О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Пловдив, 28 ноември 2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, І отделение, ХI състав, в закрито заседание на 28.11.2018 година ,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 1868 по описа за 2018г. и взе
предвид следното :
Производството
е по реда на чл.157, ал.2 от ДОПК.
Образувано
е по искане вх.№ 20991/14.11.2018г. на Р.М.Б. за спиране изпълнението на
Ревизионен акт /РА/ № Р-16000917006350-091-001/14.02.2018г., издаден от орган
по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден
с Решение № 269/15.05.2018г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно
–осигурителна практика” - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който допълнително са
установени задължения за ДОО,ЗО,ДЗПО и ДДФЛ в общ размер на 191 577,93лв.,
ведно с лихвите за просрочие.
Като разгледа
искането, съдът намери следното:
Предмет на производството по
а.д.№ 1868/2018г. АС-Пловдив е РА, изпълнението на който се иска да бъде
спряно.
Видно от представеното копие
от постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх. № С180009-022-0016927/21.03.2018г. и удостоверения за впивания на
Агенция по вписванията от 08.11.2018г. е, че публичният изпълнител е наложил
обезпечителни мерки- възбрана върху два недвижими имота, собственост на
„Симекс“ ЕООД, която е надлежно вписана.
Балансовата стойност на недвижимите имоти е посочена изрично в
постановлението съответно в размер на 75 724лв. и 116 732лв., видно от
самото постановление. Или общо възраненото имущество е с балансова стойност
192 456 лв.
Видно
е, че общата стойност на обезпечението е по-голяма от общия размер на претендираните и непогасени публични
вземания. Последното и с оглед становището на ответната страна от 23.11.2018г.,
в което се посочва,че предмет на изпълнителното дело,по което са наложени
обезпечителните мерки е задължението по обжалвания РА в размер на
126 384,69лв. главница и лихви към 21.11.2018г. в размер на 65 509.23лв.
Спори
се от ответника, че възбраненото имущество не е на задълженото лице, а на
дружеството „Симекс“ ЕООД, чийто едноличен собственик и управител е
ревизираната. В ДОПК ясно са посочени видовете обезпечителни мерки. В чл. 198,
ал. 1, т. 1 се съдържа обезпечителната мярка - възбрана върху недвижим имот,
като законодателят не е посочил изрично, че този имот трябва да бъде
собственост на лицето, чиито задължения тази възбрана ще обезпечи. Затова и
възражението на приходната администрация,че няма надлежно обезпечение са
неоснователни. Няма законна пречка да се извърши такова обезпечение, както и
няма пречка да се ипотекира чужд имот за погасяване на чуждо задължение
съобразно разпоредбата на чл. 149, ал. 2 ЗЗД. Още повече, в случая става въпрос
за недвижимо имущество собствено на юридическо лице, чийто едноличен собственик
е именно ревизираната, което и при липсата на оспорване на постановлението за
налагане на обезпечителните мерки от нейна страна,като представляваща собственика
на възбранените имоти, сочи на наличието на съгласие за това с имуществото на
дружеството да се обезпечат не негови собствени задължения, а чужди. От
разпоредбата на чл. 198 и сл. от ДОПК не може да се направи извод, че възбрана
може да се наложи само върху собствен на длъжника имот.
От друга страна, при направено
искане за спиране в съдебната фаза административният съд при условията на чл.
157 ДОПК има изискване да провери дали са изпълнени изискванията на чл. 153,
ал. 3 - 5 ДОПК, т. е. дали е налице обезпечение, което да покрива размера на
задълженията по оспорения ревизионен акт /главница и лихви/. Съдът няма
задължение да изследва въпросът дали така наложените обезпечителни мерки
впоследствие гарантират пълно и ефективно събиране на задълженията, доколкото
последното е свързано с бъдещи несигурни събития, които не зависят както от
волята на страните, така и от волята на съда.
С
оглед на това съдът намира,че по искането за спиране изпълнението на обжалвания
РА са налице данни наложеното обезпечение
в полза на НАП да е на стойност, по-голяма от размера на установените
задължения. Разпоредбата на чл. 157, ал. 2 от ДОПК предвижда възможност за
административния съд в хода на обжалване на РА да спре неговото изпълнение при
условие, че към искането за спиране са
приложени доказателства за направено обезпечение в размер на главницата и
лихвите.
Спазена
е и разпоредбата на императивната
норма на чл.195,ал. 6 от ДОПК, доколкото за определяне
стойността на имуществото, послужило като обезпечение е взета предвид балавсовата
стойност на възбраненото имущество.
Ето
защо се налага извода, че са налице основания за спиране изпълнението на
оспорения РА до приключване на съдебното производство по проверка на неговата
законосъобразност, поради което искането следва да бъде уважено като
основателно.
Водим от горното и на основание чл. 157, ал. 4 от ДОПК,
Пловдивският административен съд, ХI състав
О П
Р Е Д
Е Л И :
СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на Ревизионен акт /РА/ № Р-16000917006350-091-001/14.02.2018г.,
издаден от орган по приходите при ТД на
НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 269/15.05.2018г. на Директора на Дирекция
“Обжалване и данъчно –осигурителна практика” - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който
по отношение на Р.М.Б. допълнително са установени задължения за ДОО,ЗО,ДЗПО и
ДДФЛ в общ размер на 126 384,69лв., ведно с лихвите за просрочие в размер
на 65 509,23лв. до приключване на производството пред всички инстанции по
адм.д.№ 1868/2018г.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в седемдневен срок от съобщаването.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :