Решение по дело №1705/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 110
Дата: 5 февруари 2020 г.
Съдия: Светлана Тодорова Кирякова
Дело: 20193101001705
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……../……….02.2020г.

гр. Варна

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:                                            

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ДАНИЕЛА ПИСАРОВА 

                                                         ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛАНА КИРЯКОВА  

                                                                              ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

при секретаря Нели Катрикова

като разгледа докладваното от съдия Кирякова

въззивно търговско дело № 1705 по описа за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 62489 от 27.08.2019г. на „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ВАРНА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, пл. „Славейков“ № 1, срещу Решение № 3578 от 02.08.2019г., постановено по гр.д. № 18640/2018г. по описа на ВРС, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ВАРНА“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, пл. „Славейков“ № 1, срещу НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кричим“ № 1, установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗО за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 16 951 лв., представляваща стойността на извършено лечение на пациенти по клинични пътеки за периода от 01.05.2015 г. – 31.05.2015 г., съгласно Договор № 031016/25.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.10.2018 г. до окончателното й изплащане, за което е издадена Заповед № 7556/05.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15098/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, 7 с-в.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано; постановено в противоречие с установеното фактическо и правно положение и при липса на преценка на събраните доказателства в тяхната съвкупност. Жалбоподателят оспорва изводите на исковия съд, че извършените надлимитни дейности за м.май 2015г. се отнасят за планови пациенти, а не за случаи на спешна диагностика и като такива не би следвало да бъдат заплатени от НЗОК. Сочи се, че данни за това се съдържат в представената по делото месечна справка от електронната система на болницата за периода от 01.05.2015г. до 31.05.2015г., чрез която МБАЛ Варна отчита извършената дейност и видно от която 13 от пациентите са приети по спешност. Оспорва се извода на съда, че заявление с вх. № 29-02-528/05.06.2015г. се отнася само за планови пациенти. Според въззивника дори и това да е така, то НЗОК следва да извърши плащане и на надлимитните дейности, доколкото в договора не е предвидена възможност при изчерпване на предварително договорените стойности болницата да прекрати дейност. Поддържа се становище, че отчитането на извънлимитна дейност не се дължи на лоша финансова дисциплина, а на обстоятелството, че плановите пациенти са приети преди изчерпване на определените стойности, като междувременно в лечебното заведение са приети по спешност пациенти, на които минималния болничен престой е по-кратък и същите са били изписани преди изписването на плановите пациенти с по-дълго пролежаване. Настоява се, че въззивникът  спазва финансова дисциплина и предявява за плащане извършената надлимитна дейност, предвид заявление вх. №29-02-528/05.06.2015г. по чл.8 от Правила за изменение и допълнение на Правила за условията и реда за определяне на стойностите по чл.4 ал.1 т.1 и т.2 и за използване на средства от резерва по чл. 1 ал.2 ред 1.4 от Закона за бюджета на НЗОК за 2015г. МБАЛ ВАРНА. Поддържа се, че клаузите в Договор №031016/25.02.2015г., предвиждащи, че НЗОК ще заплаща на изпълнителя за всеки отделен случай, при условие че извършената и отчетената дейност е в рамките на определените стойности в Приложение №2 към индивидуалните договори са нищожни като противоречащи на чл.35 от ЗЗО и чл.52 от КРБ. Сочи се, че ограниченията при заплащането на извършената от лечебното заведение медицинска дейност, предвидено в чл.20 т.6, чл.33 ал.2 , чл.40 ал.2 чл.42 ал.2 от договора са нищожни, тъй като предвиждат ограничение при заплащане на извършена и отчетена дейност. Според въззивника съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, във връзка с доклада по делото, доколкото приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните се намират обвързани по силата на договор №031016/25.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, както и че процесиите дейности за месец май 2015г. са извършени от ищеца и стойността им надвишава размера на посочените стойности в Приложение №2 към Договора, но приема същевременно че МБАЛ ВАРНА не е доказал отчитането на извършената дейност. С оглед представената и приета от съда като доказателство разпечатка от електронната система на МБАЛ Варна и РЗОК-Варна се настоява, че извършената дейност е отчетена, но РЗОК-Варна я приема за надлимитна и не я заплаща, а не защото приема, че дейността не е отчетена. Сочи се, че искането за плащане на надлимитната дейност е направено в срока по чл.29, ал.1 от договора. Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен изцяло с присъждане на сторените разноски в двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна НЗОК чрез РЗОК Варна,  депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Изразява се пълно съгласие с изводите на исковия съд в последователността, приета в постановения съдебен акт. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.

Страните не са направили искания по доказателствата.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са : да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Гражданско дело № 18640/2018г. по описа на ВРС е образувано по искова молба на „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ВАРНА“ ЕООД ЕИК ********* с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено между страните, че НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЕИК ********* дължи на „МБАЛ ВАРНА“ ЕООД, сумите както следва: 16 951 лв., представляваща стойността на извършено лечение на пациенти по клинични пътеки за периода от 01.05.2015 г. – 31.05.2015 г., съгласно Договор № 031016/25.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, 1) „Оперативни процедури върху мъжка полова система“ по код 078 с единична цена в размер на 500 лв. - 4 интервениции на обща стойност 2000 лв.; 2) „Ендоскопски процедури при обструкции на долните пикочни пътища“ по код 083, 1 интервенция на стойност 450 лв.; 3) „Декомпенсиран захарен диабет при лица над 18 години“ по код 104, 15 интевренции, всяка с единична цена 600 лв., на обща стойност 9 000 лв.; 4) „Оперативни процедури при хернии с инкарцерация“ по код 168, 1 интервенция на стойност 601 лв.; 5) „Оперативни интервенции при диабетно стъпало без съдово реконструктивни операции“ по код 178 - 2 интервенции с единична цена 1200 лв., на обща стойност 2400 лв.; 6) „Оперативни интервенции при инфекции на меките и костни тъкани‘ по код 184.1 - 5 интервенции на единична цена 500 лв., с обща стойност 2 500 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.10.2018 г. до окончателното й изплащане, за което е издадена Заповед № 7556/05.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15098/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, 7 с-в., както и да бъде осъдена да заплати разноските по делото.

В исковата молба са изложени твърдения за инициирано заповедно производство по ч.гр.д.№ 15098/2018г. по описа на ВРС, приключило с издаване в полза на заявителя на заповед на парично задължение по чл.410 от ГПК, произтичащо от облигационни задължения между страните по Договор № 031016/25.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки.. След преценка от страна на заповедния съд за наличието на предпоставките на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК /в редакцията й ДВ, бр.86 от 27.10.2017г./ съдът е дал указания на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника в едносемесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. Постановеното разпореждане № 43792 от 07.11.2018г. е редовно връчено на заявителя в канцеларията му на 13.11.2018г., а ИМ е депозирана на 11.12.2018г. Установителният иск по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК е подаден в преклузивния едномесечен срок.

Правната квалификация по иска като такъв по чл.415 от ГПК изхожда от изложените от  ищеца фактически обстоятелства, обуславящи интереса от установителен иск и заявения установителен петитум. Претенцията на ищеца е за заплащане стойността на осъществени от ищеца „МБАЛ ВАРНА“ ЕООД надлимитни дейности през м. май 2015 год., свързани с медицинска дейност –  оказване на болнична помощ по клинични пътеки на здравноосигурени лица по силата на сключения между страните Договор № 031016/24.02.2015 год.

По предявения положителен установителен иск за установяване съществуване на вземането си ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да установи наличието на следните предпоставки: наличието на валидно договорно правоотношение между него и ответника, изпълнението на договорните задължения от негова страна – извършване на дейностите, за които претендира възмездяване, надлежното отчитане и заявяване за плащане пред НЗОК; както и размера на исковата си претенция. Ответникът е длъжен да докаже възраженията си срещу съществуването, респ. - изискуемостта на вземането; в конкретния случай, че е изпълнил задължението за заплащане на отчетените дейности, съгласно договора, съотв. че е налице основание за отказ.

Безспорно установено по делото е, че между НЗОК гр.София и „Многопрофилна болница за активно лечение Варна“ ЕООД е сключен договор № 031016 от 25.02.2015г. на основание чл.59, ал.1 от Закона за здравното осигуряване за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, изменен с Допълнително споразумение към него от 03.04.2015г. и три броя анекси.

По силата на договора изпълнителят е поел задължение да оказва на здравно осигурени лица, на здравнонеосигурени лица по §2, ал.1 от ЗБНЗОК за 2015г. (акушерска помощ по чл.82, ал.1, т.2 от Закона за здравето) и на лицата по §7, ал.1 от  ЗБНЗОК болнична медицинска помощ по клинични пътеки от приложение №5 към член единствен на Наредба №40 от 24.11.2004г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК със съдържание, посочено съответно в приложение №16 от Националния рамков договор за медицински дейности за 2015г.   

Възложителят е поел да заплаща дейностите съгласно Постановление № 94 от 24.04.2014г. на МС за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл.55 ал.2 т.2 от ЗЗО, а след 03.04.2015г. съгласно Постановление № 57 от 16.03.2015г. на МС за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл.55 ал.2 т.2 от ЗЗО и съгласно Договор № РД-НС-01-2 от 29.12.2014г. за приемане на обемите и цените на медицинската помощ за 2015г. между НЗОК и БЛС.

Съгласно чл.40 от договора възложителят определя стойностите на дейностите за болнична медицинска помощ съобразно „Правила за условията и реда за определяне и изменение на стойностите по чл.4 ал.1 т.1 и т.2 и за използване на средствата от резерва по чл.1 ал.2 ред.1.4 от ЗБНЗОК за 2015г.“, приети на основание чл.4, ал.4 от ЗБНЗОК за 2015г. от Надзорния съвет на НЗОК.

Прието е за безспорно между страните по делото, че през месец май 2015г. изпълнителят е осъществявал договорената болнична медицинска помощ по договорените клинични пътеки и е оказал медицинска помощ на съответните здравноосигурени/здравнонеосигурени лица, като е надвишил уговорените в приложение № 2 стойности с размера на исковата сума. Не е спорно, че исковата сума е формирана от надвишаване на месечните стойности по клинични пътеки съобразно договора за процесния период през 2015г., както следва – КП №№078, 083, 104, 168, 178, 184.1.

Така наречените лимити на месечните стойности се определят с оглед балансирано и оптимално разходване на бюджета на НЗОК и за създаване на финансова дисциплина в лечебните заведения.

С приемането на ЗБНЗОК за съответната година се приема бюджета на касата по приходи и трансфери, по разходи и трансфери, с балансирано бюджетно салдо. Сред правомощията на НЗОК, съгласно чл.4 ал.1 от ЗБНЗОК за 2015г., е в рамките на приетите в закона стойности да определя за всяка РЗОК годишна обща стойност на разходите, разпределена по месеци, съответно на РЗОК е да определя стойностите за дейностите по договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ, разпределени по месеци. Предвидено е, също така, изпълнението на дейностите да се контролира по месеци и да се коригира на тримесечие в рамките на утвърдените разходи по бюджета на НЗОК. Изпълнението на финансовата рамка, очертана от РЗОК, става задължително за самия изпълнител на болнична помощ след индивидуално договаряне и сключване на договор, в който тази финансова рамка, става част от договорните клаузи на сключения договор, имащи характер на административен договор.

В чл.55 ал.2 т.2 от ЗЗО е въведено правилото, че НЗОК планира, договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинска помощ по чл.55 ал.2 т.2 в рамките на обемите, договорени в националните рамкови договори и в съответствие с параметрите на разходите по бюджета на НЗОК, определени в ЗБНЗОК за съответната година. Доколкото се касае за плащания на разходи в рамките на предварително определен по месеци, тримесечия и за годината бюджет, коригиране на месечните стойности е възможно само в рамките на предварително определения бюджет. Заплащането на всички извършени дейности от изпълнителите на болнична помощ от страна на касата би довело до превишаване на разходната част на приетия бюджет. Отношенията във връзка с разходването на здравноосигурителните средства и обусловеното с това договаряне и плащане на изпълнителите е подчинено на финансов механизъм за разпределение на лимитирани бюджетни средства. Индивидуалното договаряне с изпълнителите е разчетено, строго регламентирано и се осъществява в рамките на утвърдени, предварително фиксирани обем и стойности.

Законодателно въведения регулаторен механизъм в отношенията между НЗОК, РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ е намерило отражение и в процесния договор между страните по делото. Същият има за предмет престирането на болнична помощ, но само в определени стойностни рамки. Изпълнителят не може да отчита с финансово-отчетни документи дейности на стойност, надвишаваща утвърдената в приложение № 2 за съответния месец. Превишението на стойността на дейностите е основание за отхвърляне на плащането. Възложителят дължи плащане, но само в рамките на договорно определените стойности. Договорно въведените ограничения относно обемите на заплащане на болнична помощ съответстват на законодателните такива. Финансовата рамка, очертана от ЗБНЗОК, става задължителна за самия изпълнител на болнична помощ след индивидуално договаряне и сключване на договор. Следователно клаузите от договора, лимитиращи заплащането на медицинската дейност, не са нищожни.

Договорното ограничаване на паричната престация на възложителя е в изрично изпълнение на законовата регулаторна рамка, която императивно предвижда лимитиране на бюджетното финансиране, разпределение и плащане. В подкрепа на това е и приетата нова изрична норма на чл.55 ал.2 от ЗЗО /в сила от 01.01.2019г. и не приложима към процесния период/, съобразно която НЗОК не заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска помощ в нарушение на посочените в договорите по чл.59 ал.1 от ЗЗО обеми и стойности.

Принципът на бюджетно финансиране и  контрол на  медицинската дейност обуславя и съобразяването на месечните лимити със съответния годишен бюджетен закон. Но законодателното разрешение на проблемите във връзка с лимитираното заплащане на изпълнителите, допуска коригиране на предварителните, месечно заложени обем и стойност на медицинската услуга.

Приложимите за процесния период Правила за условията и реда за прилагане на ЗБНЗОК, приети в съответствие със законовата делегация на чл. 4, ал.4 ЗБНЗОК изрично визират, че при извършени и отчетени от изпълнител на БМП случаи на стойност, надвишаваща определената месечна стойност в приложение № 2 към договорите с НЗОК, изпълнителят на БМП подава в сроковете за отчитане писмено заявление до директора на РЗОК за увеличаване на месечната стойност за тези случаи.

Изпълнителят е длъжен да заяви искането за увеличение на месечните стойности в срока за отчитане на дейността, вкл.  да конкретизира източника на екцес. В случай, че същият не произтича от оказана спешна медицинска помощ, изпълнителят следва да мотивира извършването на планова хоспитализация.  При всяко положение, искането за закупуване на допълнителна медицински дейности следва да се основава на конкретиката от надлимитния случай.

В подобни случаи може да се допусне увеличение за сметка на стойностите за следващите месеци от тримесечието – в размер до 5% от стойността на съответното тримесечие, или за сметка на стойността за следващото тримесечие – в размер до 5% от тази стойност (чл.8, ал.1 от Правилата). Случаите извън спешните такива се включват в листа на чакащите, изготвена от изпълнителя (чл.8, ал.4). Изключение от сочените правила е допустимо само при обективно възникнали обстоятелства, за което РЗОК следва да бъде информирана с оглед приложението на специалния ред по чл.8, ал.5 от Правилата.

Така съгласно чл.40 от договора /в редакцията на допълнителното споразумение/ е предвидено, че изпълнителят се задължава да спазва стриктно реда за предоставяне на болнична помощ при достигане на заложената в договора месечна стойност, съответно реда за нейното коригиране в случаите на спешна диагностика и лечение, с които се надхвърля месечния лимит, като само по изключение, при особено тежки или сложни случаи по медицински показатели или в случаи, свързани с форсмажорни обстоятелства следва да уведоми незабавно писмено възложителя. В тези случаи решението за заплащане на тези дейности се взема от НС на НЗОК и УС на БЛС (чл.40, ал.10 от договора).

По делото липсват данни изпълнителят да е изпълнил задължението си по чл.29, ал.1 от договора като представи отчетните документи по чл.28, ал.1 от същия договор до осмия работен ден на месеца, следващ месеца на дейността. Съответно няма писмен отказ на РЗОК да приеме в посочения срок представени от ищеца финансово-отчетни документи за извършена надлимитна дейност по клинични пътеки, която касае исковия период. В представеното заявление за увеличаване на средствата на лечебното заведение по приложение 2 към Договор № 031016/25.02.2015г. за дейност м.май 2015г. с вх. на РЗОК 29-02-528/05.06.2015г. е заявено искане за заплащане на дейност само по КП № 104, като изрично е изложен мотив, че се касае за планова лечебна дейност. Същото изявление е обективирано и в съдебно заседание, по реда на чл.143, ал.2 от ГПК. Ангажираните от ищеца по делото писмени доказателства – „месечна справка над мес.ст-ти  по КП за МБАЛ –Варна ЕООД“ и ненаименована таблица, като и за двата документа липсват данни да са депозирани пред РЗОК, не удовлетворяват изискванията на чл.28, съотв.чл.32 от индивидуалния договор. При това, същите не следва да бъдат кредитирани, доколкото липсват данни за авторство на издателя им. Не на последно място съдържанието им не кореспондира с останалия доказателствен материал по делото.  

Безспорно правото на пациентите на болнична медицинска помощ е гарантирано от Конституцията, но когато тя следва да бъде заплащана от бюджета на НЗОК, е задължително да бъдат съобразявани сключените с нея договори и относимата нормативна уредба, дефинираща правната рамка на обществените отношения във връзка с възлагането и заплащането на болнична медицинска помощ от бюджета на НЗОК.

Изложеното дава основание да се заключи, че допълнителното закупуване на медицински дейности се основава на два принципа – неотложност на същите или конкретни, обективни пречки за  формиране на листа на чакащите и писмено заявяване в срокове по чл.8 от Правилата за условията и реда за определяне и изменение на стойностите по чл.4 ал.1 т.1 и т.2 и за използване на средства от резерва по чл.1, ал.2, ред 1.4 от ЗБНЗОК за 2015г.

Доказателствената тежест относно релевантните за спора факти и обстоятелства е разпределена правилно от исковия съд като ищецът не е установил изложените твърдения за дължимостта на заявената претенция. Доколкото въззивникът въвежда твърдения за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по делото, при извършената от въззвивния съд проверка, не се констатират такива. С оглед вида и характера на заявения за разглеждане иск тежестта на доказване на релевантните за спора факти е правилно разпределена, като не се налага допълване и изменение на доклада. Съдът е възложил в тежест на ищеца да докаже надлежното отчитане пред НЗОК на дейностите, за които претендира заплащане, и в изпълнение на задължението си страната е ангажирала писмени доказателства. Освен това с въззивната жалба страната не твърди да са налице други писмени доказателства в тази насока и съответно не представя такива, поради което и следва да се приеме, че всички относими към съответния факт доказателства са изчерпани пред исковия съд.

Така, от една страна, недоказано по делото е останало твърдението му по исковата молба, че претендираната с иска сума съставлява стойността на оказана болнична помощ на пациенти, приети по спешност след достигане на месечния лимит, заложен в Приложение №2 към договора. От друга страна, недоказани остават и твърденията, поддържани в първото по делото заседание след изслушването на доклада по делото, че в одобрената въз основа на представяните ежедневно електронни отчети дейност от здравната каса и потвърдените въз основа на това за плащане суми се включва дейност по клинични пътеки както за планувани, така и за приети по спешност пациенти, именно поради което и доколкото престоят на спешните пациенти в повечето случаи се оказва с по-малка продължителност спрямо престоя на пациенти, приети по предварително планувана клинична пътека, последните, макар и планови, се оказват „надлимитна дейност”.

Други твърдения за нарушение на условията и реда за изменение на стойностите на дейностите за болнична медицинска помощ, регламентирани в Правилата или за нарушения на договора във връзка с изплащане на извършената дейност няма въведени от ищеца – изпълнител на болнична медицинска помощ.

С оглед на така изложеното въззивния съд намира предявения иск за заплащане на извършена дейност на стойност, надвишаваща месечните стойности по приложение № 2 към договора между страните от 24.02.2015г. за неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Поради съвпадане на крайния извод, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78 ал.8 от ГПК и направеното искане и съобразно изхода на спора в полза на въззиваемия следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 450лв., съобразно размерите в чл.25 ал.2 от НЗПП.

Водим от горното, съдът                                                                           

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 3578 от 02.08.2019г., постановено по гр.д. № 18640/2018г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ВАРНА“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, пл. „Славейков“ № 1 да заплати на Национална Здравноосигурителна каса със седалище гр.София, сумата 450лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция на основание чл.78 ал.8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                  2.