Р Е Ш Е Н И Е
19.10.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
15.10. 2020
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Мирослав Саневски
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Ива Георгиева
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1158 2020
дело № по описа за година.
Е.Г.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявила срещу Районна потребителна кооперация „Паничище”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сапарева баня, ул. „Германея“ № 26, искове с правно основание чл. 200 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата
твърди, че по силата на трудов договор от 04.11.2019 г. е работила в ответната кооперация
на длъжност „пекар“. На 01.01.2020 г., в 17.00 часа, в рамките на установеното
по договора работно време, при изпълнение на трудовите й задължения, в момента
на почистване и измиване на експедиционното помещение на фурната, се подхлъзнала
и паднала, при което почувствала силна болка в областта на ръката и за момент
загубила съзнание. Веднага била откарана от дъщеря си в болнично заведение в гр.
Дупница за оказване на първа медицинска помощ. Лекуващите я лекари констатирали,
че в резултат на падането е получила счупване на долната част на дясната ръка.
Реализирана била административната процедура по установяване на злополуката за трудова. Своевременно работодателят подал декларация за трудовата злополука, в изпълнение на задълженията си по чл. 57 КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. С Разпореждане № 1 от 22.01.2020 г. на ТП на НОИ гр. Кюстендил е прието, че декларираната злополука се приема за трудова по чл. 55, ал.1 от КСО. На 22.06.2020г. ищцата била освидетелствана от ЛКК при МЦ „Свети Иван Рилски“ гр. Дупница с диагноза „Счупване на долния край на лъчевата кост“.
В резултат на злополуката ищцата преживяла изключително силни болки и страдания. Дълги месеци била подложена на рехабилитация и медикаментозно лечение, била неработоспособна и не можела да извършва елементарни действия с дясната си ръка. Променил се начинът й на живот, преживяла тежък психо-емоционален шок и физически дискомфорт и към настоящия момент има затруднения и болки при движение на дясната си ръка. Въпреки проведеното лечение е налице видима деформация на дясната й ръка, движението й е силно ограничено и болезнено; и досега е налице оток.
През целия оздравителен процес работодателят й по никакъв начин не се интересувал от лечението и не й е заплатил никакво парично обезщетение. На 13.05.2020 г. й била връчена заповед № 781 от 05.05.2020 год. за прекратяване на трудовото й правоотношение, на основание чл. 325, т.3 от КТ.
Предвид изложеното, ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответната кооперация да й заплати сумата от 6000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди-болки, страдания, тежък психо-емоционален шок и физически дискомфорт, в резултат на претърпяната на 01.01.2020г. трудова злополука, ведно със законна лихва върху уважения размер, считано от датата на настъпване на трудовата злополука до окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, с който се оспорва предявения иск за неимуществени вреди по основание и размер. Ответницата оспорва наличието на фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД. Твърди, че въпреки издаденото разпореждане на НОИ, с което описаната в исковата молба злополука се приема за трудова, не е налице трудова злополука. Сочи, че съгласно длъжностната си характеристика, ищцата е следвало да следи единствено за почистването на пещта, а не и експедиционното помещение, което е различно от помещението, в което се намира пещта. Почиствайки експедиционното помещение с маркуч при силно налягане, при което са се образували локви, обута само с „джапанки“, ищцата е допринесла за настъпване на злополуката, като е проявила груба небрежност. Освен това, по данни на свидетели, ищцата редовно употребявала алкохол, като в деня на инцидента също миришела на алкохол.
Ответникът оспорва предявения иск и по размер. Счита, че дори злополуката да се приеме за трудова, претендираното обезщетение е прекомерно завишено, понеже няма доказателства за твърдените от ищцата болки, страдания и дискомфорт, а освен това противоречи на чл. 52 от ЗЗД. Счита, също така, че от присъденото обезщетение следва да се приспадне полученото от ищцата обезщетение от НОИ.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от приетите като доказателства по делото Трудов договор № 245/04.11.2019г. и Заповед № 781/05.05.2020г. за прекратяване на трудов договор, се установява, че Е.Г.Д. е работила в РПК „Паничище” на длъжност „Пекар“ в периода от 04.11.2019г. до 05.05.2020г.
Приета е като доказателство Декларация за трудова злополука вх. № 5101-09-1/09.01.2020г., подадена от РПК „Паничище” до ТП на НОИ, гр. Кюстендил.
Видно от Разпореждане № 1 от 22.01.2020 г. на ТП на НОИ, гр. Кюстендил, със същото декларираната злополука вх. № 5101-09-1/09.01.2020г. от осигурителя РПК „Паничище, станала с Е.Г.Д., е приета за трудова по чл. 55, ал.1 от КСО. С разпореждането е прието, че увреждането на здравето е станало по време и във връзка с извършвана работа-при почистване на експедиционно помещение, когато лицето се подхлъзва и пада, вследствие на което претърпява счупване на долния край на дясната лъчева кост.
Видно от приетия като доказателство Медицински протокол на ЛКК № 000001/22.06.2020г. към МЦ „Свети Иван Рилски“ ЕООД, гр. Дупница, на ищцата е поставена диагноза „счупване на долния край на лъчевата кост“, като е установено обективно състояние видима деформация на дясна гривнена става със силно ограничени, болезнени движения и оток.
Видно от представените с отговора на исковата молба и приети като доказателства по делото шест броя болнични листове, ищцата е била в продължителен (171 дни без прекъсване) отпуск по болест вследствие претърпяната злополука.
Ответникът е представил и длъжностна характеристика на длъжността „пекар“.
От заключението на вещото лице д-р В.Н. по допуснатата и назначена съдебно-медицинска експертиза се установява, че полученото от ищцата увреждане на здравето-фрактура на лъчевата кост на дясна предмишница в долния й край (в областта на китката) се причинява по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и е напълно възможно да е получен по описания в исковата молба начин-подхлъзване на мокър под и падане върху дланта на ръката. Така установеното увреждане води до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник за срок по-голям от 30 дни. При адекватно лечение и благоприятно протичащ възстановителен период, увреждането обичайно се възстановява за около 2,5-3 месеца. В случая увреждането не е възстановено, зарастването е неправилно, с деформация на нормалния анатомичен вид на костта, което води до притискане на меките тъкани, съдове и нерви, обуславящи продължаващите и към момента оплаквания на ищцата. Вещото лице сочи, че реално няма изгледи за самостоятелно пълно възстановяване на ищцата от получената травма, то би могло да се постигне евентуално с допълнително хирургично лечение.
Свидетелката Василка Христова Шуклева, чиито показания съдът кредитира като обективни и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице, дава показания, че се обадила на ищцата на 02.01.2020г. да и честити настъпването на новата година, а тя плачела по телефона и й казала, че си счупила ръката по време на работа в кооперацията, подхлъзвайки се, докато миела пода и много я боли. На 03.01.2020г. свидетелката отишла да види ищцата в дома й, а тя била с шинирана ръка и изпитвала силни болки. След това постоянно се оплаквала от силни болки в ръката, приемала болкоуспокояващи лекарства. Все още изпитва силни болки, тъй като ръката й е зараснала накриво. През цялото време, докато ръката й е била гипсирана, свидетелката помагала на ищцата да се обслужва и да върши домакинската работа. В момента ищцата е неработоспособна, защото не може да си движи добре ръката и изпитва болки.
Свидетелите Е.Г. Тодорова и Йорданка Йорданова Иванова, чиито показания съдът прецени съобразно чл. 172 от ГПК, с оглед тяхната заинтересованост от изхода на делото-и двете са член-кооператори в РПК „Рила“, а свидетелката Тодорова е и майка на настоящия председател на кооперацията, дават показания, че ищцата мила с маркуч експедиционното помещение на фурната, което не било нейно задължение, поради което се подхлъзнала на мокрия под и паднала. Свидетелката Иванова споделя, че ищцата редовно употребявала алкохол по време на работа, а свидетелката Тодорова-че непосредствено след инцидента ищцата миришела на алкохол.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ, за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Видно от законовата разпоредба, фактическият състав за възникване на отговорността на работодателя при увреждане здравето на работника или служителя, имаща по същество обективен характер, включва следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на трудово правоотношение между работодателя и пострадалия работник/служител; 2) професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника/служителя в периода на трудовото правоотношение и причинила телесното увреждане; 3) неимуществена вреда, респ. имуществена вреда, претърпяна от пострадалото лице и 4) причинна връзка между трудовата злополука и неимуществените/имуществените вреди.
Легално определение на трудова злополука е дадено в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО - всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт.
Не се спори между страните, а това е видно и от събраните доказателства, че са били в трудово правоотношение по срочен трудов договор. Установи се и, че по време на трудовото правоотношение /на 01.01.2020 г./ ищцата е претърпяла злополука. Безспорно се установява, че тази злополука има характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Квалификацията на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които тя е настъпила, са отразени и в Разпореждане №1/22.01.2020г. на НОИ, ТП- Кюстендил, издадено по реда и условията на чл. 60, ал. 1 КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Разпореждането на органа по чл. 60, ал.1 КСО има двойствено значение – от една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност – за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на правото на обезщетение /така реш. № 410 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 599/2009 г. на ВКС/. В този смисъл, влязлото в сила разпореждане, с което злополуката се признава за трудова по законоустановения ред, обвързва съда с материална доказателствена сила да приеме, че претърпяната от ищцата злуполука е трудова, поради което са изцяло несъстоятелни доводите на ответника в тази насока.
Установява се и наличието на причинени вследствие трудовата злополука неимуществени вреди, претърпени от ищцата. Тя е несъмнено е преживяла значителни болки и страдания вследствие претърпяното счупване на лъчевата кост в областта на китката на дясната ръка, както в момента на злополуката, така и впоследствие. Неимуществени вреди ищцата е претърпяла и от лечението чрез имобилизация на дясната й ръка, в професионален, общочовешки и битов аспект. Описаното счупване на ръката е причинило трайно затрудняване на движението на десния горен крайник за повече от два месеца, като нормалният възстановителен период, при липса на усложнения, е 2-3 месеца, съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, а при ищцата е налице и неправилно зарастване на костта, водещо до причиняване на допълнителни болки и страдания, вследствие притискане на меките тъкани, съдове и нерви. Страданията на ищцата продължават и към момента, видно от показанията на свидетелката Шуклева, тя е неработоспособна, ръката й все още има оток и я боли, движенията и са затруднени. Видно от представените болнични листове, отпуска на ищцата поради неработоспособността й е продължила 171 дни, докато тя е била уволнена от работодателя си (ответната кооперация).
От разпореждането на НОИ и заключението на вещото лице по безспорен начин се установява и причинно-следствената връзка между претърпените болки и страдания на ищцата и настъпилата трудова злополука, довела до счупване на дясната ръка и нетрудоспособността на ищцата.
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ако увреждането е причинило само болка и страдание, тази неимуществена вреда също подлежи на обезщетяване на основание чл. 212 от КТ вр. с чл. 51, ал. 1 от ЗЗД и по арг. от чл. 200, ал. 3 от КТ. От принципа за реално обезщетяване на вредата следва, че съдът следва да вземе предвид всички релевантни настъпили факти и обстоятелства от датата на увреждането до датата на приключване на съдебното дирене.
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент / виж решение № 33 от 04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г., II т. о. на ВКС, решение № 198 от 3.10.2014 г. по гр. д. № 2307/2014 г., III г. о. на ВКС, решение № 95 по гр. д. № 5805/2013 год. на III г. о. на ВКС, решение № 389/13 г. от 04.08.2014 г. по гр. д. № 40/2013 г. на IV ГО на ВКС и др./.
От приетата по делото СМЕ и от приложената към исковата молба медицивска документация се установи, че след лечението на счупената при трудовата злополука дясна ръка на ищцата не е настъпило пълно възстановяване, а има усложнения – неправилно зарастване на костта, като пълно възстановяване е възможно само при последващо оперативно лечение. Възстановяването на ръката значително се е забавило и не е настъпило напълно и към момента. Вследствие на счупването на дясната ръка и последвалите усложнения, пострадалата не е можела продължително време да си служи с ръката – два месеца след травмата е било невъзможно нормално използване на ръката и самообслужване поради гипсовата имобилизация, а след това движенията й са били силно затруднени поради изпитваните болки и наличието на оток. Към момента, поради неправилното зарастване на костта, ищцата все още не може нормално да движи ръката си и използването й води до болки, част от движенията й са силно затруднени, което се установява и от показанията на свидетелката Шуклева.
Като прецени всичко изложено по-горе и за да определи размера на претърпените вреди, съдът отчете претърпените от ищцата сериозни по интензитет физически и психически болки и страдания, продължили повече от шест месеца, а проявяващи се и към момента, като няма изгледи за пълното й възстановяване; обстоятелството, че в продължение на около два месеца тя е имала нужда от помощ за елементарни битови нужди, което й е причинило силен емоционален дискомфорт; че травмата безспорно е оказала влияние на самочувствието и начина на общуване на ищцата с околните; че ищцата е била във временна нетрудоспособност за един немалък период от 171 дни, след което е била уволнена от работа; че към момента на настъпване на злополуката тя е била на 55-годишна възраст, което обстоятелство, освен че оказва негативно влияние върху възстановяването й, я поставя в още по-тежко положение при бъдещо намиране на подходяща работа.
При определяне на обезщетението, съдът взе предвид и обществено-икономическите отношения, и отражението им към размера на неимуществените вреди. Налице е връзка между стандарта на живот в страната и претърпените вреди, респ. размера на обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта, който не може да съществува извън конкретните условия, включващи и време и място на възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие, конкретна икономическа конюнктура, стандарт на живот и средно статистически размер на доходите /решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на I ТО на ВКС/.
