О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
2198
град Бургас ,15.11.
2019 година
Бургаският окръжен
съд , гражданска колегия , в закрито заседание
на
................15.11.................
през
две
хиляди и деветнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ : Пламена
Върбанова
мл.с.Марина Мавродиева
при секретаря.................................................,като разгледа
докладваното
от..............съдията М.Карастанчева
… .....ч.гр.д. № 1730 по описа
за
2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция
е образувано по повод частната жалба П.А.Б. от гр. ***,чрез адвокат Мелконян, против определение № 7911
от 27.09.2019 г., постановено по гр. дело № 7498/2019 г. по описа на Районен
съд - Бургас, с което съдът е прекратил производството по гражданското дело.
Недоволство от така
постановеното определение изразява частната жалбоподателка, която го счита за
неправилно и незаконосъобразно. Моли съда да го отмени. Излага
съображения.
В срока предвиден в ГПК не е
постъпил отговор на подадената частна жалба.
Производството е
по реда на чл.274, ал.1, т.2, във връзка с чл.124, ал.4 от ГПК.
Бургаският окръжен
съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и като съобрази закона, намира
за установено следното:
Гражданско дело №
7498/2019 г. по описа на БРС е образувано по повод предявени от частната
жалбоподателка искове по реда на Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/, като в качеството на ответници по
делото са конституирани Териториално поделение на Национално осигурителен
институт – гр. Бургас, ЕИК 1310631880024 и ЕТ „Тонго – Тодор Димитров“, ЕИК *********,
представлявано от управителя Тодор Димитров.
Искът за втори път
е заведен пред районния съд , като с определение №8559 от 29.12.2017
постановено по гр.д. № 3810/2017 г. БРС
е прекратил производството по делото-поради липса на процесуална предпоставка за упражняването на
иска – а именно удостоверение по чл. 5
ал. 1 от ЗУТОССР, а БОС с определение № 433 от 13.03.2018 г. по ч.гр.д.
№265/2018 г., е потвърдил посоченото по-горе определение на БРС/което не е
допуснато до касационно обжалване .
С предявената искова молба частната
жалбоподателка е поискала съдът да признае за установено по отношение на
ответниците, че е работила по трудово правоотношение през периода от 01.09.2000
г. до 02.06.2009 г. като „магазинер“, при условията на пълен работен ден от 8
часа, при пълна работна седмица в ЕТ „Тонго – Тодор Димитров“, за което следва
да й бъде зачетен трудов и осигурителен стаж при ЕТ за 8 години 9 месеца и 1
ден. БРС е оставил исковата молба без
движение, като е задължил ищцата в едноседмичен срок да представи по делото
удостоверение по чл.5 ал.1 от ЗУТОССР, в което следва да се посочи от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, че книжката, ведомостите
за заплати и другите изискуеми документи са изгубени или унищожени. При
разглеждане на делото е приложено и решение
на БРС от 08.11.2016 г. по административно наказателно частен характер дело № 5536/2017
г. по описа на БРС.По предходното дело №
3810/2017 г. съдът е разпоредил е да се издаде съдебно удостоверение на
частната жалбоподателка, по силата на което да се снабди от работодателя с
удостоверение по чл.5 ал.1 от ЗУТОССР.
Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло изводите на предходния
съдебен състав – по ч.гр.д. № 265/2018 г. на БОС и намира постановеното от първоинстанционният
съд определение за правилно и законосъобразно, което налага същото да бъде
потвърдено. Съгласно чл.5 ал.1 от ЗУТОССР трудов стаж може да се установява,
ако пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя, при който е
придобит стажа, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо
лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са
загубени или унищожени. Наличието на удостоверение по смисъла на чл.5 ал.2 от
ЗУТОССР само по себе си е предпоставка за допустимост на предявения иск, но
това следва да стане в случаите, когато работодателят не съществува,
респективно е заличен, но не и в случая, когато същият е страна по делото.
Представени са 2 броя официални документи, изходящи от ТП на НОИ – Бургас,
съответно уведомително писмо от 31.07.2019
г., и удостоверение № 4/01.08.2019 г. на ТП НОИ-Бургас,от които уведомления
става ясно, че работодателят не е предал архив в ТП на НОИ – Бургас документи и
договори, съгласно задълженията си. Представените удостоверения по чл.5 ал.2 от
ЗУТОССР обаче не могат да заместят
липсващото удостоверение по чл.5 ал.1 от ЗУТОССР, което се явява процесуална
предпоставка за допустимост на претенцията за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред. С оглед липсата на такова удостоверение
производството по делото е недопустимо и първоинстанционният съд правилно и
законосъобразно е прекратил производството по делото.
В тази връзка в
определението си по ч.гр.д. № 2052/2018
г. върховната инстанция сочи по
повод въпросите: може ли
удостоверението по чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР да бъде заместено от други допустими
доказателствени средства в случай, че работодателят не съдейства/бездейства и
не издава исканото удостоверение, въпреки че документите не са предадени от
същия на НОИ и съществуват данни, че същите са изгубени или унищожени, и следва
ли съдът да приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК в случай, когато работодателят
бездейства и не издава удостоверение по чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР, въпреки че са
налице предпоставките за това, като приеме за доказан факта, относно който
ответникът е създал пречки за събиране на доказателства, а именно, че
документите са изгубени или унищожени по смисъла на чл. 5 ЗУТОССР при
положение, че същите не се съхраняват в НОИ :
„ Съгласно утвърдената съдебна практика,
изразена и в решение № 217 по гр.д. № 223/2014 г. III г.о., ВКС,
удостоверението, издавано от работодателя по чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР, че
документите, установяващи трудовия и/или осигурителния стаж са унищожени или
изгубени, представлява особена процесуална предпоставка за предявяването на
иска по реда на посочения закон. Предвиденият особен процесуален ред за
установяване на трудов стаж е предназначен да даде защита в случаите, в които
не съществува спор относно обстоятелството дали са водени съответните книжа,
ведомости и/или счетоводни документи, които установяват начисляването и
изплащането на трудовото възнаграждение и съответстващия на него обем на
положен труд, но макар те да са били надлежно съставени, са изгубени или
унищожени. Когато работодателят отрича или не се съгласява с твърдението на
работника или служителя относно елементи от съдържанието на трудовото
правоотношение – неговата продължителност, обема и характера на полагания труд,
дължимото възнаграждение и др., или изобщо съществуването на правоотношението,
то тогава е налице трудовоправен спор по смисъла на чл. 357 КТ относно
съществуването или изпълнението на трудовото правоотношение, в който смисъл е
съдебната практика, изразена в определение № 327 по ч.гр.д. № 1339/2008 г. на
IV г.о., ВКС. Обжалваното определение, с оглед постановения с него резултат, не
противоречи на изложените тълкувания. То е съответно и на дълготрайното
приложение от съдилищата на чл. 161 ГПК и на правилата за доказването,
установени в гражданския процес, които не намират приложение към доказването на
процесуалните предпоставки на правото на иск, а единствено на елементите на
фактическия състав на материалното субективно право – предмет на иска. Предвид
изложеното становище на практиката по съотношението между ЗУТОССР и КТ, не може
да се приеме също, че работодателят е задължен да издаде удостоверение по чл.
5, ал. 1 от закона с предписаното съдържание, доколкото и удостоверяваните с
него факти (че документите са изгубени или унищожени) могат да не съответстват
на действителното положение. Хипотеза, в която документи относно изпълнението
на трудовото правоотношение изобщо не са били съставяни, не може да бъде
приравнена на изгубването или унищожаването им по смисъла на чл. 5, ал. 1
ЗУТОССР. „
Изложените съображения, изведени от създадената по
приложението на ЗУТОССР съдебна практика, дават основание за потвърждаване на атакуваното определение ,поради което
Бургаският окръжен съд
О П Р
Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 7911/27.09.2019 г. постановено
по гр.д. № 7498/2019 г. по описа на Бургаския районен съд ,с което
производството по делото е било прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване с частна
жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението на
страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.