Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град
Тетевен, 20.08.2018
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На тридесети юли,
През две хиляди и осемнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО
СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ ХРИСТОВА,
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело №
402 по описа на Районен съд-Тетевен за 2018 година,със страни:
Ищец: Р.С.Е. ***,
Ответник: М.П.И. ***,
И за да се произнесе,взе предвид следното:
Предявен е иск за заплащане на сума в размер на 3 600 лева.
Ищецът твърди,че в края на месец април 2015 година ответницата го посетила в дома му в село Б.и му поискала да и даде в заем сумата от 3600 лева,като му обяснила,че парите са и необходими за някакво спешно плащане.Тогава ответницата била в близки отношения със семейството му,многократно им е гостувала и имали добри отношения,поради което имал пълно доверие в нейната почтеност.Същата обещала да му върне парите в срок до три месеца.Паричната сума е лично от средства на ищеца и същата била предадена изцяло и в брой на ответницата в присъствие на жена му и св.Р.И.С./уточнението направено в съдебно заседание от пълномощникът на ищеца/.В обещаните от ответницата три месеца същата не му върнала парите,което отново не сторила и на практика го измамила.Потъжил се до прокуратурата,но същата с постановление отказала образуване на досъдебно производство,като казусът бил квалифициран като гражданско-правен.В обясненията ответницата не отрича че и предоставил процесната сума,но според нея същата била за погасяване на наемно задължение на негов близък,което обаче не отговаря на истината.
Моли да бъде постановено решение,с което бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от 3600 лева,предоставени и в заем,ведно със законната лихва ,начиная от завеждане на делото до окончателното и изплащане и разноските по делото.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответницата,в който същата излага,че искът е допустим,но неоснователен.Оспорва изцяло претенцията на ищеца,че се касае в случая за заем.През м.април 2015г не е посещавала домът на ищеца и не го е молила за паричен заем в лично качество.Не спори,че ищецът е предал сумата от 3600 лева,но при други ,посочени в отговора обстоятелства и на друго основание.На 21.08.2014г ищецът е предал в брой сумата от 3600 лева,плащане на наем на търговски помещения за посочен период в отговора,касае се за наемни отношения между два юридически субекта,като се установява и точния период на възникването им.Моли да бъде постановено решение,с което се отхвърли иска.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
Страните доразвиват съображенията си в приложени по делото писмени защити.
От представените по делото писмени доказателства,обясненията на ответницата и показанията на свидетелите П.И.К.,Л.Ф.Л.,Т.Х.Т.И.С.,С.Д.,съдът приема за установена следната фактическа обстановка по делото:
Ответницата М.П.И. била председател на кооперация ПК“И.“-село Б.,Лов.обл.,като в това си качество сключила на 08.08.2005г договор за наем на недвижим имот на кооперацията от „Симдекс шугър“-ЕООД-град Тетевен,Лов.обл. Впоследствие страна по договора-наемател,бил „Симдекс турс“-ЕООД-град Тетевен,Лов.обл. Отношенията между страните във връзка с изплащане на наемните вноски не били уредени към момента на ликвидацията на кооперацията/според данните на ответницата/.
Приложен е приходен касов ордер за сумата от 3 600 лева и дата на съставянето му-21.08.2014 година,както и лист от касова книга.В тези документи е записано,че сумата се приема от „Симдекс строй“-ООД,както и в ордера,че сумата е дадена от ищеца Р.Е..
Приложена е преписка вх.№1324/2017г,образувана по жалба на ищеца за извършено от ответницата деяние по чл.209,ал.1 от НК-измама със сумата от 3600 лева,предоставени и в заем с обещание за връщане в срок до 3 месеца.С постановление от 06.12.2017г е отказано образуване на досъдебно производство с мотив,чуе се касае до гражданско-правен спор.
При така описаната фактическа обстановка,съдът намира за неоснователен и недоказан предявеният иск за заплащане на сумата от 3600 лева,която според обясненията на ищеца предал на ответницата на основание неформален договор за заем.
За доказване на твърденията си ищецът се позовава на показанията на свидетелите Т.Х.Т.,с която живее на фактически съпружески начала,както и на свидетелката Р.И.С. и свидетеля С.Д.-роднина по сватовство на ищеца. Анализирайки показанията на свидетелите,съдът намира,че същите не установяват по категоричен и безспорен начин изложените от ищеца в исковата молба факти и най-вече сключен през месец април 2015 година неформален договор за заем между страните.
Свидетелката Т.Х.,която очевидно е заинтересована от благоприятен изход на делото за ищеца,като съжителстваща със същия, подробно обяснява за момента на предаване на паричната сума от 3600 лева в заем на ответницата,но показанията и за срока за ползване на сумата,респ. за връщането и се разминава с тезата на ищеца.Същата твърди,че сумата е следвало да се върне след един месец,докато в исковата молба са посочени три месеца.Прави впечатление,че в дадените обяснения по преписка №1324/2017г тази свидетелка е заявила,че не знае за какво са трябвали парите на ответницата,че двамата /страните в процеса-бел.съд./са си имали някакви уговорки,на които не е присъствала.
Свидетелката Р.И.С. твърди,че е видяла предаване,респ. получаване от ответницата в домът на ищеца и св.Т.Х. на паричната сума от 3 600 лева,но не сочи основанието за предаване,,респ.получаване на сумата.В отговора на исковата молба и обясненията на ответницата същата не отрича получаване от ищеца на сума в размер на 3 600 лева,но оспорва периода на получаване на сумата и основанието за предаването и,като твърди,че се касае за плащане на наемни вноски по договор,сключен с представлявано от св.Д.търговско дружество.
Свидетелят С.Д. не е присъствал при предаване на паричната сума,като заявява,че ищецът му е споделил този факт,както и че ответницата не му е върнала парите.Следва да се има в предвид обстоятелството и че този свидетел е роднина на ищеца,както и е във влошени отношения с ответницата,във връзка с правоотношенията между него и представлявана от ответницата кооперация.
В предвид горните съображения предявеният главен иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв.
При този изход на делото,на ответницата се дължат разноски,съгласно чл.78,ал.3 от ГПК,каквото искане е направено от процесуалния и представител,а именно за заплащане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размерна 500 лева. От приложения по делото договор за правна защита и съдействие обаче се установява,че е договорен размерна възнаграждение в размер на 500 лева,но в частта на бланката за внесена сума няма никакво отразяване.В тази насока,съобразявайки и разясненията,дадени в т.1 от ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС,съдът не присъжда с настоящето решение разноски на ответницата.
Мотивиран от гореизложеното,съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният от Р.С.Е. *** с основание чл.79,ал.1,във в-ка с л.240 от ЗЗД,против М.П.И. ***,за заплащане на сумата от 3 600 лева,представляващи предоставени в заем парични средства през месец април2015 година,заедно със законната лихва върху главницата от завеждане на делото до окончателното и изплащане.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: