№
_________
гр.
Варна _____________2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, VІІІ-ми състав, в публичното заседание на тринадесети
април две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен
съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Наталия Зирковска, като разгледа докладваното от съдията
Искрена Димитрова адм. дело № 529 на Административен съд – Варна по
описа
за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.чл.61, ал.15 от
Закона за здравето /ЗЗ/.
Образувано е по жалба на А.Д.П.,
ЕГН: **********,***, чрез адв.Д.С., против Предписание за изолация в домашни условия изх.№ 03-3948/27.02.2021г. на директора на
РЗИ-Варна, с което на основание чл.61, ал.4 от ЗЗ и Заповед №
РД-01-610/22.10.2020г. на министъра на здравеопазването, е предписана
изолацията ѝ в домашни условия на адрес гр.В., считано от 25.02.2021г. до
10.03.2021г.
Жалбоподателката твърди
незаконосъобразност на оспореното предписание по съображения за допуснати
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Конкретно
сочи, че РЗИ не я е уведомила за наложената карантина, като научила за същата
от служители на Гранична полиция. Екземпляр от предписанието за изолация
получила едва на 08.03.2021г. В тази връзка твърди, че е налице фактическо
разминаване относно момента на уведомяване за поставяне под изолация -
уведомена е на 26.02.2021г., а не на 27.02.2021г., което е съществен порок и
обуславя незаконосъобразност на акта. Твърди, че след първия положителен тест
за SARC-CoV-2 от 25.02.2021г. извършен в лаборатория „Статус“, на 26.02.2021г.
си направила тест и в „Лаборекспрес“, който бил негативен. На 04.03.2021г. в
домашни условия си направила тест, който също бил отрицателен. На същата дата
се обърнала към МЛ „Рамус“ за домашно посещение за изследване, като в рамките
на деня получила втори негативен тест. В тази връзка на 05.03.2021г. поискала
от РЗИ отмяна на карантината, но била уведомена, че това е възможно само ако МЛ
„Статус“ извърши необходимите корекции в съответните записи в Националната
информационна система. Твърди, че РЗИ -Варна не е изпълнила правомощието си по
чл.36, ал.6 АПК като не е поискала от МЛ „Статус“ корекция на съответните
записи в НИС, с оглед представените впоследствие два негативни теста. В
нарушение на чл.35 АПК директорът на РЗИ-Варна не е изпълнил задължението си да
изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Твърди, че оспореното
предписание не отговаря на императивните изисквания за форма по чл.59, ал.2,
т.4 АПК, т.к. в същото липсват фактически и правни основания за издаването му.
Сочи и че самият положителен резултат не представлява диагноза, а следва да
бъде тълкуван от лекуващия лекар, поради което и в т.4 от Заповед №
РД-01-610/22.10.2020г. се поставя като условие за изолация на пациента,
наличието на предложение на лекуващия лекар въз основа на извършена оценка на
съществуващия епидемичен риск. Твърди и че от предписанието не става ясно в коя
от трите хипотези по т.2 от Заповед № РД-01-610/22.10.2020г. попада, нещо
повече, нито един от изброените фактически състави не е налице, т.к. има два
негативни теста, извършени от акредитирани лаборатории. В тази връзка сочи и че
достоверността на теста, извършен на 25.02.2021г. е силно компрометирана.
В съдебно заседание жалбоподателката
се представлява от адв.Д.С., който поддържа жалбата на наведените в нея
основания. В допълнение сочи, че директорът на
РЗИ-Варна не е следвало да издава предписание за изолация, т.к. според т.4 от Заповед
№ РД-01-610/22.10.2020г., предписанието се издава по предложение на лекуващия
лекар след оценка на съществуващия епидемичен риск – каквито в случая липсват,
поради което издаденото предписание е незаконосъобразно. Твърди, че изискването
за предложение на лекуващия лекар е въведено с цел да се установи дали
действително лицето, с положителен тест, е заразоносител или болен, за да бъде
поставено под домашно лечение. Твърди и че е налице нарушение във формата на
акта, т.к. в предписанието е посочено, че се издава на основание чл.61, ал.4 от
ЗЗ, а съгласно утвърдения образец следва да бъде издадено на основание чл.61,
ал.5 от ЗЗ. По изложените съображения иска отмяна на оспореното предписание и
присъждане на сторените в производството разноски, съгласно представен списък
по чл.80 ГПК.
Ответникът – директора
на РЗИ-Варна, оспорва жалбата по подробни съображения, изложени в писмен
отговор вх.№ 3780/15.03.2021г. Конкретно сочи, че достатъчно условие за
прилагане на задължителна изолация спрямо жалбоподателката е положителния тест
за
SARS-CoV-2, с който същата е идентифицирана като заразоносител по смисъла на чл.61,
ал.1 от ЗЗ и въз основа на който е вписана в Националната информационна система
за карантинираните лица. При наличие на регистрирани данни в Информационната
система, подадени от лаборатория по Приложение № 3 към т.7 от Заповед №
РД-01-473/14.08.2020г., за лице с положителен тест за SARS-CoV-2, директорът на
съответната РЗИ е длъжен на основание чл.61, ал.4 от ЗЗ да издаде предписание
за задължителна изолация на това лице. Относно оплакването за липса на
предложение на лекуващия лекар и оценка на съществуващия епидемичен риск,
излага подробни съображения за това, че същото се отнася само за случаите на изписване
на лице при първоначално назначено болнично лечение. Счита за неоснователно и
оплакването за неспазване на изискванията за форма на акта, т.к. предписанието
е съобразено с утвърдения образец – Приложение № 2 към Заповед №
РД-01-610//22.10.2020г.
В съдебно заседание
ответникът се представлява от юрк.И.Н., който поддържа доводите в отговора по
жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна, следното:
На 25.02.2021г.
жалбоподателката посетила Лаборатория „Статус“-Варна за извършване на
изследване PCR – SARS-CoV-2 (COVID-19) като според представения резултат от
изследването, тестът бил положителен. На същата дата лабораторията изпратила
информация за положителния резултат в Националната информационна система за
борба с COVID-19. Видно от Заповед № РД-01-724/22.12.2020г., СМДЛ „Статус“
ЕООД, гр.Варна е вписана под № 70 в списъка – Приложение № 3 към т.7 от
заповедта, на лечебните, здравни завения и регионални здравни инспекции за
провеждане на високоспециализирано медико-диагностично изследване „Полимеразна
верижна реакция за доказване на COVID-19“.
На 26.02.2021г. на
жалбоподателката било извършено изследване PCR – SARS-CoV-2 в СМДЛ
„Лаборекспрес 2000“ ООД, който бил отрицателен. На същата дата жалбоподателката
трябвало да пътува до Лондон, като на Летище-Варна, след преминаване на
паспортния контрол, от „Гранична полиция“ на основание чл.64, ал.1 от ЗЗ
ѝ било издадено Разпореждане в срок до 1 час от връчването му, да се
завърне на адреса „за карантиниране“. В същия ден жалбоподателката получила e-mail от РЗИ-Варна, според
който карантината не може да бъде отменена, т.к. от 25.02.2021г. има
положителен тест в лаборатория „Статус“.
Въз основа на подадените
за жалбоподателката данни в Националния COVID регистър и на основание чл.61,
ал.4 от ЗЗ, на 27.02.2021г. директорът на РЗИ-Варна издал Предписание № 03-3948/27.02.2021г.,
с което поставил А.Д.П. под изолация в домашни условия за периода от 25.02.2021г.
до 10.03.2021г.
Предписанието било
съобщено на жалбоподателката по реда на чл.61, ал.10, т.1 от ЗЗ на 27.02.2021г.
от главен инспектор Бонка Божанова – както е отбелязано в предписанието и е отразено
в изготвената карта за епидемиологично проучване. В същата е посочено, че
изследването е извършено поради предстоящо пътуване, не са докладвани симптоми.
На 04.03.2021г. на
жалбоподателката от СМДЛ „Рамус“ ООД било извършено изследване с бърз тест за SARS-CoV-2,
който също бил отрицателен.
В тази връзка с молба
вх.№ 94-1230/05.03.2021г. жалбоподателката поискала отмяна на карантината.
Според отговор изх.№ 94-1230-1/08.03.2021г. на директора на РЗИ-Варна,
претенцията може да бъде удовлетворена само след като СМДЛ „Статус“ – Варна
извърши необходимите корекции на съответните записи в Националната
информационна система за карантинираните лица.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е подадена срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, от
надлежна страна, в установения по чл.149, ал.1 от АПК срок, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното предписание е
издадено от компетентен орган – директора на
РЗИ-Варна, в рамките на правомощията му по чл.61, ал.4 от ЗЗ, в писмена форма,
отговаряща на одобрения образец – Приложение №2 към т.4 от Заповед № РД-01-610/22.10.2020г.
– каквото е изискването на чл.61, ал.9 от ЗЗ.
Неоснователно е
оплакването, че формата на акта е опорочена, т.к. предписанието е издадено на
основание чл.61, ал.4 ЗЗ, а не на основание чл.61, ал.5 от ЗЗ – както е
посочено в утвърдения образец. Считано от 11.12.2020г., т.е. след издаване на
цитираната заповед на министъра на здравеопазването и след утвърждаване на
образеца на предписанието за изолация в домашни условия, е налице изменение в
Закона за здравето – ДВ, бр.105 от 2020г., като разпоредбата на чл.61, ал.5 ЗЗ
е отменена. Към датата на издаване на предписанието – 27.02.2021г., действаща е
разпоредбата на чл.61, ал.4 от ЗЗ, поради което правилно същата е посочена като
правно основание за издаване на акта. С оглед изложеното предписанието за
изолация не страда от пороци, влечащи неговата нищожност.
Неоснователно е и
оплакването, че е налице фактическо разминаване относно момента на уведомяване
за поставяне в изолация и това обуславя незаконосъобразност на издаденото
предписание за изолация. Предписанието е издадено на 27.02.2021г. и на същата
дата е съобщено на жалбоподателката по реда на чл.61, ал.10, т.1 от ЗЗ – устно
уведомяване, по телефон. Моментът на фактическо поставяне в изолация, респ.
узнаването на факта, че такава се дължи (датата на потвърдителното лабораторно
изследване, съгласно т.2 от Заповед
№ РД-01-610/22.10.2020г.), е възможно да се различава от датата на издаване и
съобщаване на самото предписание за изолация – както е в случая, но това не
влече незаконосъобразност на акта. Моментът на съобщаване на предписанието е
относим към преценката за срочност на обжалването, а в случая този срок е
спазен.
При извършване на
проверката по чл.146 от АПК, настоящият състав преценява, че в производството
по издаване на процесното предписание не са допуснати съществени процесуални
нарушения и материалния закон е приложен правилно.
Съгласно чл.61, ал.1 от
ЗЗ в приложимата редакция (ДВ, бр.105 от 2020г., в сила от 11.12.2020г.) на
задължителна изолация подлежат лица, болни от и заразоносители на антракс,
бруцелоза, вариола, вирусни хеморагични трески, дифтерия, ебола, жълта треска,
коремен тиф, малария, полиомиелит, тежък остър респираторен синдром,
туберколоза с бацилоотделяне, холера, чума и COVID-19. Съгласно чл.61, ал.4 от
ЗЗ, задължителната изолация на лице по ал.1 се извършва с предписание, издадено
от директора или оправомощен от него заместник-директор на съответната
регионална здравна инспекция. Предписанието по ал.4 е по образец на министъра
на здравеопазването и подлежи на предварително
изпълнение - чл.61, ал.9 и ал.14 от ЗЗ. Съгласно чл.61, ал.7 от ЗЗ министърът
на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор със
заповед определя срока на задължителната изолация по ал.1 и ал.3 и на
задължителна карантина по ал.2 или 3 в съответствие с епидемичния риск от
разпространението на съответната заразна болест по ал.1 или 3.
В
случая на основание чл.61, ал.7, 9 и 12 от ЗЗ министърът на здравеопазването е
издал Заповед № РД-01-610/22.10.2020г., според т.2, буква а) от която, на
задължителна изолация и/или лечение в домашни условия за период от 14 дни, от
датата на потвърдителното лабораторно изследване, подлежат потвърдени случаи на
COVID - 19 - заразоносители (асимптомни лица). Според т.4 от същата заповед,
задължителната изолация и/или лечение в домашни условия на лице по т.2 се
извършва с предписание по образец съгласно Приложение № 2 на директора на съответната
РЗИ по предложение на лекуващия лекар въз основа на извършена оценка на
съществуващия епидемичен риск. Предписание за изолация в домашни условия по
образец Приложение № 2 се издава и на лицата по т.5 и т.6 – след изписването им
от лечебното заведение за болнична помощ (т.7). Изолацията на лицата по т.2 и 7
в домашни условия се преустановява след изтичане на 14-дневната задължителна
изолация (т.8). Медицинското наблюдение на лицата поставени под домашна
изолация се осъществява от общопрактитуващ лекар или лекуващ лекар от лечебното
заведение, осъществило болничното лечение (т.9). В периода на задължителна
изолация в домашни условия лицата по т.2 и т.7 са длъжни да не напускат
домовете си или мястото, в което са посочили, че ще пребивават за посочения в
предписанието срок и да спазват инструкциите в Приложение № 3 (т.10).
Съгласно
чл.61, ал.16 от ЗЗ, Заповед № РД-01-610/22.10.2020г. е общ административен акт
и подлежи на предварително изпълнение.
Съгласно
§1, т.46 от ДР на ЗЗ, „изолация“ е действие по отделяне на лица, болни от
заразна болест по чл.61, ал.1 или 3, и на заразоносители с цел предотвратяване
разпространението на съответната заразна болест.
Неоснователно
е оплакването на жалбоподателката за това, че от предписанието не става ясно в
коя от хипотезите на т.2 от Заповед № РД-01-610/22.10.2020г. е издадено.
Предвид положителния тест за SARS-CoV-2
и
липсата на данни за проявени симптоми – според отразеното в картата за
епидемиологично проучване, без съмнение жалбоподателката попада в хипотезата на
т.2, буква а) от заповедта, а именно „заразоносители (асимптомни лица).
Непосочването на конкретна хипотеза в предписанието за изолация не влече
незаконосъобразност на същото. Такава би била налице само ако лицето, спрямо
което е наложена изолацията, по никакъв начин не може да се идентифицира като
заразоносител или болно лице по смисъла на чл.61, ал.1 от ЗЗ, а настоящият
случай не е такъв.
Неоснователно
е и оплакването на жалбоподателката относно неизпълнение на хипотезата на т.4
от Заповед № РД-01-610/22.10.2020г. за поставянето ѝ под изолация, поради
липсата на предложение на лекуващия лекар въз основа на извършена оценка на
съществуващия епидемичен риск.
От тълкуването на чл.61,
ал.1 и ал.4 от ЗЗ и на мерките в Заповед
№ РД-01-610/22.10.2020г., се обосновава извод, че законът изрично разграничава
болните лица от заразоносителите (безсимптомните лица), като изискването по т.4
от заповедта – предписанието да се издава по предложение лекуващия лекар въз
основа на извършена оценка на съществуващия епидемичен риск, се отнася само за
лицата, които се изписват от лечебните заведения на домашно лечение – вж. т.5,
т.6 и т.7 от Заповед № РД-01-610/22.10.2020г.
Преценката относно вида
на лечението е изцяло в компетенциите на медицинските специалисти, поради което
органите на държавната здравна инспекция са длъжни да се съобразят с
предложението на лекуващия лекар, респ. лекарят, насочил лицето за
хоспитализация (т.4 от Заповед № РД-01-610/22.10.2020г.). Именно в случаите на
първоначално назначено болнично лечение и изолация по т.1 от Заповед
№ РД-01-610/22.10.2020г., лекуващият лекар е този, който при спазване на
условията по т.5 и т.6 от заповедта, взема решение за изписване на болния за
домашно лечение, след като извърши оценката на епидемичния риск в контекста на преценката
по т.6 от заповедта.
Следва обаче да се има
предвид, че нито медицинските специалисти, нито органите на държавната здравна
инспекция, имат право на преценка дали да поставят или не конкретно лице под
изолация, т.к. условията за това са изчерпателно изброени в закона. Достатъчно
условие е лицето да е болно или да е заразоносител на посочените в чл.61, ал.1
от ЗЗ болести, като предложението на медицинските специалисти само указва вида
на лечението, респ. мястото, на което лицето ще търпи изолация.
В случая жалбоподателката
е поставена в изолация по данни от извършено лабораторно изследване - положителен
тест за SARS-CoV-2, при липсата на данни за проведено преди това болнично
лечение, поради което няма как предписанието за изолация в домашни условия да е
обвързано от предложение на лекуващия лекар - вж. Стенограма от обсъжданията на проекта на Закона за изменение на Закона
за здравето № 002-01-16/05.05.2020г., 44-то НС.
При
това положение и след като законът изрично разграничава
заразоносителите от болните лица, в случая достатъчно условие за прилагане на
задължителна изолация спрямо жалбоподателката е положителният тест за SARS-CoV-2, причиняващ COVID-19, с който същата е
идентифицирана като заразоносител по смисъла на чл.61, ал.1 от ЗЗ и въз основа
на който е вписан в Националния COVID
регистър.
В тази връзка следва да
се посочи, че към датата издаване на процесното предписание действа
Заповед на министъра на здравеопазването № РД-01-724 от 22.12.2020г., с която
съгласно т.1, се въвежда задължителна регистрация, съобщаване и отчет на COVID-19 по
реда на Наредба № 21/2005г. за реда за регистрация, съобщаване
и отчет на заразните болести.
Съгласно т.9 от
заповедта, Министерство на здравеопазването поддържа въведената в
експлоатация Национална информационна система за борба с COVID-19, която
осигурява централизирано управление и съхранение на информация за всички
потвърдени случаи на COVID-19 и карантинирани лица, и предоставя информационна
платформа на всички компетентни институции. Единият от модулите на Националната
информационна система е регистъра на лицата, поставени под карантина и на
потвърдените случаи на COVID-19, поставени в изолация в лечебно заведение,
изпълняващо болнична помощ или в домашни условия (т.9, буква „в“). В регистъра по
т.9, буква „в” ежедневно се въвеждат данни за всички карантинирани лица
и лабораторно потвърдени случаи на COVID-19, и постъпва информация по
автоматизиран път с данни за лицата, които влизат на територията на Република
България и подлежат на поставяне под карантина, като функциите по актуализиране
на регистъра са разпределени между РЗИ, служителите на ГД „Гранична полиция“
към МВР, лечебните заведения за болнична помощ и лабораториите, които провеждат
диагностика за COVID-19, независимо от вида на лабораторното изследване (т.14).
Информацията по т.14, буква „г“ за проведените лабораторни изследвания за
съответния ден се подава до 21 часа (т.18). Информационната система по т.9
изпраща на регионалните здравни инспекции автоматични генерирани съобщения по
електронна поща относно новорегистрираните случаи на
COVID-19 на територията на съответната област въз основа на информацията, въведена
по т.18 и настоящ адрес на лицето.
При така въведените
специални правила за регистрация и отчет на потвърдените случаи на COVID-19 е видно, че една от
хипотезите, при които директорът на съответната РЗИ издава предписанията за
изолация/карантина, са случаите, за които в Националната информационна система са
подадени данни от лабораториите, извършващи изследвания – PCR и бързи антигенни тестове, за доказване на COVID-19“, включени в Приложение 3 към
заповедта. Лабораторно потвърдените случаи попадат в дефиницията за „случай на COVID-19“ съгласно Приложение 1 към
т.2 от заповедта, поради което положителният тест за SARS-CoV-2 e достатъчен за изпълнението
на условието за поставяне под задължителна изолация по чл.61, ал.1 и издаване
на предписание за това на основание чл.61, ал.4 ЗЗ.
В този смисъл
неоснователно е оплакването на жалбоподателката, че в нарушение на чл.35 от АПК
административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за
случая, и не е изложил мотиви за издаване на предписанието. При наличие на регистрирани данни в Информационната
система, подадени от лаборатория по Приложение №3 към т.7 от №
РД-01-724 от 22.12.2020г. за лице с положителен тест за SARS-CoV-2, директорът на
съответната РЗИ е длъжен на основание чл.61, ал.4 от ЗЗ да издаде предписание
за задължителната изолация за това лице – В този смисъл Решение №261/01.03.2021г. по адм.д. №
2197/2020г. на Адм.съд-Варна, VIII-ми състав.
От приетите по делото
доказателства безспорно се установява, че лабораторията, въз основа на чието
изследване жалбоподателката е вписана в регистъра – СМДЛ „Статус“ ЕООД, е
включена в под № 70 в списъка на лечебните, здравни заведения и регионални
здравни инспекции за провеждане на високоспециализирано медико-диагностично
изследване „Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID 19“ – Приложение
№ 3 към т.7 от Заповед № РД-01-724/22.10.2020г. на министъра на
здравеопазването.
Отделно, изследването,
въз основа на което жалбоподателката е вписана в регистъра по т.9, буква в) от
Заповед № РД-01-724/22.10.2020г., е извършено по одобрен медицински стандарт. С
Наредба № 5 от 10.12.2013г. на министъра на здравеопазването, обн. ДВ, бр.2 от
07.01.2014г., издадена на основание чл.6, ал.1 от ЗЛЗ, е утвърден медицински
стандарт „Вирусология“ съгласно приложението към наредбата. Така в т.4.3.4.30,
към т.4.3.4 „Обем показатели и дейности за извършване на вирусологични и
серологични изследвания – показатели за изследвания и дейности, свързани с
референтна диагностика, консултантска, учебна и научна дейност“, са
посочени амплифициращи методи за
детекция на вирусни геноми, сред които и метода на верижна полимеразна реакция (PCR).
RT-PCR тестът се посочва както от Световната здравна
организация (СЗО), така и от Европейския център за профилактика и контрол върху
заболяванията (ECDC),
като „златния стандарт“ в диагностиката на COVID-19 и най-надеждната методология
за тестване на заразени лица и на хората, с които са били в контакт. (https://www.ecdc.europa.eu/sites/default/files/documents/TestingStrategy_Objective-Sept-2020.pdf).
По изложените съображения
и противно
на твърденията на жалбоподателката, липсват основания за съмнения в неговата
достоверност. Последвалите отрицателни резултати от 26.02. и
04.03.2021г. също не компрометират резултата от 25.02.2021г., т.к. същите са
меродавни към конкретните дати, на които е извършено изследването, и поради
това не могат да се използват за повторна интерпретация, валидиране или
опровергаване на резултати от предходни дни.
В този смисъл нито
лабораториите имат право и възможност да нанасят корекции в Информационната
система – всъщност, такава възможност изобщо не е регламентирана в Заповед
№ РД-01-724/22.12.2020г., нито органите на съответните РЗИ имат правомощие да
отменят наложената въз основа на положителен тест изолация.
Единственото условие за
прекратяване на изолацията е предвидено в т.8 от Заповед №
РД-01-610/22.10.2020г. на министъра на здравеопазването, и това е изтичане на
14-дневния срок.
По така изложените съображения жалбата следва да
се отхвърли като неоснователна.
Независимо от изхода на спора разноски на
ответника не следва да се присъждат, т.к. не са поискани.
Водим от горното,
Варненският административен съд, VIII-ми състав
РЕШИ:
ОТХЪВРЛЯ жалбата
на А.Д.П., ЕГН: **********,***, чрез адв.Д.С., против Предписание за изолация в домашни условия изх.№ 03-3948/27.02.2021г. на директора на
РЗИ-Варна, с което на основание чл.61, ал.4 от ЗЗ и Заповед №
РД-01-610/22.10.2020г. на министъра на здравеопазването, е предписана
изолацията ѝ в домашни условия на адрес гр.В., считано от 25.02.2021г. до
10.03.2021г.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: