№ 566
гр. Пловдив, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20225330200832 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К, № 4752725, издаден от ОД на МВР -
Пловдив, с който на В. Н. ДЖ. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3
ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21,
ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
С въззивната жалба се поддържат конкретни доводи за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания ЕФ, поради което се иска неговата
отмяна. Не се претендират разноски.
С приложено писмено становище по делото въззиваемата страна излага
съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на ЕФ.
Моли за потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
1
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за този
извод са следните:
Електронният фиш е издаден за това, че на 19.04.2021 г. в 18,37 часа, на
Републикански път II-64, км 49 + 800 в посока с.Труд, при въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/час, и при отчетен
толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС – Лек автомобил, „Пежо
207“, с рег. *** се движело с установена наказуема скорост 81 км/ч, тоест с
наказуемо превишение от 21км/час.
Собственик, на когото е регистриран автомобилът е В. Н. ДЖ..
Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство "CORDON-
M"2 MD1196
Посочената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от:
- приложеното по административната преписка статично изображение,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол. В тази връзка отново следва да се посочи, че в случая
нарушението е заснето с техническо средство CORDON-M2 № MD 1196.
Видно от удостоверението за одобрен тип тази камера работи с радар, с
вградено и автоматично разпознаване на номера на МПС - тоест за разлика от
техническите средства тип TFR-1M, при които все пак е налице човешки
фактор при разпознаване на номера на МПС, при процесното АТСС процесът
е изцяло автоматизиран и са изключени всякакви съмнения относно
достоверността на разпознаването. Освен това е налице и пълно съвпадение
между посочения в ЕФ автомобил и този, който се забелязва на статичното
изображение. Налице е пълна идентичност и между автомобила, посочен в
ЕФ и автоматично разпознатия номер, означен на гърба на представеното по
делото статично изображение
- приложената от по делото справка за регистрация на МПС, от която е
видно, че именно жалбоподателката е регистриран собственик на процесното
МПС.
Във връзка с пасивната легитимация на жалбоподателя следва изрично да
се посочи, че в чл. 189, ал. 4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност
за собственика на МПС, който в общия случай следва да понесе отговорност
за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на режима на
скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично
2
изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач.
В този смисъл - Решение № 1986/27.10.2021г. на Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав по а.н.д. № 1750 по описа на съда за 2021
година, Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, и др.
Собственикът може да снеме отговорността от себе си по два алтернативни
механизма. Първият е по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, като за всяко отделно
управление на МПС, с декларация посочи кое е действителното лице, което го
е извършило, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения на
собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото
лице.
Вторият начин е чрез вписване в свидетелството за регистрация на МПС по
реда на чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на
вътрешните работи на регистриран ползвател, в който случай на основание
чл. 188 ЗДвП отговорност за извършеното нарушение носи регистрирания
ползвател и ЕФ се издава направо на негово име, като в този случай именно
той се ползва от правомощието по чл. 189, ал.5 ЗДвП да посочи с декларация
действителното лице, което е управлявало МПС, ако е било различно от него.
В конкретния случай жалбоподателката не се е възползвала от нито един от
двата алтернативно предвидени способа, поради което именно тя е
санкционирана в качеството си на регистриран собственик и не може да
оспорва авторството на деянието в процеса по обжалване на ЕФ.
Правилно е приложен и чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г.,
като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат
толеранс от - 3 км/ч. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно
Протокола за последваща проверка допустимата грешка при отчитане на
измерена скорост при пътни условия до 100 км/ч е именно +/- 3 км/ч. В
приложеното статично изображение е посочено, че АТСС е отчело скорост на
движение на процесния автомобил 84 км/ч. След приспадане на нормативно
определения толеранс се получава и скоростта, за която е наказан дееца с ЕФ
- 81 км/ч. и която скорост законосъобразно е посочена в ЕФ като наказуема.
Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на
ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
3
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.
Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилни-
прикрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на
участък от пътя.
В случая от приложеното писмо за удостоверение за одобрен тип е видно,
че ЕФ е издаден при използване на втория вид мобилно АТСС /преносими,
временно разположени на участък от пътя, по-известни като триножници/,
което е стриктно в изпълнение на законовите норми.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след
изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16.01.2018г./ изисквания за законосъобразност на
използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол, като
възраженията на жалбоподателката в обратна насока са изцяло несподелими.
Съображенията за този извод са следните:
- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство
CORDON-M2 MD 1196, представляващо преносима система за видеоконтрол
/триножник/, което се установява от изричното отбелязване в този смисъл в
Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021г.;
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по
делото писмо за одобрен тип средство за измерване;
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по
метрология на одобрените за използване типове средства за измерване под
номер В-46, видно от приложеното по делото писмо от БИМ.
- техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото
Протокол за последваща проверка № № 4-С-ИСИС/12.02.2021г.;
- надлежно е съставен и попълнен протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., който съдържа всички необходими реквизити.
- в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е направена отметка, че
4
техническото средство е разположено, настроено и използвано съгласно
нормативните и техническите изисквания, с отбелязване на имената и подпис
на служителя удостоверил това обстоятелство, което е доказателство за
спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата.