Предвид изложеното по-горе, съобразявайки установеното увреждане на ищцата в резултата на претъпения инцидент, нейната възраст, особеностите и трудностите които е изпитвала при лечението си, продължителността на същото, състоянието й към момента и ограниченията, които следва да търпи, липсата на пълно възстановяване в обема на движение на дясната ръка и песимистичната прогнозата за пълното й възстановяване, съдът определя, че справедливото обезщетение, което ще компенсира неимуществените вреди претърпени от нея, болки и страдания вследствие увреждането от трудовата злополука е в размер на 6000.00 лв., поради което предявеният иск се явява изцяло основателен.
Върху сумата от 6000.00 лв. следва да се присъди и законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане. Съгласно разпоредбата на чл. 212 КТ, за неуредените въпроси по имуществената отговорност на предприятието за причиняване на смърт или увреждане здравето на работник се прилага гражданският закон /така и ТР № 45 от 19.04.1990 г. по гр.д. № 33/1989 г. ОСГК, ВС/. По отношение на дължимото обезщетение за забава при изпълнение на задължението на работодателя по чл. 200 КТ за обезвреда на настъпили вреди от професионално заболяване или от трудова злополука, приложими са общите принципи, изразени в чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - работодателят, дължащ обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава от настъпване на увреждането, резултат от трудова злополука.
Направеното от ответника възражение с основание чл. 201, ал. 2 КТ, съдът счита за неоснователно по следните съображения. Съгласно посочената разпоредба, отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Прието е, че не всяко съпричиняване на вредите от работника, а само това, извършено при груба небрежност може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Такова е поведението на работника, при което той не полага елементарно старание и внимание и пренебрегва основни правила за безопасност.
Доказването на така твърдяната грубата небрежност е в тежест на работодателя /р. № 310 от 27.01.2014 г. по гр. д. № 1145/2012 г. на III г. о. на ВКС, р. № 207 от 28.02.2006 г. на III г.о. ВКС, р. № 62 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 2798/2014 г. на IV г. о. на ВКС и др./. От показанията на ангажираните от ответника свидетели обаче не се установиха твърденията в отговора на исковата молба, а именно – че ищцата е била с неподходящи обувки и е мила експедиционното помещение, за което не е била задължена, затова се е подхлъзнала. По делото няма никакви доказателства относно това ищцата да е проявила груба небрежност по отношение на собственото й здраве, независимо дали се е подхлъзнала /както е отразено в разпореждането на НОИ/, спънала или е изгубила равновесие по други причини, като с това да е допринесла за злополуката. Напротив, от показанията на свидетелката Иванова се установява, че „джапанките“, с които е била обута ищцата по време на инцидента са част от работното облекло на работещите във фурната, поради твърде високата температура в помещението, а в представената от ответника длъжностна характеристика за длъжността „пекар“ е изрично записано, че той трябва редовно да следи за чистотата на подовете. Съдът не кредитира показанията на свидетелките, ангажирани от ответника, в частта им относно употреба на алкохол от ищцата, тъй като същите са заинтересовани от изхода на делото в полза на ответника-и двете са член-кооператори в РПК „Рила“, а свидетелката Тодорова е и майка на настоящия председател на кооперацията, а освен това те не се подкрепят от събраните писмени доказателства. Ето защо и при спазване на правилото на чл. 154 ГПК, неблагоприятните последици от недоказване на твърденията на ответника настъпват в негова тежест и дължимото обезщетение не следва да бъде намалявано.
С оглед на всичко гореизложено, съдът намира че предявеният иск е основателен и доказан и ще го уважи в пълен размер.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски по делото в размер на 600.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ДРС сумата от 240.00 лв., представляващи държавна такса съобразно уважената част от исковете, както и сумата от 200.00 лв., представляваща разноски направени от бюджета на съда за изготвяне на съдебно-медицинска експертиза.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Районна потребителна кооперация „Паничище”,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сапарева баня, ул.
„Германея“ № 26, да заплати на Е.Г.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, сума в размер на 6000.00 (шест хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищцата неимуществени вреди-болки, страдания, психо-емоционален шок и физически
дискомфорт, в резултат на настъпила на 01.01.2020г. трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на
причиняване на увреждането-01.01.2020г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Районна потребителна кооперация „Паничище”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сапарева баня, ул. „Германея“ № 26, да заплати на Е.Г.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, разноски по делото в размер на 600.00 (шестстотин) лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Районна потребителна кооперация „Паничище”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сапарева баня, ул. „Германея“ № 26, да заплати по сметка на Районен съд – Дупница сумата от 240.00 (двеста и четиридесет) лева-държавна такса и сумата от 200.00 (двеста) лева-разноски по делото за вещо лице.
Решението може да се обжалва от страните пред Кюстендилски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на препис от него.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: