Р Е
Ш Е Н
И Е
14.10.2019г.,
гр. Пазарджик
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на втори
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЙА ПОПОВА
при
секретаря Иванка Панчева, като разгледа
докладваното от районен съдия ПОПОВА гр.д.№ 485 по описа на съда за 2019 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по иск, предявен от Д.В.В., ЕГН **********,***, с адрес
за призоваване и съобщения - чрез адвокат Д., служебен адрес ***, офис 22 против
МБАЛ" ЕСКУЛАП „ ООД, ЕИК *********, СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ -
ГР.Пазарджик, ул." Свети Арахангел „ № 19А, представлявано от Управителя К.Н.
с правно основание - чл.128, т.2 КТ и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди,
че ищецът е работил в ответното дружество на длъжност Началник Хирургично
отделение по сключен трудов договор № 32/10.10.2017г. до 05.12.2018г., когато
въз основа на депозирано от ищеца Заявление по чл.327, ал.1, т.2 от КТ,
трудовото му правоотношение било прекратено на основание Заповед № 28/05.12.2018г.
Причината за отправянето на
заявлението до работодателя, била че същият не му бил изплатил трудово
възнаграждение за месеците октомври 2017г., декември 2017г., януари 2018г. и
февруари 2018г., което дало повод за завеждане на иск по чл.128, т.2 КТ и чл.86
от ЗЗД., като междувременно ответното дружество вече му дължало трудово
възнаграждение и за месеците: Ноември 2018г. в размер на 1 109,84лв. за
ползваните от ищеца 15 дни платен годишен отпуск за 2018г. За месец декември
2018г. за ползваните от ищеца 2 дни платен годишен отпуск за 2018г., ведно с
обезщетението по чл.221 КТ - в общ
размер на 2 078,08лв.
До настоящия момент
дължимите суми не са били изплатени.
Оформен е петитум, съдът да
постанови решение по силата на което осъди ответното дружество да заплати на
ищеца дължимо но неизплатено трудово възнаграждение за месеците както следва :
Ноември 2018г. в размер на 1 109,84лв. за ползвани от ищеца 15 дни платен
годишен отпуск за 2018г. За месец декември 2018г. за ползваните от ищеца 2 дни
платен годишен отпуск за 2018г., ведно с обезщетението по чл.221 КТ в общ
размер на 2 078,08лв. ведно със законната лихва считана от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното изплащане на същите, както и сторените по
делото разноски.
Претендират се сторените по
делото разноски. Представя се списък по чл. 80 от ГПК.
Представени са писмени
доказателства: Заповед № 28 /05.12.2018г.; Удостоверение за актуално състояние
на МБАЛ" ЕСКУЛАП" ООД.; Фишове за
заплата - 2 бр. Адвокатско пълномощно.
Претендират се сторените по делото
съдебно деловодни разноски.
В
срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответното МБАЛ „Ескулап" ООД.
По същество ищецът, чрез пълномощника си поддържа предявените искове.
Подробни съображения са изложени в депозирана писмена защита – вх.№
23276/07.10.019г..
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл.235 от ГПК по
вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от представените по делото
писмени доказателства – Заповед № 28/05.12.2018г. на управителя на ищцовото
дружество МБАЛ „ЕСКУЛАП“ ООД – д.р. Кузман Маринков, че на основание чл. 327,
ал.1, т.2 от КТ, трудовото правоотношение на ищеца – д-р. Д.В. е прекратено,
считано от 05.12.2018г. В издадената заповед е вписано, че на последният следва
да се изплатят 2108.00лв. на основание чл. 221, ал.1 от КТ.
Установено
от приетите като писмени доказателства по делото - 7 бр. История на
заболяването на пациенти, ведно
с направление за
хоспитализация и оперативно протоколи, издадени от МБАЛ „Ескулап“ ООД на 06.11.2017г., 11.12.2017г., 08.01.2018г.,
05.02.2018г.- 12:35ч., 05.02.2018г.-12:45ч., 19.02.2018г. и 26.02.2018г.
/л.51-61 от делото/ е, че ищецът, съобразно трудовата си характеристика е полагал
труд, съгласно задълженията си по трудово правоотношение.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана съдебно-
икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и
обосновано изготвено и неоспорено от страните.
Вещото лице е установило, че начисленото от
работодателя брутно възнаграждение за ползване на 15 дни платен годишен отпуск
през месец ноември 2018г. е в размер на 1430.25лв. Нетното възнаграждение е в
размер на 1 109.84 лв.
Начисленото
брутно възнаграждение за ползване на 2 дни платен годишен отпуск през месец декември
2018г. е в размер на 233.10лв. Нетното възнаграждение е в размер на 180.88лв.
Общо за ползването на 17 дни
платен годишен отпуск:
- 1 663.35 лв. брутно възнаграждение;
- 1
290.72 лв. чиста сума за получаване. В
заключението си ВЛ е посочило, че не са представени от ответната страна доказателства
за изплатено възнаграждение за ползваните през месеците ноември и декември 2018
г. от Д.В.В. 17 дни платен годишен отпуск.
Установява се от
заключението, че дължимото обезщетение по чл.221 от КТ на труда е в размер на 2
108.00лв., като чистата сума за
получаване е 1 897.20лв. ВЛ е посочило, че не са представени данни за
изплатено обезщетение по чл.221 от Кодекса на труда на Д.В.В..
Въз основа на така очертаната по делото
фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявен е иск с правно основание -
чл.128, т.2 КТ и чл.86 от ЗЗД за изплащане на дължими по трудово
правоотношение, но неизплатени трудово възнаграждение за месеците както следва:
За месец ноември 2018г. в размер на сума от 1 109,84лв. за ползвани от ищеца 15
дни платен годишен отпуск за 2018г., както и за месец декември 2018г. за ползваните от ищеца 2
дни платен годишен отпуск за 2018г., ведно с обезщетението по чл.221 КТ в общ
размер на 2 078,08лв. ведно със законната лихва считано от датата на депозиране
на исковата молба – 01.02.2019г. до окончателното изплащане на задълженията.
По
така предявените искове, съдът намира следното:
Безспорно се установи по делото, че страните
по спора са били във валидно учредена трудово правна връзка през процесния
период, като трудовото правоотношение между тях е прекратено, считано от 05.12.2018г
на основание чл.327, ал.1,т.2 от КТ – поради забава от страна на работодателя
на изплащането на трудовото възнаграждение.
Безспорно се установи от изслушаната
съдебно икономическа експертиза, че общия
размер на дължимите суми за общо ползваните 17 дни платен годишен отпуск
за 2018г. е 1 663.35 лв. брутно възнаграждение; - 1 290.72 лв. чиста сума за получаване.
Не са представени данни за изплатено
възнаграждение за ползваните през месеците ноември и декември 2018 г. от Д.В.В.
17 дни платен годишен отпуск.
Дължимото обезщетение по чл.221 от КТ на
труда съгласно заключението на експерта е в размер на 2 108.00лв. Чистата сума за получаване е 1
897.20лв.
Не са
предоставени доказателства за изплащане на начисленото
възнаграждение.
Установи се, че ищецът е
престирал работната си сила при ответника, т.е. полагал е труд, който труд
съгласно разпоредбата на чл.242 от КТ е възмезден. Работодателят е длъжен в
установените срокове да заплаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената от работника работа, стига същият да е престирал добросъвестно своя
труд- да не се е отклонявал от параметрите на уговорените в трудовия договор
условия. Не се наведоха по делото възражения, нито доказателства от ответната
страна при престация на своя труд ищецът да се е отклонявал от параметрите на
уговорените с трудовия договор условия, тоест по смисъла на чл.75, ал.1 от КТ
ищецът е изпълнявал добросъвестно задълженията си по трудовото
правоотношение. Поради това за
работодателят е възникнало насрещното задължение по чл.128, т.2 от КТ да
заплаща уговореното възнаграждение в установените срокове.
В контекста на изложеното
съдът счита, че исковете с правно основание чл.128,т.2 от КТ и обезщетение по
чл. 221 от КТ са изцяло основателни.
Ето защо съдът
прие, че ответника следва да бъде осъден
да заплати на ищеца дължимите суми за
ползването на общо 17 дни платен годишен отпуск, от които брутно трудово
възнаграждение за ползване на 15 дни платен годишен отпуск през месец ноември
2018г. в размер на 1430.25лв.; Нетно възнаграждение за получаване размер на 1
109.84 лв.; Брутно трудово възнаграждение за ползване на 2 дни платен годишен
отпуск през месец декември 2018г. в размер на 233.10лв.; Нетно възнаграждение за получаване в размер на 180.88лв. или общо нетна сума за получаване на трудово
възнаграждение за ползването на 17дни платен годишен отпуск за месеците ноември
и декември 2018г. в размер на 1 290.72 лв. в
едно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 01.02.2019г. до окончателното й изплащане.
Дължимото
обезщетение по чл.221 от КТ на труда в размер на 2 108.00лв.; Нетната сума за
получаване в размер на 1 897.20лв. в едно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 01.02.2019г. до окончателното
й изплащане.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца и сумата от 500.00 лв. разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение, за което са на лице доказателства, че са изплатени в брой.
На
основание чл. 72, ал. 1 ГПК дължимата държавна такса следва да се определи по
реда на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по реда
на ГПК, като за всеки отделен кумулативно предявен обективно съединен иск
следва да се внесе държавна такса в размер на 4 на сто или не по-малко от 50
лева на основание чл.1 от Тарифата.
В
настоящият случай, ответника следва да заплати
за иска по чл. 221от КТ - ДТ в размер на
50.00лв. по сметка на РС Пазарджик.
На
основание чл.242 , ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението в частта за присъдените трудови възнаграждения и обезщетения .
Така мотивиран Пазарджишкият районен съд,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
МБАЛ " ЕСКУЛАП„ ООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление - гр.Пазарджик, ул."Свети Арахангел“ № 19А,
представлявано от Управителя К.Н. да заплати на Д.В.В., ЕГН ********** *** сумата в
размер на 1 290.72 лв., представляваща 17 дни платен годишен отпуск за месеците
ноември и декември 2018г., в едно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба -
01.02.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА МБАЛ"
ЕСКУЛАП“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление - гр.Пазарджик,
ул."Свети Арахангел“ № 19А, представлявано от Управителя К.Н. да заплати
на Д.В.В., ЕГН ********** *** сумата в размер на 1 897.20лв., представляваща
обезщетение по чл. 221 от КТ в едно със законната лихва върху сумата, считано
от 01.02.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА МБАЛ"
ЕСКУЛАП „ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление - гр.Пазарджик,
ул."Свети Арахангел“ № 19А, представлявано от Управителя К.Н. да заплати на
Д.В.В., ЕГН ********** ***, сумата
от 500.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА МБАЛ"
ЕСКУЛАП „ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление - гр.Пазарджик,
ул."Свети Арахангел“ № 19А, представлявано от Управителя К.Н. да заплати по
сметка на РС-Пазарджик - държавна такса
в размер на 127.51лв., ДТ в размерна 50.00лв.
и сумата от 300.00 лева за вещо
лице.
На
основание чл.242 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението в частта
за трудовите възнаграждения и
обезщетения.
Решението
е неокончателно и може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок считано от уведомяването на страните.
СЪДИЯ: