Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Момчилград, 18.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Момчилградският
районен съд в публично заседание, проведено на 15.02.2021 година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ
ОСМАН,
при участието на секретаря АНИТА
ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 21/ 2021г.
по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба срещу наказателно постановление
и е с правно основание чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
Жалбоподателят В.Ц.Д. с ЕГН- **********, е обжалвал НП № 20- 0318- 000610
от 14.01.2021г. на Началника на РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали, с което за
нарушение по чл.140 ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/
и на основание чл.175
ал.3 предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300 лева и „наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
6 месеца, както и са отнети 10 контролни точки. В жалбата са развити доводи за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното нак.постановление, както и за
допуснати нарушения на процесуалният и материалният закон, и се иска отмяна на
същият.
В съдебно заседание- жалбоподателят, не се явява и се представлява от
адв.Н.Маргаритов, който поддържа жалбата, и иска отмяна на нак.постановление,
както и претендира разноски.
АНО, при разглеждането на делото, редовно призован- не се явява и не се
представлява, като от името същият е постъпила молба- становище по така
постъпилата жалба, и иска потвърждаване на нак.постановление. Претендира
ю.к.възнаграждение и алтернативно- прави иска за намаляване размера на
адв.хонорар поради прекомерност- представил е писмени доказателства по указания
на съда.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в
жалбата доводи и съображения и след цялостна служебна проверка на атакуваното
НП, приема за установено следното от фактическа страна: Жалбата срещу процесното
НП е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл.59–
60
ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 26.11.2020г.
е бил съставен АУАН № 596/ 2020г. от полицейският служител при РУ- Кирково А.М.,
в присъствието на св.С.Р. ***/, за това, че жалбоподателят В.Д., на
26.11.2020г. в 15,10 часа, на път 1-5 /Е-85/, на км.372+100м, в посока на
движение от гр.Кърджали за ГКПП- Маказа, е управлявал МПС – л.а. „******с рег.
№ ****, който е с поставени регистрационни табели на определените за това места,
но със служебно прекратена регистрация на автомобила / по чл.143 ал.10 от ЗДвГ,
без „ГО“/.
По този повод в РП- Момчилград е била образувана проверка, която е
приключила с отказ на Прокуратурата да образува срещу жалбоподателят досъдебно
производство за престъпление по чл.345 ал.2 от НК.
Въз основа на горното срещу жалбоподателят е било издадено процесното НП № 20-
0318- 000610 от 14.01.2021г. на Началника на РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали, с
което за нарушение по чл.140 ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/
и на основание чл.175
ал.3 предл.1 от ЗДвП на жалбоподателят е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лева и „наказание „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 6 месеца- били отнети и 10 контролни точки.
В хода на съдебното производство в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителят и свидетелите по акта, от чиито показания се установява
описаната по- горе фактическа обстановка. От техните не е видно жалбоподателят да
е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на посоченото МПС /същите
не знаели дали нарушителят е уведомен за това, последното се установявало по
време на проверката от други техни колеги/.
Предвид горното и от анализа на доказателствата по безспорен начин се
установи, че на 26.11.2020г. в 15,10 часа на посоченото място- път /с
посочените характеристики/, жалбоподателят е управлявал МПС /описаният по-горе
лек автомобил- негова собственост/, като автомобилът е бил със служебно прекратена
регистрация на 26.11.2020г. поради това, че е бил без сключена застраховка
"Гражданска отговорност" по чл.143 ал.10 от ЗДвП./.
При така установената фактическа обстановка, могат да се направят следните
правни изводи: Жалбата е основателна, като съображенията са следните;
Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй
като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица
в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От
тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито
от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление- по арг.
от нормата на чл.84
от ЗАНН във вр. с чл.14
ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на
ВС, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимият по делото
закон.
При извършена служебна проверка не се констатират допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление, ограничаващи правото на защита на
привлеченото към отговорност лице и водещи до отмяна на наказателното
постановление на това основание.
Съдът приема, че АУАН е съставен от компетентен орган при спазване на
предвидената в чл.40
и чл.43
от ЗАНН процедура и съдържа реквизитите на чл.42 от ЗАНН. Нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е
нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с
констатираното нарушение, и същият не е записал нищо.
В конкретният случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено
от компетентен орган– началник РУ /посоченото по-горе/ към ОДМВР- Кърджали,
видно от заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи
/което е служебно известно на съда, предвид много на брой дела от тази
категория, разглеждани от съда/. АУАН е съставен от компетентно /териториално и
материално/ лице– посоченото, което безспорно е длъжностно лице на службите за
контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.189
ал.1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Административно наказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок,
като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Съдът счита, че деянието е описано достатъчно изчерпателно както в
АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка.
Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, действала към момента
на извършване на нарушението– по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От
своя страна, разпоредбата на чл.175
ал.3 от ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Не се спори, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил безспорно е моторно превозно средство по
смисъла на §
6 т.11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил управляван от жалбоподателят
на път, отворен за обществено ползване /описаният по-горе/. Жалбоподателят не
оспорва и фактът, че автомобилът е негова собственост /ангажирани са и доказателства
в тази насока- два броя справки от сектор КАТ- ПП.
Съдът споделя доводите на процесуалният представител на жалбоподателя,
обективирани в жалбата и изложени в съдебено заседание, че деянието не било
съставомерно, както и че жалбоподателят е нямал възможност да узнае, че МПС е било
с прекратена регистрация, като и че не е
бил уведомен за прекратяването на регистрацията, и че деянието е извършено без
вина, доколкото жалбоподателят не е узнал за този факт по надлежният ред- до
деня на проверката.
Съдът намира, че в случая приложение намира разпоредбата на чл.143
ал.10 ЗДвП /в сила от 01.01.2016г./, съгласно която служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по реда на чл.574
ал.11 от Кодекса за застраховането, и за това обстоятелство се уведомява
собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на
пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за
сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574 ал.6 от същият
нормативен акт, или, по желание на собственика, след представяне на валидна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, но само след
като бъде уведомен предварително собственикът на автомобила, като в случая това
не е сторено от компетентния орган съгласно на л.143 ал.10 от ЗДвП /като в тази
насока е и подзаконов нормативен актНаредба №1-45/ 24.03.2000г.
Видно от справките, приложени към АНП, процедурата по уведомяването на
жалбоподателят, като собственик на МПС без валидно сключена застраховка „ГО“,
че служебно е прекратена регистрацията по чл.143 ал.10 от ЗДвП, от страна на
МВР е започнала на 11.12.2020г. /т.е. няколко седмици, след като е установено
нарушението по чл.140 ал.1 от ЗдвП/.
Както и по-горе се посочи, и от
показанията на свидетелите не може да се установи дали до времето на проверката
жалбоподателят е знаел, че регистрацията на управляваният от него автомобил е
била прекратена, но от цитираното по-горе уведомително писмо е видно, че същият
не е знаел за това обстоятелство- като дори не е ясно дали уведом.писмо е било и
към датата на издаване на нак.постановление. Наличието от друга страна на
регистрационни табели на МПС и регистрационни талони на МПС, дава достатъчно
основание на водача да приеме, че същият е надлежно регистриран, доколкото
водачите нямат достъп до база данни КАТ. Предвид изложеното, съдът намира, че
не е доказана субективна страна на нарушението.
Сиреч, за да бъде съставомерно деянието на жалбоподателя като административно нарушение, то трябва да бъде
виновно извършено, като съгласно чл.11 от ЗАНН за вината са приложими разпоредбите на общата част на НК, като в
случая деянието на жалбоподателя следва да бъде умишлено с оглед
ограничителната разпоредба на чл.7
ал.2 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.18 т.2 от Наредба № I- 45 от 24.03.2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и
спирането от движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от
тях е че регистрацията на съответното превозно средство се прекратява служебно,
като това служебно може да стане съгласно разпоредбата на чл.18 „б“ ал.1 т.8 от
същата наредба - по реда на чл.143
ал. 10 от ЗДвП- след уведомление от Гаранционния фонд по чл.574
ал.11 от Кодекса за застраховането, като съгласно разпоредбата на чл.143
ал.10 от ЗДвП, възпроизведена и в разпоредбата на чл.18 „б“ ал.2 от
горепосочената наредба, задължително следва да бъде уведомен собственикът на
превозното средство от съответните органи на отдел КАТ/ПП към съответното ОДМВР
за тази прекратена регистрация.
И понеже това не е било направено, преди установяване на нарушението, се
стига до закономерният извод, че жалбоподателят е управлявал процесното си МПС,
без да знае за отмяната на регистрацията на превозното си средство и по този
начин негово извършено деяние е безвиновно, респ., той няма вина за неговото
извършване. И тъй като неговото деяние не е виновно извършено, то съгласно
разпоредбата на чл.
6 от ЗАНН не се явява административно нарушение и затова съдът намира, че
жалбоподателят не е извършил нарушение на разпоредбата на чл.140
ал.1 от ЗАНН, и поради което наказателното постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. В
този смисъл е постоянната практика на Административен съд- Кърджали,
обективирана в Решение № 36/ 16.03.2020г. по КАНД № 252/ 20г. и други подобни
решения.
По делото жалбоподателят е сторил разноски в размер на 600 лева, представляващи
размерът на заплатен адвокатски хонорар, и е направено искане за присъждане на
същите на осн.чл.63 ал.3 от ЗАНН, то и съдът намира, че такива следва да бъдат
присъдени, като бъде осъдена ОДМВР- Кърджали да ги заплати. Не са налице
предпоставките за намаляване размера на адв.хонорар, т.к. същият е съобразен с
минималният размер, предвиден в Закона за адвокатурата за такъв тип дела.
Така мотивиран, на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20- 0318- 000610
от 14.01.2021г. на Началника на РУ- Кирково към ОДМВР- Кърджали, с което на В.Ц.Д.
с ЕГН- **********, за нарушение по чл.140 ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/
и на основание чл.175
ал.3 предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300 лева и „наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
6 месеца, както и са му били отнети 10 контролни точки..
ОСЪЖДА ОДМВР- Кърджали ДА ЗАПЛАТИ на В.Ц.Д. с ЕГН- **********,
сумата в размер на 600 лева- представляващи сторени от последният деловодни
разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване Административен съд-Кърджали в 14-дневен срок
от съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: