Решение по дело №16783/2015 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 22.05.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари, две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                       

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Ю.а Шулева разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 16 783 по описа за 2015 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД да заплати следните суми:

1. на С.Б.В., В.Б.В., Н.Б.К., В.Б.В., Х.Б.В., Ч.Б.В., Ф.Б.В., М.Б.В., Б.А.В., Р.А.В., С.А.В., М.М.Ш., В.М.Ш., М.А.В., С.Й.В., В.Й.В., Б.Й.В., В.Й.В., Й.Й.В., С.Й.В.:

- 100 000,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1 от Кодекса са застраховане (КЗ) (отм) обезщетение за неимуществени вреди, дължащо се на тяхната наследодателка С.В.В. от смъртта на нейния син Й.В., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 24.09.2015 г., плюс законната лихва от 24.09.2015 г. до окончателното изплащане;

- 1 054,50 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на Р.З.В. – 100 000,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1 от Кодекса са застраховане (КЗ) (отм), обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг Й.В., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 24.09.2015 г., плюс законната лихва от 24.09.2015 г. до окончателното изплащане;

3. на Б.Й.В. – 130 000,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия баща Й.В., настъпила вследствие на ПТП от 24.09.2015 г., плюс законната лихва от 24.09.2015 г. до окончателното изплащане;

4. на Й.Й.В. – 130 000,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия баща Й.В., настъпила вследствие на ПТП от 24.09.2015 г., плюс законната лихва от 24.09.2015 г. до окончателното изплащане;

5. на С.Й.В. – 140 000,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Й.В., настъпила вследствие на ПТП от 24.09.2015 г., плюс законната лихва от 24.09.2015 г. до окончателното изплащане;

6. на Ж. Й.В. – 140 000,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Й.В., настъпила вследствие на ПТП от 24.09.2015 г., плюс законната лихва от 24.09.2015 г. до окончателното изплащане;

7. на СГС – 29 600,00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса. Ищците са със съдебен адрес – Адвокатско дружество „Ч.,*** и адвокат К.С. ***. З. „Б.И.“ АД е с адрес ***.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ  следните искове по чл. 226, ал. 1, вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) срещу  З. „Б.И.“ АД:

1. на С.Б.В., В.Б.В., Н.Б.К., В.Б.В., Х.Б.В., Ч.Б.В., Ф.Б.В., М.Б.В., Б.А.В., Р.А.В., С.А.В., М.М.Ш., В.М.Ш., М.А.В., С.Й.В., В.Й.В., Б.Й.В., В.Й.В., Й.Й.В., С.Й.В. за разликата над 100 000,00 лева до пълния предявен размер от 200 000,00 лева;

2. на Р.З.В. за разликата над 100 000,00 лева до пълния предявен размер от 200 000,00 лева;

3. на Б.Й.В. за разликата над 130 000,00 лева до пълния предявен размер от 200 000, 00 лева;

4. на Й.Й.В. за разликата над 130 000,00 лева до пълния предявен размер от 200 000, 00 лева;

5. на С.Й.В. за разликата над 140 000,00 лева до пълния предявен размер от 200 000, 00 лева;

6. на Ж. Й.В. за разликата над 140 000,00 лева до пълния предявен размер от 200 000, 00 лева;

 

[3] ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК С.Б.В., В.Б.В., Н.Б.К., В.Б.В., Х.Б.В., Ч.Б.В., Ф.Б.В., М.Б.В., Б.А.В., Р.А.В., С.А.В., М.М.Ш., В.М.Ш., М.А.В., С.Й.В., В.Й.В., Б.Й.В., В.Й.В., Й.Й.В., С.Й.В. ***“ АД 364,17 лева разноски по делото и 9 583,33 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 14 800,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и да представи вносен документ. Ищците са освободени от заплащането на държавна такса. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

[6] Решението е постановено при участието на трето лице помагач М.К.К..

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

        

[7] В искова молба от 28.12.2015 г. С.В.В., Р.З.В., Б.Й.В., С.Й.В., Й.Й.В. и Ж. Й.В. заявяват, че на 24.09.2015 г. е настъпило ПТП. Вследствие на ПТП е починал Й.В. – син на С.В., съпруг на Р.В., баща на Б., С., Й. и Ж. В.. ПТП е било предизвикано от М.Ш.. Гражданската отговорност на М.Ш. е била застрахована при ответника З. „Б.И.“ АД ***).

 

[8] От смъртта на Й.В. ищците са претърпели неимуществени вреди, които те оценяват на по 200 000,00 лева за всеки. Б.И.не е изплатил обезщетение на ищците. Затова те молят съда да осъди Б.И.да им заплати по 200 000,00 лева обезщетение на всеки (исковата молба, л. 3-7).

 

[9] В хода на делото е починала С.В.В.. Затова на нейно място съдът е конституирал като ищци по делото нейните наследници по закон:

- децата ѝ С.Б.В., В.Б.В., Н.Б.К., В.Б.В., Х.Б.В., Ч.Б.В., Ф.Б.В., М.Б.В.;

- децата на починалия преди нея неин син М.Ш. – Б.А.В., Р.А.В., С.А.В., М.М.Ш., В.М.Ш., М.А.В.;

- децата на починалия преди нея неин син Й.Б.В., които не са били сред първоначалните ищци - С.Й.В. и В.Й.В. (определението на съда, л. 190). Починалата С.В.В. е заместена като ищца и от останалите първоначални ищци, деца на нейния починал син Й.В. - Б.Й.В., В.Й.В., Й.Й.В., С.Й.В..

 

2. На ответника

 

[10]  Ответникът Б.И.е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. М.Ш. не е причинил ПТП;

2. дори да го е предизвикал, то е било причинено и от водача на другия автомобил, участвал в ПТП;

3. ищците не са увредени от смъртта на Й.В.;

4. търсените обезщетения са прекомерни;

5. Й.В. е допринесъл за настъпването на смъртта си, защото е бил без поставен обезопасителен колан. Затова Б.И.моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 38; становище, л. 54).

 

3. На третото лице помагач на ответника

 

[11] М.К. не е изразил становище по исковата молба (в молбата на л. 253-255 липсва такова).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.      Обстоятелства, които съдът установява

 

[12] Не се спори, че майката на Й.В. – С.В. – е била родена на *** г., Й.В. е бил роден на *** г., съпругата му Р.В. е била родена на *** г., синът му Б.В. е бил роден на *** г., синът му Й.В. е бил роден на ***г., дъщеря му дъщеря му Ж. В. е била родена на *** г.а другата му дъщеря С.В. е била родена на *** г. (вж. и удостоверението за наследници). Те са били много добро семейство, задружни и загрижени едни за други. Й.В. е живеел заедно със съпругата си, непълнолетните си деца и едната му пълнолетна дъщеря. Той е осигурявал прехраната на семейството, като е работел по строежи; бил е грижовен баща за децата си; полагал е грижи за родителите си (показанията на свидетелите Г., К. и Р., л. 260-264).

 

[13] На 24.09.2015 г. около 07:10 часа сутринта по пътя от гр. В. към гр. Бургас Ю. У. е управлявал с около 59-60 км/ч товарен автомобил „МАН“ с полуремарке „Шмитц“. Пътната настилка е била влажна, като пътното платно е било разделено на три ленти – две ленти в посоката на движение на Ю. У. и една лента за обратната посока.

 

[14] Срещу Ю. У., в насрещната лента за движение М.Ш. е управлявал лек автомобил „Фолксваген“ с около 102 км/ч. В него на предната дясна седалка е пътувал Й.В., който е бил без поставен обезопасителен колан.

 

[15] Пред лекия автомобил „Фолксваген“ М.К. е управлявал микробус „Форд“ с около 60-65км/ч. М.Ш. е предприел изпреварване на микробуса, пресякъл е непрекъсната линия и е навлязъл в средната лента, която е била за насрещното движение. При навлизане в десен завой за двата автомобила и при опит на М.Ш. да се върне в лентата си, поради рязко завиване надясно е ударил леко предния ляв ъгъл на микробуса. Поради удара М.Ш. е завил рязко наляво, в резултат на което е навлязъл в лентата за движение на товарния автомобил „МАН“ и се е ударил челно в него. От този удар лекият автомобил „Фолксваген“ се е отблъснал, завъртял се е и се е ударил последователно в микробуса „Форд“ и в товарния автомобил „МАН“ (заключенията на вещите лица инж. Д. (л. 227) и инж. А. (л. 362-364); показанията на свидетелите В., л. 309-310, Д., л. 310-311, и Щ., л. 311-312).

 

[16] Вследствие на удара Й.В. е получил увреждания, които са довели до смъртта му. Удар не би настъпил, ако М.Ш. не е бил предприел изпреварване на забранен участък и ако не е бил завил рязко надясно, за да навлезе в дясната пътна лента (заключение на вещото лице инж. А., л. 365). Дори Й.В. да е бил с поставен обезопасителен колан, той отново би получил смъртоносни увреждания (заключение на вещите лица д-р М. и инж. Д., л. 270-274; показания на вещите лица д-р М. и инж. Д., л. 284; заключение на вещото лице инж. А., л. 365-366). Не се спори, че към този момент гражданската отговорност на М.Ш. е била застрахована при ответника БУЛ ИНС.

 

[17] Майката С.В. е имала още девет деца (удостоверението за наследници, л. 165). Тя е преживяла тежко смъртта на сина си (показания на свидетелката Г., л. 261). С.В. е починала осем месеца след сина си (удостоверението за наследници).

 

[18] Р.В., съпругата на Й.В., страда от параноидна шизофрения. Заболяването е хронично и е започнало години преди процесния инцидент. То е довело до изразена социална дисфункция, като болестните симптоми са повлияли на оценките и поведението ѝ по отношение на процесното събитие (заключение на вещото лице д-р М., л. 239).

 

[19] Б.В. тежко преживява смъртта на баща си. Поради заболяването на майка му баща му е бил значимата родителска фигура и той е разчитал на него, както в емоционален, така и в материален план. Постепенно Б.В. се е върнал към обичайните си ангажименти, но все още изпитва тъга и чувства на невъзвратима загуба (заключение на вещото лице д-р М., л. 239-240; показания на свидетелите Г. л. 260-262, К., л. 261-262 и Р., л. 262-263).

 

[20] Й.Й.В. също тежко преживява смъртта на баща си, който и за него е бил значимата родителска фигура. Чувства неговата липса, продължава да изпитва тъга и траур по загубата му, макар вече да се е върнал към обичайните си ангажименти (заключение на вещото лице д-р М., л. 239-240; показанията на свидетелите Г., л. 260-262, К., л. 261-262 и Р., л. 262-263).

 

[21] Ж. и С. В. също страдат по загубата на баща си. Те са били отгледани предимно от него и са разчитали изцяло на него както в емоционален, така и в материален план. При тях се установява нисък когнитивен капацитет, който е довел до намалени възможности за адаптация и справяне. Те продължават да изпитват тъга, опустошеност и безсилие пред обстоятелствата, което е довело до подчертано песимистични нагласи, недоверие и гняв към околните и света (заключение на вещото лице д-р М., л. 240; показанията на свидетелите Г. л. 260-262, К., л. 261-262 и Р., л. 262-263).

 

[22] Не се спори, че Б.И.не е изплащал на ищците обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Й.В.. Ищците са заплатили: 1 530,00 лева за депозити за вещи лица (л. 49-51, л. 194-195); 180,00 лева депозити за свидетели (л. 195, 302 и 304). Те са били представлявани от адвокат, като липсват доказателства да са уговорили безплатна адвокатска услуга или плащане на възнаграждение, което да са заплатили (пълномощните, л. 15-19 и л. 72-78). Затова съдът приема, че ищците не са представлявани безплатно и не са заплащали адвокатско възнаграждение. Съдът е освободил ищците от заплащането на държавна такса (л. 29).

 

[23] Б.И.е заплатил 950,00 лева депозити за вещи лица и свидетели (л. 61, л. 288-292). Той е бил представляван от адвокат, на когото е заплатил 100 000,00 лева възнаграждение (л. 267 и л. 269).

 

2.             Обстоятелства, за които съдът е събрал противоречива информация

 

[24] Основното обстоятелство, за което съдът е събрал противоречива информация е дали преди удара на лекия автомобил „Фолксваген“ с товарния автомобил „Ман“ е имало удар на лекия автомобил „Фолксваген“ с микробуса „Форд“. От една страна свидетелите Д. и В. са заявили, че такъв удар е имало (309-310). От друга страна свидетелят Ф.Щ. е заявил, че такъв удар не е имало (л. 311). Същевременно обаче, при разпита му на досъдебното производство свидетелят Ф.Щ. е заявил, че такъв удар е имало (л. 162). Затова съдът не вярва на показанията на свидетеля Щ. в тази им част, а възприема това, което са заявили свидетелите Д. и В..

 

[25] Противоречива информация е събрана и относно скоростта на движение на микробуса „Форд“. От една страна свидетелите са заявили, че той се е движил със 80-120 км/ч (л. 309-310), а от друга вещите лица са приели, че скоростта е била около 60-65 км/ч (л. 227 и л. 363). Нито един от свидетелите обаче не е стоял в близост до водача на микробуса. Двама от свидетелите са били на третия ред седалки, а третият е бил на втория ред седалки. Свидетелят Д. изрично е заявил, че никой от пътуващите не е ставал да гледа километража. Затова съдът приема, че свидетелите не са достоверен източник на тази информация и не я възприема. Съдът възприема за достоверна скоростта, приета от вещите лица.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

        

[26] Ищците са предявили искове по чл. 226, ал. 1, вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1 от Кодекса са застраховане (КЗ) (отм) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Й.В.. Исковете са частично основателни.

 

1. По исковете по чл. 226, ал. 1, вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм)

 

[27] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм)).

 

[28] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са:

1. наследодателят на ищците да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило смъртта на наследодателя на ищците;

3. виновно за настъпването на това застрахователно събитие (ПТП) да е било трето лице;

4. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

5. вследствие на смъртта на своя наследодател ищците да са претърпели неимуществени вреди;

6. ответникът да не е изплатил на ищците обезщетение за тези вреди.

 

[29] Съдът установи, че:

1. С.В. е майка на Й.В., Р.В. е съпруга на Й.В.,  Б. и Й. В. са синове на Й.В., а Ж. и С. В. са дъщери на Й.В.;

2. Й.В. е участвал в процесното ПТП, което е причинило смъртта му;

3. виновен за настъпването на ПТП е бил М.Ш., а неговата ГО е била застрахована при ответника Б.И.(той е навлязъл в лентата за насрещно движение като се е движил със скорост над максимално разрешената при мокра настилка);

4. ищците са преживели тежко смъртта на Й.В.;*** не е изплащал на ищците обезщетение за неимуществени вреди.

 

[30] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Преди да определи размера на обезщетението обаче съдът следва да даде отговор на въпроса към кой момент се определя обезщетението за неимуществени вреди.

 

[31] Моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]). Ето защо съдът определя обезщетението за неимуществени вреди към датата на застрахователното събитие (ПТП) – 24.09.2015 г.

 

[32] Справедливостта не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при причиняването на смърт са:

1. възрастта на увредения;

2. общественото му положение;

3. отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди (т. II от ППВС 4/1968 г., както и решение на ВКС 149-2011-III по гр. д. 574/2010 г.[2]).

 

[33] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.[3] и Решение на ВКС 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

 

[34] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело[4]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[35] Съдът установи, че към 24.09.2015 г. Й.В. е бил на 51 години, майка му С.В. е била на 71 години, съпругата му Р.В. е била на 50 години, синовете му Б. и Й. В. са били съответно на 34 и 26 години. Дъщерите му Ж. и С. В. са били съответно на 24 и 21 години.

 

[36] Майката С.В. е имала още девет деца. Тя е преживяла тежко смъртта на сина си. С.В. е починала осем месеца след сина си.

 

[37] Й.В. е имал много добро семейство, задружни и загрижени едни за други. Той е живеел заедно със съпругата си, непълнолетните си деца и една от пълнолетните си дъщери; осигурявал е прехраната на семейството, като е работел по строежи; бил е грижовен баща за децата си, тяхна опора, както в емоционален така и в материален план.

 

[38] Съпругата му Р.В. страда от параноидна шизофрения. Към настоящия момент не е възможно да се определи въздействието на събитието върху психиката ѝ поради дългогодишното шизофренно заболяване.

 

[39] Децата на Й.В. преживяват тежко смъртта му. Той е бил значимата родителска фигура, поради заболяването на майка им. Децата са разчитали на Й.В. както в емоционален, така и в материален план. Синовете на Й.В. постепенно са се върнали към обичайните си ангажименти, но все още изпитват тъга и чувства на невъзвратима загуба. Двете му дъщери, ищци по делото са с нисък когнитивен капацитет, който е довел до намалени възможности за адаптация и справяне. Те продължават да изпитват тъга, опустошеност и безсилие пред обстоятелствата, което е довело до подчертано песимистични нагласи, недоверие и гняв към околните и света.

 

[40] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане на едно лице до 01.01.2010 г. е бил 700 000,00 лева, след 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. е бил 1 000 000,00 лева, а след 11.06.2012 г. вече е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)). Икономическата обстановка в страната също се е променяла от 2013 г. до 24.09.2015 г. Така например размерите на минималната работна заплата са били: 310,00 лева от 01.01.2013 г.^[5] до 31.12.2013 г.; 340,00 лева от 01.01.2014 г.^[6] до 31.12.2014 г.; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г. ^[7]; 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[8].

 

1.1. По обезщетението на майката на Й.В.

 

[41] В правно-информационната програма Сиела, сайта на САС и сайта на ВКС, съдът откри решение на САС, в което съдът е определил обезщетение за неимуществени вреди на родител от починало негово пълнолетно дете, като те са били на възраст, близка до тази по настоящото дело – решение на САС 2435-2017-1-ви с-в по гр. д. 2079/2017 г.[9]. С него съдът е определил 120 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от смърт, настъпила на 19.07.2015 г.

 

[42] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита също, че С.В. е починала девет месеца след сина си. Затова съдът приема, че 100 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от С.В..*** да заплати на нейните наследници по закон 100 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, а отхвърля иска за разликата над тази сума до предявения размер от 200 000,00 лева.

 

1.2.       По обезщетението на съпругата на Й.В.

 

[43] В правно-информационната програма Сиела, сайта на САС и сайта на ВКС, съдът откри едно решение, с които САС е определил обезщетение за неимуществени вреди на съпруга от смъртта на съпруга ѝ, като възрастта на съпрузите и децата им е била близка до тази на съпрузите по настоящото дело. Това е решение на САС 1901-2017-7-ми с-в по гр. д. 1976/2017 г.[10] С него съдът е определил обезщетение от 120 000,00 лева, като смъртта на съпруга е била настъпила през 2013 г.

 

[44] Като отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема, че 100 000,00 лева е справедливото обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от Р.В..*** да заплати на Р.В. 100 000,00 лева, като отхвърля иска за разликата над тази сума до предявения размер от 200 000,00 лева.

 

1.3. По обезщетенията на децата на Й.В.

 

[45] В правно-информационната програма Сиела, сайтовете на ВКС и САС съдът откри три решения за обезщетяване на деца на починал, които са били на близка възраст до тази на ищците и техния баща. С тях САС е определил следните обезщетение:

- 110 000,00 лева и 120 000,00 лева за събитие от 2013 г.[11];

- 120 000,00 лева и 125 000,00 лева за събитие от 23.10.2015 г.[12];

- 135 000,00 за събитие от 13.10.2015 г.[13].

 

[46] Като отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът приема, че 130 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от Б. и Й. Й., а 140 000,00 лева е справедливо обезщетение за вредите, претърпени от Ж. и С. Й.. Затова съдът осъжда Б.И.да заплати на Б. и Й. Й. по 130 000,00 лева, а на Ж. и С. Й. по 140 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля исковете за разликата над тези суми до предявения размер от 200 000,00 лева.

 

2.             По възражението на Б.И.за съпричиняване

 

[47] Б.И.е възразил, че Й.В. е допринесъл за настъпването на смъртта си, тъй като е пътувал без поставен обезопасителен колан. Съдът установи, че дори Й.В. да е бил с обезопасителен колан, смъртта му отново би настъпила. Затова възражението е неоснователно.

 

3. По разноските

 

[48] Ищците търсят разноски. Те са направили такива за 1 710,00 лева.

 

[49] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 740 000,00 лева при предявен размер от 1 200 000,00 лева. Затова съдът осъжда Б.И.да заплати на ищците 1 054,50 лева разноски по делото. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Б.И.да заплати на СГС 29 600,00 лева държавна такса (740 000,00х0,04).

 

[50] Б.И.също търси разноски. Той е направил такива за 950,00 лева и е заплатил 100 000,00 лева на адвокат.

 

[51] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 460 000,00 лева при предявен размер от 1 200 000,00 лева. Затова съдът осъжда ищците да заплатят на Б.И.364,17 лева разноски по делото. Ищците са възразили, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно. Минималното дължащо се адвокатско възнаграждение при тази цена на исковете е 23 520,00 лева, а заплатеното е 100 000,00 лева. Предвид цената на иска, фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените открити съдебни заседания и събраните доказателства, съдът приема, че 100 000,00 лева е прекомерно адвокатско възнаграждение за настоящото дело. Затова съдът намалява адвокатското възнаграждение до 25 000,00 лева. Затова съдът осъжда ищците да заплатят на Б.И.и 9 583,33 лева адвокатско възнаграждение (25 000,00х460 000,00/1 200 000,00).

 

Съдия: