Решение по дело №1611/2019 на Районен съд - Сливен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  743

 

гр.Сливен, 03.07.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенски районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на първи юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№  1611 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба от И.Й.И., ЕГН: ********** ***, депозирана чрез пълномощник, съгл. чл.32, т. 1 ГПК адв. С.М. *** против Прокуратурата на Република България, с която е предявен осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди  и имуществени вреди–  правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и  чл.45 ЗЗД в размер на 10 000 лв. към който обективно кумулативно е съединен акцесорен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Предявен е осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди  и имуществени вреди–  правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и  чл.45 ЗЗД в размер на 10 000 лв. към който обективно кумулативно е съединен акцесорен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 28.03.2018 г. му е било повдигнато обвинение по досъдебно производство № 1091/2017 г. по описа на РУ-гр. Сливен и е бил привлечен като обвиняем за това, че на 14-15 07.2017 г. в гр. Казанлък и в гр. Сливен в условията на продължавано престъпление самоволно извършил действия, които спадат в кръга на службата на длъжностно лице, която той не е заемал, като се бил представил за служител от системата на МВР и извършил оперативно издирвателна дейност и дейност по разследване на престъпления, свързани с кражба на сумата от 1300 лв. от офиса на „Фаворит 2003” ЕООД, гр. Елхово, находящ се в гр. Нова Загора- престъпление по чл. 274, ал. 1 във вр. с чл. 26 НК. С постановление от 16.04.2018 г. по прок. преписка № 1070 РП Сливен внася в съда същото с предложение за освобождаване от наказателна отговорност на ищеца с налагане на административно наказание с оглед императивността на нормата на чл. 78а НК. По внесеното предложение е образувано АНД № 478/2018 г. на РС-Сливен, като са били проведени три съдебни заседания и делото е приключило с оправдателна присъда произнесена с постановено Решение № 521/03.12.2018 г. на РС-Сливен. Решението е протестирано от прокурора на РП-Сливен пред ОС-Сливен и е образувано ВАНД № 22/2019 г. на ОС-Сливен, по което съдебният състав се е произнесъл с Решение № 14 от 05.03.2019 г., с което е потвърдено атакуваното решение и това решение на ОС-Сливен е влязло в сила, поради своята необжалваемост. Излагат се съображения относно обективната отговорност на държавата по чл. 2 от ЗОДОВ. Счита, че действията на РП-Сливен са били неоснователни, с оглед на което следва да бъде ангажирана отговорността на прокуратурата като правозащитен орган, който е повдигнал и поддържал неоснователно обвинение независимо от  наличието на вина. Обвинението било незаконно когато образуваното наказателно производство било прекратено поради липсата на извършено престъпление. Посочва, че бил преди да му бъде неоснователно повдигнато обвинението социален, жизнерадостен и контактен човек, имал добро самочувствие и спокоен живот, добри семейни и професионални взаимоотношения. Изпълнявал задълженията си като кмет на населеното място и бил оценяван от кмета на Казанлък като „кмет за пример на останалите” и се ползвал с доверието и одобрението на хората от общината. В резултат на повдигнатото му обвинение бил много разстроен, получавал силно главоболие, трудно се справял с поставените му задачи. Животът му се бил променил в личен и в професионален план, като започнал да изпитва страх и безспокойство, потиснатост и срам и бил станал нервен и раздразнителен, затворен и необщителен. Започвал да страни от своите приятели и се бил чувствал обиден и унизен. Колегите му започнали да го отбягват или да го съжаляват. Изпитвал несигурност, че може да бъде осъден за престъпление, което не бил извършил. Бил стационизиран в „Център за Психично Здраве-Стара Загора” за периода от 11.04.2018 г. до 04.05.2018 г. Изпитвал отчаяние, загубил апетит, получавал гадене при всяко хранене, не могъл да спи, имал сърцебиене и световъртеж и предписаната терапия  му била помогнала. По време на престоя си в болницата бил ползвал болнични и не могъл да изпълнява професионалните си задължения.Основната му грижа била в този период да докаже невинността си и затова се бил изолирал от съселяните му, които му задавали въпроси за делото и общувал само с най-близките си. Самия факт, че срещу едно лице е образувано наказателно производство смущавал правната сфера на едно лице. Цитира ППВС № 4/1964 г. и чл. 52 ЗЗД относно определяне по справедливост на размера на обезщетението. Следвало съгласно практиката на ВКС да бъдат установени следните обстоятелства-личността на увредения, предишните му осъждания, начина му на живот и обичайната му среда, тежестта на престъплението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки за процесуална принуда, отражението върху личния, професионалния и социалния му живот, разгласата и публичността, дали се е стигнало до разстройство на здравето му и каква е медицинската прогноза затова. Бил поддържал становището си, че бил невинен в хода на цялото наказателно производство и бил съдействал на разследването.Счита, че справедливия размер на обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди е 9000 лв., а размерът на претърпените от него имуществени вреди се били равнявали на заплатения адвокатски хонорар в размер на 1000 лв. Претендира и законна лихва върху претендираната сума, която започнала да се дължи след влизане в сила на въззивното решение.

От съда се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 9 000 лв. неимуществени вреди, за периода от 28.03.2018 г. до 05.03.2019 г. за претърпени от него унижения, притеснения и уронване на престижа и доброто му име в обществото, претърпени болки и страдания от стрес, накърняване на честта и достойнството, авторитета и доброто му име, нарушаване на спокойствието му следствие на повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 274, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК, за което е признат за невинен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от  05.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. От съда се иска ответника да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 1000 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди за периода от 08.07.2011 г. до 11.05.2017 г., като следствие на повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 274, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК, за което е признат за невинен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от  05.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като тази сума съставлява заплатено от него адвокатско възнаграждение.

 Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната страна  е постъпил. Ответникът посочва, че искът е допустим, но не е основателен, като в условие на евентуалност оспорва неговия размер. Ищецът не бил ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че бил претърпял неимуществени вреди. Наказателното производство било продължило в разумен срок съгласно чл. 6 от ЕКЗПЧОС, тъй като бил кратък периода от привличането му като обвиняем до окончателния акт на съда, с който бил оправдан. Обвинението не било за тежко престъпление по см. на чл. 93, т. 7 НК и не бил внесен обвинителен акт, а постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Спрямо ищеца не били прилагани мерки на процесуална принуда. Не могло да се презюмира че ищецът бил претърпял неимуществени вреди, а това следвало да се докаже. Оспорва и претенцията за обезвреда на претърпените имуществени вреди, тъй като не били ангажирани доказателства за реално осъществени действия на защита предприети от адвокат. В представения договор за правна помощ било посочено защита по „ВОХД на ОС-Сливен”, но не и по ВАНД № 29/2019 г. на ОС-Сливен. Посочва, че претендирания размер за обезщетение на неимуществените вреди бил завишен. Акцесорният иск за заплащане на лихва по чл. 86 ЗЗД също следвало да бъде напълно или частично отхвърлен, с оглед на пълното или частичното отхвърляне на главния иск. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, тъй като делото не било с фактическа и правна сложност и счита, че следва да се присъди минималния размер. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани или да бъдат частично уважени.

В о.с.з. ищецът и неговият процесуален представител поддържат предявените осъдителни искове по основание и размер. Представят списък с разноски по чл. 80 ГПК.

В о.с. з. ответната прокуратура чрез прокурор Я.К. *** молят съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани или в условие на евентуалност да бъде уважен иска за обезщетение на неимуществените вреди в размер на 1000 лв.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 28.03.2018 г. на ищеца му е било повдигнато обвинение по досъдебно производство № 1091/2017 г. по описа на РУ-гр. Сливен и е бил привлечен като обвиняем за това, че на 14-15 07.2017 г. в гр. Казанлък и в гр. Сливен в условията на продължавано престъпление самоволно извършил действия, които спадат в кръга на службата на длъжностно лице, която той не е заемал, като се бил представил за служител от системата на МВР и извършил оперативно издирвателна дейност и дейност по разследване на престъпления, свързани с кражба на сумата от 1300 лв. от офиса на „Фаворит 2003” ЕООД, гр. Елхово, находящ се в гр. Нова Загора- престъпление по чл. 274, ал. 1 във вр. с чл. 26 НК. С постановление от 16.04.2018 г. по прок. преписка № 1070 РП Сливен внася в съда същото с предложение за освобождаване от наказателна отговорност на ищеца с налагане на административно наказание с оглед императивността на нормата на чл. 78а НК. По внесеното предложение е образувано АНД № 478/2018 г. на РС-Сливен, като са били проведени три съдебни заседания и делото е приключило с оправдателна присъда произнесена с постановено Решение № 521/03.12.2018 г. на РС-Сливен. Решението е протестирано от прокурора на РП-Сливен пред ОС-Сливен и е образувано ВАНД № 22/2019 г. на ОС-Сливен, по което съдебният състав се е произнесъл с Решение № 14 от 05.03.2019 г., с което е потвърдено атакуваното решение и това решение на ОС-Сливен е влязло в сила, поради своята необжалваемост. Спрямо ищецът е била взета мярка за неотклонение- подписка.

Видно от показанията на разпитания по делото свидетел М., който работи като главен секретар в кметството на с. Средногорово и го познава от 6-7 години ищецът е кмет на с. Средногорово с добра репутация, изключително добре изпълняващ служебните си задължения и добре реагиращ в кризисни ситуации. Настъпила промяна в поведението му в резултат на повдигнатото му обвинение, станал подозрителен и затворен след като станало достояние на неговите съселяни, че срещу него е повдигнато обвинение за престъпление. Започнал да прави грешки и пропуски в своята работа, постъпил на лечение, тъй като се отразило негативно на психиката му факта, че е бил обвинен несправедливо. Бил изключително контактен и общителен човек, участвал в различни мероприятия, а след това бил потиснат и избягвал да общува с хора, тъй като се чувствал опетнен и не знаел как ще приключат заведените срещу него дело. Към настоящият момент все още не се бил оправил напълно.

Видно от показанията на разпитания по делото свидетел П., който е дългогодишен приятел на ищеца наказателното производство му се отразило крайно негативно на неговото физиологическо и психическо състояние, като преди това бил весел, жизнерадостен и общителен човек, а след това се затворил в себе си и отказвал да общува дори и с най-близките си приятели. Срамувал се от своите подчинени и следвало да им обяснява, че не е виновен. Бил започнал да пуши и спрял да спортува и се наложило да се лекува в психодиспансер. Честта и доброто му име били опетнени.Преди да бъде несправедливо обвинен се били виждали много често, а след това изключително рядко-един път в месеца.

Видно от показанията на разпитания по делото свидетел И., който е дългогодишен приятел на ищеца, той се бил много променил след като бил несправедливо обвинен и дори постъпил в болница. Станал затворен в себе си, необщителен и вече не се събирал с приятелите си.

Видно от представената по делото епикриза и болничен лист ищецът бил стационизиран в „Център за Психично Здраве-Стара Загора” за периода от 11.04.2018 г. до 04.05.2018 г.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като неоспорени от страните. Съдът прецени събраните по делото гласни доказателства заедно и поотделно, при съпоставка и във връзка с останалия доказателствен материал и ги кредитира като непротиворечащи и взаимно допълващи се. 

            От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск за заплащане на обезщетение в размер на 9000лв. за неимуществени вреди, причинени в резултат на неоснователно повдигнато обвинение, по което наказателното производство е завършило с влязло в сила въззивно решение, с което е потвърдена оправдателна присъда, с правно основание чл. 2 ал. 1, т. 3,от ЗОДОВ, е допустим, а разгледан по същество е частично основателен и доказан до размера от 2000лв.

Предявеният иск за заплащане на обезщетение в размер на 1000лв. за имуществени вреди, причинени в резултат на неоснователно повдигнато обвинение, по което наказателното производство е завършило с влязло в сила въззивно решение, с което е потвърдена оправдателна присъда, с правно основание чл. 2 ал. 1, т. 3,от ЗОДОВ, е допустим, а разгледан по същество е  основателен и доказан в пълен размер.

Съгласно чл. 4 ЗОДОВ Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при  обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Следователно, за да възникне отговорността на Държавата в лицето на посочените органи следва да са налице следните кумулативни предпоставки, елементи, включени в юридическия състав: повдигнато обвинение, водено наказателно производство по това обвинение, оправдаване на ищеца с влязъл в сила акт, вреда и причинна връзка между повдигнатото неоснователно обвинение и причинената вреда. Отговорността на Държавата по този специален закон /ЗОДОВ/ е обективна, не зависи от това дали вредите са причинени виновно от длъжностното лице /чл.4 от ЗОДОВ/, като се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

По делото безспорно се установи, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 274, ал. 1 във вр. с чл. 26 НК по досъдебно производство № 1091/2017, като с постановление от 16.04.2018 г. по прок. преписка № 1070 РП Сливен внася в съда същото с предложение за освобождаване от наказателна отговорност на ищеца с налагане на административно наказание с оглед императивността на нормата на чл. 78а НК, където е образувано  АНД № 478/2018 г.  Установи се, че ищеца е оправдан по повдигнатото му обвинение с присъда на СлРС по посоченото дело, потвърдена от СлОС по ВАНД № 22/2019 г.. Наказателното производство спрямо ищеца е продължило до 05.03.2019 г., когато е влязло в сила необжалваемото въззивно решение.

     Следователно наказателното производство спрямо ищеца е продължило почти 1 година, като ищецът е имал качеството обвиняем, съответно подсъдим. 

С оглед изложеното първата основна предпоставка за ангажиране отговорността на Държавата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е налице, като тя следва да се реализира чрез нейните органи, в случая – Прокуратурата на Република България.

По отношение другите две предпоставки – вреди и причинна връзка между тях и незаконното обвинение, съдът приема, че същите са установени от събраните по делото гласни доказателства. Установи се, че през периода на воденото срещу ищеца наказателно производство, същият е търпял притеснения, неудобства и негативни емоции, което се отразило на поведението му и е ограничило ежедневните му контакти. След повдигане на обвинението И. се променил коренно – затворил се в себе си, не искал да излиза с приятелите и познатите си, избягвал срещи и разговори с тях; бил много притеснен, изнервен и смутен; започнал за взема успокоителни лекарства, бил постъпил на лечение в психодиспансер. Следователно наказателното производство е дало сериозно отражение върху поведението и начина на живот на ищеца. Съдът намира, че така установените неимуществени вреди са в пряка и непосредствена последица от повдигнатото му незаконно обвинение и следва да бъдат обезщетени от ответника – Прокуратура на Република България. Налице са всички елементи  на фактическия състав, водещ до възникване на правото за обезщетение за вреди. Искът е доказан по основание.

Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай размерът му следва да се определя, съобразно конкретно претърпените вреди, установени от материалите по делото.  Целта на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими.

Съгласно трайно установена съдебна практика отразена в ППВС №4/1964 г., понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления - умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук, включително предизвикан от оповестяване на повдигнатото обвинение чрез медиите и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната, но най-вече - с оглед особеностите на конкретния случай. Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди. Последните са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори някои от тях - еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло.

При определяне на дължимото обезщетение в случая, съдът взе предвид установените неудобства, притеснения и негативни емоции, търпени от ищеца, довели до значително ограничаване на контактите му и до негативна промяна в поведението му /нервност, тревожност, депресия/. Наказателното производство е довело до влошаване на здравословното състояние на ищеца и се е отразило негативно на неговата психика. Съдът отчете характера и степента на претърпените вреди и взе предвид факта, че ищецът е на 51 години, като възможностите му за възстановяване след причинения стрес са по-малки и по-бавно осъществими, както се установи и от показанията на разпитаните свидетели /започнал бавно и постепенно да се възстановява, но и до момента не се е възстановил напълно/. Отчете факта, че негативните преживявания са довели до увреждане на нервната система на ищеца, който започнал да приема успокоителни лекарства, както и до лечение в център за психично здраве. Съдът прецени, че тези негативни изживявания са търпени в период от време – около 1 година, което следва да се вземе предвид при определяне на размера на дължимото му обезщетение. В същото време съдът отчита и обстоятелството, че е било внесено постановление с предложение да бъде освободен от наказателна отговорност по чл. 78а НК и да му бъде наложено административно наказание, че е бил обвинен в извършването на едно престъпление, което не е тежко по см. на чл. 93, т.7 от НК, тъй като за престъплението по чл. 274 НК е предвидено наказание лишаване от свобода до една година или пробация. Съдът взе предвид, че ищецът има чисто съдебно минало и не е бил осъждан и задържан, нито привличан като обвиняем. Не му е налагана мярка за отклонение задържане под стража или домашен арест, който в най-голяма степен ограничават неговите права, а единствено му е била наложена най-леката мярка за отклонение подписка. Не са му били налагани други мерки за процесуална принуда. Производството е приключило в разумен срок.

Освен това съдът взе предвид установеното обстоятелство, че ищецът е кмет на с. Средногорово, като факта на образуваното и водено против него наказателно производство е добил широка гласност сред неговите съселяни. Това обстоятелство било известно сред тях, което неименуемо е довело до уронване на доброто име и престижа на ищеца с факта, че се води спрямо него наказателно производство. В същото време, обаче наказателното производство не е довело до отстраняване на ищеца от заеманата от него длъжност, нито е повлияло негативно върху професионалното му развитие, а единствено за кратък период от време докато е бил настанен за лечение не е изпълнявал служебните си задължения на кмет. Не бяха наведени от ищеца твърдения, че наказателното производство срещу него е било отразено в местни или национални медии.

Съобразявайки всички тези обстоятелства, оказващи влияние при определяне на дължимото обезщетение, съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на причинените увреждания - неимуществени вреди, възлиза на сумата от 2000лв. 

С оглед изложеното исковата претенция относно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на незаконно обвинение следва да се уважи частично, като бъде присъдено обезщетение в размер на 2000лв., а в останалата й част до пълния претендиран размер от 9000лв. бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Съдебната практика е единна, че заплатеното от обвиняемия, респективно от признатия за невиновен, адвокатско възнаграждение в наказателното производство е имуществена вреда и подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Тази отговорност е гражданска и се урежда от правилата на ЗЗД за отговорността от неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму, доколкото за отговорността на държавата за причинени вреди не са уредени особени правила в ЗОДОВ. По отношение на отговорността за вреди от неизпълнението на задължения с определено съдържание е приложимо правилото на чл.83, ал.2 ЗЗД, че длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин. При деликтната отговорност няма нужда от подобно правило, тъй като делинквентът дължи обезщетение само за тези вреди, които са в причинна връзка с неговото противоправно деяние. Вредите, които са в причинна връзка с неполагането на дължимата грижа от пострадалия, са следствие от неговото поведение, което прекъсва причинната връзка с противоправното деяние на делинквента и той не може да носи отговорност за тяхното обезщетяване. Изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда или прекратено на основанията, посочени в чл.2, ал.1 ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това производство. Когато ответникът възрази, че изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело, в правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него. То остава в тежест на неположилия дължимата грижа пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото поведение. За платеното в повече държавата не дължи обезщетение. Когато по иск с правно основание чл.2,ал.1 ЗОДОВ съдът определя обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-нисък от платения в наказателния процес, той не упражнява правомощието си по чл.78,ал.5 ГПК, а се произнася по предмета на предявения иск, като установява наличието или отсъствието на причинна връзка между незаконното обвинение и претендираната имуществена вреда, за да определи размера на дължимото обезщетение. В този случай съдът се произнася по предмета на предявения иск, като прилага последиците от неполагането на дължимата грижа от пострадалия при осъществяването на неговата защита срещу противоправното поведение на делинквента. При определяне на размера на обезщетението за имуществени вреди, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство по иск с правно основание чл.2,ал.1 ЗОДОВ, по възражение на ответника са приложими и правилата на чл.5 ЗОДОВ. Ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, т.е. неговото поведение е единственият каузален фактор, съгласно т.3 ТР№ 3/22.04.2005 г. по тълк.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС държавата не отговаря. Ако пострадалият само е допринесъл за настъпването на вредите със своето процесуално поведение: недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконното обвинение, недобросъвестно е забавял или опорочавал процесуални действия, прикривал е определени обстоятелства или е имал друго недобросъвестно процесуално поведение, обезщетението се намалява с оглед особеностите на всеки отделен случай. В тази хипотеза съдът също се произнася по предмета на предявения иск, като прилага последиците от недобросъвестно процесуално поведение на пострадалия при осъществяване на неговата защита в наказателното производство. В този смисъл е ТР № 1/2017 на ОСГК на ВКС. В случая ответникът  е възразил че изплатените адвокатски възнаграждения от страна на ищеца за предоставената му защита по досъдебното производство, в първоинстанционното и въззивното производство са прекомерни. Съдът, счита, че това възражение е неоснователно, тъй като съгласно чл. 18, ал. 3 от НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв., а ищецът е заплатил този минимален размер на своя адвокат за осъществената от него процесуална защита по АНД № 478/2018 г. на СлРС и по ВАНД № 22/2019 г. на ОС Сливен. Съгласно чл. 12 от НРАВ възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие в досъдебното производство е в размерите по чл. 13, ал. 1.  В случая обвинението в досъдебното производство е било за престъпление по чл. 274 НК, къде е предвидено наказание до една година лишаване от свобода или пробация и минималното адвокатско възнаграждение следва да се определи по чл. 13, ал. 1, т.2 и се равнява на 500 лв., а ищецът е заплатил на своя адвокат за осъществената от него процесуална защита в досъдебното производство 400 лв.

 Тези разноски от негова страна са били действително сторени, което е видно от представените три договора за правна помощ и съдействие, от които е видно, че ищецът е заплатил на своя адвокат сумата от 400 лв. за защита по досъдебното производство, сумата от 300 лв., за защита в първоинстанционното наказателно производство и сумата от 300 лв. за защита във въззивното наказателно производство. Тези имуществени вреди в общ размер от 1000 лв. са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с повдигнатото му незаконно обвинение и следва да бъдат присъдени на ищеца в пълен размер.

С оглед основателността на главната искова претенция, основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на въззивното решение на СлОС, което е окончателно-05.03.2019 г.

С оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за внесена държавна такса в размер на 10лв. и за адвокатско възнаграждение, в размер на 936 лв., съразмерно с уважената част от исковата претенция т.е. в общ размер на 283,8 лв.

По отношение на направеното от ответната страна възражение за прекомерност на заплатения от ищеца хонорар на неговия адвокат в настоящото производство съдът счита същото за неоснователно, тъй като по чл. 7, ал.2, т. 3 от НМРАВ минималния размер на адвокатското възнаграждение с оглед материалния интерес е 830 лв., а неговия адвокатски хонорар е 936 лв., който е оправдан с оглед обема на предоставената защита. Ръководен от гореизложеното, съдът 

 

Р     Е    Ш    И :

 

            ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.3, предл. първо от ЗОДОВ, ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр.София, бул.”Витоша” №2 да заплати на И.Й.И., ЕГН: ********** *** сумата от 2000 лв. /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 274, ал. 1 във вр. с чл. 26 НК, по което обвинение е оправдан с влязло в сила въззивно решение, с което се потвърждава оправдателна присъда, ведно със законната лихва за забава, считано от влизане в сила въззивното решение– 05.03.2019 г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 9000лв. /девет хиляди лева/ ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.3, предл. първо от ЗОДОВ, ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр.София, бул.”Витоша” №2 да заплати на И.Й.И., ЕГН: ********** *** сумата от 1000лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 274, ал. 1 във вр. с чл. 26 НК, по което обвинение е оправдан с влязло в сила въззивно решение, с което се потвърждава оправдателна присъда, ведно със законната лихва за забава, считано от влизане в сила въззивното решение– 05.03.2019 г. до окончателното й изплащане.

            ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.2, предл. второ от ЗОДОВ  ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр.София, бул.”Витоша” №2 да заплати на И.Й.И., ЕГН: ********** ***, сумата от 283, 8 лв., представляваща направени в настоящото производство разноски, съразмерно на уважената част на исковете.

Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: