Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 23.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 1811 по описа за
2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен
от К.Д.С. *** осъдителен иск за сумата 26 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва от 15.11.2016г. до
изплащането.
Твърденията са за настъпило на 13.07.2016г.
пътно-транспортно произшествие на бул.Ботевградско шосе, между т.а.Мерцедес
Спринтер с ДК № ********, управляван от Б.С.Л., и т.а. Форд Транзит с ДК № ********управляван
от ищеца, причинено виновно от водача на първия автомобил. Като последица от
произшествието ищецът получил травматични увреждания-контузия на гръдния кош и контузия на долната част на
гърба, от които претърпял болки и страдания, изключително интензивни в първите
10 дни. В периода на лечение спазвал щадящ режим, тъй като травмите смущавали
дишането и съня му, не можел да стои седнал, изпитвал болки и при движение. От
произшествието изпитал силен стрес и уплаха. Към момента физическото му
състояние било значително подобрено, но психическите последици, изразяващи се в
изживян стрес и душевни страдания, не били преодолени. Съобразно това
претендира от ответника обезщетение за неимуществени вреди в размер на
26 000лв., в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва от деня на изтичане тримесечния срок за
произнасяне по извънсъдебната претенция и разноските по делото.
Ответникът признава да е страна
по сключена и действаща към деня на събитието застраховка „Гражданска
отговорност“, покриваща отговорността на водача на т.а.Мерцедес Спринтер, но
оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, както и той да е
последица от виновното и противоправно поведение на водача на товарния
автомобил, настъпването на вреди за ищеца и те да са в причинна връзка с произшествието.
Навежда на прекомерност на претендираното обезщетение, като несъответстващо на
принципа по чл.52 ЗЗД. Релевира възражение за съпричиняване с твърдението
ищецът да е бил без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ЗДв.П,
управлявания от него автомобил да е бил в престой в лявата лента в нарушение на
чл.94, ал.3 ЗДв.П, както и в нарушение на чл.28, ал.1, т.1 ЗДВ.П не подал ляв
пътепоказател. Оспорва да дължи и законна лихва. Моли съда да отхвърли иска с
присъждане в негова полза на разноски по делото.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 КЗ с
договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава
да плати обезщетение, което застрахованият дължи на трето лице по
силата на своята гражданска отговорност за причинените имуществени и неимуществени вреди. В съответствие с чл.477, ал.1 КЗ обект на
застраховане при тази застраховка е отговорността на застрахованите физически и
юридически лица за причинени от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС.
Като безспорно е отделено
обстоятелството за сключен и действащ към деня на произшествието договор за задължителна
за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност”, покриваща
отговорността за вреди на Б.С.Л., като водач на т.а.Мерцедес Спринтер с ДК № ********,
страна по който е ответникът.
Разпоредбата на чл.
432, ал.1 КЗ
регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е
отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" за причинените вреди. Процесуална предпоставка за надлежното упражняване
правото на иск е увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно
обезщетение застрахователя по реда на чл.380 КЗ, която в случая е налице.
По делото не е спорно настъпилото
на 13.07.2016г. пътно-транспортно произшествие на бул.Ботевградско шосе в
посока от гр.София, към с.Долни Богров, в района на улица без име, между т.а.Мерцедес
Спринтер, управляван от Б.Л., и т.а. Форд Транзит с ДК № ********управляван от
ищеца.
Механизмът на произшествието и
обстоятелствата, при които е настъпило се установяват от събраните по делото писмени
доказателства /констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на ПТП/,
показанията на св.Л. и заключението на вещо лице по неоспорената от страните
САТЕ. На прав участък от пътя, при добра видимост, еднопосочно движение с по
две ленти в едно направление, водачът на т.а.Форд Транзит приближил
кръстовището, регулирано със светофарна уредба, намалил скоростта и
непосредствено пред кръстовището спрял на червен сигнал на светофара. В това
време зад него се движил т.а.Мерцедес Спринтер с по-висока скорост, късно
възприел движението на т.а.Форд Транзит, че намалява скоростта, намалил
дистанцията, която се оказала недостатъчна, поради което го ударил в задната
част. След удара т.а.Форд Транзит отскочил няколко метра напред, а т.а.
Мерцедес се установил в покой на 6.80м. Според заключението на вещото лице
скоростта на движение на т.а. Мерцедес преди удара е била около 50 км./ч., към
който момент т.а.Форд Транзит е бил в покой. Сочи, че непосредствената причина
за ПТП е движението на т.а.Мерцедес с висока скорост и късно възприемане като
опасност на движещият се пред него и намаляващ скоростта пред светофарната
уредба т.а.Форд Транзит, които са от субективен характер-неправилна преценка на
пътната обстановка от водача на т.а.Мерцедес, който е разполагал с 30 м. път да
спре.
В показанията си св.Л. /водач на
т.а.Мердецес/ сочи, че когато приближавал светофара на кръстовището пред него
се движил т.а.Форд Транзит. Светофарната уредба показвала зелен сигнал
позволяващ преминаване. Тъй като искал да не изпусне зеления сигнал присветнал
неколкократно с фарове другото моторно превозно средство да премине в дясната
лента за да го изпревари. Предприел маневра по изпреварване, но когато бил на
разстояние около 4-5 м. т.а. Форд Транзит изведнъж спрял рязко. Тогава забелязъл,
че зад него има друг автомобил на разстояние около 5-6м. и отклонение в дясно
би довело до удар с него, поради което отклонил леко наляво и блъснал т.а.Форд
Транзит в задна лява част.
Въз основа тези
доказателства съдът приема застрахованият при ответника водач да е осъществил
фактическия състав на чл.45 ЗЗД, като с поведението си виновно нарушил
разпоредбата на чл.23, ал.1 ЗДв.П задължаваща водачите на пътни превозни средства да се движат на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да могат да избегнат удряне в
него, когато то намали скоростта или спре рязко. В конкретната ситуация, след
като възприел движещото се
непосредствено пред него попътно в същата лента за движение превозно средство и
приближаването на светофарна уредба, е трябвало да съобрази възможността за
спиране на последното поради подаден червен сигнал, забраняващ преминаването,
съответно да увеличи дистанцията и намали скоростта на движение. Рязкото
спиране на т.а.Форд Транзит е било правомерно, тъй като преустановил движение
след подадения червен сигнал от светофара.
Установения механизъм на произшествието
изключва противоправно поведение от страна на ищеца, тъй като управляваното от
него превозно средство не е било в престой по смисъла на чл.94 ЗДв.П, нито е
имал намерение да предприема маневра налагаща да подаде сигнал оп чл.28, ал.1,
т.1 ЗДв.П, поради което наведеното в тази посока възражение за съпричиняване е
неоснователно.
Доказателства в подкрепа на твърдението
ищецът да е бил без обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ЗДв.П по делото
не са събрани, а вещото лице по СМЕ дава заключение, че най-вероятно е бил с поставен такъв с оглед механизма на ПТП и
получените увреждания. Предвид това и в тази част не е налице основание за
приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за
всички причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Неимуществените вреди
съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по
справедливост на основание чл.52 ЗЗД, чийто размер се определя в зависимост от
конкретни обективни обстоятелства свързани с увреждането и личността на
пострадалия, подлежащи на съвкупна преценка.
От събраните по
делото писмени доказателства /медицински документи/ и заключението на вещо лице
по СМЕ, неоспорена от страните и кредитирано от съда, се установява, че в
резултат на произшествието ищецът получил травматични увреждания, изразяващи се
в контузия на лявата част на гърдите и контузия на долната част на гърба и
таза. В случая същите се дължат на внезапен удар в задната част на
автомобилното купе, като по своя медико-биологичен характер са довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Непосредствено след
произшествието ищецът посетил хирургичен кабинет в ДКЦ като съобщил за болки в
лявата част на гръдния кош. При извършените изследвания не били установени
фрактури на ребра или увреди на белия дроб. На 14.07.2017г. отново отишъл на
преглед поради засилени болки в долната част на гърба и таза, където били
установени посочените увреди. Според вещото лице същите са сравнително леки по
вид и тежест и за лечението издаден болничен лист за срок от 10 дни. Лечебният
и възстановителен период продължил до 2-3 седмици, в който е търпял болки и
страдания, най-интензивни в първата седмица, а след втората отзвучали.
В показанията си св.Н.А./съпруга
на ищеца/ сочи, че изпитвал много силни болки първите дни след катастрофата в
областта на гърдите, кръста и врата, за които приемал обезболяващи медикаменти.
Взел си болнични и стоял в къщи около 14 дни. Изживял голям стрес, бил изплашен
и трудно преживял инцидента, месец-два напълно не знаел какво говори и къде се
намира и подскачал насън. Преди катастрофата работел на трудов договор като
чистач, като се върнал на работа след около 2 месеца, но бил уволнен, защото не
можел да изпълнява задълженията си пълноценно. Впоследствие започнал работа
като шофьор.
Въз основа така
събраните доказателства съдът намира за безспорно установено ищецът да е
претърпял неимуществени вреди от ПТП, изразяващи се в болки и страдания от
получените травматични увреждания и свързаните с тях негативни изживявания.
Самите травми са сравнително леки по вид и тежест с общ възстановителен период
около 2-3 седмици съпроводен основно с прием на обезболяващи средства и с
интензивност на болките в периода на първата седмица и постепенно отшумяване във
времето след втората. Съдът приема, че произшествието е повлияло в емоционално
отношение на ищеца, но с оглед конкретните обстоятелства намира показанията на
свидетелката за изживян силен стрес, страх и психична нестабилност за период
около 2 месеца за преувеличени, като отчита възможната й заинтересованост
съобразно чл.172 ГПК. Предвид това, при съобразяване механизма на ПТП, вида и
характера на получените увреждания, възрастта на ищеца / 29г. към деня на ПТП/,
както и възстановяването му за сравнително кратко време без данни за негативни
последици или усложнения, приема справедлив размер на обезщетението в
съответствие с принципа по чл.52 ЗЗД от 5000лв., до който предявения иск следва
да се уважи.
При непозволено
увреждане в съответствие чл.84, ал.3 ЗЗД делинквентът е в забава спрямо
увредения от деня на увреждането и от този момент дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД равно на законната лихва. Отговорността
на застрахователя за плащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор „Гражданска отговорност”,
но е функционално обусловена от отговорността
на прекия причинител на застрахователното събитие. Той отговаря за всички причинени от него вреди, включително и за вредите от
забавата. Това изрично е предвидено в чл.429, ал.2, т.2 КЗ, според която
застрахователното обезщетение обхваща и лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. Според
ал.3 лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря
пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпване на застрахователното събитие по
реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Нормата на ал.3 ограничава отговорността на застрахователя за законна лихва,
като определя различен от чл.84, ал.3 ЗЗД момент, от който я дължи-по ранната
дата от деня на уведомяването му от застрахования или уведомяването, съответно
претенцията на увредения за обезщетение. По делото не са събрани доказателства
дали и кога застрахованият е уведомил застрахователя за настъпване на
събитието, поради което следва да се приеме, че последният дължи законна лихва
за забава считано от 15.08.2016г., когато е получил претенцията на ищцата за
заплащане на обезщетение. Искането на ищеца е от дата 15.11.2016г., следваща
изтичането на установения в закона тримесечен срок за произнасяне от
застрахователя, поради което и в съответствие с диспозитивното начало законната
лихва следва да се присъди от тази дата до окончателното изплащане.
С оглед изхода от
делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените разноски от 76.92лв. за платени депозити за вещи лица, съобразно
уважената част от иска.
Същият е
представляван от адвокат безплатно при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради
което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на адв.Я.Д.-САК
адвокатско възнаграждение от 251.92лв., определено в съответствие с чл.7, ал.2
от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение и съобразно уважената част от иска.
На основание чл.78,
ал.3 ГПК в полза на ответника следва да ес присъдят разноски от 573.46лв. за
платени депозити за вещи лица и свидетел, както и възнаграждение за
юрисконсулт, пропорционално на отхвърлената част.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса за уважената част от иска в размер на 200лв.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „А.“,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на К.Д.С., ЕГН **********,
с адрес *** *******сумата от 5000лв.
на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие ПТП настъпило на 13.07.2016г. и причинено от
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на т.а.Мерцедес
Спринтер с ДК № ********, ведно със законната лихва от 15.11.2016г. до
изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 26 000лв.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“,
ЕИК *******, гр.София, да заплати на К.Д.С.,***, разноски по делото на
основание чл.78, ал.1 ГПК от 76.92лв.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“,
ЕИК *******, гр.София, да заплати на адв.Я.Д.-САК с адрес ***, адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 251.92лв.
ОСЪЖДА К.Д.С.,***,
да заплати на ЗАД „А.“, ЕИК *******, гр.София, разноски по делото на основание
чл.78, ал.3 ГПК от 573.46лв.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“,
ЕИК *******, гр.София, да заплати по сметка на Софийски градски съд на
основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 200лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: