Р Е Ш
Е Н И Е
№
………/09.08.2021 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТО, VІ-10
състав, в публично заседание на двадесет и пети май две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Анелия Груева, като
разгледа докладваното от съдията т. дело № 1186 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание
чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Производствено-потребителна
обслужваща кооперация на частни стопани – З.**“ Кооперация Земеделец) срещу „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД (ДЗИ-ОЗ) за сумата от 60 480 лв. - застрахователно
обезщетение по договор за застраховка, сключен със застрахователна полица №
610117041000007/24.04.2017 г., заедно със законната лихва от завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 17 791 лв. -
лихва за забава върху главницата, считано от 03.08.2017 г. до завеждане на
исковата молба, както и сумата от 7 200 лв. - застрахователно обезщетение,
със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното плащане и
сумата от 2 118 лв. – лихва за забава върху главница, считано от
03.08.2017 г. до завеждане на исковата молба.
Ищецът К.З.твърди, че е сключил застрахователен
договор с ответника ДЗИ (Застрахователна полица за застраховане на земеделски
култури № 610117041000007/24.04.2017 г.). Застраховани били селскостопански
култури: слънчоглед маслодаен - 2 130 дка и царевица за зърно – 4 130
дка. Ищецът твърди, че на 02 - 03.07.2017 г., в периода на действие на
застрахователното покритие настъпило застрахователно събитие – буря, проливен
дъжд и градушка. Застрахователят бил незабавно уведомен. На 12.07.2017 г. бил
извършен оглед и съставена оценка на щетите от експерта на застрахователя – П.Х.,
в присъствието на представител на застрахования. Бил съставен акт за огледа, в
който било посочено, че от посевите на огледаната местност Студентски връх,
където били засети 1 680 дка на ищеца, били увредени всички 1 680
дка, като размерът на щетата по застрахователни причини бил 30%. На 09.08.2017
г. бил извършен повторен оглед от друг експерт, отново представител на
застрахователя, на който последният заявил на застрахования, че поради
многобройни щети през текущата година щетите от застрахователното събитие върху
царевицата, констатирани в първоначалния протокол (тези, които са в размер на
30 %) са необезщетими. Претендира обезщетение от страна на застрахователя в
размер на 60 480 лв., тъй като дължимото застрахователно обезщетение за
всеки декар според договора било 120 лв., повредените декари били 1 680, а
процентът на щетите бил 30%. На 12.07.2017 г. представители на застрахования и
застрахователя направили оглед на местността Б., където имало други застраховани
посеви на ищеца. Там било констатирано, че били увредени 60 дка от общо
1 220 дка, като претенцията на ищеца е за обезщетение в размер на
7 200 лева. Наред с обезщетенията за застрахователни събития, ищецът
претендира лихва за забава от 03.08.2017 г. върху двете обезщетения, съответно
17 791 лв. и 2 118 лв., за периода от 03.08.2017 г. до завеждане на
иска.
Ответникът ДЗИ оспорва иска. Сочи, че
при втория оглед, направен от техен експерт, било констатирано, че
застрахователното събитие – буря, което се случило, не е попречило на
развитието на посевите царевица, тъй като била засегната само листната маса, в
етап на развитие на царевицата – млечна зрялост, при който увреждането на
листата не влияе върху развитието на плода. Сочи се, че съгласно общите условия
към договора, до 5% от общите щети върху застрахования обект, не се
обезщетявали. При повторния оглед се установило увреждане под 5 % поради което
и щетата е приета за необезщетима. Сочи се, че е извършен и трети оглед, при
който е констатирано изцяло възстановяване на листната маса. Сочи също така, че
застрахования може при желание да ползва вещо лице за своя сметка, но не го бил
направил. Оспорва се получаването на искането за плащане. Моли съда да отхвърли
като неоснователни исковете на ищеца.
В допълнителна искова молба ищецът
изцяло поддържа предявените искове и моли да бъдат отхвърлени като
неоснователни възраженията на ответника. Възразява срещу втория извършен оглед
от представител на застрахователя, като сочи, че същият нямал необходимите
знания и умения, а и самата му професия – ветеринар, не предполага даване на
експертни становища по отношение на земеделски култури. Сочи се, че 60 дка в
местността Б.са 100 % увредени.
Ответникът представя отговор на
допълнителната искова молба, с която оспорва изцяло като неоснователни
твърденията на ищеца, изложени в допълнителната искова молба.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с
наведените доводи от ищеца и становището на ответника, намира следното от
фактическа страна:
На 24.04.2017 г. ищецът сключва с ДЗИ
О.З. ЕАД договор за застраховка - застрахователна полица „Застраховане на
земеделски култури“ № 610117041000007/24.04.2017 г. (стр. 9 по делото), със
срок на действие от 0:00 часа на 24.04.20217 г. до прибиране на реколтата но не
по-късно от 20.11 на текущата стопанска година. Застрахованите култури са
слънчоглед маслодаен - 2130 дка и царевица за зърно – първа култура - 4 130 дка, застрахователна сума на
декар -120 лева, при покрит
застрахователен риск - градушка, буря,
проливен дъжд и пожар.
Договорът за застраховка е сключен в съответствие с общите условия за
застраховане на земеделски култури и Предложение – въпросник Nо 07/24.04.2017 година. По делото е
представено и предложение – въпросник за застраховане на земеделски култури и
опис за засети култури (стр.10-11 по делото), видно от който застрахованите
площи земеделски култури - царевица и
слънчоглед – маслодаен са засети в следните местности – слънчоглед – Кална
дере, Гийкник, Татар чешма; царевицата – Кална дере, Елите, Бахчалъка, Под
водоема, Зад Джебелско и Студентски връх.
По делото са представени общи условия за
застраховане на земеделски култури (стр. 44 и следващите по делото), съгласно
които „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД застрахова земеделски култури и реколтата
от тях на „Производствено-потребителна обслужваща кооперация на частни стопани
– З.**“. Според чл. 2.1 застраховката
покрива застрахователно събитие „градушка“ – валеж на ледени зърна и парчета
със сферична или неправилна форма, през топлите месеци на годината, причиняващи
характерни градобитни белези по зелените части на растенията, като се покриват
количествени щети, вследствие прякото действие от ударите на градовите зърна,
изразяващи се в пречупване, разкъсване, оронване, нараняване и увреждане на
растенията и плодовете. Застрахователно
събитие е и „проливен дъжд“ – (т. 2.3.) – интензивен валеж в голямо количество
за кратко време с внезапно начало и край, като се обезщетяват, като се обезщетяват количествени
щети, от прякото действие на дъждовните
капки, както в резултат на изравняване, извличане, затрупване и затлачване от стичащи се водни маси.
В раздел VIII от посочените Общи
условия, озаглавен „Установяване на застрахователно събитие, оглед и оценка на
увредените култури“, в т. 8.1. е предвидено задължение за застрахования при
настъпване на застрахователно събитие да уведоми писмено застрахователя в срок
от 5 работни дни от узнаването, чрез попълване на уведомление за щета по
образец. Съгласно т. 8.6. оценяването на културите, засегнати от
застрахователни събития, се извършва по масиви (местности, идентификатор –
номер на блок на земеделско стопанство), площи и идентификатор – номер на блока
на земеделско стопанство, като за целта се ползват описите от фактическите
засетите, засадени площи с култури. В т. 8.6.1. е посочено, че процента щета се
определя по метода на преброяване и пресмятане на изцяло или частично увредени
и напълно запазени растения. Предвидено е (т. 8.7), че в зависимост от
развитието на увредените култури и очакваното възстановяване и намаляване на
първоначалната щета, се извършват две оценки: предварителна – веднага след
събитието и окончателна – непосредствено преди прибиране на реколтата. Предварителна
оценка се извършва при млади растения, когато съществуват условия за възстановяване
(т. 8.7.1.1) или има трудност да се определи с точност размера на щетата (т.
8.7.1.2). Окончателна оценка се извършва при: 1) напълно унищожена култура,
2)презасяване (презасаждане) на същата или друга култура върху засегнатите от
застрахователното събитие площи; 3)
настъпило събитие непосредствено преди прибирането или при прибирането
на реколтата, или загубите са ясно очертани при напълно завършено развитие на
културата, 4) прибиране на увредената култура на части; 5) наличие на
застрахователни събития, които могат да увеличат щетата; 6) засегнатата от
застрахователно събитие площ е с малки размери. Предвидено е, че размерът на
щетата при окончателната оценка не може да бъде по-висок от тази на
предварителната, освен когато се провежда анкета на място от представител на ЦУ
на застрахователя, който одобри увеличението. Според т.8.13 ако застрахованият
не е съгласен с оценката, може да поиска втора оценка, при условие, че
увредените култури се запазят в същото състояние, както при първия оглед или се
оставят пробни парцели. В т. 8.14 е предвидена процедурата за втора оценка, при
която може да се посочи вещо лице и от застрахования на негови разноски, и при
липса на съгласие относно размер на
щетите – двете страни посочват трето лице, чиято оценка е окончателна.
Резултатите от оценката се отразяват в оценителен акт по образец, който се
подписва от двете страни и от вещите лица, като препис от която се връчва на
застрахования. В Раздел 10 „размер на
застрахователното обезщетение“ са посочени правилата, по които се определя
застрахователното обезщетение. Според т. 10.1 застрахователното обезщетение се
изчислява по видове култури, блокове и площи в съответствие със застрахователните
суми на декар по застрахователна полица, като размерът на застрахователното
обезщетение на декар (т. 10.5) е равен на договорената (определена съгласно
т.6.1) застрахователна сума на декар, умножена с процента на установената щета.
Съгласно т. 10.6 – щети до 5 % не се обезщетяват.
На 04.07.2017 г. от председателя на К.З.е
подадено уведомление до застрахователя., че на 02.07.2017 г. и на 03.07.2017 г.
в резултат на буря, проливен дъжд и градушка са нанесени щети на посочените
култури – рапица слънчоглед и царевица. Посочени са конкретните местности и
площ на увредените култури.
По делото са представени три протокола
за оглед на земеделски култури, подписани от П.Х. – експерт при ДЗИ ОЗ и Т.Т.–
представител на Кооперация Земеделец.
На посевите в Студентски връх – Царевица
са направени два огледа – на 12.07.2017 г. и окончателен оглед – на 09.08.2017
г. (стр.13-14 и стр. 17-18 по делото), като е отбелязано, че степента на
пораженията е „3“, което според приложеното описание в акта за оценка на щетите
означава „нараняване на растенията, които могат да причинят значително
намаляване на добива (без нараняване на плодовете). При размер на щетата е
посочено 30 %, а след това „необезщетимо“ (добавено по време на втория оглед). Степента
на развитие на културата е посочена на
млечна зрялост. Представен е и акт за оценка на щети при земеделски
култури от 12.07.2017 г., подписан също от П.Х. и Т.Т., отнасящи се
култури - царевица и слънчоглед, както следва:
1.
Царевица - местност Б.– засети 1220 дка,
от които са отбелязани увредени 60 дка – определено обезщетение 100 %
2.
слънчоглед – Кално дере – усойна – от
засети 620 дка, увредени 335 дка – определено обезщетение 100 %;
3.
слънчоглед – Кално дере –от засети 760
дка, увредени 418 дка – определено обезщетение 100 %;
4.
слънчоглед – Гийлик - от засети 450 дка,
увредени 427,50 дка – определено обезщетение 100 %
5.
слънчоглед – Татар Чешма - от засети 300 дка, увредени 270 дка –
определено обезщетение 100 %;
Но
посочено – необезщетимо в крайната графа.
Установява се, че на 17.08.2017 г. е подадена
жалба от председателя на кооперация Земеделец, тъй като е несъгласен с
констатациите от повторния оглед, проведен на 10.08.2017 година. Ответникът
признава, че жалбата е подадена чрез местния клон на агенцията, с която работи
ответното дружество и не оспорва получаването на същата.
По делото са разпитани свидетел на ищеца
- А.Т.Д. и на ответника - С.К.Р.за
установява състоянието на посевите по време на огледите.
Свидетелят А.Д. заявява, че през 2017 г.
е работил в Земеделската кооперация в с. Козловец като „Техник земеделски
култури“, работа с машини, трактори и техника в кооперацията. След 2017 г. е
пенсионер. В началото на м. юли 2017 г., паднал много силен дъжд, придружен с
градушка. Свидетеля живв в селото, където е кооперацията и където се намират и
посевите и видял градината потънала във вода и зеленчуци, домати, пипер, всичко
било съборено във водата. Председателят на кооперацията му наредил да отиде и
да огледа площите за поражения. Свидетелят направил оглед и видял, че има
поражения по царевица, рапица и слънчоглед. По пътя, по който минали по време
на огледа, първо в местността „Бахчалъка“, там нямало толкова поражения от град,
тъй като блока е голям, в две височини и долу в ниското се събирала. Царевицата
била в млечна зрялост, висока около метър и шестдесет-седемдесет - оформен
кочан, с оформени зърна, обаче меки, не твърди. Понеже в тази местност е ниско
като улей и от двете страни водата се събирала и тъй като посевите били в
ниската част в тази местност и водата като падала и тръгнала по улея и всичко
помела. По обяснения на свидетеля, мястото е дълго и широко около 50-60 метра,
около 60 дка по преценка на свидетеля и по време на огледа се видяло, че растенията
са покрити с тиня и наклонени в посоката, откъдето е вървяла водата. Цялата засята
с царевица площ била 1 220 дка. Увредената площ била около 60 дка. На
„Студентски връх“ била другата нива. Там
вече имало голямо поражение от градушката. Само на източния край имало и вода и
град, а на едната страна градът бил до такава степен, че стъблата били останали
голи, нямало листа, листата били паднали долу, даже и пречупени стъбла имало.
Цялата нива в района е 1 680 дка. По
преценка на свидетеля около 30-40% от цялата площ, била увредена от градушката
и от дъжда. Свидетелят сочи, че когато отишъл до нивите непосредствено след
пороите и градушката царевицата била във фаза на млечна зрялост, а август вече
била восъчно бяла. Когато ходил непосредствено след дъжда, не можал да влезе
вътре в нивата, защото било много мокро, и ходил покрай нивата и гледал
листата, и само донякъде влизал. Гледал и стъблото и листата, те били долу на
земята. Имало и пречупени стъбла. Имало и такива, които гледали надолу. Самата
риза, с която е обвита царевицата била накъсана. Не всички царевици били
оголени. Но по преценка на свидетеля, дори и да не е оголен кочана, ако няма
листа, няма как са се храни царевицата.
По повод посещенията с експерти на ДЗИ,
свидетелят заявява, че си спомня, че председателят му казал по телефона, че е
дошла проверка от ДЗИ, да вземе джипа и да видят нивата в „Студентски връх“. Ставало
въпрос за втория оглед, 08-09 август. Свидетелят не присъствал на първия оглед.
Експертът от ДЗИ за втория оглед се казвал П.П., който по време на огледа казал, че не било за
плащане, нямало толкова пари, обаче щели да направят нещо. Тогава всичко беше
изсъхнало, тъй като градушката била в началото на юли. Царевицата вече била
станала по-твърда. Тъй като нивата е по два склона и долчинка, по дъното на
долчинката имало царевица, замазана с тиня, която продължавала да стои там,
защото е била много тинята. Имало наноси по дъното, между 10,20,30 см. където е
влачена тиня. Било станало твърдо, вървели по него и не потъвало. Понеже е
голяма нивата, обходили във всички посочи - запад, изток, север, юг, свидетелят
предлагал на експерта от ДЗИ да влязат и навътре, но той казал, че му е ясно,
няма смисъл да влизат.
С него се въртели из нивата не по-малко от два часа, доста походили. На въпроси
на представител на ответника, свидетелят сочи, че на представителя на ДЗИ не му
се влизало вътре в нивата да ходи пеш, защото няма как с джипа да се влезе и
само по края на нивата гледал. По време на този оглед свидетелят не бил видял представителя
на ДЗИ да прави снимки. Свидетелят подписал нещо, но не го е прочел. По време
на огледа, не бил попълван този лист, той бил вече готов попълнен. Свидетелят
го подписал, на края на втората страница, не е видял какво пише на първата
страница и представителят на ДЗИ прибрал всичко. Не останал екземпляр при
свидетеля.
Свидетелят сочи, че за тази нива
реколтата я прибирали и с машини, но голяма част оставала на земята. Имало и „пеша“
бригада, с техника, с ремаркета отиват, трактора върви и те обират и хвърлят
вътре и всичко това го прибираме на площадката. Добивът паднал, защото
2016 г. - 2015 г. вадили по 1 100 дка - 1 200 дка, а тогава извадихме
седемстотин и нещо. Качеството на царевицата не било добро. Това, което го
обирали, било кално, замърсено, отивало на площадката, там създавало други
проблеми - прах, запрашвало се. През 2016 г., тъй като се редуват земеделски
култури, на това място не била царевица, но по-предната година била царевица. През
2017 г. имало и незасегнати райони и там се отчитал добив и имало разлика в
рамките на една и съща година, от две различни ниви, в двата добива.
По делото е разпитана като свидетелка и С.Р.–
агроном, служител на ДЗИ – ОЗ ЕАД. В момента работи в Дирекция „Застрахователни
обезщетения“. Заявява, че била запозна с щетата на „Земеделец-93“ в местностите
„Студентски връх“ и „Бахчалъка“, тъй като били застраховани слънчоглед и
царевица и щетата на слънчогледа била в голям размер (около 200 000 лева).
Тогава директорът помолил свидетелката да участва в една комисия, която да направи
контролен оглед на увредените местности. В момента на събитието била в отдел
„Сключване на застраховки“. Поканили я в качество на експерт (свидетелката
заявява, че е агроном по образование) да отиде на тази оценка, която била
последна и комисията била в голям състав. Огледът се провел през последните дни
на август. По време на огледа обиколили блоковете със слънчоглед, които били
ожънати и установили там щетата и след това отишли на въпросния блок с
царевица.
Свидетелката сочи, че съгласно общите
условия, при една оценка на щета, когато комисията прецени, че растението не е
завършила изцяло своето развитие се предвижват два огледа – един предварителен
и един окончателен. В случая документацията, която била дадена да разгледа при
тази щета на свидетелката, на слънчогледа била дадена на окончателна оценка, а
на единия блок с царевица била дадена предварителна оценка. Това означава, че
когато е дадена предварителна оценка, следва да се извърши и окончателен оглед,
за да се установи точният процент щета на увредения блок.
Свидетелката присъствала на контролен
оглед, след извършени два огледа - предварителен и окончателен, края на август.
Огледите във връзка с щетата по принцип били приключили. В конкретния случай,
по искане на директора на дирекция „Застрахователни обезщетения“ отишли да направят този допълнителен оглед, тъй като
имало някакви възражения относно въпросния блок и затова в конкретния случай не
правили някакъв отделен протокол, тъй като вече огледите били направени и
изготвени протоколите. На огледа със свидетелката били директора на дирекцията,
директорката на агенцията във Велико Търново, която е направила застраховката,
вещо лице водихме и една фирма, която била облетяла посевите с дрон и този
колега също присъства. Присъствал и председателят на кооперацията. Изготвили снимков материал, но свидетелката
лично не е правила снимков материал и не знае в конкретния случай, кой е правил
снимковия материал. Свидетелката не си спомня на кой блок са ходили по време на
огледа, но отишли на блока, на който ги заведе председателят. Спрели на няколко
места в блока и огледали културата - царевицата. При огледа се установило, че
царевицата е в почти технологична зрялост преди жътва, листната маса била
прегоряла, поради етапа на технологично развитие и само кочаните били останали. Зърната били
изхранени и кочаните били с нормално големина. Нямало зърна, които да не са се
изхранили. Посевът бил в прекрасно състояние.
По делото е прието заключение на съдебно-агротехническа експертиза, изготвено
въз основа на представения по делото снимков материал, след изслушване на
допуснатите свидетели и запознаване с приложените писмени доказателства.
Вещото лице З.Г. дава заключение, като
разяснява, че във фаза „млечна зрелост“ царевицата за зърно има най-голяма
нужда от азот, калий, фосфор, магнезий и
други минерали, за наедряване на зърното, чрез образуване на сухо вещество,
белтък и въглехидрати в зърното. Листата са едни от най-важните растителни
органи. Чрез тях растенията осъществяват най-важното физиологични процеси –
фотосинтеза (процесът, в който растенията използват въглеродния двуокис, вода и
слънчева енергия,, за да произвеждат въглехидрати и да отделят кислород.).
Растението използва въглехидратите за храна. Фотосинтезата протича единствено в
зелените листа, като интензивността на фотосинтезата е по-висока при младите
листа, отколкото при старите. Доказано е, че растенията нарастват благодарение
на процеса на фотосинтеза, а не само на хранителни вещества в почвата. Другият важен процес за развитието на
царевичното растение е транспирацията.
Транспирацията е процес на отделяне на водни пари от надземните части на
растенията, движението на водата и хранителни вещества от корена към
листата. Интензивността на
транспирацията зависи от интензивността на фотосинтезата и смукателната сила на
листата. Във фаза „млечна зрялост“ не се образуват нови листа. Пораженията от градушката – разкъсани листа и
пречупени стъбла не се възстановяват до края на вегетацията. Разкъсаните листа
в последствие изсъхват. Лисната маса намалява и намалява и интензивността на
фотосинтезата. При увредена маса от 30 %, се нарушава целия физиологичен процес
на развитието на царевични те растения.
Нарушаването на транспирацията води до нарушен воден баланс и нарушено
общо физиологично състояние на царевичния посев. Нарушен е и процеса на дишане
на растенията. Образуването на въглехидрати, белтъчини, мазнини в зърното е
по-малко и като резултат от това, качеството на зърното се понижава и
количеството на добива намалява. В конкретния случай, след като е анализирало
представения от ответника снимков материал на диск, приложен по делото относно
огледа от 12.07.2017 г., вещото лице е
дало заключението, че се наблюдава царевичен посев в млечна зрялост, с
разкъсани листа и пречупени стъбла, от
ледените кристали на градушката – около 30 % увреждане. От показанията на свидетеля Р. относно
прегорялата листна маса по време на огледа през месец август, вещото лице е
заключило, че това потвърждава извода за нарушено физиологично развитие на
царевичните насаждения, тъй като това състояние на царевичния посев е резултат
от увреждането на листната маса от ледените кристали. Листата са изсъхнали,
вегетацията е прекратена и физиологичното развитие на растенията е спряло. В
резултат на това, вещото лице анализира и показанията на свидетеля Д. за
намален добив и влошено качество на добива, като сочи, че тези показания
съответстват на снимковия материал по делото. При което може да се направи
извод за увреждане на царевичния посев в местност Студентски връх от
ледените кристали на градушката - около
30 %, което е засегнало лисната маса, без увреждане на кочаните, но е довело и
до спадане на добива с около 30 %.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни
изводи:
Относно
предявения главен иск по чл. 405 от КЗ за сумата от 60 480 лева – дължимо застрахователно
обезщетение във връзка със застрахователно събитие – щети по царевица, намиращ
се в местност Студентски връх - 1680 дка
- 30 % щета, и за сумата от 7200 лева – напълно унищожени 60 дка в местност
Бахчалъка.
Това е искът, който застрахованият има
срещу застрахователя при настъпване на застрахователното събитие, като в същото
време претендираното застрахователно обезщетение представлява дължимата
престация по договор за застраховка, а нейното неплащане – договорно
неизпълнение по смисъла на чл. 79 ЗЗД.
В тежест на ищеца по иска е да докаже
следните предпоставки за основателност на иска: 1) сключен договор за
имуществена застраховка; 2) настъпване на застрахователно събитие по смисъла на
този договор; 3) вид и стойност на вредите и размер на дължимото
застрахователно обезщетение; 4) надлежно уведомяване на застрахователя.
В тежест на ответника като застраховател
е, ако твърди, да докаже изплащане на застрахователно обезщетение или
основанията за отказ да се изплати застрахователно обезщетение.
По делото се установи сключване на
валиден договор за имуществена застраховка между ищеца К.З.и ответника по застрахователна полица ЗА земеделски култури №
610117041000007/24.04.2017 г. и ОУ към тях.
Не се спори за заплащането на
застрахователните премии, поради което и договорът за застраховка е влязъл в
сила.
Установява се, че в местност „Студентски
връх“ са застраховани 1680 декара царевица и и местност „Бахчалъка“ – 1220
декара, съгласно опис на засетите култури – приложение-въпросник и описен лист
по т. 4.2 от ОУ.
Между страните не се спори, и е прието
за безспорно, че на 03.07.2017 г. и 04.07.2017 г. са настъпили застрахователни
събития - буря, проливен дъжд и
градушка.
На
04.07.2017 г. от председателя на Кооперация-Земеделец е подадено уведомление за щета, вкл. за
царевицата в двете местности.
Установява се, че на 12.07.2017 г. е
проведен оглед и е съставен акт за оценка на щети, от експерт П.Х., служител на
ДЗИ ОЗ ЕАД и председателя на Кооперацията. Относно местност Студентски връх е посочено, че от засятата царевица 1680 дка
са увредени 1680 дка, като са определени 30 % щети (акт на стр. 13-14 по делото), а относно местност
местност Б.са посочени като увредени 60 дка, при засети 1220 дка, и е посочено,
че са необезщетими (стр. 15-16).
Установява се, че на 09.08.2017 г. е извършен нов оглед от
представител на застрахователя на посевите в местност Студентски връх. Именно
при този оглед е посочено, че се касае за необезщетими вреди, без да е посочена
причината (акт за определяне на щети -
стр. 17-18 по делото).
Съдът намира, че ответникът не доказа
основанията да откаже изплащане на застрахователно обезщетение за щетите,
нанесени на застрахованите насаждения в местност Студентски град – царевица.
Ответникът излага аргументи, че първоначалният оглед е извършен от негов
служител, който обаче по-късно бил освободен, тъй като не се справял с
възложените му задачи.
Съдът намира, че този аргумент не може
да обоснове отказ да се изплати застрахователно обезщетение. Задължение на
застрахователя е, след получаване на уведомлението за щета, да обработи същата,
да извърши оглед в десет дневен срок – т.11.1.1 от ОУ и в 15 дневен срок
(работни дни) (т. 11.1.2) да изплати обезщетение или да уведоми застрахования с
мотивиран отказ.
Изборът на застрахователя на негови служители
не може да прехвърли риска върху застрахования за начина на осъществяване на
огледа на щетите, вкл. дали са спазени разписаните в ОУ правила за опис на
щетите – т. 8.6 от ОУ. Това не е посочено като основание за отказ да се изплати
застрахователно обезщетение нито по КЗ – чл.408 от КЗ.
В конкретния случай, Съдът намира, че
застрахователят не е спазил предвидената в ОУ процедура по установяване на
щетите. Оценката, извършена на 12.07.2017 г. има характер на предварителна
оценка. Не се установява обаче основанието на което е извършена повторен оглед на 09.08.2017 година от друг
експерт на застрахователя, доколкото не се установяват изискванията в ОУ за
извършване на т.нар окончателна оценка, тъй като не са налице нито едно от
основанията по чл. 8.7.2 от ОУ.
Дори и да се приеме, че са били налице предпоставките
за извършване на окончателна оценка и това е оценката, извършена на 09.08.2017
г., не се установява застрахователят да е спазил процедурата по чл. 8.14 – след
подадено писмено възражение от застрахования да се извърши повторен оглед и нова оценка. На 17.08.2017 г. ищецът е подал
възражение срещу окончателната оценка, но не се установява да има отговор от
застрахователя. Неоснователен е доводът на ответника, че огледа и оценката на
09.08.2017 г. са извършени по реда на т.8.14 от ОУ, тъй като се установява, че
този оглед е по искане на застрахователя, а не на застрахования и именно след
този повторен оглед е определен размерът на щетата, в случая – че се касае за
щети, които не подлежат на обезщетяване по преценка на застрахователя.
Процедурата за оценка на щетите,
предвидена от застрахователя сама по себе си не може да послужи за отказ да се
изплати застрахователно обезщетение, а цели, в какъвто смисъл са и разпоредбите
на закона, максимално бързо и ефективно да се установи действителния размер на
щетите, с участието на всички заинтересовани лица.
Не се установява на какво основание и
кога точно е провеждан трети оглед, за който сочи свидетелката Р., съответно
какви са резултатите от същия.
Доколко застрахователят не е спазил
собствената си процедура, предвидена в приложимите ОУ към договора за
застраховка за оценка на щетите, същият не може да се позовава на това
неизпълнение за да мотивира отказ да се изплати застрахователно обезщетение,
ако се установят предпоставките –
застрахователно събитие и щети върху застрахованото имущество.
А с оглед показанията на двамата
разпитани по делото свидетели и заключението на съдебно-агротехническата експертиза,
което съдът кредитира изцяло, Съдът намира, че по делото се установява обема на
настъпилите щети върху масивите с царевица, засети в местността Студентски връх
и местността Бахчалъка.
Вещото лице Г. е анализирало показанията
и на свидетеля на ответника, и представения снимков материал от ответника,
както и отбелязаното от представителя на ответника Х. при огледа на 12.07.2017
г. – непосредствено след застрахователното събитие.
В акта за определяне на щети от
12.07.2017 г. е посочена местността, където са настъпили щетите, масива и
площта. Неспазването на изискването по т. 8;6 да се посочи описа на блока,
съответно, разделяне на участъци по т.8.6.2 по ОУ, не е основание да се откаже
изплащане на обезщетение. Вещото лице
подробно е разяснило значението на листната маса за развитието на растенията и
във фазата на млечна зрялост, както и че наранената листа маса, която по
показания на свидетеля Д. е значителна (Съдът оценява показанията на свидетеля Д.,,
с оглед обстоятелството, че същият е бивш служител на ищцовата кооперация, поради
което и евентуално заинтересован от изхода на спора, но отчита и
обстоятелството, че същият от 2017 г. е пенсионер, което намалява тази
евентуална заинтересованост), е от ключово значение за последващото развитие на
растенията чрез процесите „фотосинтеза“ и „транспирация“ и води до намалено
количество на добива, съответно по-ниско качество на добива.
Следва да се отбележи, че по правилата
на агрономията, при засаждане на земеделските култури се спазва принципа за
редуване на културите. В тази връзка и ищецът е заявил, че в периода 2015 –
2019 г. само през 2017 г. в посочените местности е засята царевица, като с
оглед спазване на агротехническите правила, е сменяна през останалите години с
други култури (становище в ДИМ).
Съдът намира, че не може да се послужи
за отказ да се изплати застрахователно обезщетение довода, че няма намаляване на
реализирания добив, тъй като няма как да бъде извършено сравнение с добив от
същата местност за същата година. А не е допустимо да се извършва сравнение с
добивите с други местности, или от същата местност, но през други земеделски
години.
Поради тази причина, в ОУ на ответника е
предвидено, че се запазват пробни участъци (т. 8.13 от ОУ), при оспорена оценка.
Самият ответник обаче не спазил процедурата, предвидена в изработените от него от ОУ, насочени именно към установяване на
действителния размер на щетите, доколкото оставянето на подобни пробни участъци
би дало възможност да се прецени дали в резултат на констатирани увреждания има
намаляване на добива в рамките на конкретната година, при увреждане на отделни
части от засетите площи в една и съща местност.
Поради това, с оглед обстоятелството, че
вещото лице е работило по изготвен и предоставен от ответника снимков материал,
отразяващ увреждане на земните маси, изготвен непосредствено след
застрахователното събитие - градушка и
разясненията, дадени в експертизата, че първоначалните наранявания на листната маса
водят по изсъхване и че в тази фаза на развитие вече не се формира нова листна
маса, Съдът намира, че се доказаха щетите, така както са посочени в двата
протокола актове за опис на щети, изготвени на 12.07.2017 г. от представител на
ответника. Следва да се отбележи и, че ответникът не е оспорил заключените при
приемането му, а излага аргументи в тази насока едва в писмените бележки.
Относно царевицата - напълно погинали 60 дка в местност Б.поради
проливен дъжд и буря – ответникът реално не спори относно тяхното настъпване,
но излага твърдения, че не дължи обезщетение на основание т.10.6 от ОУ.
Действително, съгласно т. 10.6 не се
обезщетяват щети до 5 %. Съдът намира,
че посочената разпоредба следва да се тълкува във връзка с начина на определяне
на щетите – според т. 8.6 от ОУ оценяването на културите се извършва по масиви,
площи и идентификатор, като според т. 8.6.1 процента щета се определя по метода на преброяване и пресмятане на
изцяло или частично увредени и напълно запазени растения. Следователно, под „щета“
в определен процент следва да се приеме, че страните са имали предвид, че се
касае за щети, засягащи определен масив – какъв процент от растенията в този
масив са увредени. Поради това и при масив от 1220 дка, щета, която засяга 60
дка (дори и да са изцяло погинали) е под 5 %. Поради това и в тази част
исковата претенция е неоснователна.
Следователно, исковата претенция е
основателна за сумата от 60 480 лева – застрахователно обезщетение за
увредени застраховани земеделски култури – царевица (30 % щета) в местност Студентски връх, в
резултат на застрахователно събитие – градушка на 03.07.2017 година (30 %*120
лева*1220 дка).
Относно
претенцията по чл. 409 във връзка с чл. 108 от КЗ вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД
На основание чл. 409 от КЗ във връзка с
чл. 86, ал.1 от ЗЗД и т. 11.1.2 от ОУ лихва за забава се дължи след изтичане на
15 дневния период за изплащане обезщетение – т.е 15 работни дни след 04.07.2017
г. - от 26.07.2017 г. до дата на
предявяване на иска – 25.06.2020 година. С оглед диспозитивното начало, искът
следва да се уважи за периода след 03.08.217 година.
Следва да се отбележи, че лихва не се
дължи за периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г. поради мерките по време на
извънредното положение, съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС (в
редакцията обн. - ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г.). След изменението на
разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС (изм. и доп. - ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г.)
се ограничават субектите, които могат да се възползват от предвиденото законово
облекчение, като застрахователите не попадат в лимитативно посочените лица.
Поради това след 09.04.2020 г. следва да
се приеме, че по процесното вземане се начислява лихва за забава.
По изложените съображения и на основание
чл. 162 от ГПК, с помощта на компютърна програма, Съдът намира иска за
основателен за сумата от 17 371,20 лева. До пълния претендиран размер искът
следва да се отхвърли.
С оглед неоснователността на претенцията
по главния иск за обезщетение за увредени насаждения в местност Бахчалъка- 60
дка, неоснователна е и акцесорната претенция за лихва за забава.
Относно разноските:
И
двете страните претендират разноски.
С
оглед изхода на делото, на ищеца се дължат разноски съобразно уважената част от
исковете.
Ответникът
прави възражение за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение – 6000 лева. С оглед предмета на делото, продължителността на
същото, и обстоятелството, че същото е решено в две съдебни заседания, Съдът
намира, че следва да уважи възражението за прекомерност. На ищеца следва да се
присъди адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете,
съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото, а именно –
3500 лева.
На
ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
Водим
от горното и на основание чл. 235 от ГПК, СГС, VI -10 състав
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ О.З.“ ЕАД,
ЕИК ********адрес: гр. София, Бул. „********ОББ Милениум Център да заплати на
Производствено – потребителна обслужваща кооперация на частни стопани З.**, ЕИК
********, съдебен адрес:***, офис 505-506, адв. Ю.Н. по иск с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ
сумата от 60 480 лева – застрахователно обезщетение за увредени
застраховани земеделски култури – царевица (30 % щета) в местност Студентски връх, в
резултат на застрахователно събитие – градушка на 03.07.2017 година по договор
за застраховка, сключен със застрахователна полица № 610117041000007/24.04.2017
г., заедно със законната лихва от 26.06.2020
г. до окончателното заплащане на сумата,
по иск с правно основание чл. 409 от КЗ във връзка с чл. 108 от КЗ и чл.
86, ал.1 от ЗЗД сумата от 17 371,20 лева
– лихва за забава върху сумата от 60 480 лева за периода 03.08.2017
г. – 12.03.2020 г. и 06.04.2020 г. -
25.06.2020 година и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК разноски по делото –
3 108,17 лева – за внесена държавна такса, 3500 лева – адвокатско
възнаграждение и 305,80 - за депозит за
вещо лице и за разпит на свидетел.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Производствено – потребителна обслужваща кооперация на частни
стопани З.**, ЕИК ********, съдебен адрес:***, офис 505-506 , адв. Ю.Н. срещу „ДЗИ О.З.“ ЕАД, ЕИК ********адрес: гр.
София, Бул. „********ОББ Милениум Център иск с правно основание чл. 405, ал.1
от КЗ сумата от 7200 лева - застрахователно обезщетение за увредени
застраховани земеделски култури – царевица
- 60 дка в местност Бахчалъка, в резултат на застрахователно събитие –
прооливен дъжд и градушка на 02-03.07.2017 година по договор за застраховка, сключен
със застрахователна полица № 610117041000007/24.04.2017 г., иск с правно
основание чл. 409 от КЗ във връзка с чл. 108 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
сумата над 17 371,20 лева – лихва за забава върху сумата от 60 480 лева за
периода -3.08.2017 г. – 12.03.2020 г. и
06.04.2020 г. - 25.06.2020 година до пълния претендиран размер от 17 791
лева и за периода 13.03.2020 г. – 05.04.2020 г. и иск с правно основание чл.
409 от КЗ във връзка с чл. 108 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от
2 118 лева – законна лихва върху сумата от 7200 лева за периода 03.08.2017
г. – 25.06.2020 година.
ОСЪЖДА Производствено –
потребителна обслужваща кооперация на частни стопани З.**, ЕИК ********,
съдебен адрес:***, офис 505-506, адв. Ю.Н.
да заплати на „ДЗИ О.З.“ ЕАД, ЕИК ********адрес: гр. София, Бул. „********ОББ
Милениум Център на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 54 лева – разноски
по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: