РЕШЕНИЕ №
207
гр. Бургас, 09.02.2018
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и девети
януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов
при секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 3987/2017 год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е
образувано по повод исковата молба на В.М.Х.,***, против „Крайморски бряг” ООД,
ЕИК *********, със седалище гр. Бургас, с която претендира приемане за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1835,93 лева – сбор от шестте
нетни трудови възнаграждения на ищеца по Трудов договор № ... год. за периода
м. юли-м. декември 2015 год., и 238,10 лева – сборно обезщетение за забавено
плащане на пет от главниците (възнагражденията от август до декември) за периода
01.09.2015-03.05.2017 год., както и законната лихва върху процесните шест главници,
начиная от подаване на заявлението по чл. 410, ГПК – 04.05.2017 год., до
окончателното им изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед
за изпълнение № 1935/09.05.2017 год. по ч. гр. д. № 3163/2017 год. на БсРС; ангажира
доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.
Предметът на
делото е уточнен в проведените по делото на 27.09.2017 год. и 29.01.2018 год. открити
съдебни заседания.
Правните
основания на предявените обективно съединени положителни установителни искове
са чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, чл. 128, КТ, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.
Ответникът оспорва
исковете; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.
Съдът, след
запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по
делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
Видно от
доказателствата по делото, страните са били обвързани с трудово правоотношение,
възникнало на основание Трудов договор № ... год., по силата на който ищецът В.Х.
е заемал длъжността „готвач” в предприятието на ответника, с място на работа
хотел „...“, с основно трудово възнаграждение от 400 лева, платимо месечно – т.
5 от договора. Договорът между страните е сключен като срочен, с 6-месечен срок
за изпитване в полза на работодателя, и е прекратен със Заповед № 1/28.01.2016
год. на ответника, считано от 12.02. с. г.
Ищецът сочи,
че не е получил шест от трудовите си възнаграждения, за периода м. юли-м.
декември 2015 год. (299,92 лева, 344,92 лева, 344,92 лева, 344,92 лева, 344,92
лева и 156,33 лева), а за забавата си длъжникът следва да заплати и обезщетение
по чл. 86, ЗЗД. За процесните главни и акцесорни вземания е образувано
заповедно производство по чл. 410, ГПК, издадена е Заповед за изпълнение № 1935/09.05.2017
год. по ч. гр. д. № 3163/2017 год. на БсРС, срещу която е постъпило възражение
от работодателя.
Ответникът
оспорва исковете с твърдение, че е изпълнил паричните си задължения към бившия
работник чрез плащания, извършени в брой, за които са съставените представените
по делото разходни-касови ордери.
По делото е
изготвено и прието тройно експертно графологично заключение, неоспорено от
страните, което съдът цени като обективно и компетентно. Вещите лица сочат, че
три от спорните документи-РКО за платени суми на ищеца не са подписани от него.
При така
изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявените положителни
установителни искове за неоснователни. Видно от представените трудов договор и
заповед на работодателя, през периода 04.07.2015-12.02.2016 год. страните са
били обвързани с трудово правоотношение, а в тежест на работодателя е възникнало
задължението за плащане на уговореното трудово възнаграждение. Размерът на нетните
главни вземания не са оспорени от ответника, който излага възражения за
погасяването им чрез плащане в брой, удостоверено с представените
разходни-касови ордери. Съдът намира това възражение за основателно.
Автентичността на подписа на ответника върху част от ордерите е установена от
неоспореното тройно експертно заключение; за плащанията е посочено съответно
основание, поради което съдът намира, че ответникът е изпълнил надлежно всяко
от процесните си парични задължения за трудово възнаграждение по договора.
Неавтентичността на три от ордерите не променя правния извод на съда, тъй като
с другите, автентични ордери, ищецът е получил авансови плащания на
възнагражденията си, които превишават размера на дължимото. По делото не са
въведени твърдения за друго основание, на което ответникът е платил сумите на
ищеца, поради което съдът намира, че с плащанията по представените ордери,
подписани от ищеца, изцяло са погасени спорните главници. Всяко от тези
плащания е извършено преди настъпване забавата на работодателя, т. е. преди
първо число от следващия календарен месец, поради което е налице пълно и точно
изпълнение от ответника.
Предвид
неоснователността на главните искове и извършеното плащане преди падежа на
всяко от спорните шест възнаграждения, съдът намира за неоснователни и акцесорните
претенции за мораторна лихва за период до и след подаване на заявлението по чл.
410, ГПК.
Неоснователността
на предявените искове налага уважаване молбата на ответника за присъждане на
направените деловодни разноски от общо 1633 лева – сбор от платените адвокатско
възнаграждение и депозити за вещи лица (чл. 78, ал. 3, ГПК).
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
исковете на В.М.Х., ЕГН **********, с адрес ***, за приемане за установено, че,
на основание Трудов договор № ... год., ответникът
„Крайморски бряг” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, кв. ..., му дължи следните суми: 299,92 лева – трудово възнаграждение
за м. юли 2015 год.; 344,92 лева – трудово възнаграждение за м. август 2015
год., и 58,58 лева – обезщетение за забавеното й плащане за периода 01.09.2015-03.05.2017
год.; 344,92 лева – трудово възнаграждение за м. септември 2015 год., и 55,70
лева – обезщетение за забавеното й плащане за периода 01.10.2015-03.05.2017
год.; 344,92 лева – трудово възнаграждение за м. октомври 2015 год., и 52,73
лева – обезщетение за забавеното й плащане за периода 01.11.2015-03.05.2017
год.; 344,92 лева – трудово възнаграждение за м. ноември 2015 год., и 49,85
лева – обезщетение за забавеното й плащане за периода 01.12.2015-03.05.2017
год., и 156,33 лева – трудово възнаграждение за м. декември 2015 год., и 21,24
лева – обезщетение за забавеното й плащане за периода 01.01.2016-03.05.2017
год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на
всяка от посочените шест главници, начиная от 04.05.2017 год. до окончателното
им изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за
изпълнение № 1935/09.05.2017 год. по ч. гр. д. № 3163/2017 год. на БсРС.
ОСЪЖДА В.М.Х.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на „Крайморски
бряг” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. ...,
деловодни разноски в размер от 1633 (хиляда шестстотин тридесет и три) лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок, считано от 09.02.2018 год., на основание чл. 315, ал. 2, ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала:
ЕХ