РЕШЕНИЕ
№....
12.07.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав
в публично съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КИРИЛОВ
При участието на секретаря Захаринка
Петракиева като разгледа докладваното от съдията Кирилов НАХД № 1394 по описа
за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от В.В.Ц., с ЕГН **********, против НП №326827-F289094/16.03.2018г. на Директор на Офис /дирекция/ за
обслужване – Плевен в ТД на НАП – гр. В. Търново, съгласно заповед на Изпълнителния директор на НАП за
упълномощаване на АНО № ЗЦУ 1582 от 23.12.2015г., с което на жалбоподателя на Ц.
основание чл.53, ал.1, вр. чл.27,/чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и на основание чл.80,
ал.1 от ЗДДФЛ, е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лева,
за нарушение на чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ.
Недоволен
от издаденото наказателно постановление останал жалбоподателят, който го
обжалва в срок. В жалбата си излага подробни доводи, по отношение на издаденото
НП, като счита същото за незаконосъобразно и необосновано и постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения. Моли съда за отмяна на издаденото
НП.
В съдебно
заседание жалбоподателят В.Ц., редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. Ч.Д.. Процесуалния представител на жалбоподателя поддържа доводите
изложени в жалбата, като моли съда да счете, че НП е незаконосъобразно и
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.
Ответната
страна ТД на НАП – Велико Търново, офис гр.Плевен, редовно призована, се
представлява от юрк. М.Ж., която счита, че не са допуснати нарушения в
процедурата при съставяне на АУАН и впоследствие на издаденото НП. Счита, че
издаденото НП е правилно и законосъобразно.
Съдът, след като взе предвид становищата на
страните, доказателствата по делото, разпоредбите на закона, счита за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Въз основа на доказателствата по делото се
установява следната фактическа обстановка:
Административното производство е отпочнало
със съставяне на АУАН № F289094/26.01.2017г.
от Т.Й. в качеството му на инспектор по приходите в НАП при ТД гр. Велико
Търново Офис Плевен, в присъствието на свидетелите Б.Т. и Г.Д..
Актът е съставен срещу В.В.Ц., за това че
като получател на доходи, подлежащи на облагане по реда на ЗДДФЛ не е изпълнил
задължението си да подаде годишна данъчна декларация за доход, получен през
2014г. в законоустановения срок – до 30.04.2015г.
След извършена проверка в информационната
система на НАП е установено, че лицето е получило облагаем доход от „СВЕ НАЙЛС“
ЕООД, с ЕИК ********* за наем на недвижимо имущество в размер на 1200.00лева.
На 30.11.2016г. в 14:50 часа по телефона лицето е поканено за подаване на
декларация и за съставяне на АУАН.
АУАН е съставен на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН. Към датата на съставянето на АУАН, декларация по чл.50 от ЗДДФЛ не е
подадена. Нарушение на чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ.
На жалбоподателя не е изпратена покана за
подаване на декларация и съставяне на АУАН, същият е уведомен по телефона на
30.11.2016г. в 14:15 часа.
Въз основа на акт за установяване на административно
нарушение № F289094/26.01.2017г. било издадено
обжалваното понастоящем наказателно постановление №326827-F289094/16.03.2018г. на Директор на Офис /дирекция/ за
обслужване – Плевен в ТД на НАП – гр. В. Търново
Така изложената и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Т.Д.Й., Б.Г.Т. и Г.Т.Д., както и от писмените доказателства по делото.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Директор на Офис /дирекция/ за обслужване – Плевен в ТД на
НАП – гр. В. Търново, съгласно заповед на
Изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ 1582 от
23.12.2015г.
Съдът
намира, че по делото са налице категорични и безспорни доказателства за
извършено от жалбоподателя административно нарушение по чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ.
Съгласно
чл. 53, ал.1 от ЗДДФЛ (Доп. - ДВ, бр. 99
от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм., бр. 105 от 2014 г., в сила от
1.01.2015 г., бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) - Годишната данъчна
декларация се подава в срок до 30 април на годината, следваща годината на
придобиване на дохода.
От доказателствата по делото се установява,
че жалбоподателят В.В.Ц. не е подал годишна декларация по чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ
в ТД на НАП гр. Плевен за получени доходи през 2014г. в законоустановения срок
до 30.04.2015г. включително.
От събраните в хода на съдебното следствие
писмени и гласни доказателства се установява, че жалбоподателят В.Ц. не е подал
Годишна данъчна декларация в предвидения от закона срок.
Съгласно разпоредбата на чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ
- лице, което не подаде в срок данъчна декларация по този закон, се наказва с
глоба или имуществена санкция в размер до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко
наказание.
В случая се
касае за административно нарушение, което е формално по своя характер и за да
бъде същото осъществено и да бъде ангажирана административно наказателната
отговорност на извършителя, не е необходимо да бъдат причинени някакви вреди, тоест
да се стигне до някакъв резултат, а същото се счита за осъществено само с факта
на неизпълнение на задълженията, които предписва визираната правна норма на чл.53,
ал.1 от ЗДДФЛ.
Видно от приложените по
делото АУАН№ F289094/26.01.2017г. и Наказателно постановление №326827-F289094/16.03.2018г. в същите липсва посочване на дата и място на
извършване на нарушението. Не е посочено мястото, на което следва да се подаде
декларация с дължимата информация. Както в АУАН, така и в НП е посочено че
лицето не е подало годишна данъчна декларация за доход, получен през 2014г. в
законоустановения срок – до 30.04.2015г.
За административно-наказващия орган, обаче съществува
задължение да въведе дата на извършване на самото нарушение, срещу която
субектът на отговорността да може да ангажира доказателства, респективно да
реализира правото си на защита. Датата на извършване на административното нарушение
е съществен елемент от съдържанието на наказателното постановление и
предхождащия го АУАН. Нужно е да се посочи, че законът допуска саниране на
пропуск в двата акта /НП и АУАН/, единствено в хипотеза при която са несъмнено
установени както извършеното нарушение, така и субекта на отговорността.
Процесното нарушение – липса на въведена дата, на която се твърди че е
извършено нарушението, не е сред тези, които могат да бъдат скрепени с
решението на съда. Това е така, защото моментът на извършване на нарушението е
елемент от обективните предели на същото. Следва да се прави ясно разграничение
между дата на узнаване за извършеното нарушение от контролния орган и дата на
извършване на същото от задълженото лице.
Същевременно
хипотетичното въвеждане на датата не може да съставлява способ за узнаване от
страна на сочения нарушител, кога според административния орган той е извършил
нарушението. Следователно за субекта на отговорността остава неясен въпроса,
кога счита административно наказващият орган, че е извършил нарушението. Тук
следва да се посочи, че изхождайки от съдържанието на задължението – подаване
на декларация до изтичане на определен краен срок, същото може да бъде
извършено/ според съда това би могло де е датата на извършване на нарушението/,
на дата следваща изтичащия законоустановен срок. Датата и мястото на извършване на нарушението
не могат да се подразбират, предполагат или извличат по тълкувателен път от
някакви обстоятелства, защото се касае за санкционна отговорност. Те са
обстоятелства индивидуализиращи конкретното деяние. Те са задължителен реквизит
за АУАН /чл.42 т.3 от ЗАНН/ и НП /чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН/. Нормите които ги
уреждат са императивни по своя характер, поради което не подлежи на преценка от
наказващия орган необходимостта от включването им в съдържанието на тези
актове. Липсата на яснота относно датата и мястото на извършване на нарушението
представлява съществено нарушение на процесуалните норми. Пропуска във формата
на АУАН подлежи на саниране при условията на чл.53 ал.2 от ЗАНН с издаването на
НП, но в настоящия случай това не е сторено. И в НП липсва дата и място на
извършване на нарушението.
При
наличието на основание за отмяна на НП поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, съдът счита, че НП следва да бъде отменено.
Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Плевенски районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление №326827-F289094/16.03.2018г. на Директор на Офис /дирекция/ за обслужване
– Плевен в ТД на НАП – гр. В. Търново, с което на жалбоподателя В.В.Ц., на
основание чл.53, ал.1, вр. чл.27,/чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и на основание
чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ, е наложено административно наказание глоба в размер на 250
лева, за нарушение на чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд гр.Плевен в 14 дневен срок от получаване на съобщението за
постановяването му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: