Р Е Ш Е Н И Е
№2917/7.7.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесети юни, през две хиляди и двадесета година, проведено в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №6700 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно осн. чл. 124, ал.
1 ГПК от П.А.П., ЕГН:**********,***; М.К.П., ЕГН:**********,***, 12; П.К.П., ЕГН:********** ***; А.Д.А.,
ЕГН:**********,***; С.Д.С., ЕГН:**********,***; М.М.Т., ЕГН:**********,***; Е.Ж.Н., ЕГН:**********,***; Б.Ж.К., ЕГН:**********,*** и М.Ж.Н., ЕГН:**********,***
СРЕЩУ К.И.К.,
ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес ***; П.И.К., ЕГН:**********, с
постоянен и настоящ адрес ***; Н.П.А., ЕГН:**********, с постоянен и настоящ
адрес ***; М.П.В., ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес *** 25; К.Х.К.,
ЕГН:**********, с постоянен и насотящ адрес *** 17; Г.Х.К.,
ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес *** 3; П.В.Д., ЕГН:**********, с
постоянен и настоящ адрес ***; С.В.П., ЕГН:**********, с постоянен и настоящ
адрес ***; Д.К.В., ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес *** и Пресиян К.В.,
ЕГН:**********,*** и настоящ адрес ***, за приемане за установено, че ответниците не са собственици на недвижим имот – НИ 502.492 по ПНИ на С.О. „Доброгледски лозя“, землище на село Доброглед, Община
Аксаково, одобрен със Заповед №РД-16-7706-67/04.04.2016г.
на Областния управител на Област Врана, целия с
площ от 601 кв.м., при граници: НИ 502.1107, НИ 502.1106, НИ 502.489 и
път.
В исковата молба се излагат твърдения, че
ищците са наследници на М. Желев Н., в качеството им на които с решение на ПК
Аксаково №7817/05.08.1996г. е възстановен имот в землището на село Доброглед,
местност „Марата“, с площ от 4,200 дка. За местността
е приет ПНИ, като имот по ПНИ 502.492, с площ от 601 кв.м. попада с цялата си
площ във възстановеният на ищците. В регистъра за собственост към ПНИ имота е
записан на наследодателя на ответниците – Мария К. Кръчмарова,
в полза на която е издаден нотариален акт № 123/1994г. Оспорва правата на
ответниците, като счита че на техния наследодател не е било валидно
предоставено право на ползване, не е имала право да изкупи имота доколкото не е
отговаряла на изискванията на §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. в имота е нямало изградена
постройка към 01.03.1991г. Отрича наследодателя на насрещните страни да е владял процесния имот.
Посочва, че последната владее съседния имот №489, в който е изградила
постройка, и по отношение на която е надлежно трансформирала права на собственост.
Посочва, че макар и решението на ПК, с
което ищците се легитимират за собственици да е постановено преди измененията
на ЗСПЗЗ, то със същото не се индивидуализира имота посочен в него, доколкото
за процесната територия липсва предходен план, при което намира, че процедурата
по възстановяване за тях ще приключи с издаване на заповед по §4 от ЗСПЗЗ.
Такава заповед към момента не е издавана нито в полза на ищците, нито в полза
на ответниците.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен
отговор от ответницата П.В.Д., чрез процесуалният й представител. Предявеният
иск се оспорва, като се излагат възражения за материална незаконосъобразност на
решението на ПК, от което ищците черпят
права доколкото за ответниците е възникнало надлежно право за изкупуване на
осн. §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Излага се, че в имота е била изградена постройка с
площ от 20 кв.м., съответно посочва, че досежно имота е било осъществявано
владение от праводателя на страните.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор
от ответника П.И.К., чрез особеният му представител. Намира, че за ответниците
са били надлежни възникнали предпоставките за трансформиране на правото на
ползване в право на собственост посочени в §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. На
наследодателя е било валидно предоставено право на ползване върху процесния
имот, изготвен е оценителен протокол, заплатена е стойността на земята. В
условията на евентуалност релевира възражение за придобиване на имота по давност,
като посочва, че владение върху имота е установено от 1994г. и се
осъществява към момента на сезиране на съда, към което владение ответника
присъединява и това на своя праводател.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представено по делото е
решение № 7817/05.08.1996г. на ПК
Аксаково, от което се установява, че в полза на наследниците на М. Желев Н. е
възстановен имот с площ от 4,2 дка., местност „Марата“,
землище на село Доброглед, община Аксаково, област Варна.
От представеното
удостоверение за наследници на М. Желев Н., б.ж. на гр. Игнатиево се
установява, че същия е починал на 26.07.1954г., за което обстоятелство е
съставен акт за смърт № 9/26.07.1954г., като наследници на същия са ищците.
С констативен нотариален
акт №123, том ХХХVІ, дело № 16611/1994г. за собственост върху недвижим имот
придобит на осн. §4 „А“, ал.1 ЗСПЗЗ, Мария К. Кръчмарова,
ЕГН ********** е призната за собственик на 600 кв.м. ид.части
от имот целия с площ от 800 кв.м., находящ се в землището на село Доброглед,
община Аксаково, който имот е с пл. №492, при граници: път, имот №№ 489,491 и
493 по плана на местността.
Представено по делото е
удостоверение за наследници на Мария К. Кръчмарова,
ЕГН **********, б.ж. на гр. Варна, от което се установява, че същата е починала
на 09.02.2001г., за което обстоятелство е съставен акт за смърт №
0097/09.02.2001г., като наследници на същата са ответниците по делото.
От представения по делото
оценителен протокол от 04.08.1994г. се установява, че община Аксаково е
осъществила оценка на имот в землището на село Доброглед, община Аксаково,
който имот е предоставен за ползване на Мария К. Кръчмарова
въз основа на удостоверение № 626/27.07.1989г.
По делото е прието
заключение по съдебно – техническа експертиза на в.л. Ж. Б., от което се
установява, че първия план за местността, в която се намира имота е от КП от
1988г., по който процесния имот под № ПИ-492 е с площ от 745 кв.м., а в разписната
книга към плана за собственик на същия е посочена Мария К. Кръчмарова.
Имота по КП-1988г. е напълно идентичен с имота по ПКП от 2013г. Същия напълно
попада в стар имот №11 по ПКП от 2013г., като се ситуира в западния край.
Плана на старите имотни
граници е приет през 2013г. Процесният имот попада в ПИ-11, целия с площ от
4605 кв.м., като в регистъра за собственост към плана имота е вписан в
собственост на наследници на М. Желев Н.. От този план, в който се нанасят и
имотите на ползвателите се установява, че за имот №492 с площ от 745 кв.м. в
регистъра за собственост е записана Мария К. Кръчмарова.
Планът на новообразуваните
имоти е приет през 2016г., като по същия имота е под № 492, с площ от 601
кв.м., а в регистъра към него за собственик е записана Мария К. Кръчмарова. Имота по ПНИ №492, с площ от 601г. кв.м. с цялата
си площ попада в имот №11 по ПСИГ от 2013г.
В заключителната си част
експерта посочва, че имот №11 по ПСИГ, с площ от 4605 кв.м. е записан в
собственост на наследници на М. Желев Н.. По отношение на този имот в списъка
на имотите преди образуване на ТКЗС/ДЗС имота също е посочен, че е собственост
на М. Желев Н., като включително и в таблицата за обезщетения на бившите
собственици към ПНИ, наследниците на М.Н. са посочени на осн. решение №
7817/05.08.1996г.
В регистъра на ПНИ за имот
№ 492, като собственик е вписана Мария К. Кръчмарова,
на осн. нотариален акт № 123/22.03.1994г.
Експерта посочва, че при
запознаване с всички планове за местността – КП от 1988г., ПКП от 2013г. и ПНИ
от 2016г. не е констатирал наличието на застрояване в имот № 492.Извършил е
справка в община Аксаково, в която няма данни за издавани разрешителни за
строеж по отношение на процесния имот. Посочва, че след извършен оглед на място
на терена също не се откриват следи от застрояване в имот №492.
По отношение на въпроса
досежно това, който имот по ПНИ владеят ответниците, вещото лице допуска, че
това е имот № 488, с площ от 853 кв.м., който имот е съседен на процесния, в
който имот е отразено в ПНИ наличието на изградено полумасивно
жилище, по отношение на който имот обаче в регистъра за собственост няма запис.
В съдебно заседание при приемане на заключението вещото лице посочва, че по
събрани данни на място по време на оглед на имота, които данни са от съседи по
имот на процесния, е установил, че в имот № 492 не е осъществявано
строителство, този имот не е бил предоставен на Кръчмарова.
Посочва, че към момента на
издаване на решение на ПК Аксаково не е бил изработен ПКП, от който да се индивидуализира имота,
който е възстановен с решение № 7817/05.08.1996г. По отношение на имот №492 не
е издавана заповед по §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, нито в полза на наследниците на
ищците, нито в полза на ответниците.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
С предявяването
на отрицателен установителен иск
се цели защита
на спорно право, като се твърди
и иска установяване със сила на присъдено
нещо, че ответникът не притежава
това право, т. е. спорното. Съобразно приетото с ТР №8/2012г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес за ищеца
от предявяване на установителен иск за собственост или други вещни права ще е
налице ако той притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на
фактическо състояние или има възможност да придобие права ако отрече правата на
ответника.
В настоящия правен спор ищците твърдят, че се легитимират за собственици на
процесния имот на деривативно придобивно основание, а именно решение на ПК
Аксаково № 7817/1996г., с което в полза на наследниците на праводателят
им М. Желев Н. е
възстановен имот с площ от 4,2 дка., местност „Марата“,
землище на село Доброглед, община Аксаково, област Варна. От заключението на
съдебно – техническата експертиза на в.л. Ж.Б., което напълно се кредитира от
съда, като обективно и компетентно дадено се установява, че имота посочен в
решението на ПК Аксаково от 1996г. е под № ПИ-11 (стар) в плана на страните
имотни граници (ПСИГ/ПКП), който е изработен през 2013г. Този имот в разписните
листи към плана е посочено, че е собственост на наследници на М. Желев Н.. Процесният
имот с №492 с цялата с площ попада в имот №11(стар), което обстоятелство се
онагледява на комбинирана скица №2 към заключението на съдебно техническата
експертиза. Категорично се установи, че към момента на постановяване решение на
ПК Аксаково, ПСИГ/ПКП все още не е изготвен, поради което така възстановения в
полза на праводателя на ищците имот не може да бъде индивидуализиран, към този
момент на възстановяване. Не е издавана заповед по §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ в
полза на която е от страните по спора.
От така изложеното следва извода, че в полза на ищците, като наследници на М. *** е възстановен имот в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Решенията на поземлените комисии за възстановяване на земи, намиращи се в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадени преди изменението на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ
с ДВ бр. 68/99 г., имат конститутивно действие. В тези решения възстановеният имот обикновено се индивидуализира чрез посочване на планоснимачен номер по стар кадастрален план или по друг начин. В сравнително малък брой случаи, възстановеният имот не е индивидуализиран и се поставя въпросът какво е действието на тези решения. Трайно установената съдебна практика приема, че само когато по никакъв начин не може да се установи кой е възстановеният имот, решението на поземлената комисия няма конститутивно действие и по същество представлява решение, с което само се признава правото на възстановяване на собствеността. В тези случаи процедурата по възстановяването на собствеността следва да приключи със заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Когато обаче в съдебно производство по установителен или осъдителен иск за собственост на възстановения имот се установи по недвусмислен начин кой точно е той, съдът e длъжен да зачете конститутивното действие на постановеното решение на органа по поземлената собственост – в този смисъл е Решение № 809/14.01.2011 год. по гр. дело № 1889/2009 год. на ВКС на РБ, Първо г. о., ГК.Съобразявайки посочената съдебна практика и въз основа на
приетото по делото заключение на в.л. Ж.Б. съдът приема, че ищците се
легитимират за собственици на имот №11(стар) по ПСИГ/ПКП от 2013г., като същия
имот е с площ от 4605 кв.м., при граници имот № 12 на наследници на Илия Желев
Недялков, №3 на наследници на Киро Стаматов Панайотов, №4 на Петър Станев и
№402, който представлява общинни път. В този стар имот №11 по ПСИГ/ПКП от
2013г. се ситуира с цялата си площ процесния имот № 492 по ПНИ, който имот в
регистъра към изработения през 2016г. ПНИ за землището на село Доброглед,
община Аксаково е вписан в собственост на наследодателя на ответниците по
спора. При тези съображения ищците успяха да установят в условията на пълно и
главно доказване, че за тях е налице интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост, доколкото същите се легитимират въз основа на
решение на ПК Аксаково за собственици на частта, в който попада процесния имот,
а от друга страна правата им се оспорват от ответниците предвид това, че за
тази част от стар имот №11 по ПСИГ/ПКП 2013г. е отреден имот №492 по ПНИ 2016г.,
в регистрите за собственост на който, като собственик е посочен праводателя на
ответниците.
При така установената колизия на правата между реститут и ползвател, то в тежест на ответниците
(правоприемници на лице, на което е предоставен имот за ползване) е да докажат,
че в полза на техния праводател е предоставено валидно право на ползване досежно
процесният имот, че до 01.03.1991г. в имота е била изградена сграда, че е изготвен
оценителен протокол, като стойността на земята е надлежно и в срок заплатена от ползвателя. В тяхна тежест е да докажат, че имота
е придобит по давност, съобразно релевираното в евентуалност възражение.
Индиция, за това, че в
полза на праводателя на ответниците е предоставен за ползване имот в територия
по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ се съдържа в представения по делото оценителен протокол от
1994г., в който е вписано, че в полза на Мария К. Кръчмарова
се дава имот за ползване въз основа на удостоверение за ползване
№626/27.07.1989г. По делото това удостоверение за предоставяне на ползване на недвижим
имот не е представено. Представен е констативен нотариален акт
№123/27.10.1994г., по силата на който наследодателя на ответните страни е
призната за собственик на 600 кв.м. ид. части от имот
с площ от 800 кв.м., представляващ имот №492, местност „Доброглед“, община
Аксаково, при граници: път, имот №489,491 и 493.
Съобразно приетото в Тълкувателно решение от 21.03.2013г., постановено по
тълкувателно дело №11/2012г. на ОСГК на ВКС, издадения констативен нотариален
акт имат обвързваща доказателствена сила по отношение на третите лица и съда,
като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота,
като правния извод вписан в констативния нотариален акт се счита за верен до
доказване на противното с влязло в сила съдебно решение. В тази връзка при
колизия на правата между реститута, в полза на който
е възстановен имот и ползвателя, в полза на който е предоставено правото на
ползване, в тежест на последния е да установи всички онези предпоставки, които
дават възможност за осъществяване трансформация на предоставеното право на
ползване в право на собственост, една от които е и надлежното застрояване на
имота със сграда, което застояване е следвало да бъде реализирано до влизане в
сила на приложимия реституционен закон – ЗСПЗЗ, а т.е до 01.03.1991г.
От съвкупния анализ на представените по делото писмени доказателства не се
установява, че в процесния имот №492 по ПНИ е реализирано строителство. Данни
за застрояване липсват в община Аксаково, която е надлежния административен
орган по издаване на строителни книжа за процесната територия, в която се
намира имота предмет на спора. Няма отразяване в поредицата приемани за
процесната местност планове наличието на постройка в имот №492. При оглед на
място в.л. Б. също не установява наличието на застояване. Експерта изрично
посочва, че имота не е застроен, не е ограден, същия представлява празно място.
При тези съображения и доколкото в хода на съдебното производство не се
установи в полза на праводателя на ответниците да е предоставен процесния имот
№492 за ползване въз основа на някой от актовете посочени в §63 на ЗСПЗЗ,
съответно същия да е реализирал строителство в имота, което да е осъществено до
01.03.1993г., следва, че за последния не е осъществено надлежно трансформиране
на право на ползване в право на собственост, при което обвързващата доказателствена
сила на издадения в негова полза констативен нотариален акт не следва да бъде
зачетена.
По отношение на оригинерното придобивно основание,
което въвежда ответникът П.И.К., чрез своя особен представител.
Ответникът посочва, че фактическата власт върху имота е установена от
1994г. от праводателя му, като присъединявайки се към владението са своя
праводател счита, че имота е придобит по давност, доколкото владението се
осъществява и към момента на сезиране на съда.
За да се придобие
право на собственост по давностно владение,
позоваващият се на него (в случая ответниците) следва да установят чрез главно и пълно
доказване наличието на всички елементи на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС.
Според чл. 5 ал. 2 ЗВСОНИ, ДВ, бр. 107/18.11.1997 год., изтеклата придобивна давност върху имоти,
собствеността върху които се възстановява
по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСОНИ, не се зачита
от влизане в сила на тази разпоредба
(разпоредбата е в сила от 22.11.1997 год., три дни след
обнародването й в Държавен вестник), започва да тече нова давност. Без значение за
приложението на тази забрана е дали имотът има земеделски
характер към настоящия момент. Достатъчно е имотът да подлежи на земеделска реституция, т. е., да е бил
земеделска земя към момента на кооперирането му или отнемането му по друг
начин.
Няма спор между
страните, че имота предмет на решение № 7817/05.08.1996г. на ПК Аксаково
подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Решението на реституционния орган е
издадено преди редакцията на закона през 1999г., поради което и съобразно
горепосоченото има конститутивни действие. В това решението обаче липсва
индивидуализация на имота, който се възстановява в полза на праводателя на
ищците, по кой и да е план, като едва при изготвяне на ПСИГ/ПКП от 2013г. така
възстановения имот (№11 стар) се идентифицира по граници и площ. В границите на
този стар имот се установява, че попада процесния имот №492, като тази
идентичност се проява една с приемане на ПНИ със заповед № РД-16-7706-67/04.04.2016г.
на областния управител. От този момент насетне е индивидуализиран и имот №492
по ПНИ, който попада с цялата с площ в имот №11 по ПСИГ/ПКП от 2013г. Така
доколкото решението на ищците
постановено преди 1999г. не индивидуализира имота, който е предмет на
реституция, то не може да бъде прието, че от момента на възстановяване на имота
с постановяване решение на ПК от 1996г. ще започне да тече придобивна давност.
С ПНИ от 2016г. се индивидуализира процесния имот. Именно с този план се
определя точното местоположение и форма на процесния имот №492, отразявайки придобитите от ползвателите, респ. от бившите собственици права при съобразяване ограниченията и възможностите по §4 ЗСПЗЗ. Едва след влизане в сила на ПНИ и индивидуализация на
имота на ищците е възможно в полза на ответниците да започне
да тече придобивна давност, с оглед принципа, че давност не
тече срещу този, който не
може да защити правата си по
исков ред.
Считано
от влизане в сила на заповедта на областния управител на област Варна, с която
е приет ПНИ до депозиране на исковата молба в съда не е изтекъл 10 –годишния
давностен срок, който е визиран в разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС. Отделно от
това ответникът не установи по реда на пълно и главно доказване, че неговия
праводател е осъществявал фактическа власт върху този имот, което владение да е
продължено от ответниците, доколкото същите се приобщават към него.
Доказателства за установяване на този факт, страната която твърди
осъществяването му не ангажира. Изрично в.л. Б. посочи, че имота не е ограден,
представлява празно място без данни за застрояване. При тези
съображения въведеното възражение за придобиване на имота по давност се явява
неоснователно.
В мотивите
на към т.1 на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК се приема, че
при уважаване на отрицателния
установителен иск за собственост формираната с решението
сила на пресъдено нещо има правопредпазващо действие. Ако с решението бъде установено несъществуването на спорното
право, защитната функция на процеса е по отношение на субективното право на ищеца, чието съществуване и реализация са били засегнати от отреченото със съдебното решение
право.
Съобразно приетото с Тълкувателно решение №3/2012г. на ОСГК
на ВКС, тогава когато със съдебно решение, с което със сила на присъдено нещо
се признават права на трето лице по отношение на посочения в констативния
нотариален акт титуляр, издадения акт следва да се отмени на осн. чл.537, ал.3 ГПК. Отмяната е последица от постановяване на съдебното решение, с което се
признават права, а в случая, такива на ищците.
В случая формално ответниците като универсални
правоприемници на Мария К. Кръчмарова се легитимират
за собственици на процесния имот въз основа на нотариален акт № 123, том ХХХVІ,
дело № 16611/1994г. за собственост върху недвижим имот придобит на осн. §4 „А“,
ал.1 ЗСПЗЗ, по отношение на който имот се установи, че същите не притежават
права, поради което този констативен нотариален акт издаден в производство по
чл. 587, ал.1 ГПК (чл.483, ал.1 ГПК отм.) следва да бъде отменен, на осн. чл.
537, ал.2 ГПК.
По отношение на разноските:
В полза на ищците следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 1556,91 лева, от които 956,91 лева съдебно –
деловодни разноски и 600 лева възнаграждение за процесуално представителство.
Съдът намира, че не следва да уважава направеното от ответниците възражение за
прекомерност на възнаграждението за процесуално представителство на
процесуалния представител на ищците. Следва да бъде посочено, че производството
е образувано по вещно установителен иск за собственост, която категория дела,
включително и настоящото се характеризират със значителна правна и фактическа
сложност. В производството по делото е изслушано заключение на съдебно –
техническа експертиза, ангажирани са писмени доказателства, взето е отношение
към възраженията на насрещните страни, при което за така осъществените
процесуални действия и предвид видът на спора, не следва да бъде определяно
възнаграждение за процесуално представителство към минимума посочен в Наредба
№1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За
пълнота на изложението следва да бъде посочено, че всички ищците се
представляват от един процесуален представител, което е само възможност и което
обстоятелство безспорно допринася до минимизиране на сторените в хода
производството разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ищците П.А.П., ЕГН **********,***; М.К.П., ЕГН **********,***, 12; П.К.П., ЕГН ********** ***; А.Д.А.,
ЕГН **********,***; С.Д.С., ЕГН **********,***; М.М.Т., ЕГН **********,***; Е.Ж.Н., ЕГН **********,***; Б.Ж.К., ЕГН **********,*** и М.Ж.Н., ЕГН **********,***,
че ответниците К.И.К.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***; П.И.К., ЕГН**********, с
постоянен и настоящ адрес ***; Н.П.А., ЕГН**********, с постоянен и настоящ
адрес ***; М.П.В., ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес *** 25; К.Х.К., ЕГН**********,
с постоянен и насотящ адрес *** 17; Г.Х.К., ЕГН:**********,
с постоянен и настоящ адрес *** 3; П.В.Д., ЕГН**********, с постоянен и настоящ
адрес ***; С.В.П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***; Д.К.В., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес *** и Пресиян К.В., ЕГН **********,***
и настоящ адрес ***, не
са собственици на недвижим имот № 502.492 по плана на новообразуваните имоти на селищно образование
„Доброгледски лозя“, землище на село Доброглед,
Община Аксаково, Област Варна, одобрен със Заповед №РД-16-7706-67/04.04.2016г. на Областния управител на Област Врана, целия с
площ от 601 кв.м., при граници: имот 502.1107, имот 502.1106, имот 502.489 и 502.2000-път, на осн. чл.
124, ал.1 ГПК.
Отменя констативен нотариален акт
№123, том ХХХVІ, дело № 16611/1994г. за собственост върху недвижим имот
придобит на осн. §4 „А“, ал.1 ЗСПЗЗ, по силата на който Мария К. Кръчмарова, ЕГН **********, б.ж. на гр. Варна е призната за
собственик на 600 кв.м. ид.части от имот целия с площ
от 800 кв.м., находящ се в землището на село Доброглед, община Аксаково, който
имот е с пл. №492, при граници: път, имот №№ 489,491 и 493 по плана на
местността, на осн. чл. 537, ал.2 ГПК.
Осъжда К.И.К.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес ***; П.И.К., ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес ***; Н.П.А., ЕГН**********, с постоянен
и настоящ адрес ***; М.П.В.,
ЕГН**********, с постоянен и настоящ
адрес *** 25; К.Х.К., ЕГН**********, с постоянен и насотящ адрес *** 17; Г.Х.К., ЕГН:**********, с постоянен
и настоящ адрес *** 3; П.В.Д.,
ЕГН**********, с постоянен и настоящ
адрес ***; С.В.П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***; Д.К.В., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес *** и Пресиян К.В., ЕГН **********,*** и настоящ
адрес *** да
заплатят на П.А.П., ЕГН **********,***; М.К.П., ЕГН **********,***, 12; П.К.П., ЕГН ********** ***; А.Д.А., ЕГН **********,***; С.Д.С., ЕГН **********,***; М.М.Т., ЕГН **********,***; Е.Ж.Н., ЕГН **********,***; Б.Ж.К., ЕГН **********,*** и М.Ж.Н., ЕГН **********,*** сумата
от 1556,91 (хиляда петстотин петдесет и шест лева и 91
ст.) лева, от
които 956,91 лева съдебно – деловодни разноски и 600 лева възнаграждение за
процесуално представителство, на осн.
чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му,
ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: