Определение по дело №1696/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2399
Дата: 8 юли 2021 г. (в сила от 8 юли 2021 г.)
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20213100501696
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2399
гр. Варна , 07.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на седми юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова

Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно гражданско
дело № 20213100501696 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна, подадена от „Трейс БГ“ ЕАД, ЕИК
********* чрез юрк. А. срещу определение №261557/08.02.2021г., поправено с
№262883/17.03.21г. по гр.д.196542/2019г. по описа на ВРС, 12 с-в, с което е било допуснато
обезпечение в полза на „Зебра“ ООД, като кредитор, предявил насрещен иск за заплащане
на парични суми ЧРЕЗ кумулативно наложени обезпечителни мерки: ЗАПОР НА
ВЗЕМАНИЯТА по БАНКОВИ СМЕТКИ до размер на 23 646.57лв.
Жалбоподателят твърди, че съдебният акт е незаконосъобразен и необоснован, тъй
като съдът не е изследвал конкретната обезпечителна нужда на кредитора. Сочи, че
молителят не е доказал никакво възникнало затруднение за бъдещо удовлетворяване на
претенцията, тъй като нито спадането на цената на акциите му, нито липсата на договорени
обществени поръчки сами по себе си застрашават кредитора, а същевременно няма данни
активите на предприятието да са обременени или длъжникът да е предприел някакви
разпоредителни действия. Напротив, жалбоподателя сочи, че като правоприемник, поел
всички активи на посочения като длъжник изпълнител на строително-монтажни работи,
разполага с активи на стойност 85 млн. лв., които осигуряват събиране на евентуално
присъдено насрещно вземане. С доводи за неправилно презумирана обезпечителна нужда,
жалбоподателят моли обжалваното определение за допускане на обезпечението да бъде
отменено в цялост.
Обезпеченият кредитор - ответник по частната жалба, чрез пълномощника адв. П.
(ВАК) оспорва жалбата с доводи за обоснованост и правилност на обжалвания акт. Позовава
се на вероятна основателност на предявения осъдителен иск, подкрепен с писмените
доказателства, като сочи, че съдът допълнително е осигурил и гаранция срещу евентуално
1
нанесени на длъжника вреди от неубедително доказана претенция. Посочва, че нуждата от
обезпечение се предполага при наличие на неизпълнен дълг като се позовава и на съдебна
практика относно критериите за застрашаването на удовлетворяването на кредитора. С
доводи за адекватно преценена мярка с предмет парични вземания, като съответна на
интереса на кредитора да търси изпълнение на паричен дълг, моли жалбата да се остави без
уважение.
Жалбата е регистрирана с вх. №283477/15.04.21г. след приемането и за доставка от
куриер на 14.04.2021, удостоверено в товарителница. Подадена е от надлежна страна –
ответник по допусната обезпечителна мярка, чрез упълномощен юрисконсулт от законен
представител на търговското дружество. Определението за допускане на обезпечение
подлежи на обжалване, ведно с акта за поправката му, на осн. чл. 274 ал.1 т. 2 вр. чл. 396
ал.1 ГПК. Видно от обратната разписка за доставка на уведомление от съдебен изпълнител
за наложения запор на 04.07. 21г., преклузивният срок за защита на длъжника е спазен.
Авансовата такса за обжалване е внесена в изискуемия по закон размер. Жалбата е надлежно
администрирана и разглеждането й по същество е допустимо.
Въззивният състав на Варненски окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и
представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
В хода на размяна на книжата по осъдителен иск за претендиран остатък от
възнаграждение на изпълнител по договор за възложени строително-монтажни работи,
предявен от „Трейс – Пътно строителство“ АД(влял се в хода на процеса в жалбоподателя
„Трейс БГ“ ЕАД) срещу възложителя „Зебра“ ООД, ответникът е съединил насрещна
искова претенция за присъждане на остатък от насрещно прихванати задължения по същия
процесен договор и друг договор за строителство, с който ищецът вече като възложител се
е задължил да заплати прието и фактурирано изпълнение по обект „Естетизация,
модернизация на главни пешеходни зони за обществен отдих на гр. Варна“ в размер
надхвърлящ не само претендираните по основния иск остатъци, но и горница от 23 646.57лв.
Това насрещно осъждане ответникът е поискал, като го е обосновал с подробно описани
твърдения относно договори между него и праводател на ищеца (ТРЕЙС БУРГАС ЕАД),
приетото изпълнение, фактурирането на остойностената изработка от всеки от
изпълнителите и отправените изявления на насрещните страни за извънсъдебни
прихващания Въз основа на така изложените в молбата обстоятелства въззивният съд
намира, че молителят е описал редовна насрещна претенция, която може да бъде надлежно
индивидуализирана като самостоятелен осъдителен иск. На този етап от развитие на
процеса между страните убедителността на представените от страните по делото
доказателства не следва да се коментира, доколкото интересът на жалбоподателя срещу
необосновано обезпечаване вече е гарантиран с внесена от молителя гаранция. Въззивният
съд споделя извода на първата инстанция за допустимост и основателност на молбата на
ответника, поискал допускане на обезпечение на така предявения допустим насрещен иск.
2
За кредитор, чието парично вземане се оспорва, винаги е налице обезпечителен
интерес, съответен на правото на принудително изпълнение, което държавата гарантира при
доказване на всяко нарушено задължение за плащане на изискуем дълг. Поисканата мярка
запор на сметки е изцяло адекватна на този интерес, тъй като именно с такова изпълнително
действие се поставя и началото на способ за принудително събиране на парично задължение
от ликвиден актив на длъжника.
Обезпечителният интерес на молителя по неудовлетворена парична претенция винаги
е наличен и поради опасност длъжника му да се разпореди с имуществото си и да укрие
прихода като осуети изпълнение на изискуем дълг. В този смисъл позоваването на
балансова стойност на активи на универсалния правоприемник на длъжника, възприемано
като довод за достатъчен размер на общото обезпечение по смисъла на чл. 133 ЗЗД изобщо
нямат отношение към интереса на кредитор по осъдителен иск да търси предварително
съхраняване на определен известен актив, върху който да насочи бъдещо принудително
изпълнение. Както взискателят разполага със суверенно право да избира онзи актив, който
по най-подходящ начин ще позволи провеждане на принудата, така и обезпечаващият се
кредитор има право да предназначи предварително за свое удовлетворение имуществото,
върху които предпочита да насочи изпълнение и именно в това се изразява обезпечителната
нужда. Без допускане на обезпечение, забраняващо на длъжника да се разпорежда с
избрания от бъдещия взискател предмет на обезпечителната мярка до размер, съпоставим с
дълга, текущите сделки на търговеца могат да доведат до трансформиране на ликвидното
парично вземане в друг вид имущество, а това ще изисква издирване на друг актив и друг
способ, което винаги е по-обременително в сравнение с изпълнение на парично задължение
от наличност по банкови сметки. Без налагане на запор тази наличност лесно може да стане
недостъпна за кредитора. В този смисъл нуждата на кредитора не следва да се обосновава
допълнително. Напротив, опровергаването на такава нужда следва да се извърши именно от
длъжника по реда на замяна на наложена мярка (по анал. на чл. 443 ГПК) като се предложи
по-подходящ предмет на изпълнението, даващ на взискателя повече възможности от запора.
Посочването на стойността на активите и добросъвестността на търговеца обаче само по
себе си не изключва нуждата от допуснатата мярка.
С оглед на изложеното, при съвпадение на мотивите на двете инстанции след
преценка на доводите на длъжника, обжалваното определение следва да се потвърди в
цялост.
По тези съображения и на осн.чл. 278 ал.4 вр. чл.272 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №261557/08.02.2021г., поправено с
№262883/17.03.21г. по гр.д.196542/2019г. по описа на ВРС, 12 с-в, с което е било допуснато
3
обезпечение по насрещен иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4