№ 322
гр. Варна, 26.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния
състав:
Председател:ДеспИ. Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова
ИвелИ. Владова
като разгледа докладваното от ИвелИ. Владова Въззивно частно гражданско
дело № 20233100500144 по описа за 2023 годИ.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на Лили Й. Й., вх.№ 84175/05.12.2022г. по описа
на ВРС подадена чрез процесуалния и представител срещу определение №
12812/17.11.2022г. постановено по гр.д. № 18406/2021г. по описа на ВРС, 7-ми състав, с
което е прекратено производството по предявените от Лили Й. насрещни искове против Д.
В. В., И. Т. Панова - В.а и Б. Д. В. с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че Д. В. В., И. Т. Панова – В.а и Б. Д. В. не са
собственици на реална част от поземлен имот с ид. № 10135.2508.1283, находящ се в гр.
Варна, с.о. „Сотира“, с площ от 268 кв.м., която част е отразена с розов цвят на приложена
към насрещната искова молба скица № 1 /л.65/, при граници: ПИ 10135.2508.1301- от
югозапад, ПИ 10135.2508.1058 и ПИ 10135.2508.752 - от северозапад, ПИ 10135.2508.1284 -
от югоизток и ПИ 10135.2508.1283 - от североизток, на основание чл. 130 ГПК поради липса
на правен интерес у ищеца от предявяването им.
В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното
прекратително определение. Твърди се, че за ищцата е налице правен интерес от
предявяването на насрещните отрицателни установителни искове срещу ответниците за
установяване, че те не са собственици на реална част от ПИ с ид.10135.2508.1283 по
Кадастралната карта на гр.Варна с площ от 268 кв.м., тъй като решението по него би
проявило защитната си функция както по втория предявен от същата ищца насрещен
негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС, така и по първоначалния иск, с който се
иска осъждане на жалбоподателката да премахне изградения в собствения си имот /ПИ с
ид.10135.2508.1301 по Кадастралната карта на гр.Варна/ гараж. Посочва, че основанието за
1
предявяване срещу нея на главния иск по чл.109 от ЗС от първоначалните ищци за
осъждането й да премахне гаража в собствения си имот е твърдението им, че техния имот с
ид. 10135.2508.1283 и собствения на ищцата имот с ид.10135.2508.1301 са непосредствено
съседни и по тази причИ. гаражът на Лили Й. пречи на упражняваното от тях право на
собственост. Възразява и срещу изводите на съда за недопустимост на насрещните
отрицателни установителни искове поради това, че възраженията на ищцата касателно
правото на собственост на ответниците по отношение на реалната част с площ от 268 кв.м.
ще бъдат разгледани по другите предявени от нея искове, а именно негаторните за осъждане
на ответниците В.и да възстановят съществуващата между имотите им улица.
В предоставения срок по чл.276, ал.1 от ГПК насрещните страни - Д. В. В., И. Т.
Панова - В.а и Б. Д. В., чрез процесуалния си представител са изразили становище за
неоснователност на жалбата, поради което молят да бъде оставена без уважение.
СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по
чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.
274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява
изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по предявени искове от Д. В. В. и Б. Д. В.
срещу Л. /Лили/ Й. Й. субективно съединени искове с правно основание чл. 109 ЗС за
осъждане ответницата да премахне незаконен гараж, построен в североизточната част на
собствения й ПИ с идентификатор № 10135.2508.1301, съществуването на който препятства
упражняването на правото на собственост на ищците върху собствения им ПИ с ид. №
10135.2508.1283 по Кадастралната карта на гр.Варна. Твърденията на ищците са, че гаражът
на ответницата е незаконно построен на границата с техния имот при нарушаване на
законовите изисквания за спазване на отстояние и пречи на пълноценното упражняване на
собствеността им, включително във връзка с предвижданията за улична регулация, която ще
отнеме площ само от техния имот.
Ответницата Лили Й. Й. е предявила и съдът е приел за съвместно разглеждане с
определение № 6031/06.06.2022г. насрещни искове срещу Д. В. В., И. Т. Панова - В.а и Б. Д.
В. с правно основание чл. 124 ГПК и чл. 109 ЗС за приемане за установено в отношенията
между страните, че Д. В. В., И. Т. Панова– В.а и Б. Д. В. не са собственици на реална част от
поземлен имот с ид. № 10135.2508.1283, находящ се в гр. Варна, с.о. „Сотира“, с площ от
268 кв.м., която част е отразена с розов цвят на приложена към насрещната искова молба
скица № 1 /л.65/, при граници: ПИ 10135.2508.1301- от югозапад, ПИ 10135.2508.1058 и ПИ
10135.2508.752 - от северозапад, ПИ 10135.2508.1284 - от югоизток и ПИ 10135.2508.1283 -
от североизток, както и за осъждане ответниците по насрещния иск да освободят и
възстановят като улица /път/ гореописаната част от ПИ с ид. № 10135.2508.1283. Твърди се,
че процесната реална част от имота на В.и с площ от 268 кв.м. е част от имот с ид.
2508.9548, представляващ път/улица/- „Мария Николова“, целият с площ от 3612 кв.м.,
която ответниците след закупуване на имота през 2021г. са засипали и са приобщили към
2
собствения си имот. Посочват, че пътят /улицата/ е съществувала на място повече от 50
години, а приобщаването на процесната част от него към имота на ответниците пречи на
ищцата да упражнява пълноценно правото си на собственост, като я лишавали от достъп до
имота, в който живее и обитавала целогодишно. Отделно от това счита, че заличаването на
пътя като граница е дало основание на ответниците по насрещните искове да се заявят като
непосредствени съседи и да искат от съда премахване на изградена в имота на ищцата
едноетажна фамилна сграда, тъй като не били давали съгласие за изграждането й в
нормативно определената триметрова полоса.
С уточняваща молба от 03.05.2022г. относно правния интерес от предявените
насрещни отрицателни установителни искове, ищцата обосновава наличието на такъв с
оглед защитата си по предявения срещу нея главен иск по чл. 109 ЗС, като счита също че
уважаването им ще има и правопредпазващо действие при упражняване на предявените от
нея негаторни искове.
С обжалваното определение ВРС е приел, че за ищцата Лили Й. не е налице правен
интерес от предявените отрицателни установителни искове за собственост касателно
процесната реална част от ПИ с ид. 10135.2508.1283 доколкото ищцата по тях не твърди
прИ.длежност на право на собственост, нито защитимо фактическо състояние по отношение
на спорната реална част от, а с твърдението че същата е част от път /улица с ид.№ 2508.9548/
недопустимо се заявява право на собственост на трето за спора лице – ОбщИ. Варна.
За да се произнесе, ВОС съобрази следното:
Съгласно уредената в чл. 124, ал. 1 от ГПК възможност, всеки може да предяви иск, за
да установи съществуването или несъществуването на едно право, когато има интерес от
това. Правен интерес от предявяването на установителен иск за собственост е налице вИ.ги,
когато ищецът твърди притежавано от него самостоятелно /или в съсобственост/ право на
собственост по отношение на конкретен имот; притежавано ограничено вещно право или
когато се цели защита на фактическо състояние по отношение на имот, което се оспорва от
ответната страна с фактически и/или правни действия. Интерес е налице и когато отричането
на правото на собственост на ответника по отношение на спорния предмет би довело до
възможност за пораждане на права в полза на ищеца /например придобиване на собственост
на оригинерно основание/. Във всички случаи обаче наличието на правен интерес
предполага наличие на твърдения за защитимо право по отношение на имота предмет на
заявения установителен иск за собственост.
В случая ищецът по предявените субективно съединени отрицателни установителни
искове за собственост Лили Й. не твърди да притежава каквито и да било права по
отношение на предмета на исковете - реалната част от имота с ид. 10135.2508.1283 по
Кадастралната карта на гр.Варна /оцветена в розово на скицата на л.65 от делото/. Не се
твърди и да е осъществявала владение над нея за себе си, което да е смутено от ответниците.
Твърденията, че процесната реална част е била част от улица /ул.“Мария Николова“/ и е
била приобщена към имота на ответниците и с това ищцата е лишена от достъп до имота си
са такива обуславящи правен интерес от другия предявен като насрещен иск по чл.109 от ЗС
3
за възстановяване на съществуващия път, но не и за отричане правото им на собственост.
Това е така, тъй като ищцата не заявява конкуриращо право на евентуално притежавано от
ответниците такова спрямо процесната реална част с площ от 268 кв.м., което да бъде
защитено чрез произнасяне по заявения отрицателен установителен иск за собственост.
Напротив изложеното в насрещната искова молба навежда на извод за защита на чужди
права – тези на собственика на пътя /улицата/, което е недопустимо при липса на законово
уредена процесуална субституция.
Силата на пресъдено нещо на решението, с което е уважен предявен отрицателен
установителен иск действително има правопредпазващото действие, но то е такова по
отношение на субективното право на ищеца досежно предмета на спора, което е било
неоснователно засегнато или отречено от ответната страна, не и за други права на ищеца.
Защитата на сградата на ищцата в имота й с ид.10135.2508.1301 по Кадастралната карта на
гр.Варна не е съответна на предявения иск за отричане правото на собственост на
ответниците по отношение на реалната част от имота с ид.10135.2508.1283 по
Кадастралната карта на гр.Варна и по тази причИ. съдът приема, че е лишена от правен
интерес от заявения правен спор.
Горното обуславя извод за недопустимост на предявените от Лили Й. като насрещни
пасивно субективно съединени отрицателни установителни искове за собственост против Д.
В. В., И. Т. Панова - В.а и Б. Д. В. касателно реалната част от ид. 10135.2508.1283 по
Кадастралната карта на гр.Варна с площ от 268 кв.м. /оцветена в розово на скицата на л.65
от делото/ като произходящи от лице незаявяващо собствени права по отношение на тази
реална част.
В заключение съдът намира, че обжалваното определение е законосъобразно, а
частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Лили Й. Й., вх.№ 84175/05.12.2022г.
по описа на ВРС срещу определение № 12812/17.11.2022г. постановено по гр.д. №
18406/2021г. по описа на ВРС, 7-ми състав, с което е прекратено производството по
предявените от Лили Й. насрещни искове против Д. В. В., И. Т. Панова - В.а и Б. Д. В. с
правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че Д. В. В., И. Т. Панова – В.а и Б. Д. В. не са собственици на реална част от
поземлен имот с ид. № 10135.2508.1283, находящ се в гр. Варна, с.о. „Сотира“, с площ от
268 кв.м., която част е отразена с розов цвят на приложена към насрещната искова молба
скица № 1 /л.65/, при граници: ПИ 10135.2508.1301- от югозапад, ПИ 10135.2508.1058 и ПИ
10135.2508.752 - от северозапад, ПИ 10135.2508.1284 - от югоизток и ПИ 10135.2508.1283 -
от североизток, на основание чл. 130 ГПК поради липса на правен интерес у ищеца от
предявяването им.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едноседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му, на основание чл.
274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5