Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер № 1343                                      04.11 2019 година                                                   гр. Бургас

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският  районен съд                                                                                 XX наказателен състав

На втори октомври                                                                    две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                   Председател:   Станимира Иванова

Секретар: Гергана Стефанова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Иванова наказателно от административен характер дело номер 3690 по описа съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по жалбата на „А“ ЕООД, ЕИК:****, депозирана чрез законния представител – управителя Г.К., против Наказателно постановление №251а-13/26.07.2019 г., издадено от Началника на Отдел „Охранителна полиция“ в ОД МВР-Бургас, с което на дружеството-жалбоподател, на основание чл.196, ал.1, предложение второ от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.103, ал.2 от ЗОБВВПИ. В жалбата се посочва, че е нарушен чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН, тъй като АУАН бил издаден след изтичане на тримесечния срок за това. Посочва се, че не било конкретизирано мястото на осъществяване на деянието, както и че НП било издадено при липса на компетентност от страна на АНО.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, което е редовно призовано, се представлява от процесуален представител адвокат, който поддържа жалбата на основанията изложени в нея. Изтъква, че не е налице нарушение на чл.103, ал.2 от ЗОБВВПИ, тъй като в процесния случай не е следвало да се изпълнява от дружеството-жалбоподател задължението, което произтича от тази норма. Навеждат се доводи, че не е конкретизирана датата на извършване на твърдяното деяние. Моли за отмяна на атакуваното постановление като незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява. Депозирал е писмено становище, в което взема отношение по възраженията, изложени в жалбата.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

„А“ ЕООД, ЕИК:**** е дружество, което притежава Лиценз №03.19-128-1/28.10.2015 г. за внос и износ на продукти, свързани с отбрана, издаден от Междуведомственият съвет на отбранителната индустрия и сигурност на доставките към Министерски съвет /л.33/.

След подадено заявление  на основание чл.121а от ЗОБВВПИ за издаване на разрешение за транспортиране на ВВОБПИ /л.32-лице/ до Директора на ГДНП-МВР, е издадено Разрешение №20180439034/05.11.2018 г., по силата на което на дружеството-жалбоподател се разрешава да транспортира с цел износ описани в разрешението боеприпаси през ГКПП Аерогара-Бургас. Посочено е, че транспортирането следва да се извърши чрез СБ на „В“ ЕАД, гр.Сопот, за което има сключен и приложен Договор №180215-РЛ от 29.10.208 г., между „В“ЕАД и „А“ ЕООД /л.27-28/.

С оглед на това, дружеството-жалбоподател организирало транспорта съобразно полученото разрешение на част от боеприпасите. Те били транспортирани на 18.01.2019 г., но при пристигането на същите до ГКПП-Бургас, поради проблеми със самолетния транспорт, не били натоварени, а останали в двата товарни автомобила, с които са били транспортирани до ГКПП-Бургас. Натоварени, двата товарни автомобила били паркирани пред аварийния портал на Летище Бургас около десет дни, когато било поискано от представители на дружеството-жалбоподател разрешение по чл.99 от ЗОБВВПИ за транспортиране, след което боеприпасите били транспортирани  до склад на „В“ЕАД.

Междувременно, още преди обратното транспортиране на боеприпасите, а именно на 01.02.2019 г., мястото, където са били паркирани двата камиона с тях пред аварийния изход на Летище-Бургас, било посетено от полицейски служители при Пето РУ на ОДМВР-Бургас. Полседните констатирали, че боеприпасите били докарани от служителите на „В“ЕАД на 18.01.2019 г. и от тогава товарът на двата товарни автомобила чака да бъде натоварен на самолет, тъй като имало технически проблеми с въздушния превоз. Била направена проверка от служителите на Пето РУ при ОДМВР-Бургас и било констатирано, че дружеството-жалбоподател не било депозирало писмено заявление до Пето РУ при ОД МВР-Бургас съобразно изискването на чл.103, ал.2 от ЗОБВВИП. С оглед на това, свидетелят Д.А., заемащ длъжността полицейски инспектор КОС при ОДМВР-Бургас, издал Акт №251а-12/23.04.2019 г., в който било посочено, че на 18.01.2019 г., около 18.00 часа, в гр.Бургас, кв.“Сарафово“, пред авариен портал на Летище Бургас, „А“ЕООД транспортирало 960 броя 122 мм изстрела осколочно-фугасни с намален заряд, негова собственост, съгласно издадено разрешение  за транспортиране с цел износ на боеприпаси с №20180439034/05.11.2018 г., издадено от ГДНП, без да представи разрешение за предстоящото транспортиране пред Пето РУ при ОД-МВР Бургас, с което нарушило разпоредбата на чл.103, ал.2 от ЗОБВВПИ. АУАН бил съставен в присъствието на представител на дружеството-жалбоподател, който го разписал без възражения. Такива били депозирани впоследствие, като доводите в тхя, съвпадат с поддържаните впоследствие от представителя на дружеството-жалбоподател.

