№ 69
гр. Б., 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20231200501201 по описа за 2023 година
съобрази следното:
Агенция „П.И.“ /АПИ/, БУЛСТАТ ********, седалище и адрес на управление гр. С.,
бул. „М.“ № 3, представлявана от Я.Й., председател на УС, обжалва решение № 627 от
29.09.2023 г., постановено по гражданско дело № 2662 от 2022 г. на Районен съд Б.. В
жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно. Не бил спазен материалният
закон. Съществено били нарушени съдопроизводствените правила. Решението било и
необосновано. То било постановено в противоречие на действителното правно
положение. С отговора на исковата молба било направено възражение, че липсват
данни застрахователният договор да е породил валидно действие съгласно общите
условия за автомобилна застраховка „Каско+“ на ищеца. Не се установявало по делото
валиден ли е бил към момента на ПТП застрахователният договор. Не били
ангажирани доказателства, че първата вноска по застрахователната премия е била
платена, поради което било оспорено от АПИ, че застрахователният договор е влязъл в
сила съгласно изискването на чл. 351, ал. 3 от КЗ. Не се установявало и че е била
платена останалата разсрочена вноска от застрахователната премия, като неплащането
й в 15-дневен срок от датата на падежа водело до прекратяване на застрахователния
договор. Не били представени и доказателства за извършен оглед и заснемане на
автомобила, като задължително условие за влизане в сила на застрахователния
договор. Първоинстанционният съд не се произнесъл с решението си по тези
1
възражения на АПИ. По делото била представена комбинирана застрахователна полица
№ **. В нея бил регламентиран разсрочен начин на плащане - 2 вноски, дължими на
съответните дати. Не били представени по делото доказателства за осъществено
плащане на застрахователната премия или на която и да било от вноските. Периодът на
застрахователното покритие бил определен и в чл. 351, ал. 1 от КЗ, където също било
предвидено, че застрахователното покритие започва след заплащането на дължимата
премия по договора или на първата вноска по нея. Плащането на застрахователната
премия не било установено по делото. Не се установявало по делото процесният
автомобил да е бил представен за оглед към датата на сключване на застраховката,
поради което и не е била налице договорна обвързаност между ищцовото дружество и
собственика на увредения автомобил. От представената застрахователна полица се
установявало, че неразделна част към нея били общите условия, протокол за оглед на
МПС, анекси и документи за платена премия. Такъв оглед бил задължително условие за
влизане в сила на застрахователния договор. Той не бил извършен. Подписан протокол
за оглед не бил съставен и представен по настоящото дело. Застрахователната полица и
общите условия изисквали съставянето на протокол за оглед, подписан от двете страни.
Липсата на протокол за оглед предпоставяла някои от щетите да са били налични на
автомобила още преди реализирането на процесното ПТП. Липсата на подписан
протокол за оглед правела недействителен застрахователния договор, като неправилно
районният съд приел, че е налице валиден договор. Първоинстанционният съд
неправилно възприел, че са налице законовите предпоставки за суброгиране на
застрахователя в правата на увреденото лице. По делото не се доказало наличието на
предпоставките за заплащане на застрахователно обезщетение на собственика на
застрахования автомобил, което било доказателство за ненадлежна суброгация на
ищцовото дружество в правата на застрахования срещу деликвента. Отсъствието на
предпоставките за надлежна суброгация на ищеца в правата на удовлетворения
собственик на застрахования автомобил, чрез плащане на застрахователно
обезщетение, обуславяло извод за неоснователност на предявения иск. Не можело да се
приеме, че е налице действащ застрахователен договор към момента на настъпване на
застрахователното събитие. В случая застрахователното обезщетение било платено от
застрахователя на собственика на застрахования автомобил по невалиден
застрахователен договор, т. е. при отсъствие на основание за плащане. В тежест на
ищеца-застраховател било възложено, с доклада по делото, да докаже факта на
сключване, между него и собственика на увредения автомобил, на валиден
застрахователен договор, както и че същият е произвел действие, а не е бил прекратен,
като ищецът следвало да установи дали са изпълнени особените изисквания за това и
дали е внесена застрахователна премия от собственика на застрахованото имущество.
