши, евентуално със завещание, на кого ще го остави
след смъртта си. Във фамилията никога не било имало нито спор, нито кекавото и да
било съмнение, че първият етаж от къщата е на наследодателя на страните, а вторият –
на ответника. Въпросите относно дворното място се решавали заедно от двамата –
наследодателя на страните и ответника, като съсобственици.
Предвид описаното ищеца твърди, че родителите му са придобили по давност
жилището на първия етаж, заедно с 1/2 идеална част от мазето, от общите части на
сградата и от дворното място, в което е разположена, поради твърдото им убеждение,
че са собственици и продължилото повече от 10 години явно, непрекъснато и
несмущавано владение, считано от 1975 г. От своя страна ответникът Д. Л. С. след
прехвърлянето признавал правата на родителите си върху първия етаж, приемал себе
си за собственик само на втория етаж и споменавал, че трябва да направят някакъв
документ за поправяне на „неправилния“ нотариален акт, за да се знае, че „вторият
етаж си е негов, а първият - на баща им“.
След смъртта на баща им ищецът твърди, че с убеждението, че е наследник на
неговия имот, започнал да използва първия етаж от сградата, съвместно с майка си З.
Б.. Оттогава и до момента на подаване на исковата молба своил този имот явно и
несмущавано, без каквито и да било възражения от страна на брат му – ответника Д.С.,
и семейството му, обитаващо втория етаж на къщата, затова освен на наследственото
правоприемство допълнително се позовава и на изтекла в негова полза придобивна
давност за съответната на наследствения му дял идеална част от имота.
Наскоро научил, че брат му – ответникът Д.С., се бил снабдил с нов нотариален
акт за целия имот - цялото дворно място и двете жилища на първия и на втория етаж,
описани в нотариалния му акт № *** том * дело № *** от 2018 г. на нотариус М.М. с
район на действие Пернишки районен съд, като „двуетажна масивна жилищна сграда
със застроена площ 91 кв.м. с тераса към първия етаж с площ от 7 кв.м.
Ответникът, чрез адвокат пълномощника си адв. Б. от АК Перник, в
законноустановения срок не е депозирал отговор. Приложения по делото отговор е с
рег. № 3755/04.02.2020г. На регистрационния печат няма отразяване на пощенско
клеймо. Съобщението от ответника е получено на 03.01.2020г., предвид на което и
срока е изтекъл на 03.02.2020г. /понеделник/. Предвид на посоченото настоящия
съдебен състав намира, че постъпилия отговор е извън срок и следва да се цени
10
единствено като становище по иска.
Голяма част от така изложените доводи и фактически съждения да описани във
въззивната жалба, респ. отговора на същата, като са били доразвити вече чрез анализ и
на събраните пред първата инстанция доказателства.
По делото пред ПРС са били ангажирани множество писмени и гласни
доказателства от страна и на двете страни в процеса, като съдът е допуснал
изслушването общо на три съдебно-технически /СТЕ/ експертизи по делото, като
първите две са били извършени от вещото лице –Ц., преди отвода на първоначалния
съдия- докладчик по делото, а последнаа СТЕ- е била изготвена вече при новия съдия –
докладчик по делото и от вещото лице- Р. М. Г., като същото е отговорила на
идентични въпроси, поставени в първите две експертизи. Всички експертни
заключения са били приети по делото, като съдът в постановения съдебен акт е
направил много задълбочен анализ на обемната писмена и гласна доказателствена
съвкупност по делото, събрана пред него.
Основните възражения, застъпени във въззивната жалба, са свързани с правните
изводи, респ преди това фактическите такива, които е приел ПРС и анализа направен
от съда на доказателствата по делото, в това число и на гласните такива, като видно от
въззивната жалба, въззивникът прави друг анализ /прочит/ на тези доказателства,
анализирани от ПРС и поддържа тезата си за основателност на исковата претенция,
отхвърлена от ПРС и моли за отмяна на неговото решение, като на противоположното
становище е въззиваемата страна, която счита, че ПРС е направил правилен анализ на
доказателствата по делото и е извел обосновани правни изводи.
От своя страна,Пернишкият районен съд е приел следното за установено от
фактическа страна по делото и респ. от правна страна, че:
От представения по делото Нотариален акт № *, том *, дело № *** съставен от
нотариус при ПРС се установява, че Л. С. Б. продал на синът си Д. Л. С. следния свой
собствен недвижим имот находящ се в с.***,***, а именно дворно урегулирано място с
площ от 640 кв.м.,съставляващо парцел *** в квартал ** по плана на село ***, при граници:
Л. С., А. М., О. Г. и Б. М., заедно със застроената в това място жилищна сграда на един етаж.
От представения по делото Нотариален акт № ***, том ***, дело №*** съставен от
М.М. – Нотариус с район на действие ПРС се установява, че на осн чл. 587, ал.1 от ГПК и
въз основа на писмени доказателствен Д. Л. С. от *** с ЕГН ********* е признат за
собствени на недвижим имот находящ се в землището на с. ***, *** а именно : УПИ
представляващ дворно урегулирано място, за който съгласно плана за регулация и
застрояване на с. ***, ***, утвърден със Заповед № III – 234 от 09.04.1976г. е отреден
парцела е *** в квартал ** целия по скица с площ от 663 кв.м. при граници при граници: от
югоизток - улица; от югозапад - УПИ ***; от северозапад - УПИ ***; от север - УПИ *** и
от североизток - УПИ ***, заедно с построената в него със статут на първи етаж по силата и
смисъла на § 16 от ПЗР на ЗУТ двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от
91 кв.м., с тераса към първия етаж с площ от 7 кв.м. в едно с всички подобрения направени в
имота.
От представеното по делото удостоверение за търпимост по § 16 от ПЗР на ЗУТ
издаденото Община Перник, се установява, че двуетажна масивна жилищна сграда / 2МЖ/,
със ЗП - 91,00м2, с тераса към първия етаж с площ от 7,00м2, разположена в УПИ *** , кв.
** по плана на с. ***, *** , построена, като едноетажна жилищна сграда преди 1975г.,
описана в нотариални акт №*, т.*, д. № *** и надстроена с втори жилищен етаж през 1980г.
съгласно представена нотариално заверена декларация с рeг. № *** доказващ периода на
извършване на строителството, удостоверение peг. № *** от Нотариус М.М. с район на
действие РС Перник за предстоящо нотариално производство и снимков материал е търпим
11
строеж по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и не подлежи на премахване и забрана за ползване.
За строежа е представено геодезическо заснемане за нанасяне в действащия ПУП на с. ***
на 2МЖ / Двуетажна масивна жилищна сграда/.
Останалите приети и приложени по делото писмени доказателства е посочил, че са
ирелевантни за предмета на спора, поради което съдът не дължи тяхното обсъждане.
Досежно гласната доказателствена съвкупност по делото, първостепенният съд е
посочил, че:От свидетелските показания на св. Д.Д. се установява, че строителството на
къщата в имота на ул. *** в с. *** собственост на Л. и З. започнало през 1960 г., а втория
етаж към 1974г., бил вече построен. Първоначално строежа имал временен покрив, а след
като се изградил втория етаж, къщата била покрита с постоянен покрив и „чичо Л. – каза, че
втория етаж е на Д.“. Според свидетелката къщата била завършена през 1975г. Когато Д.
отишъл войник, къщата била външно била завършена. По време на строежа Д. и К. синовете
на Л. и З. били ученици, а къщата била построена от баща им Л. с помощта на роднини и
спестявания. Л.–чичо Л., казвал, че строи втория етаж на М., а за него и „кака З.“ остава
първия етаж и сутерена. Когато К. живеел с родителите си – обитавал с тях втория етаж –
състоящ се от три стаи и голям хол, в едната стая живеел той в другата неговите родители.
Родителите Л. и З., живеели заедно с децата си в *** докато се оженили. Първо се оженил К.
после Д.. К. и жена му М. живеели в *** но всяка събота и неделя се прибирали на *** –
помагали в земеделската работа. Д. и семейството му същото ходели но – по рядко. През
70–те години имало прехвърляне на къщата която се намира ***, тъй като по това време на
Л. се водели две жилища и за това се решило да прехвърлят на Д. втория етаж, тъй като ако
имал повече от един имот щели да му го конфискуват. За това дал на Д. – втория етаж, а на
К. дал место. Това била чувала от разговорите между чичо Л. и нейния свекър, които сядали
на маса, пиели по ракия и се съветвали с него, като с най стария в рода. Знаела, че Л. бил
прехвърлил само втория етаж на Д., а първия останал за него и съпругата му. В тази къща
бил живял и К. докато си взел апартамент в ***. Знае, че при построяването на къщата
нямало нотариален акт, бил ваден такъв при прехвърлянето на имота. Ремонтните дейности
на първия етаж ги вършели Л. и З.. При инцидент на удар в къщата от камион, Л. сам
ремонтирал къщата. В имота се копаело и садяло от З.. След прехвърлянето на имота, била
много пъти свидетел „чичо Л. да казва: „Ние сме на първия етаж, на К. му е дадено местото.“
Знаела, че К. много помагал – направил дюшеме на сутерена. Майка му се била похвалила,
че й купил печка и телевизор. Като имали гости, те преписвали на първия етаж, на втория
бил Д.. След смъртта на Л., имота се ползвал от З., К. и М., които ходели да помагат на З..
Сега Д. живеел в къщата, която му била прехвърлена, на първия етаж живеела З., на горния
М.. Втория етаж бил построен през 1975г., когато М. отишъл войник.
От свидетелските показания на св. П.Л. се установява, че познава процесния имот,
защото неговата майка живеела в същата махала и били комшии. Добре познавал страните и
техните родители. Познавал ги от детството си. С К. били приятели и до ден днешен. Бил в
добри отношения и с Д.. Процесният имот се намирал в с. ***., ***, втория етаж бил
построен през 1974 г., когато къщата се била направила докрай. Помни годината защото
тогава юни–юли имало световно по футбол. Къщата била построена до края на годината,
като останали довършителни работи. Завършена през 1974г. била тъй като бил сложен
покрив.Бил ходил на гости на К., който живеел на първия етаж. Д. влязъл в казармата и след
като се върнал си оправял етажа. Те тримата се били оженили в една година през ***.
Присъствал на разговори, че къщата трябва да се прехвърли на М., но не се бил интересувал
дали тогава била прехвърлена на Д. от родителите му. Имало закон, че който имало повече
имоти трябва да ги прехвърли на друг, за да не ги вземе държавата. Когато бил ходил на
гости на Д., след като вече имал дете, било се казвало, че този втория етаж е негов. Докато
като К. си построил къща според него до 90–те години живеел на първия етаж в къщата на
майка си бащата си на ***. След като се пренесъл да живее в новата къща продължавал да
посещава старата. – ползвал две стаи. До смъртта на Л. първия етаж се ползвал от него и З..
12
До смъртта на Л. през ***. ремонтите се правили от Л. и К.. М. си правил втория етаж. При
катастрофа, камион се ударил в къщата – родителите на водача направили ремонт на
къщата, а Л. стоял от отстрани и казвал какво да се прави. Не бил виждал Д. да участва в
ремонта. След смъртта на Л. имота се ползвал от З., а К. направил ремонт на сутерена –
поставял плочки, купил на З. телевизор. Сутерена бил пригоден за живеене – З. целия си ден
прекарвала там, а на първия етаж се качвала само да спи.
От свидетелските показания на св. З. Б. /майка на ищеца и ответника/ се установява,
че процесния имот е прехвърлен на синът й Д. през 1975г., преди да бъде построен втория
етаж. Тя й мъжът и нямали претенции към първия етаж на къщата. К. живял в къщата на Д.
до момента до който си направил своята. От 25 г. си живее в своята къща и не бил живял в
тази къща. Ходил на гости като син. В тази къща живеели тя и Д., който я стопанисвал. Той
плащал сметките и подържал къщата и двора в добро състояние. Никога К. не бил гонил Д.
от първия етаж на къщата. Къщата била построена преди 1975г. на един етаж, където
израснали нейните деца. През 1975г. единия етаж бил прехвърлен на Д., докато бил в
казармата. Втория етаж на къщата бил направен след като Д. се уволнил. След като се
уволнил живеел в тази къща на първия етажи след като направили втория се качил да живее
там. След като се оженили Д. и К. ползвали по една стая, а тя с мъжът й били в спалнята.
Всички три семейства живеели заедно на първия етаж. Първият етаж се състоял от хол и три
стаи. И на двамата сина били помагали, поради родителски дълг. След земетресението
ремонт бил правен от Д. на първия етаж, сменил и дограмата. К. след като се оженил не бил
давал пари за ремонт. През 1990г. на 15 септември камион се ударил в къщата и за ремонта
заплатило момчето което направило катастрофата. Тогава Д. помагал с работа. Д. и
неговото семейство след като се пренесли на втория етаж, не били слизали да живеят на
първия. От две години не била в добри отношения със синът си К., тъй като спорили за
имоти. При прехвърлянето на къщата на Д. имало срок, е след като има повече от един
парцел той се взима.
От свидетелските показания на св. С.П. се установява, че същия отишъл да работи по
вдигането на втория етаж на къщата в с.***, ул. *** през 1980г. Когато отишъл да работи по
втория етаж бил изграден един етаж. Преди К. да си направи къща знаел, че е живял в тази,
на която зидал втория етаж. Виждал бащата на К. да годи да работи непрекъснато на къщата
на К..
От свидетелските показания на св. С.П. се установява, че познава страните по делото
и през 1999 – 2011г. бил длъжностно лице в с. ***. Знае, че къщата се „достройва“ от С.П. и
Б.Т., които били ***. Докато бил длъжностно лице в с. *** – Д. и К. нямали адресна
регистрация в с. ***, тъй като живеели в ***. Когато „бай Л.“ починал, за баба З. се грижел
Д., който живеел повече време на ***. В къщата живеели баба З., Д. неговата съпруга и
децата му, когато идвали. Виждал Д. да се грижи за къщата и двора. Не бил чувал К. да ма
претенции по отношение на къщата на Д..
Съдът е посочил, че кредитира с доверие показанията на разпитаните по делото
свидетели тъй като същите са непротиворечиви, отразяват преки впечатления и липсват
данни да са заинтересовани от изхода на делото, в останала си част показанията на
разпитаните по делото свидетели са ирелевантни за предмета на спора, поради което съдът
не дължи тяхното обсъждане.
ПРС е посочил, че тт представеното по делото заключение с вх. № 7026/02.03.2020г.
по допуснатата съдебно – техническа експертиза изготвено от в.л. А. Ц. се установява, че
след оглед на място на процесния имот УПИ *** , кв.** по Рег.план на с.*** *** с площ
663м2 и първия етаж от двуетажната жилищна сграда в имота сЗП91м2, вещото лице
установило, че първия етаж се състои от: Преходна дневна, две стаи и стая в която е
започнат ремонт/предполагам кухня/. Има отделен вход от стълбището от който се влиза
директно в преходната стая. Няма коридор и санитарен възел. Поради което вещото лице
13
дава заключение, че процесния имот не отговаря на самостоятелно жилище по смисъла на
чл.40 от ЗУТ.
От представеното по делото заключение с вх. № 9920/19.05.2020г. по допуснатата
съдебно – техническа експертиза изготвено от в.л. А. Ц. се установява, че след оглед на
място на процесния имот УПИ *** , кв.** по Рег.план на с.*** *** с площ 663м2, вещото
лице установило, че в процесния имот има двуетажна жилищна сграда със ЗП 91 м2. Първия
етаж е 98м2 и се състои от: Преходна дневна, две стаи и стая в която е започнат
ремонт/предполагам кухня/ и тераса. Има отделен вход от стълбището от който се влиза
директно в преходната стая. Няма коридор и санитарен възел, /общото стълбище за двата
етажа е включена в площта от 98м2 ,както и тераса на първия етаж 7м2/ Втория етаж е 91 м2
и се състои от: Преходна дневна, две стаи и кухня и санитарен възел. Има отделен вход от
стълбището от който се влиза директно в преходната стая. Няма коридор /общото стълбище
- за двата етажа е включена в площта от 91м2/ Мазето под първия етаж е с площ около 16м2.
Тавана е с площ 91 м2 дой не е жилищен, а е подпокривно пространство.Няма
характеристики и изискуеми параметри на жилищен етаж.
От представеното по делото заключение с вх. № 264606/23.10.2020г. по допуснатата
съдебно – техническа експертиза изготвено от в.л. Р. Г. се установява, че съгласно
действащият ЗРП на с. ***, ***, одобрен със Заповед № Ш-234/09.04.1976 г., процесният
имот представлява дворно място, за което е отреден урегулиран поземлен имот /УПИ/ *** в
кв. ** при граници: от югоизток - улица „***”; от югозапад - У ПИ ***; от северозапад -
УПИ ***; от север - УПИ *** и от североизток - УПИ ***. Площта на УПИ ***е 663 кв. м.
Застроен е с масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ в основата 92
кв. м. Построената в имота жилищна сграда е масивна, двуетажна, състояща се от сутерен,
два етажа и таванско подпокривно пространство, със застроена площ от 85 кв. м.,
включваща стълбищна площадка с площ 8 кв. м и жилищна площ 77 кв. м и приобщена
площ към сградата от 7 кв. м под изградената тераса или цялата сграда е със застроена площ
общо 92 кв. м в основата. Сутерена се състои от входно антре, обособено под съществуваща
тераса на жилищната сграда; стая, ползваща се за живеене и две помещения, ползващи се за
мазета. Изграден е санитарен възел /баня с тоалетна/ под съществуващата стълбищна клетка
с врата към входното антре. Първи етаж се състои от дневна, две стаи и кухня, в която се
извършват ремонтни дейности. Втори етаж се състои от дневна, две стаи, кухня и санитарен
възел /баня с тоалетна/. Тавана представлява общо подпокривно пространство. Така, както е
изграден първи етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, построена в УПИ *** в кв. **
по регулационния план на с. ***, ***, представлява самостоятелен обект в сградата. Има
самостоятелен вход към жилището от стълбищна клетка, водеща до втори етаж и таванското
пространство. Състои се от дневна, две стаи и кухня, в която се извършват ремонтни
дейности. При така започнатият ремонт е възможно да се обособи самостоятелен санитарен
възел /баня с тоалетна/ на първи етаж, тъй като има изградена В и К инсталация и санитарен
възел /баня с тоалетна/ на втори етаж, който санитарен възел ще бъде непосредствено под
изграденият такъв на втори етаж. Същото може да се каже и за сутеренната част, която е
пригодена за жилищно обитаване и на практика също представлява самостоятелен обект в
сградата. Първи жилищен етаж е със застроена площ от 77 кв. м. Състои се от дневна, две
стаи и кухня, в която се извършват ремонтни дейности. Към етажа е изградена тераса с площ
7 кв. м. Общата площ на първи жилищен етаж заедно с терасата е 84 кв. м. Втори етаж е със
застроена площ от 77 кв. м. Състои се от дневна, две стаи, кухня и санитарен възел /баня с
тоалетна/. Тавана представлява общо подпокривно пространство със застроена площ 77 кв.
м. Стълбищната клетка за достъп до първи етаж, втори етаж и таванското пространство е с
площ 8 кв. м. Сутерена се състои от входно антре, обособено под съществуваща тераса на
жилищната сграда, стая, ползваща се за живеене и две помещения, ползващи се за мазета.
Изграден е санитарен възел /баня с тоалетна/ под съществуващата стълбищна клетка с врата
към входното антре. Полезната площ на сутерена е общо 33.88 кв. м, включваща стая с
14
полезна площ 11.97 кв. м, мазета с полезна площ 11.81 кв. м, входно антре с полезна площ
6.20 кв. м и санитарен възел с полезна площ 3 90 кв. м.
Съдът кредитира изцяло даденото заключение на вещото лице по допусната съдебно
– техническа експертиза, като добросъвестно дадено отговарящо на всички поставени
въпроси съгласно знанията и компетенциите на вещото лице, не се констатира и
противоречивост на заключението със събрания доказателствен материал по делото, поради
което съдът базира и фактическите си заключения въз основа на него.
При така приетата фактическа обстановка, съдът е достигнал до следните
правни изводи, а именно, че с оглед дадената правна квалификация в доказателствена
тежест на ищеца в настоящото производство – по исковата претенция с правно осн. чл. 124
във вр. с чл. 26, ал.2, пред. 1 ЗЗД, в условията на пълно и главно доказване е да докаже
твърдението си, че извършената с Нотариален акт № *** на нотариус при Районен съд
Перник сделка е такава с невъзможен предмет, а именно че към момента на постигнатото
съгласие е съществувала непреодолима правна пречка предметът да възникне. А в
доказателствена тежест на ответника е да докаже, че при сключване на сделката
обективирана в Нотариален акт № *** на нотариус при Районен съд Перник предмета
реално е съществувал. Позовавайки се на релевантна съдебна практика на ВКС, първата
инстанция е приела от правна страна, че невъзможен предмет на договора е налице, когато
към момента на сключването му такъв липсва - вече е погинал и не съществува в оборота.
Съгласно трайната съдебна практика – за да е налице обособен обект, годен да осъществява
предназначението си, е необходимо цялата сграда, в която този обект се намира, да бъде
довършена най-малкото в груб строеж. Поради това, за да се извършват правно валидни
сделки на разпореждане със сградата, тя следва да е завършена в груб строеж. Не е
самостоятелен обект на собственост и годен предмет на прехвърлителни сделки, завършен в
груб вид отделен обект в сграда, която не е изградена изцяло до покрив във фаза груб
строеж. От данните по делото е видно, че осъществявайки сделката на *** собственика Л. С.
Б. продава на синът си Д. Л. С. дворно урегулирано място с площ от 640 кв.м.,съставляващо
парцел *** в квартал ** по плана на село ***, при граници: Л. С., А. М., О. Г. и Б. М., заедно
със застроената в това място жилищна сграда на един етаж за сумата от 4 960.00 лв., която
сума продавачът, заявява че си е получил напълно от купувача. В нотариалния акт ясно е
обективирана волята на страните да се прехвърлят правата, които притежава продавача.
Доколкото по делото не се твърди, а и от събраните свидетелски показния се установява, че
продавачът, към момента на изповядване на сделката е притежавал имот с построен един
етаж с поставен „покрив“, то неоснователен е довода, че липсата на индивидуализация на
сградата обуславя нищожност на договора, евентуално, че жилищната сграда, посочена в
нотариалния акт за покупко-продажба не е идентична с посочената в исковата молба.
Неоснователно се явява и твърдението, че договорът за покупко-продажба е нищожен
поради невъзможен предмет, тъй като към момента на сключването му старата сграда не е
била само едноетажна сграда, а двуетажна. След като от всички събрани по делото
доказателства безспорно се установява, че към момента на изповядване на сделката сградата
фактически е била построена на един етаж, като е бил е сложен „временен покрив“ то
договорът има предмет, независимо че към момента на сключването му е била с „временен“
покрив, а втория етаж е бил в процес на изграждане. По делото не са събрани доказателства,
от които да се направи извод, че атакуваната сделка е имала невъзможен предмет, поради
което искът за прогласяване на нищожността на договора по чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД е
неоснователен.
По исковата претенция с правно осн. чл. 124 във вр. с чл. 26, ал.2, пред.5 ЗЗД, съдът е
посочил, че в доказателствена тежест на ищеца в условията на пълно и главно доказване е
възложено да докаже, че сделка обективирана в Нотариален акт № *** на нотариус при
Районен съд Перник е привидна, тъй като действителната воля на страните сключили
договора не е такава, каквато е отразена в него.
15
Касателно настоящия случай ищецът твърди, че баща му Л. С. Б., след консултация с
адвокат във връзка с изискванията на ЗСГ и тъй като процесния недвижим имот находящ се
в с. *** бил единствения обитаем жилищен имот притежаван от семейството, но по
наследство притежавал и други имоти го грозяла конфискация, поради което в експресен
порядък се осъществило прехвърлянето на брат му Д. Л. С. с нот. акт № * от *** на
нотариуса при Пернишки Районен Съд. В действителност бащата Л. С. Б. винаги бил
възнамерявал да дари синът си Д. Л. С. с втория етаж от жилището, но не бил имал
намерение да продава, нито бил договарял или получил продажна цена.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.2 ЗЗД, пр. 5 ЗЗД, нищожни са и привидните
сделки. Привидни са сделките, сключени при абсолютна симулация - когато между страните
е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си последици между тях,
както и сделките, с които се прикрива друго съглашение, чиито правни последици са
целените от страните по сделката. При абсолютната симулация на договор за покупко-
продажба във вътрешните отношения между съконтрахентите прехвърлителят остава
собственик на вещта, а приобретятелят не придобива права и не дължи заплащане на
цена.Възможни са и случаите, когато приобретателят придобива права и не дължи
заплащане на цената – с оглед дарственото намерение. Възможни са и случаи, в които
съконтрахентите желаят настъпване на правните последици на договора за покупко-
продажба, но прикриват действителната си воля относно отделни договореността, която са
постигнали за отделни елементи на договора. Факта, че плащането на цената е извършено по
начин, различен от описания в нотариалния акт или, че цената не е платена може да бъде
индиция за симулативност на волеизявленията за изпълнение задълженията на купувача.
Сам по себе си този факт не може да обоснове извод за абсолютна симулация на договора за
покупко-продажба, освен ако обсъждането в съвкупност с останалите доказателствени факти
и тълкуване на действителната, обективирана в договора воля, не обоснове еднозначен и
категоричен извод, че съконтрахентите по договора за покупко-продажба не са желаели
настъпването на правните му последици. Обстоятелството дали продавачът е получил
продажната цена е изцяло неотносимо при преценка наличието на типичното за договора за
покупко-продажба основание, а имено придобиване на едно право. С оглед на тези
съждения, съдът е приел, че ищецът не е опровергал доказателствената сила на нотариалния
акт за покупко-продажба. Нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот
материализира удостоверителните изявления на нотариалния орган и изявленията на
страните по договора. В частта, с която нотариусът удостоверява, че пред него са се явили
посочените лица и съдържащите се в нотариалния акт изявления са техни, нотариалният акт
представлява официален свидетелстващ документ. В частта, с която купувачът е заявил, че е
платил цената, а продавачът, че е получил цената, нотариалният акт е частен свидетелстващ
документ за знание и материализира удостоверителното изявление на своя издател за даден
факт - плащането на цената. Поради това съгласно практиката на ВКС, създадена по реда на
чл. 290 ГПК и задължителна за съдилищата по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение № 1
от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК /решение № 403/10.01.2012г. по гр.
дело № 1543/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 402/17.01.2012г. по гр. дело №
449/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 173/27.07.2010г. по гр. д. № 5166/2008г. на ВКС,
ГК, ІV г. о. и други съдебни актове/, нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим
имот в частта, с която страните са направили изявление за заплащане, респективно
получаване на продажната цена, има характер на разписка за плащане. Когато страните са
удостоверили в нотариалния акт за покупко-продажба, че цената е платена и получена от
продавача, не е необходимо издаване на отделна разписка съгласно чл. 77, ал. 1 ЗЗД.
Липсата на предприемане на каквито и да е действия от страна на продавача за защита на
интересите му до края на живота му по никакъв начин не подкрепя тезата за симулативност
на продажбата. В атакуваната сделка продавача, както и купувача, са изразили волята си
относно недвижим имот. Неатакуването на сделката по-скоро сочи, че именно тя е желаната
16
последица от действията им. При съобразяването на цената на имота, отразена като
продажна, следва да се има предвид близкото родство между страните по сделката. При
подобна степен на близост цената на продавания имот не е от първостепенно значение. Още
повече, че настоящото производство съпругата на продавача – майка на ищеца и ответника,
въпреки преклонната си възраст пред съда заявява, че „през 1975г. имота е прехвърлен на Д.
и те не са имали претенции към първия етаж на къщата“.
С оглед изложените съображения и като преценил по отделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът
намерил, че по делото не са събрани доказателства, от които да се направи извод, че
действителната воля на страните е различна от външно изразената по атакуваната сделка,
поради което искът за прогласяване на нищожността на договора по чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД е
неоснователен.
С оглед изложеното съдът е приел, че ищеца се явява неоснователно искането на
ищеца да бе признат за собственик въз основа на давностно владение, на 1/6 идеална част от
следния недвижим имот: жилище с площ 91 кв.м, състоящо се от кухня, три стаи, тераса и
обслужващи помещения, разположено на целия първи етаж от двуетажна сграда, находяща
се на административен адрес село ***, ***, ***, заедно с принадлежащите към него 1/2
идеална част от общите части на сградата и от мазето и 1/2 идеална част от дворното място,
в което е построена сградата, съставляващо УПИ *** от кв.** по плана на с. ***, с площ 663
кв.м, при граници: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***.
За да се приеме, че в полза на едно лице е изтекла предвидената в чл.79,ал.1 ЗС
придобивна давност е необходимо да се установи, че това лице е упражнявало фактическата
власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години с намерението
да придобие собствеността и след изтичането на предвидения от закона срок да се е
позовало на изтеклата в негова полза придобивна давност, като законът изрично допуска и
възможност за присъединяване на владение при условията на чл.82 ЗС. Ако наследодателят
е владял един имот, но приживе не се е позовал на давността, наследниците му придобиват
по пътя на наследствената трансмисия само фактическата власт върху имота и биха могли да
придобият собствеността, присъединявайки към своето владение владението на
наследодателя и позовавайки се на давността. Наследниците не биха могли да се позоват
само на изтеклата в полза на наследодателя им придобивна давност, тъй като, придобивната
давност няма действие ex tunc. Поради това само онези наследници, които са заявили, че
присъединяват своето владение към владението на наследодателя и се позоват на изтеклата
давност, придобиват правото на собственост върху имота. В подобна хипотеза не намира
приложение правилото, че сънаследникът упражнява фактическата власт върху имота,
владеейки припадащите му се по наследство части и упражнявайки държане по отношение
на частите, припадащи се на останалите сънаследници, тъй като по наследство е придобито
не право на собственост, а само едно фактическо състояние,даващо правото владението на
наследодателя да бъде присъединено,т.е. продължено и то само от онези наследници,които
установят реално фактическа власт върху целия имот. Само ако бъде установено, че
упражняващият фактическата власт сънаследник владее за всички наследници на общия
наследодател, правото на собственост ще бъде придобито общо от всички тях в
съсобственост. Касателно настоящия случай от събраните по делото доказателства макар да
се установява, че наследодателя на ищеца – Л. С. е упражнявал фактическа власт върху
процесния имот не се събраха доказателства от които да се установява, че същият е владял с
намереното да стане собственик на първия етаж от процесния имот, който е продал на
ответника.
С оглед неоснователността на главния иск се явява и неоснователен предявения в
условията на алтернативност се предявява и иск ако се установи, че построената в УПИ ***
от кв.** по плана на с. ***, с площ 663 кв.м, при граници: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ
17
*** и УПИ *** сграда е еднофамилна да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че ищецът е собственик на 1/12 идеална част от следния недвижим имот:
двуетажна сграда, находяща се на административен адрес село ***, ***, община ***, заедно
с принадлежащите към него 1/2 идеална част от общите части на сградата и от мазето и 1/2
идеална част от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо УПИ *** от
кв.** по плана на с. ***, с площ 663 кв.м, при граници: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***
и УПИ ***
Едно от оплакванията във въззивната жалба е, че съдът неправилно е преценил
събрания доказателствен материал, и се моли същият отново да бъде преценен от
въззивната инстанция, като се кредитират показанията и на свидетелите на другата
страна по делото и се приеме, че исковата претенция е основателна.
ПОС намира, съобразявайки както доказателственият материал по делото, така
и възраженията, наведени във въззивната жалба, че ПРС е извел законосъобразни и
правилни правни изводи, като в правната си част, решението и изключително
мотивирано, прецизно позоваващо се на съдебната практика на ВКС по въпроси,
относими към спорните по делото моменти, като изводите на първата инстанция ПОС
намира за обосновани и правилни и в тази част на напълно споделя същите, като
препраща към тях на основание чл.272 ГПК, и не намира основание да ги преповтаря.
Но тъй- като се твърдят във въззивната жалба, дефицити при анализа на
доказателствата, то ПОС намира, че в този смисъл следва да посочи, че макар и ПРС да
е извел законосъобразни правни изводи и да е анализирал събраната по делото
доказателствена съвкупност, то се наблюдават леки смислови противоречия при
доказателствата, досежно гласните такива, но това не е довело до дефицити в правните
изводи. А именно, настоящата инстанция намира, че не може да се сподели напълно, че
гласните доказателства, така както по-горе и настоящият съд ги възпроизведе като
приети от ПРС са безпротиворечиви и еднозначни, както е приел ПРС. Напротив,
точно по един от ключовите въпроси по делото, кога е бил изграден вторият етаж на
къщата, преди или след изповядване на сделката пред нотариуса от 1975 г, с която
бащата на страните е прехвърлил чрез договор за покупко-продажба къщата- със
завършен първи етаж видно от самия нотариален акт, цитиран по –горе, то гласните
доказателства по делото не са еднопосочни на двете групи свидетели- ангажирани от
ищеца и респ от ответника, като първата група свидетели и в частност свидетелката-
Д.Д., чийто разпит по делото е изключително подробен, сочи че изцяло къщата е била
построена през 1975 г., като вторият етаж се е построил през 1974 г. /”…... Аз съм
снаха в този род от *** До *** бях омъжена за техен първи братовчед и
живеехме къща до къща. Те живееха в старата къща, а аз бях снаха там и
живеех в новата къща, която е на И. С. Б. – брат на Л.. През 1960г.
започнаха да строят къща. Те живееха в къщата на свекър ми на първия
етаж, която беше три къщи надолу в същата махала. Тази къща първо я
построиха на един етаж и направиха временен покрив. След това след
години изградиха още един – втори етаж.С Л. и З. бяхме в много добри
отношения. И с Л., и с Д. също бяхме в много добри отношения….. Къщата,
за която казах, че строиха се намира на адреса на *** в с.*** и се намира
през три къщи от къщата на свекър ми. Вторият етаж се строи към 1974г.
вече беше построен. Първоначално имаше временен покрив, а след това се
изгради втория етаж, като покриха къщата с постоянен покрив и чичо Л.
каза, че вторият етаж е за Д.. Мисля ,че изцяло къщата беше завършена
през 1975г. Тогава Д. отиде войник и къщата външно беше завършена. Не
мога да кажа точно коя година Д. замина войник. И Д., и К. бяха ученици, и
18
чичо Л. с помощта на роднини и спестяванията си построиха втория етаж
на къщата. Аз съм била свидетел при разговори със семейството, защото
чичо Л. идваше при свекър ми и си казваше проблемите. Той казваше, че
строи на М. втория етаж, а за него и за кака З. остава първия етаж и
сутерена…. Вторият етаж на къщата се построи през 1975г. Помня точната
година, защото тази година изпращахме М. войник. Той служеше в *** и поради това
зная годината. След като завърши, Д. замина войник. Д. учеше доколкото си спомням
в ***. К. е по-малък и ходи в казармата след Д.. Д. е по-голям. Когато стана
прехвърлянето на имота при Нотариуса, Д. беше в казармата и беше изкаран, за да
присъства на прехвърлянето на втория етаж..”/, като сходни данни заявява и св.
П.Л., относно времето на строене на къщата първи и втори етаж/ „…Къщата, за
която се води делото навремето беше на един етаж. Аз съм бил на около **г., когато
се доправя втория етаж на къщата. Моята майка е в същата махала, комшии сме и
съм пасъл животните на баба ми и на дядо ми, и често съм минавал откъм
тях..Добре познавам страните по делото. Познавам и техните родители. Познавам
ги от детството си. К. ми е приятел до ден днешен. С Д. също сме в добри
отношения.. Имотът е в с.***, ***. Вторият етаж на къщата е построен през 1974г.
Къщата се направи докрай. Мисля, че беше сложена и дограма, но къщата не беше
измазана отвън. Тогава беше Световното първенство по футбол - 1974г., юни-юли и
поради това имам спомени. Къщата до края на годината беше окончателно
построена. Строежът на втория етаж трая месеци. До края на годината къщата
беше завършена, имам предвид че беше направен покрива. По къщата имаше
довършителни работи…”/. Така заявеното от тези свидетели на ищеца е в пълен
смислов противовес на заявеното от свидетелите на ответника, като майката на
страните –св З.П. Б.А, досежно тези факти в разпита си пред съда сочи, че къщата е
била на един етаж при прехвърлянето й на сина й Д. през 1975 г./св. Б.- „… Преди
години имаше закон, че един собственик няма право на повече от един имот, а ние с
мъжа ми имахме три имота. Единият прехвърлихме на Д., другият на К. и третият
остана за нас. Дойдоха критични времена. Къщата беше на един етаж, когато я
прехвърлихме. След това вече документите говорят и те знаят кой какво е правил.
Това е било преди доста години. Аз помня, но документите доказват това, което е.
Беше отчужден имота на К., а той все още не беше пълнолетен и остана без имот.
Тогава се даваха в *** имоти с предимство на жителите на с.*** и за да не остане
без имот, ние му купихме имот на негово име и ние построихме и къща. Не я е
построил той въпреки, че се води, че той я е строил. До покрив я направихме,
поставихме и дограмата, всичко ние сме сложили с баща му. Никой друг не ни е
помагал. След това той започна да я довършва. Ние не се задоволихме с тези неща и
този имот, който беше на мен и баща им, К. помоли да го прехвърлим на двамата, а
той се е боял да не остане само на единия, за да не се сърдят. Ние се съгласихме и
останахме в къщата на Д.. Нито имаме документ за тази къща, нито нищо. Ние
нямаме нищо и ако сме имали щяла съм на Д. да го оставя, защото 640 кв.м е на К. и
640 кв.м е на Д. горе. Така, докато не прехвърлихме другото място на техните деца,
защото К. така пожела. Прехвърлихме това място…. Мисля, че през 1975г.
прехвърлихме имота на Д., защото той тогава беше войник на границата. Тогава
втория етаж на къщата не беше построен. Не мога да кажа през коя година е
построен втория етаж, но не е през 1975г., защото тогава е прехвърлен и нямаше
втори етаж. Никога моя мъж не е казвал на И., че първият етаж е за нас. Ние не
сме имали претенции към първия етаж на къщата. …Д. беше в казармата 1975г.,
когато му прехвърлихме етажа, а К. завърши средно образование и се завариха 6
месеца в казармата Тъй като той беше втори син, не е бил за пълния срок войник.
Вторият етаж на къщата се прави след като Д. се уволни. Той свали покрива,
19
помагали сме и аз и мъжа ми и К. за строежа. След като се уволни от казармата
живееше в тази къща на първия етаж и след това като направиха втория етаж се
качи да живее там. Не мога да кажа кога са се оженили К. и Д.. Двамата се ожениха
почти заедно – единия януари, а другия м.май. Не мога да кажа колко време след
казармата се ожениха синовете ми. Мисля, че първо се ожени К. – на 6 януари, беше
Бъдни вечер. След като се ожениха Д. и К. ползваха по една стая, защото ние с мъжа
ми ползвахме спалнята. Това беше на първия етаж. Всички три семейства живеехме
заедно на първия етаж…. При прехвърлянето на къщата е внесена някаква сума и
това е посочено в нотариалния акт. Откакто е прехвърлена къщата са минали 45
години и няма как да помня всички подробности. Преди да влезе в казармата Д. и
учеше и работеше. Той работеше в ***, а учеше в ***, но не го завърши, защото
просто не пожела. Преди да отиде в казармата започна да работи. Работеше и дори
ми е давал от заплатата си и пари…”/. В сходна смислова поредица са и показанията
на свидетеля- С. Т. П., който сочи, че е работил по къщата през 1980 г, като излага че
е имало първи етаж и временен покрив, а слез това Д. е „вдигнал втори етаж” / св.П. –
„… През 1980г. аз бях свободен и Д. тогава беше около ****** годишен. Близко сме в
махалата. Разговаряхме и той каза, че ще вдига втория етаж на къщата. Помоли ме
да отида да работя. Аз отидох, защото имах нужда от пари. С баща му имахме
добри взаимоотношения. Той започна да строи къща на другия син на К.. Когато
свършихме етажа на М. момчето ми заплати….Д. лично ми заплати. Аз с него съм
имал взимане-даване. Етажът когато започнахме да го изграждаме, беше разпокрит.
Аз отидох на гола плоча да зидам. Не зная кой и кога е махал покрива. Не мога да
кажа дали има друга надстройка освен втория етаж. След това аз не съм участвал.
Не съм участвал при изграждането на покрива. В един момент аз работех във *** и
напусках често България. Мисля, че през 1980г. Д. не беше женен. Разбрах, че ***. се е
оженил, значи е бил женен. Когато отидох да работя за изграждането на втория
етаж имаше изгаден един етаж, а след това се изгради и втори. Типов беше
строежа….Мисля, че улицата на която е къщата е ул.“***“. Работил съм на къщата
през 1980г. ..На първия етаж на тази къща мисля, че си живееха те – М. и
родителите му и К.. Той се ожени ***., а аз работих 1980г. Докато зидах втория
етаж съм виждал и жената на М. там. К. може и той да е бил там, но не мога да
кажа дали е бил женен, или не…”./. Същевременно относно тези факти св. С. В. П.,
също сочи, че е имало надстройване на къщата, като е била на един етаж, а
впоследствие е бил изграден втори, като сходни са данните, които изнася и на
предходните двама свидетели, че на ищецът К., родителите му са му построили друга
къща в село ***, но на ул. „***”, а тази къща е а на ул. „***” /св. С.П.” .. С ищеца сме
набори, К.С. една година е по-голям от мен. Д. е малко по-голям. Зная, че 80-те години
се пристройва тази къща. За времето от *** аз съм бил длъжностно лице в *** ***…
Аз не мога да кажа точно какво се достройва. Зная, че къщата се прави от С. П. и
Б.Т., които са строителни работници в с.***. Надстройваха етаж. Мисля, че този
етаж се достройва от родителите на двамата братя. На другия им син бяха
направили нова къща - на К., която е на ул.“***“. На тази улица строеше и моя
братовчед и аз му помагах. Поради това зная и за строежа на тяхната къща.
Строеха се къщите по едно и също време. Къщата на К. се строеше от неговите
родители. През този период - от *** аз бях *** на с.***. Те по мое време нямаха
адресна регистрация за постоянен адрес в с.***, тъй като живееха в ***, а К.
работеше като ***, но живееше в с.*** на ул.“***“. Д. живееше в ***, но идваше и в
къщата, която е на ул.“***“. Бай Л. почина и за баба З. трябваше да се грижи някой.
Д. живееше в повечето време на ***, за да се грижи за майка си...В къщата на
ул.“***“ живеят баба З., Д. и неговата съпруга и децата му, когато идват. Д. съм го
виждал, че се грижи за къщата и за двора. ..Не мога да кажа с какви средства е
20
строена къщата на К.. Мога да кажа кой работеше там. Основно работеше бай Л.,
но имаше и майстори…”/.
Следователно, във връзка с възраженията на жалбоподателя, относно анализа на
гласните доказателства по делото, следва да се посочи, че действително в едно
изречение е посочено от ПРС, че не си противоречат, като същите не си противоречат
в голямата си част, но относно това кога е построена къщата и в частност вторият етаж
на къщата свидетелите на ищеца и на ответника, застъпват абсолютно противоречащи
си тези, видно от цитираните по горе показания на същите, като ПОС намира, че
следва да се кредитират показанията на свидетелите –очевидци и съвременници на
събитията, като най-близо до тях е безспорно била майката на страните св. Б.а и
нейните показания макар и на преклонна възраст- ** години, съдът намира за
обективни, съответни на писмените доказателства по делото, възприели най-правилно
и най от близка гледна точка събитията през годините, при положение, че тази
свидетелка е била и главен участник в същите, като майка на страните. Показанията й
са много подробни, подредени и логични, като преценени през призмата на 172 ГПК,
настоящият състав ги намира и за обективни и им дава вяра, поради което достига и до
извода, до който е достигнал ПРС, че към момента на сделката пред нотариуса през
1975 г, както е записано и в нотариалня акт, обективиращ покупко-продажбата, се
установява, че къщата е била на един етаж и с временен покрив, като едва след
сделката към 1980 г е изграден и вторият етаж от сина й Д., което се потвърждава и от
показанията на останалите свидетели на ответника. В тази им част, съдът намира, че не
следва да се дава вяра на заявеното от свидетелката –Д. и Л., като същите в тази им
част противоречат и на писмените доказателства по делото. Следователно, макар и да
не се е спрял на тези смислови нюанси в разпитите на тези свидетели, ПРС е обосновал
изводите си и е аргументирал същите в правилна насока и е извел верни правни
изводи. В този смисъл, настоящата инстанция намира, че следва да допълни и че при
кредитиране показанията на св. Б. се утвърждава един основен факт по делото, имащ
отношение за спора по делото, а именно, както и св.С. В. П. – *** на селото през ***,
чиито показания допълват и затвърждават от обективен и безпристрастен свидетел,
казаното от майката на страните, то къщата в село *** на ул. „***”,*** е тази, в която
за живели родителите на ответника Д. и той, а за ответника е била построена друга
къща, в селото на ул. „***”, което се затвърждава и от третия свидетел на ответника,
като и тримата свидетели сочат и времето на построяване на първия, респ. на втория
етаж на къщата / св. П.- Къщата на К. се строеше от неговите родители. През този
период - от *** аз бях *** на с.***. Те по мое време нямаха адресна регистрация за
постоянен адрес в с.***, тъй като живееха в ***, а К. работеше като ***, но
живееше в с.*** на ул.“***“. Д. живееше в ***, но идваше и в къщата, която е на
ул.“***“. Бай Л. почина и за баба З. трябваше да се грижи някой. Д. живееше в
повечето време на ***, за да се грижи за майка си…”, останалите двама свидетели са
цитирани по-горе досежно това обстоятелство/. По изложените факти, съдът не
кредитира показанията на първите двама свидетели- тези на ищеца- родственицата му
Б. и св. Л., като ги намира относно тези факти за недостоверни, очевидно заради
близки приятелски отношения с ищеца по делото за втория свидетел, и роднински
относно първата свидетелка. В останалата част относно заявеното от свидетелите и
гласните доказателства по делото,ПОС намира, че правилно и обосновано ПРС е
кредитирал показанията именно на посочените свидетели и в посочения смисъл, като
заедно с останалата събрана по делото доказателствена съвкупност, изключително
подробно обсъдена от първата инстанция, поради което и съдът на основание чл.272
ГПК, препраща към мотивите на първата инстанция относно правнозначимите факти и
изводите, изведени на база същите.
Съдът намира, че възраженията в жалбата за неправила оценка и превратно
21
тълкуване на събраните пред ПРС доказателства, не може да бъде споделено, като това
възражение, съдът намира за неоснователно. Действително ПРС е допуснал горните
неточности при анализа на гласните доказателства, но същите са спорадични и не са
повлияли на правните изводи на съда, които са обосновани и правилни. Следва да се
посочи относно трите СТЕ по делото, че също не може да се приеме, че не си
противоречат помежду си, като СТЕ на в.л. А. Ц., по решаващи въпроси не се
припокриват с СТЕ на Р. М., който е отговорил на същите въпроси, но поради
изначални изводи, за отхвърляне на исковата претенция, то обстоятелството, че едното
вещо лице е отговорила напр. че имотът отг. На условията на чл. 40 ЗУТ, другото е
дало отрицателен отговор на този въпрос, също не влияе на решаващите изводи на
съда, при положение, че исковата претенция е неоснователна, както правилно е
заключила първата инстанция. Следователно, тези пропуски при анализа на някой от
доказателствата, в някой от частите им, не са повлияли като цяло нито на приетата за
установена фактическа обстановка по делото, която съдът намира за правилна, така и
на правните му изводи, които настоящата инстанция също намира за правилни и
законосъобразни.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните части, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е постановено от съдия от РС – гр.
Перник в предвидената от закона форма и в кръга на неговата компетентност, поради
което същото е валидно. По отношение на допустимост настоящият състав на
въззивния съд намира постановения първоинстанционен акт за допустим.
По въпросите за неправилността на обжалваното решение въззивният съд е
обвързан от доводите, посочени във въззивната жалба.
Изхождайки от доводите във въззивната жалба, от доводите на насрещната страна
и от събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното:
Следва само в допълнение да се посочи относно правната страна на заявените
претенции, че правната квалификация на заявените в искова претенция искове е била
правилно определена от първата инстанция, а именно: че е сезиран с два обективно и
субективно съединени иска с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 2 предл.1
и 5 от ЗЗД, предявени в условията на евентуалност, както и един иск по чл. 124 от
ГПК във вр. с чл.79,ал.1 ЗС в условията на алтернативност спрямо първите два, като
правилно е счел и че същите са неоснователни.
Относно правната природа на тези претенции следва да се посочи, че ПРС се е
позовал на изобилна съдебна практика на ВКС, релевантна и относима към спора, като
е съотнесъл конкретиката на казуса, към задължителната практика на ВКС по сходни
въпроси и е извел правилни и законосъобразни правни изводи, като в тази насока
настоящата инстанция не намира за нужна да си преповтаря, а на основание чл.272
ГПК, препраща към същите в решението на ПРС.
Същевременно ПОС счита, че следва да допълни следното: относно първите два
иска-При положителен установителен иск за собственост предмет на доказване е
правото на собственост или ограниченото вещно право на ищеца върху имота. В
тежест на ищеца е да докаже това право. Доказателствените средства затова зависят от
твърдяното от ищеца основание за придобиване на правото на собственост, като при
установителните искове по в чл. 124 ал.1 ГПК, като форма на защита на вещни права,
носителят на едно вещно право може да иска по съдебен ред да се установи
съществуването на неговото право или несъществуването на определено вещно право у
ответника, който оспорва, като в настоящата хипотеза по този иск -за собственост –
22
положителен установителен, както правилно е разпределил доказателствената тежест в
процеса ПРС, то ищецът по положителният установителен иск е лицето, което като
твърди, че е собственик или носител на ограничено вещно право върху имота, следва
да го докаже, като ответник по положителения установителен иск е лицето, което по
твърдения на ищеца оспорва правото на собственост на ищеца. В случая такова
доказване не е проведено и то при условията на пълно и главно такова. Напротив,
категорично по делото се доказва, че именно ответникът е този на когото процесната
къща е била прехвърлена още през 1975 г., при посторен първи етаж и привременен
покрив, като самият той и със свои средства впоследствие към 1980 г. /видно от
кредитираните по-горе свидетелски показания/ е изградил вторият етаж и е обитавал
същия, като първият етаж е бил обитаван от родителите му до смъртта на
наследодателя баща- Л. през *** г, като и след неговата смърт майката- св. Б. е
продължила да живее на този етаж, но както се възразява и още в отговора на исковата
молба и във въззивното производства, без същата да свои имота, а с ясното съзнание,
както и самата свидетелка е заявила пред първата инстанция, че имотът – целият такъв
е на сина й Д., като за ищеца- К. е построена друга къща и то от родителите му в
същото село и на тяхно място, което му е било предостъпено на ул. „***”, и което
последният ползва като ”вилна къща”, тъй като има апартамент в ***. Свидетелката
категорично сочи, че още приживе със съпруга й са обезпечили децата си, като са
продали на единият им син –Д. къщата през 1975 г, и в частност съпруга й, които имал
три имота в ***, и изрично посочва, досежно твърдяната симулация, че синът й Д. е и
работил и учил и е имал възможност да заплати сумата още преди да отиде в казармата,
докато по това време другият им син- К., е бил непълнолетен и действащ с нейно
съгласие му е бил дарен друг имот, върху които са му построили къща, което се
съдържа и видно от изложеното по –горе като данни и в показанията на цитираните
свидетели. Св. Б.А изрично сочи, че и тя и мъжът и приживе са живели на първия етаж
на къщата, но без да оспорват по какъвто и да е начин правото на собственост на Д. и с
ясното съзнание, че цялата къща е негова, а К. е идвал „от време на време”, като
свидетелката сочи „че не е дал и стотинка”, а след смъртта на съпруга й, са влошили
отношенията си именно защото последният е предявил неоснователни претенции за
още имоти и част от къщата. В този смисъл правилно и ПРС е кредитирал показанията
на тази свидетелка, съотнесени и към писмените доказателства по делото, като е
отхвърлил и исковете по чл. 26 ЗЗД и искът за давностно владение.
Следва да се подчертае в този смисъл, че със солидни правни аргументи ПРС е
отхвърлил заявената претенция за нищожност на сделката за покупко-продажба от 1975
г., както в хипотезата на невъзможен предмет, така и при привидна сделка. Би могло
освен да се солидаризира с първата инстанция, настоящата такава само да маркира, че
при невъзможен предмет, е налице хипотеза, при която- Договорът има невъзможен
предмет, ако възникването на вещта е невъзможно. Ако възникването на вещта е
възможно, макар и след издаването на определени актове (напр. одобряване на
подробен устройствен план, одобряване на инвестиционен проект, екзекутиви или
проект за преустройство) и извършването на определени действия (строително -
монтажни, ремонтно - възстановителни и др. работи), предметът е възможен. В случая
безспорно къщата към 1975 г. е била построена до етаж първи и покрита с временен
покрив и следователно не е налице невъзможен предмет. Не е налице и хипотеза на
привидна сделка, като при привидните договори също няма намерение за обвързване
от явната сделка, но и двете страни са съгласни да се създаде привидността.
Действителното намерение може да е страните да не се обвържат въобще (абсолютна
симулация) или да се обвържат от друго прикрито съглашение (относителна
симулация). Привидността се отнася до третите лица, в които трябва да се създаде
погрешна представа относно действителното правно положение, а не до страните по
23
сделката, които са наясно, че същата няма правно действие. И в двата случая
привидното съглашение е нищожно (чл. 26, ал. 2 ЗЗД), а ако някоя от страните твърди,
че има прикрито съглашение, тя може да поиска разкриването му (чл. 17, ал. 1 ЗЗД),
тъй като за разлика от привидната, относно дисимулираната сделка страните желаят
последната да прояви своето правно действие. В настоящата хипотеза, видно от цялата
доказателствена съвкупност по делото, тези предпоставки не са налице- нито една от
тях, като страните по сделката са желаели настъпване на правните й последици и
същата никога не е била оспорена от която и да е от тях, а от друга страна оспорващият
я по делото, не успя да докаже твърденията си и да обори доказателствената сила на
атакувания нотариален акт, като и в този смисъл на осн. Чл.272 ГПК, съдът препраща
към мотивите на първата инстанция.
На следващо място, относно позоваването на давностно владение, следващото
наведено основание от ищеца, то и в този аспект ПРС е изложил множество аргументи
за неоснователност на това искане, като въззивна инстанция ги споделя и допълва в
следния смисъл, и във връзка с възраженията, наведени във въззивната жалба- на първо
място, относно правното понятие- владение, то същото се дефинира от чл. 68 ЗС като
„упражняване фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя лично
или чрез други го“, т.е. дефинира се като фактически отношения между
гражданскоправните субекти, изразяващи се в това, че едните имат фактическата власт
върху вещта без да се позовават на правото на собственост за това, а само на
обстоятелството, че в даден момент именно те упражняват съдържанието на правото да
си служат с вещта като своя. Владението се характеризира основно с двата признака-
упражняване фактическа власт върху вещ / обективен/ и това, че лицето което държи
вещта, я държи като своя /субективен/. В случая, както правилно е посочила и първата
инстанция не е налице тази хипотеза, като на първия етаж от къщата са живеели до
смъртта на бащата на страните – те двамата и същите са били с ясното съзнание, че
живеят в дома на сина им Д., тоест че къщата е негова, като възраженията на
ответника, че се касае за търпими действия и заем за послужване са основателни. В
нито един момент родителите не са имали своително намерение- анумус за владеене,
нито са го демонстрирали към сина им Д., напротив, както св. Б. сочи и след смъртта на
мъжа й през ***г. за нея се грижи този именно нейн син и живее на втория етаж със
семейството си, а преди влошаване на отношенията й със сина й К., то последният
отново е идвал само от време на време, поради което нито може да се говори за
владение, камо ли за присъединяване на владение и за отблъсване това на ответника,
като не може да се говори и за държане от родителите на страните, където за разлика
от владението, пир държането- дефинирано в чл. 68 ал.2 ЗС, то същото представлява
„упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя „т.е.
сочената от законодателят разлика засяга субективния момент, субективното
отношение по повод на упражняваната фактическа власт на една вещ. Държателят
държи вещта за владелеца. Държането на вещта е право на държателя да държи вещта
на правното основание, на което е получил фактическата власт, за разлика от
владението. Владението може да бъде правомерно или неправомерно, но е владение,
което може да бъде защитено. Държането винаги /по дефиниция/ е правомерно, след
като почива на договорно основание, като в случая не е налице договор за дарение или
клауза за пожизнено ползване на имота, а договор за покупко-продажба и то от 1975 г.,
когато изцяло собственик е станал ответника по делото на имота, и родителите му са
продължили да живеят в него, поради което и в отговора на въззивната жалба се
застъпва становище за заем за послужване, като по –скоро се касае за търпими
действия. Следва също така да се посочи, че отсъстват и основните признаци на
владението, които са обективен /corpus/ и субективен /animus/. Обективният признак
е характеристиката на владението като фактическо упражняване на власт спрямо
24
конкретна вещ, като обективна възможност / факт/ за непосредствено въздействие
върху вещта. Фактическата власт, следва да е установена трайно - поне в рамките на 6/
шест/ месеца по иска по чл. 75 ЗС , по начин , който позволява на владелеца да
извършва желаните от него въздействия спрямо вещта. Тези въздействия/действия
могат да бъдат различни, но по съдържание и като съвкупност следва да съответстват
на съдържанието на вещното право, фактическата власт следва да бъде пълна, за
разлика от хипотеза на частично упражняване на действия, които по съдържание сочат
само частично упражняване на съдържанието на вещното право /например сервитут/,
като в случая родителите на страните никога не са своили имота след прехвърлянето
му като свои, което безспорно се доказва от доказателствата по делото. Субективният
признак, като характеристика на едно субективно/ лично/ поведение на владелеца- да
държи вещта като своя - animus, animus domini, animus rem sibi habendi, изцяло
отсъства в случая, видно и от заявеното от майката на страните в с.з. В този смисъл
ПРС досежно владението, и института на същото е изложил много подробна правна
аргументация, която се споделя напълно от настоящата инстанция, като правилно ПРС
е отхвърлил като неоснователен и този иск, посочвайки, че с оглед изложеното и тъй
като по делото не се събрали доказателства от които да се установява, че ищеца К. Л.
С. е установил фактическа власт върху недвижим имот се явява неоснователно
искането на ищеца да бе признат за собственик въз основа на давностно владение, на
1/6 идеална част от следния недвижим имот: жилище с площ 91 кв.м, състоящо се от
кухня, три стаи, тераса и обслужващи помещения, разположено на целия първи етаж от
двуетажна сграда, находяща се на административен адрес село ***, ***, община ***,
заедно с принадлежащите към него 1/2 идеална част от общите части на сградата и от
мазето и 1/2 идеална част от дворното място, в което е построена сградата,
съставляващо УПИ *** от кв.** по плана на с. ***, с площ 663 кв.м, при граници:
улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***. Съдът правилно е акцентирал, че за
да се приеме, че в полза на едно лице е изтекла предвидената в чл.79,ал.1 ЗС
придобивна давност е необходимо да се установи, че това лице е упражнявало
фактическата власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10
години с намерението да придобие собствеността и след изтичането на предвидения от
закона срок да се е позовало на изтеклата в негова полза придобивна давност, като и
тази хипотеза не се доказа по делото, а напротив е напълно оборена от ответната
страна с надлежни доказателства. Следва да се посочи, че придобивната давност е
оригинерно основание за придобиване право на собственост. Тя е способ за
придобиване на право на собственост или ограничено вещно право чрез фактическото
упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период
от време. Тоест, фактическият състав на придобивната давност включва два елемента:
владение и изтичане на определен срок. За придобиването по давност е необходимо
на първо място да бъде установено владение върху имота. Съгласно чл.68, ал.1 от
ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи лично или чрез другиго като своя. Владението има два елемента:
обективен елемент /corpus/- упражняване на фактическа власт и субективен
елемент /animus/- намерение за своене на вещта. Лицето, което в израз на
добросъседство, взаимопомощ или приятелство е било допуснато собственика да
живее и да ползва имота заедно с него, също не е владелец и не може да придобие
този имот по давност независимо от срока на държането. В този случай са налице
т.нар.търпими действия, а не владение. Следва да се посочи и че непротиворечива
е съдебната практика, че когато след смъртта на общия наследодател един от
наследниците му ползва целия имот, той е владелец на собствената си идеална част от
имота и той е владелец на собствената си идеална част от имота и държател на
идеалните части на останалите сънаследници За да се превърне във владелец на целия
25
имот и съответно след изтичане на давностния срок да стане негов собственик, този
сънаследник следва да отблъсне владението на останалите сънаследници. Тоест, той
следва да доведе до знанието им намерението си да свои имота. Поради това в едно
производство по предявен на основание давностно владение иск за собственост, за
уважаването на иска не е достатъчно само свидетелите да твърдят, че сънаследникът е
ползвал, обработвал, засявал наследствения имот през последните 10 или 20 години.
Необходимо е да се докаже и че сънаследникът е отблъснал владението на останалите
сънаследници върху притежаваните от тях идеални части. Нито една от тези
предпоставки по делото не се доказва. Напротив, категорично се установява, че след
като се е оженил през ***г., ищецът К. малко след това е напуснал дома и живее в
апартамент в гр. *** и пребивава уикенда в къщата построена от родителите му отново
в село ***,но на ул. „***”, като от ****** е бил и в чужбина ***, като едва след като е
научил че брат му се е снабдил с нотариален акт по реда на чл 587 ГПК е започнал
действия по оспорване на собствеността на имота и е заявил претенции, които от своя
страна са довели до разрив в семейните отношения, както сочи св. Б., поради искания
на сина й, досежно имот над който няма права, като родителите по равно са разделили
приживе имотите между децата си. Следователно, правилно и този иск е бил отхвърлен
от първата инстанция като неоснователен такъв.
По тези съображения и настоящият съд приема, че въззивната жалба е
неоснователна, а първоинстанционното решение правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвръдено.
По исканията за разноски на страните:
С оглед изхода на делото пред въззивния съд искането за разноски на
въззиваемата страна е основателно.
Въззаемата страна претендира разноски пред настоящия съд, поради което и
такива й се дължат в размер на 600 лева заплатени разноски – адвокатско
възнаграждение във въззивното производство, видно от представен списък по чл. 80
ГПК и доказателства за заплащане на същите.
Въззивникът не е направил искане и не е представил доказателства за сторени
разноски във възивното производство.
Водим от горното, Пернишкият окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261173/24.11.2021 Г., постановено по гр.д.№
3216/2019 г. по описа на Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК К. Л. С. с ЕГН ********** и адрес
***, да заплати на Д. Л. С. с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 600 /шестотин/
лева представляващи разноски – адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
26
2._______________________
27