Въпреки възраженията, сезиран впоследствие с преписката, АНО издал атакуваното понастоящем наказателно постановление, с което на „А“ ЕООД, ЕИК:****, на основание чл.196, ал.1, предложение второ от ЗОБВВПИ, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.103, ал.2 от ЗОБВВПИ.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по административнонаказателната преписка, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Тази фактическа обстановка не се оспорва и от представителите на дружеството-жалбоподател, доколкото спорните моменти са относно спазване на процесуалните правила и приложимостта на нормата, за неизпълнение на която е санкционирано дружеството.

При тази фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.121а, ал.1 от ЗОБВВПИ, износ на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, с изключение на тези по чл. 5, ал. 1, се извършва от физически и юридически лица, регистрирани като търговци по националното законодателство на държава членка, и от лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, след получаване на разрешение за износ на огнестрелни оръжия и боеприпаси, с изключение на тези по чл. 5, ал. 1, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице. Съответното разрешение се получава след подадено заявление до ГДНП заедно със необходимите съпътстващи документи. В процесния случай „А“ ЕООД е подало заявление и е получило разрешение по смисъла на чл.121а от ЗОБВВПИ. Съгласно разпоредбата на чл.125, ал.4 от ЗОБВВПИ, разрешенията по чл. 121 и 121а включват и транспортиране на съответните изделия от обекта за съхранение до и от мястото на напускане на територията на Република България. Следователно „А“ ЕООД не е следвало да подава последващо заявление за сдобиване с разрешение за транспортиране по смисъла на чл.99 от ЗОБВВПИ, поради което не е било необходимо и да подава заявление по чл.103, ал.2 от ЗОБВВПИ, което е необходимо в случай на разрешение по чл.99 от същия закон, но не и в случаи на получено разрешение по чл.121а.

На следващо място, датата на твърдяното нарушение не е конкретизирана достатъчно ясно. Както в АУАН, така и в НП, е посочено, че на 18.01.2019 г. „А“ ЕООД е транспортирало 960 броя 122 мм изстрела осколочно-фугасни с намален заряд, като не е подало заявление  за предстоящо транспортиране в Пето РУ при ОДМВР-Бургас. При твърдяно нарушение на чл.103, ал.2 от ЗОБВВПИ, както в АУАН, така и в НП е следвало да бъде посочено, че заявлението е следвало да се подаде не по-късно от три дни преди извършване на конкретно транспортиране пред РУ на МВР, на чиято територия са щели да бъдат транспортирани взривните вещества.

В настоящото производство не е предвиден ред за присъждане на разноски, поради което съдът, въпреки крайния съдебен акт, не може да присъди такива в полза на „А“ЕООД“. При евентуално влизане в сила на окончателен съдебен акт, с който атакуваното наказателно постановление е отменено, дружеството-жалбоподател може да претендира разноски по ЗОДОВ пред съответния Административен съд.

С оглед на това, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.   

Мотивиран от изложеното и осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

 ОТМЕНЯ наказателно постановление №251а-13/26.07.2019 г., издадено от Началника на Отдел „Охранителна полиция“ в ОД МВР-Бургас, с което на „А“ ЕООД, ЕИК:****, на основание чл.196, ал.1, предложение второ от ЗОБВВПИ, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.103, ал.2 от ЗОБВВПИ.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.Бургас.

                                                                      

 

                                                                                                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ:         

 

Вярно с оригинала:Г.Ст.