В случая, към датата на застрахователното събитие, не бил налице действащ
застрахователен договор между ищцовото дружество и застрахования, поради което
2
дружеството заплатило обезщетението, което претендирало, без основание и не можело
да се суброгира в правата на пострадалия срещу причинителя на вредата. В
първоинстанционното решение съдът не се произнесъл мотивирано относно
възражението на АПИ, че обезщетените щети представляват непокрит риск. С отговора
на исковата молба, от АПИ било направено възражение, че увреждането на гуми и
джанти не се покрива от застраховката „Каско+“ и не е включено в предмета на
застрахователния договор. Оспорено било, че ако е платено застрахователно
обезщетение, то е платено от ищеца на собственика на застрахования автомобил по
непокрит от застрахователния договор риск, т. е. при отсъствие на основание за
плащане. От приложената застрахователна полица се установявало, че застраховката е
с клауза „Пълно каско“, съгласно общите условия за застраховка „Каско на МПС“.
Увреждането на гумите и джантите не представлявало покрит от застраховката риск.
Щетите по автомобила не се покривали от застраховката „Каско+“ и не били включени
в предмета на застрахователния договор. Била налице възможност за отказване на
заплащане на застрахователно обезщетение. Районният съд изцяло неправилно
възприел, че в хода на производството се установява механизмът на ПТП.
Представените от ищеца-застраховател и приети по делото частни документи били
оспорени от АПИ и не установявали механизма на ПТП. Като частни документи, те
представлявали само твърдения и не установявали вида и размера на щетите. По
делото не се установявало, че произшествието е настъпило по описания начин. Не
можела да се приеме за установена причинно-следствената връзка между обезщетените
вреди и твърдяното произшествие, явяваща се необходим елемент от
правопораждащия регресното право фактически състав. Посредством ангажираните
доказателства, ищецът не установявал по категоричен начин механизма на
произшествието и причинната връзка между твърдените вреди и настъпилото ПТП.
Водачът на автомобила заявил, че по време на движение в светлата част на деня не е
видял дупката и е преминал през нея. Той можел да възприеме препятствието на пътя и
да реагира, като намали скоростта или заобиколи. Налице била безспорна причинна
зависимост между виновното поведение на водача на автомобила, който го управлявал
с несъобразена скорост, и настъпилия вредоносен резултат. От свидетелските
показания се установявало, че шофьорът е нарушил чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП.
Реализираното ПТП се дължало на движението на автомобила с несъобразена скорост
и неуместните действия на водача. Налице била безспорна причинна зависимост между
виновното поведение на водача на автомобила, който се движил с несъобразена с
пътните и метеорологични условия скорост, и настъпилия вредоносен резултат.
Случилото се ПТП било по вина на водача на автомобила и в резултат на шофирането
му, което било несъобразено с пътната обстановка. Той се движил и с несъобразена
скорост. Имало съпричиняване на вредите от страна на водача. Същият бил длъжен да
възприеме пътната обстановка и да спре при възможна опасност на пътя. Районният
3
съд неправилно придал значима доказателствена сила на показанията на разпитания
свидетел. Водачът можел да види евентуалната неравност на правия участък от пътя
през деня и да реагира, като предприеме спиране или заобикаляне, но не го направил.
Липсвал протокол за ПТП, съставен от пътен полицай, който да удостовери точното
място на ПТП, конкретната дупка на пътя, в която е попаднал автомобилът и е
реализирал щети, а също и размерите на дупката. Неустановяването на тези
обстоятелства сериозно компрометирало изясняването на механизма на ПТП.
Районният съд неправилно възприел за установен механизма на ПТП от свидетеля,
който е бил водач на автомобила. Вещото лице изготвило заключението си единствено
по данни на застрахователя-ищец. Експертизата се основавала само на представените
от ищеца писмени доказателства. Експертното заключение на вещото лице съдържало
чисто теоретични заключения. От него не се установявало дали точно тези описани
щети на автомобила са следствие на попадането му в конкретната дупка на пътя. То се
градяло единствено на твърденията на ищеца и изявленията на застрахования, а не на
обективни находки. Същото не почивало на никаква научна основа, а било съвсем
спекулативно, тъй като липсвало физично и математично обосновано описание на
предполагаемия механизъм, липсвали и точни параметри за възстановката му -
вероятни дълбочина и размери на дупката, скорост на движение на автомобила, нямало
обективна преценка на проявилите се механични и физични закони, възможностите за
настъпване на описаните вреди и потвърждение или изключване на причинната връзка
с твърдяното събитие. При това положение не можело да се приеме за непререшаемо
доказано наличието на деликта. След като не било установено без съмнение
присъствието на няколко от елементите на сложния фактически състав на нормата на
чл. 49 от ЗЗДог - начинът на възникване на твърдяната вреда, причинната връзка между
нея и виновното противоправно поведение на служители на ответника, на които той е
възложил определена работа, както и въобще такова поведение - то не бил настъпил и
правопораждащият притезанието факт. Основната причина за настъпване на
твърдените вреди било единствено виновното поведение на водача на автомобила, като
действията му представлявали груба небрежност и били основание за непокриване на
настъпилите щети. Изключителната вина на водача била основание за изключване на
отговорността на АПИ. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
предявените искове, както и присъждане на направените разноски.
„ДЗИ - ОЗ“ ЕАД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление гр. С., р-н „Т.“,
бул. „В.“ № 89Б, представлявано от К.Х.Ч. и Б.А.В., е подало отговор на жалбата, в
който излага аргументи за нейната неоснователност. Атакуваното решение било
валидно, допустимо и правилно. Районният съд правилно възприел фактите по делото
и приложил релевантните правни норми. От събраните по делото доказателства се
установили всички предпоставки на чл. 410 от КЗ. Налице било валидно
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ по отношение
4
на увредения автомобил. Настъпило било вредоносното събитие. Същото
представлявало покрит риск по застраховката. От приетата и неоспорена
автотехническа експертиза се установил размерът на причинените вреди, който
отговарял на изплатеното застрахователно обезщетение. По делото не се спорело, че
отговорност за причинените вреди носи АПИ, на която било възложено поддържането
на пътя. Застрахователният договор бил влязъл в сила. По делото било представено
досието по полицата, от което било видно, че същата е подписана от страните,
дължимата премия е заплатена и застрахователят е придобил правата и задълженията
по договора съобразно изискванията на КЗ. Напълно безпочвени били твърденията, че
сделката не е породила правното си действие, че премията не е внесена, както и че не е
извършен оглед на автомобила с цел влизане в сила на договорките между страните.
Предвид естеството на застрахователния договор като търговска сделка, за него били
приложими правилата на ТЗ, а за действителността на отношенията можело да се съди
само и единствено по поведението им в срока на валидност. Третото лице за тази
сделка, АПИ, нямало никакви възможности да заявява нищожност или каквито и да
било други пороци по сключването на договора, съответно всякакви възражения в този
смисъл следвало да се оставят без уважение, включително и като неотносими към
спора. За настъпилото ПТП наистина не бил съставян протокол от органите на
полицията. В чл. 6 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и ГФ, било уредено
в кои случаи пътните полицаи не извършват посещение на място и не съставят
документи. От друга страна, в чл. 125 от ЗДвП били описани конкретните варианти на
задължително посещение от службите за контрол на МВР. Процесният случай не
попадал в нито една от хипотезите на задължително посещение от органите на пътна
полиция, поради което и неизготвянето на протокол за ПТП не било порок в
оформянето на документацията. В този смисъл, за установяването на произшествието с
всичките му елементи, районният съд разгледал доказателствения материал в
съвкупност и правилно заключил, че увреждането наистина е настъпило по твърдяния
от ищеца начин. Увреждането на гуми и джанти попадало в категорията на ПТП, това
на общо основание било ПТП - както по смисъла на общите условия, така и с оглед на
установената съдебна практика. Категорично събитието представлявало покрит риск,
което правилно било взето предвид от първата съдебна инстанция. Било доказано, че
АПИ отговаря за настъпилата вреда поради неизпълнение на ангажиментите си по
поддържане на пътния участък. Съдът съобразил материалните разпоредби на закона,
включително и дефиницията на т. нар. „препятствие на пътя“ по смисъла на ЗДвП.
Именно бездействието на ответника да коригира дефектите по пътната настилка
/дупките/ било причина за настъпване на ПТП и именно тази причинно-следствена
връзка между бездействие и вреди била основание за упражняването на регресната
отговорност. Първата инстанция съвсем коректно и в пълен унисон с процесуалните
5
правила тълкувала показанията на свидетеля, дадени под страх от наказателна
отговорност, като ги съпоставила с наличните документи и със заключението на
експерта. Изводът въз основа на този процес бил еднозначен - отговорност на АПИ по
смисъла на чл. 45 вр. чл. 49 от ЗЗДог. Ответникът не успял да ангажира доказателства
в обратния смисъл на тези, изложени от свидетеля и застъпени от застрахователя.
Безпочвени били твърденията за разколебаване на заключението за осъществяване на
ПТП именно по заявения начин и за съмнения относно механизма. На база принципа за
разпределяне на доказателствената тежест, ищецът обосновал претенцията си при
условията на пълно и главно доказване. Наложил се безпротиворечивият извод за
правилно осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца претендираната регресна
сума. Съпричиняване не било установено, доколкото за наличието му следвало да
бъдат представени точни доказателства и конкретни данни, каквито всъщност
липсвали. Атакуваното съдебно решение съдържало пълно и точно аргументиране в
унисон с актуалната нормативна уредба. Не били допуснати никакви процесуални
нарушения. Не били налице противоречия с правилата на формалната логика или
други грешки, които да водят до извод за необоснованост. Моли се за потвърждаване
на обжалвания съдебен акт и присъждане на сторените във въззивното производство
разноски.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
Страните не направиха искания за приемане на доказателства от въззивния съд. Не се
наложи ново изслушване на свидетелите и вещото лице по реда на чл. 267, ал. 2 от
ГПК. Не беше необходимо и служебно събиране на доказателства от въззивната
инстанция.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. То се явява и правилно, като в тази
връзка и на основание чл. 272 от ГПК, настоящият въззивен състав препраща към
мотивите на районния съд. Фактите и обстоятелствата по казуса, релевантни за
неговото правилно решаване, са изяснени и описани в акта на първата инстанция,
поради което настоящата няма да ги повтаря. Доказателственият материал е
анализиран задълбочено. Изводите и констатациите на районния съд са правилни и
обосновани. Окръжната инстанция напълно ги споделя.
Оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.
Възраженията за неплащане на застрахователната премия и неизвършване на оглед и
заснемане на автомобила се правят едва пред втората инстанция, поради което са
преклудирани и не подлежат на разглеждане от страна на окръжния съд. Не се касае за
възражения, които се основават на новонастъпили или новоузнати факти. Ето защо
същите се явяват недопустими /така постулира и актуалната правна доктрина -
„Въззивно обжалване на съдебни решения и определения - проблеми на
правоприлагането и анализ на съдебната практика“ от К.В. и Т.Г., ИК „Труд и право“,
6
С., 2023 г., стр. 293-294/. Споменатите възражения не следва да бъдат обсъждани във
въззивното производство и на още едно основание. АПИ се явява трето лице спрямо
договора за застраховка и за нея липсва правен интерес да се позовава на
недействителност на същия /аргумент по аналогия с изложеното в мотивите към т. 2 на
Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК,
докладвано от съдията Б.Ц./. Отделно от изложеното, дори и въпросните възражения да
бяха допустими, то те са неоснователни. Видно от представената пред районния съд
сметка № ********** от 25.07.2019 г., първата вноска от премията е била платена на
същата дата. Плащането на остатъка /втората вноска/ пък се потвърждава от
ликвидационния акт от 29.04.2020 г., в който изрично е отбелязано получаването на
посочената сума. Съгласно представеното предложение-въпросник, не става дума за
първоначална застраховка, а за продължаване на такава. В този случай оглед и
заснемане на автомобила се изискват по преценка на застрахователя и се отбелязват в
самата полица /раздел I, т. 3.9 от общите условия/. Видно от процесния
застрахователен договор, в условията за влизането му в сила няма подобни изисквания.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че настъпилото събитие не
представлява покрит застрахователен риск. Съгласно отбелязаното в полицата,
застраховката е сключена при клауза „Пълно каско“. Тази клауза обхваща рисковете,
посочени в клауза „Супер“, в която пък е включен рискът „ПТП“ /раздел II, т. 2.1.3./.
Съгласно дадените в раздел I, т. 12 от общите условия дефиниции, пътнотранспортното
произшествие /ПТП/ е неочаквано събитие, възникнало в процеса на движение или в
паркирано състояние на застрахованото МПС, което е предизвикало повреда на МПС
и/или други имуществени или неимуществени вреди. Преминаването през дупка на
пътното платно, при което се увреждат части по автомобила, включително гуми и
джанти, несъмнено представлява именно такова събитие.
Не следва да се споделят и възраженията за неустановяване на механизма на ПТП и
причинно-следствената връзка между инцидента и вредите. Вярно е, че липсва
протокол за станалото ПТП, но в казуса не е следвало да бъде съставян такъв, защото
не се касае за нито една от хипотезите, описани в чл. 125 от ЗДвП. Във всички случаи,
за страната съществува правна възможност, в рамките на спорното съдебно
производство, да установи факта на настъпване на ПТП, както и механизма му и
участниците в него, с всякакви доказателствени средства /Определение № 419 от
07.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 850/2017 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Д.П./,
включително и гласни такива. В тази връзка показанията на свидетеля А.С. в
достатъчна степен изясняват какво се е случило на 16.04.2020 г. с автомобила му при
преминаването по моста над река С. в началото на К. дефиле, каква причина го е
предизвикала и какви са били пораженията по колата. Няма основания за
некредитиране на разказаното от този свидетел. Действително, същият е получил
застрахователното обезщетение, но въпросният факт, взет сам по себе си, не води до
7
автоматично компрометиране на споменатите гласни доказателства. Съдът прави
фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда поотделно и в
съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани доказателства, които са относими
към казуса и допустими за установяване на съответния факт или обстоятелство според
разпореденото в закона. Казаното се отнася и до гласните доказателства, които, щом са
относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при
съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според
правилата на чл. 172 от ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото.
Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането на
установяваните факти: обстановката /ден, нощ, виелица, дъжд и пр./, психическото
състояние на свидетеля, възрастта му към онзи момент, физиологични особености -
зрение, слух, възраст, заболявания; паметово-интелектуални способности, както и
обстоятелствата при възпроизвеждането - възможност за възпроизвеждане
/притеснение от съда, образование, заболявания, възраст, отдалеченост във времето/ и
волята на свидетеля да каже истината. Съдът трябва да прецени дали свидетелят е
възприемал осъществяването на релевантните факти едновременно или по различно
време, дали впечатленията му са спорадични или системни, както и доколко
показанията му са подкрепени или отречени от останалите събрани по делото
доказателства. При оценката на думите на свидетеля следва да се изхожда от: а/
степента им на съответствие с безспорните доказателства по делото, б/ степента на
обоснованост, в/ степента на разностранност и г/ степента на автентичност /„Разпит на
свидетели в гражданското производство“ от Ц.Ц., „С.“, С., 1997 г., стр. 48/. Погледната
от този аспект, съобщената от свидетеля Сандев информация следва да се приеме за
характеризираща се с висока степен на достоверност, тъй като разказаното от него е
вътрешно хармонично, последователно и изчерпателно /други от водещите критерии за
оценка на свидетелските показания според „Разпит на свидетели в гражданското
производство“ от Ц.Ц., „С.“, С., 1997 г., стр. 55/. Свидетелят подробно описва каква е
била релевантната ситуация на терен. Показанията му не оставят съмнение, че той е
бил очевидец на това, което обрисува, и има необходимите пълни, преки и
непосредствени впечатления за произтеклия пътен инцидент. Същите по никакъв
начин не се опровергават от разказаното от свидетеля М.И. или от някой друг елемент
на доказателствената съвкупност. Механизмът на ПТП и причинно-следствената
връзка са напълно изяснени от приетото и неоспорено от страните експертно
заключение. Ако жалбоподателят е бил несъгласен с констатациите и изводите на
вещото лице, то е следвало да поиска назначаване на повторна експертиза, но същият
не е сторил това.
Неоснователно се явява и последното оплакване в жалбата, свързано с неуважаването
на възражението за съпричиняване. В практиката на ВКС неотклонно се приема, че за
да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗДог, пострадалият трябва
8
обективно да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат със свое
противоправно поведение, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно /Решение
№ 50142 от 28.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 2154/2022 г., I т. о., ТК, докладчик
председателят Р.Б., Решение № 50072 от 01.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4101/2021 г.,
II г. о., ГК, докладчик съдията Г. Н., и др./. В такава насока разсъждава и правната
доктрина - „Обезщетение за неимуществени /морални/ вреди в България“ от С.С., „С.“,
С., 2020 г., стр. 149-150. В конкретния случай не са ангажирани каквито и да било
доказателства, които да сочат, че водачът е нарушил разпоредби от ЗДвП.
Жалбата се оказа неоснователна. Атакуваното с нея решение е правилно и трябва да
бъде потвърдено.
На застрахователя се следват направените пред втората инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение, размерът на които е много под нормативно предвидения
минимум.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК и с оглед на цената на иска, настоящият
въззивен съдебен акт няма да премине през касационен контрол.
Воден от изложените аргументи, Окръжен съд Б.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 627 от 29.09.2023 г., постановено по гражданско дело №
2662 от 2022 г. на Районен съд Б..
ОСЪЖДА Агенция „П.И.“, БУЛСТАТ ********, седалище и адрес на управление гр.
С., бул. „М.“ № 3, представлявана от Я.Й., да заплати на „ДЗИ - ОЗ“ ЕАД, ЕИК
**********, седалище и адрес на управление гр. С., р-н „Т.“, бул. „В.“ № 89Б,
представлявано от К.Х.Ч. и Б.А.В., сумата от 168 /сто шестдесет и осем/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за представителството пред въззивната
инстанция /с включен ДДС/.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9