№ 829
гр. В. 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В. 13 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Ц.ка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20243110200374 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба
на Я. Й. Ч. ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 23-0433-
001490/ 21.12.2023г. Началник сектор в ОД-МВР -В. 1 РПУ, с което му е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100лв. за
нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП на осн. чл.183, ал.5 т. 1 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от
процесуален представител който подържа жалбата на посочените в нея
основания. Релевила и твърдение относно липсата на компетентност на
актосъставителя и издателя на ПН.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се
представлява, депозирала е писмени бележки.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна, съдът установи следното:
На 07.12.2023год. в гр. В. по ул.А.Д.“ и ул.“Д.“ в посока А.М.,
жалбоподателя управлявал лек автомобил с рег. № **********. С
управляваното от него МПС, въззивника навлязъл в кръстовище на червен
1
сигнал на светофарната уредба. Движението на автомобила било
наблюдавано от полицейските служители Е. и Й.. Тъй като светещия за него
червен сигнал на светофарната уредба не му разрешавал навлизане в
кръстовището бил последван и спрян за проверка от полицейските
служители.
АНО е приел, че въззвника при управлението на лек автомобил
нарушавайки сигналите на светофарната уредба навлиза в кръстовището на
забранителен червен сигнал на светофарната уредба – не съобразява
поведението си със светлинните сигнали .
Установеното било прието за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП извършено
от страна на жалбоподателя Ч..
Поради това на место бил съставен АУАН на въззивника за нарушение на
чл. 6 т.1 от ЗДвП. АУАН бил предявен и връчен на въззивника, който го
подписал с възражение. Такива обаче не постъпили и в законоустановения 3-
дневен срок.
АНО съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка издал обжалваното НП, като е възприел изцяло констатациите
съдържащи се в АУАН и наложил жалбоподателя за нарушение на чл.6,т.1 от
ЗДвП административно наказание глоба в размер от 100 лв. на осн.
основание чл. 183 ал.5 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно
свидетелски показания на свидетелите Е. и С.ов, които съдът кредитира
изцяло, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед и
др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна
– ФЛ спрямо, което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-
дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и
2
пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради
това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Въззивникът не е ангажирал доказателства или свидетели оборващи
констатациите на полицейските служители отразени в АУАН, докладни и др.
писмени документи приложени по делото.
Съгласно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно
съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите в
съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното
производство. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да
опровергаят отразените в акта констатации. АУАН е редовно съставен и
съдържа съществените реквизити, предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН.
Събраните във въззивното производство гласни доказателства чрез разпита на
свид. Й. и Е. кореспондират с констатациите в съставения акт.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
Началник група в РУ при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е
съставен от компетентен орган – командир, оправомощен съгласно същата
заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 12 от ЗДвП наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра
на отбраната, от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините
или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните
работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от Началника в Сектор -
оправомощен с това правомощие със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.. на
Министъра на вътрешните работи, копие от която е приложена към делото.
Със Заповед 8124 -1860/06.03.2023г. е с удължен срока на временно
преназначение И.П. на длъжност Началник Сектор „Охрана на обществения
ред и територията“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД МВР В.
временно преназначен на ръководна длъжност Началник Сектор
„Охранителна полиция“ към 1 РПУ. Именно на тази си длъжност за която е
надлежно упълномощен е издал и процесното НП. Актосъставителят е
3
изрично упълномощен със Заповед 3653-330/19.01.2022г. на Директор ОД
МВР В. Видно от приложения Протокол същият е запознат с инструкция
№8121з-749/20.10.2014 за реда и организацията за осъществяване на дейности
по контрол на пътното движение видно от положен подпис на 25.07.2023г.
С оглед на това и съдът счита, че НП е
издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП
от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице и поради
това не приема направеното възражение за липса на компетентност на лицата
издали АУАН и НП.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав
не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно
описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на
нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата
при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са
нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на
нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Както в акта така и в НП са посочени
дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е
извършено. Налице е единствено между фактическо обвинение и приложената
санкционна разпоредба, които са формулирани ясно и недвусмислено.
Поради това, съдът не споделя възражението на въззивника, че в хода на АНП
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
нарушаване на правото му на защита.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
Формално двата акта съдържат описание на нарушението, посочени са
обстоятелства, при които същото е извършено, срещу АУАН не са били
подадени възражения, поради което АНО е преценил, че не следва да
извършва разследване на спорни обстоятелства.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан Е. –
4
актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло като логични,
последователни и непротиворечиви. Свидетелят си спомни за случая с
необходимата конкретика, като посочи, че водача е навлязъл в кръстовището
на забранителен червен сигнал на светофарната уредба, поради това и бил
спрян за проверка Св. Е. описа подробно извършените от него действия, а
именно, че възз. Ч. е посочил, че пътя е бил разбит и затова не можел да мине
на зелен сигнал.
Идентични показания дава и свид. Ц., чиито показания съдът кредитира
изцяло като логични, последователни и непротиворечиви. Свидетелят си
спомни за случая с необходимата конкретика, като посочи, че автомобила е
навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба. В хода на
проверката водача – въз.Ч. заявил, че вероятно сигнала е бил зелен, но се е
забавил с преминаването поради ремонтните работи на пътя. Категоричен е,
че при навлизане на автомобила в кръстовището сигнала е бил червен.
Жалбоподателят е наказан за извършено нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП,
като е прието, че в кръстовището през което е преминавал е навлязъл на
забранителен червен сигнал.
Съгласно изискването на чл.6 т.1 от ЗДвП, участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или контролират движението по пътищата, както
и със светлинните сигнали , с пътните знаци и пътната маркировка.
Въззивникът декларативно оспорва фактическите констатации отразени в
процесното НП, но не ангажира доказателства за различна фактическа
обстановка. В хода на съдебното дирене са разпитани и двамата полицейски
служители възприели нарушението, от чийто показания се установява
безспорно, че въззивника е навлязъл в кръстовището на червен сигнал.
Безспорно е установено, че за жалбоподателя е светела светофарната уредба
със светещ червен сигнал и това абсолютно забранява навлизането му него.
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за
извършено от жалбоподателя нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Тази правна
норма създава задължение за участниците в движението да съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощен и да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.С оглед
5
извършеното нарушение правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл.6, т.1 от
ЗДвП и на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание – глоба във фиксиран от закона размер от 100лева.
Правилно и законосъобразно е преценено, че не са налице основания
случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
защото не касае деяние с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други подобни случаи. Съдът счита, че при преценка дали се
касае за маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на обществена
опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде
социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на
административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът
намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като
маловажно, тъй като по нищо не се отличава от останалите от същия вид.
Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за
спазване на принципите на ЗДП. Поради изложеното до тук, съдът намира че
извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.
По искане на защита съда изиска записи от камерата, с която евентуално е
бил оборудван полицейския автомобил и от записи от видеонаблюдението на
кръстовището на което е установено нарушението. Искането е напарвано
едва в в съдебно заседание 28.02.2024г.. Общинско предприятие ТАСРУД, не
представя записите от камерите за видеонаблюдение, тъй като те се пазят за
период от 30 календарни дни, а този период е изтекъл, към момента на
оправяне на искането. По искане на защитата съда изиска и записи от
камерите с който е оборудван полицейския автомобил. ОД МВР В.дава
отговор, че полицейския автомобил с който са пътували полицейските
служители установили нарушението не е бил оборудван с камера. Доколкото
искане на защитата за изискване на записи от камери за видеонаблюдение е
направено едва в хода на съдебното дирене и то близо три месеца след
установяване на нарушението е невъзможно да се позоват на тяхното
съдържание. Съда счита, че доколкото нарушението е установено от
показанията на двама свидетели очевидци, то записите от камерите не са
абсолютно необходими за установяване на процесното нарушение.
Направеното възражение, че нарушението не е доказано със задължителните
записи от камерата с която е оборудван полицейския автомобил и от записи
6
от видеонаблюдението на кръстовището, на което е установено нарушението
съда не приема за основателно доколкото няма законово изискване за наличие
та такива доказателства.
Съдът приема, че нарушението е установено обективно и непротиворечи
на приложените по делото писмени доказателства, в т. ч. и с АУАН, чиято
доказателствена сила не е оборена. Същите са възприели пряко и
непосредствено всички действия на въззивника, ведно със сигналите,
подавани от светофарната уредба, тъй като полицейските служители са
възприели извършеното чрез живо наблюдение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г.,
в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли
оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 80
/сто/ лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.
Поради това и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Варненски районен съд,
четиридесет и пети състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0433-001490/ 21.12.2023г. Началник сектор в
ОД-МВР-В. 1 РПУ, с което на Я. Й. Ч., ЕГН ********** за нарушение на
чл.6 т.1 от ЗДвП на осн. чл.183, ал.5, т. 1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер от 100 лв.
ОСЪЖДА Я. Й. Ч. ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР -
В. сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
7
– гр. В.на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – В. _______________________
8