Тук следва да се съобрази и трайно утвърденото разбиране в съдебната
практика, че Протоколът по чл. 10 от Наредбата представлява официален
свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на
извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите
изисквания за неговата законосъобразност, като нещо повече, той се ползва с
материална доказателствена сила, ако не е оборен по надлежния ред, като в
процесния случай подобно опровергаване не е налице.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че към датата на
извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни
изменения (ДВ. бр.6 от 16.01.2018г., вече е отпаднало изискването мястото на
контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова информация,
поради което същите не представляват изискване за законосъобразно
използване на АТСС.
При спазване на изискванията за законосъобразно използване на АТСС,
правилно е приложен и материалния закон. Деецът е нарушил въведено с
пътен знак В26 ограничение на скоростта за движение извън населено място,
с което е реализирал състава на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
В този изричен смисъл, че при нарушение, изразяващо се превишаване на
ограничението, въведено с пътен знак В26 - коректната правна квалификация
е именно чл. 21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП е и трайната практика на
Административен съд- Пловдив, обективирана в редица актове, включително,
но не само - Решение № 1833 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1731 / 2021 г.
на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение №
1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение № 378 от 22.02.2021
г. по к. адм. н. д. № 3239 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд -
Пловдив и др.
Приложена е и коректната санкционна норма - чл. 182, ал.2, т.3 ЗДвП,
доколкото превишение от 21 км/час в извън градски условия попада именно в
приложното поле на тази норма, като наложената санкция кореспондира със
законоустановения размер.
5
Противно на възраженията в жалбата подробно са описани обективните
признаци на нарушението, включително мястото на извършване на същото,
съгласно правните норми, за което е санкциониран дееца - чл. 21, ал.2, вр. чл.
21, ал.1 ЗДвП, вр. чл. 182 ЗДвП, от които е видно, че съставомерната форма
на изпълнителното деяние е превишаване на пределно допустимата скорост
на движение, въведена с пътен знак В26.
Всички относими признаци към посоченото изпълнително деяние са
надлежно описани в ЕФ - разрешена скорост, въведена с пътен знак В26,
наказуема скорост (получена като от установената скорост на снимковия
материал е приспаднат законоустановения толеранс), наказуемо превишение,
рег. № на МПС, с което е допуснато нарушението, регистриран собственик
на МПС, както и място на извършване на нарушението. По отношение на
последното и предвид наведеното с въззивната жалба възражение е
необходимо изрично да се посочи, че в ЕФ надлежно, пълно и ясно по
небудещ съмнение начин е посочено и точното място на извършване на
нарушението, а именно Републикански път II – 64, км. 49 +800, посока село
Труд. В тази връзка следва да се съобрази и че съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП,
ЕФ се издава съгласно образец утвърден от министъра на вътрешните работи,
който в случая се явява изцяло спазен.
В този изричен смисъл - Решение № 930 от 10.05.2021 г. по к. адм. н. д. №
721 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение №
791 от 16.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 467 / 2021 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 791 от 16.04.2021 г. по к. адм.
н. д. № 467 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
С оглед пълнота на изложението следва да се отбележи, че по служебна
инициатива на съда по делото бяха събрани доказателства, че процесният
пътен участък - път II-64, км 49+800, посока село Труд попада в обхвата на
действие на законосъобразно поставен знак В26, въвеждащ ограничение на
скоростта от 60 км/час.
Посоченото обстоятелство се установява не само от изричното отбелязване
в този смисъл в протокола по чл. 10 от Наредбата, но и от полученото писмо
от стопанина на пътя – ОПУ Пловдив.
В същото изрично се сочи, че цитираният в ЕФ участък от път II - 64 км.
49 + 800 попада в отсечка с две платна на движение. Нарастването на
километража на пътя е в посока Карлово - Пловдив. Процесният пътен
6
участък се регулира от пътен знак В26, въвеждащ ограничение 60 км/час,
който е поставен във връзка с пътна връзка към крайпътен обект „Фабрика за
парфюми и козметика „Рефан“. За обекта е проведена процедура по
Наредбата за специално ползване на пътищата. Вертикалната и хоризонтална
сигнализация в района на пътната връзка са извършени по одобрен проект
съгласуван с ОД на МВР Пловдив и ОПУ-Пловдив. Пътният знак В26
фигурира в екзекутивния проект за организация на движението при км.
49+860. Действието на пътния знак се изчерпва след забавителния шлюз и
изхода на Рефан на км. 49+736. Процесният пътен участък км. 49+800 се
намира преди кръстовище, което означава че въведеното с поставения на км.
49+860 пътен знак ограничение важи и за него. Пътният знак е бил наличен
към датата на извършване на нарушението. Поставянето на пътния знак и на
останалата вертикална и хоризонтална сигнализация са приети от ОПУ-
Пловдив с констативен протокол от 04.10.2019г.
Посочената от ОПУ-Пловдив информация в писмото съответства на
приложените към писмото писмени доказателства, включително схема на
наличното знаково стопанство, поради което се кредитира от съда и се цени
като доказателство за законосъобразното поставяне и физическо наличие на
знака В26 към момента на извършване на нарушението.
В аспект на гореизложеното следва да се посочи, че меродавни в случая са
разпоредбите на Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организиране на движението
по пътищата, според чл. 4 от която стопанинът на пътя отговаря за
организацията на движението, включително и поставянето на пътна
сигнализация по даден пътен участък.
Същевременно в чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че Проектът за
организация на движението се одобрява, както следва:
1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция "Пътища";
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното
областно пътно управление;
3. за местни пътища - от кмета на съответната община.
От друга страна в чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че
подлежащият на одобрение проект за организация на движението включва и
организацията на скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал.3 от
Наредбата следва да стане и посредством поставяне на съответната пътна
7
маркировка и пътни знаци.
От гореизложеното е видно, че за да бъде законосъобразно поставен пътен
знак на републикански път Втори клас (какъвто е процесния) е необходимо и
достатъчно да е проведена съгласувателна процедура със съответното
Областно пътно управление (в случая ОПУ-Пловдив), като видно от
полученото писмо от същата институция тези нормативни изисквания са
изцяло спазени.
Изцяло неоснователни са възраженията във връзка с връчване на ЕФ.
Съгласно трайната съдебна практика връчването на санкционния акт е изцяло
неотносимо към неговата материална или процесуална законосъобразност, а
има значение само за преценката дали е спазена срочността на жалбата. В
този смисъл независимо дали ЕФ е връчен редовно или не, деецът разполага с
алтернативната възможност по свое собствено усмотрение да подаде жалба до
съда или да поиска анулиране на ЕФ от наказващия орган по реда на чл. 189,
ал.5 или 6 ЗДвП.
Ако връчването действително е било нередовно, това е изцяло в полза на
дееца, доколкото преклузивният 14 - дневен срок, предвиден в чл. 189, ал.5
или чл. 189, ал.8 ЗДвП не би се считал изтекъл, респективно пропуснат.
Така изрично Решение № 1988 от 27.10.2021г. на Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав по к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021
година, Решение № 974 от 14.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 530 / 2021 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1760 от 04.10.2021 г.
по к. адм. н. д. № 1637 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд –
Пловдив.
В процесния случай жалбата е счетена за подадена в срок, а по делото няма
данни лицето да е подавало искане до наказващия орган за анулиране на ЕФ,
поради което не може да се говори за каквото и да било ограничаване на
правото му на защита, включително предвид заявеното, че към ЕФ при
връчването му липсвала снимка. Следва да се посочи, че в закона липсва
изискване редовността на връчване на ЕФ да се обуславя от прилагането на
снимка, удостоверяваща изложените в него фактически констатации още
повече, че такава снимка е приложена по административно наказателната
преписка и жалбоподателката е имала възможност да се запознае с нея.
Относно възражението, че отговорността на дееца е погасена по давност
следва да се съобрази трайната съдебна практика, базирана върху
8
задължителните разрешения на ТР № 1/2014г., приемаща, че ЕФ представлява
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции (който
по своето правно действие съчетава в себе си функциите, както на АУАН,
така и на НП - така ТР № 1/2014 г. на ВАС), поради което за него не намират
приложение сроковете по чл. 34 ЗАНН за издаване на АУАН, нито тези за
издаване на НП. На основание Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. на ВКС и ВАС приложение намират само обикновената давност
от 3 години по чл. 80, ал.1, т.5 НК (която се прекъсва с всяко действие по
преследване на административно наказателно отговорното лице) и абсолютна
преследвателна давност от 4,5 години.
В този смисъл - Решение № 288/21.02.2022 год. на Административен съд-
Пловдив, ХХVI състав по к.н.а.х дело № 3087/2021, Решение № 2278 от
24.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2294 /2021 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 233 от 04.02.2021 г. по к. адм.
н. д. № 3229 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 786 от 16.04.2020 г. по к. адм. н. д. № 354 / 2020 г. на XXII състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 907 от 29.04.2021 г. по к.
адм. н. д. № 534 / 2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.
В процесния случай процесното нарушение е извършено и установено на
19.04.2021г., като видно от справката за намерени фишове процесният фиш е
издаден още на 24.04.2021г. Същият е връчен на дата 15.01.2022г. Към тази
дата не е изтекла нито обикновената 3 годишна давност по чл. 80, ал.1, т.5
НК, нито абсолютната давност. Тези давностни срокове не са изтекли и към
момента на постановяване на съдебното решение, поради което възражението
се явява неоснователно.
По изложените съображения ЕФ следва да се потвърди.
По разноските
При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП,
вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като
съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както
и начинът на участие на въззиваемата страна чрез писмено становище,
намира, че справедливият размер, който следва да се присъди възлиза на
80,00 лв.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, V н. с.,
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К, № 4752725, издаден от ОД на
МВР - Пловдив, с който на В. Н. ДЖ., ЕГН ********** на основание чл. 189,
ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 /сто/
лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА В. Н. ДЖ., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОД на
МВР- Пловдив сумата 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща съдебни
разноски за юрисконсултско възнаграждение за представителство пред
Районен съд- Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10