Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260504
гр. Пловдив, 03.11.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на 17.09.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретаря Анелия Деведжиева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 4855/2020г. по описа на ПРС, X наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван
е Електронен фиш серия К, № 3755837, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на Д.Т.Я. е наложена глоба в размер на 400 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание жалбоподателят излага
конкретни съображения за незаконосъобразност на издадения електронен фиш и моли
за неговата отмяна.
Въззиваемата страна не взема становище в хода на
производството.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
Няма данни за датата на връчване на електронния фиш, поради
което не може да се направи преценка от кой момент е започнал да тече срокът за
обжалването му. При всички положения обаче жалбата е подадена в срок, като съображение
в тази насока е датата на съставяне на фиша – 04.07.2020г., като дори ако
същият е бил връчен в същия ден, то 14-дневният срок за обжалване е изтичал на
20.07.2020г., понеделник, което е именно и датата на подаване на жалбата.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване
по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 04.07.2020г. в 12,24
ч. в гр. Пловдив, на бул. Асеновградско шосе срещу № 1 , посока гр. Асеновград,
при максимална разрешена скорост за
движение в населено място - 50 км/ч, МПС с рег. № ****, при отчетен толеранс от минус 3 км.ч. в
полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 86 км/ч.,
тоест с превишение на скоростта от 36 км.ч. Собственик, на когото е регистриран
автомобилът, е Д.Т.Я..
Изложената в Електронния фиш фактическа
обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично
изображение № 15905, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол.
В тази връзка следва да се посочи, че правилно е приложен и чл. 16, ал.5
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като при определяне на установената
наказуема скорост е приспаднат толеранс от -3 км.ч. В този смисъл следва да се
съобрази, че съгласно Протокол № 4-32-20/13.03.2020г. допустимата грешка
при отчитане на измерена скорост до 100 км.ч е +/- 3 км.ч. В приложеното
статично изображение № 15905 е посочено, че АТСС е отчело скорост на движение
на процесния автомобил от 89 км.ч. След приспадане на нормативно определения
толеранс се получава и скоростта, за която е наказан деецът с ЕФ, а именно 86
км.ч.
Изложената по делото фактическа
обстановка се доказва и от представения по делото Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 от 28.02.2020г., както
и от справката за собственик на процесния автомобил.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба №
8121з-532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /
след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/
изисквания за законосъобразност на използването на стационарно
техническо средство за видеоконтрол.
-нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство TFR1-M № 546, представляващо преносима система за видеоконтрол. Техническото средство
е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835
- техническото средство е вписано в регистъра на българския
институт по метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приложения по делото Протокол № 4-32-20/ 13.03.2020г.,
като същото се потвърждава и от Протокола по чл. 10, в който е удостоверено, че
техническото средство е преминало проверка, която е валидна до 13.03.2021г.
-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика представлява
официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина
на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите
изисквания за неговата законосъобразност.
Неоснователно се
явява възражението, че нарушителят е следвало да бъде спрян и да му бъде
издаден АУАН. Съгласно §6, т. 65 от ДР на ЗДвП АТСС могат да бъдат стационарни
и мобилни. В случая нарушението е установено с мобилно средство. Съгласно чл.
11, ал. 1 от Наредбата, за измерване на скоростта от мобилно АТСС се използват
служебни автомобили или мотоциклети, движещи се в пътнотранспортния поток или
работещи на място за контрол, или АТСС се разполага временно на участък от
пътя. В тази връзка, по отношение на мобилните средства е предвидена възможност
същите да функционират при два режима на измерване:
1.
стационарен (С), когато мобилното АТСС е разположено
временно на участък от пътя или се използват служебни автомобили или
мотоциклети, работещи на място за контрол и
2.
в движение (Д), при използването на служебни автомобили
или мотоциклети, движещи се в пътнотранспортния поток,
като това обстоятелство
изрично се посочва в протокола по чл. 10.
Съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.,
в случаите на осъществяване на контрол
с мобилно АТСС във време на движение, нарушителите се спират на място и се
предприемат действия за реализиране на административнонаказателната отговорност
за извършеното нарушение, като за нарушения, установени с мобилни АТСС във
време на движение, електронни фишове не се издават. В тази насока, нормата на
чл. 11, ал. 2 от Наредбата, е приложима единствено в случаите, когато АТСС
работи при режим на измерване – в движение, какъвто не е настоящият случай.
Видно от представения протокол по чл. 10 от Наредбата, в настоящия случай АТСС
е работило при режим измерване – стационарен, като същото е видно и от
представената снимка на мобилното средство на гърба на протокола по чл. 10 от
административнонаказателната преписка, от която е видно, че АТСС е разположено
в служебен автомобил, който съгласно посоченото в протокола по чл. 10 е с рег.
№ ****, работещ на място за контрол, а не при движение на автомобила. В
тази връзка и не е налице нарушение на чл. 11, ал. 2 от Наредбата, а
електронният фиш е бил издаден законосъобразно, без да се налага да бъде спиран
нарушителят.
Съдът намира за неоснователно и възражението на
жалбоподателя, че е карал с по-ниска скорост, поради обстоятелството, че колата
му е била в авариен режим и е карал възможно най-бавно към “West Service Пловдив“ за отстраняване
на проблем. По отношение на така представената от него фактическата обстановка
не са представени никакви доказателства, които да я покдрепят. Нещо повече,
същата се опровергава от представеното статично изображение № 15905. На никоя
от представените снимки не се установява автомобилът да е с включени аварийни
светлини, които да сигнализират на останалите участници от пътя за настъпилия
проблем в превозното средство. Така, ако се приеме, че водачът е карал с
по-ниска скорост, е следвало да изпълни задължението си по чл. 22, ал. 3 от ЗДвП. Изложената фактическа обстановка се явява и нелогична, тъй като видно от
статичното изображение № 15905, и по-конкретно от снимките при Т=-0.9s. и T=0s (първата и втората снимка), се установява, че
процесният автомобил се е движил в средната лента. Логичното действие на
водачите на моторни превозни средства е при възникнала авария на автомобила да
преминат в крайната дясна лента, където да могат да се движат с по-ниска
скорост и да не стават причина за възникване на евентуално ПТП – обстоятелство,
което в настоящия случай водачът няма да е изпълнил, ако се приемат неговите
твърдения за осъществените факти. С оглед на изложеното съдът намира, че
посоченото в жалбата се явява защитна теза на жалбоподателя и не я кредитира.
Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21,
ал.1 ЗДвП. Приложена е коректната санкционна норма-чл. 182, ал.1, т.4 ЗДвП,
като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер.
Въз основа на гореизложеното, обжалваният електронен фиш се
явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, №
3755837, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на
Д.Т.Я. е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал.
1 ЗДвП.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.М.