№ 18
гр. Ивайловград, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЖИВКО Д. ЯНКОВ
при участието на секретаря Красимира Анг. Христова
като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Административно
наказателно дело № 20225650200035 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания .
Обстоятелства по жалбата.
Жалбоподателят Д. Х. У. с ЕГН ********** от гр. Харманли, бул.
„Л***“, № 24, вх.*** ет.3, ап.16, обжалва наказателно постановление (НП) №
22-0276-000030 от 13.04.2022 г. на Началник РУ към ОДМВР Хасково, РУ
Ивайловград, връчено му на 16.09.2022 г. като незаконосъобразно и моли да
бъде отменено.
Сочи, че е нА.це несъответствие между описанието на нарушението и
правната квА.фикация в издадения акт и наказателно постановление.
Неправилно било квА.фицирано нарушението и при неустановена
фактическа обстановка. Описаното нарушение не било визирано в
разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Не било нА.це вина на управляващия,
тъй като не му било известно, че автомобилът – чужда собственост е с
прекратена регистрация.
Наказателното постановление било издадено без да е изяснена
фактическата обстановка и се него било наложено неправомерно наказание на
лице, което не е извършило нарушението.
В съдебно заседание жалбоподателят У., редовно призован, се явява
лично. Моли НП да бъде отменено в частта, касаеща нарушението по чл. 140,
ал.1 от ЗДвП. Признава вината си в, частта касаеща нарушението по чл. 5,
ал.1, т.2 от ЗДвП
АНО - Началник РУ към ОД МВР Хасково РУ Ивайловград- редовно
1
призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.
РП – Хасково, ТО – Ивайловград, уведомена на осн чл. 62 от ЗАНН, не
встъпва в процеса.
Факти от съдебното дирене.
С наказателно постановление № 22-0276-000030 от 13.04.2022 г.,
издадено въз основа на съставен АУАН с.АД, бланков № 232678 от
17.03.2022 г. на жалбоподателя Д. Х. У. с ЕГН ********** от гр. Харманли,
бул. „Л***“, № 24, вх.*** ет.3, ап.16,
- на основание чл.175 ал.3, пр.1 – во от Закона за движение по
пътищата е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200 лв.
и лишавано от права да управлява МПС за срок от 6 месеца.
- на основание чл.179 ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 150 лв., или
всичко глоба в р-р на 350 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца, за това, че:
„На 17.03.2022 г., около 12.50 ч. в Община Ивайловград, на път Втори
клас № 59, като водач на товарен автомобил ЗИЛ 131, К***, България, при
обстоятелства: На път 2-059, км.86+000 м. от РПМ, в местността
„Кобилинските ниви“, в посока гр. Крумовград управлява товарен автомобил
„ЗИЛ 131“ с рег. № К***, собственост на М. А. Р. с ЕГН ********** с п.а.
село Б**, № 37, общ. Черноочене, обл. КърджА., нерегистрирано МПС, на
което регистрацията му е прекратена на 16.02.2022 г. на основание чл. 143,
ал.15 от ЗДвП. Оставя следи от кал при излизане с автомобила от горски път
на път 2-59 при км. 86+000 м. от РПМ, като застрашава останА.те участници
в движението, като не е взел мерки за почистването му, е извършил:
1.УПРАВЛЯВА МПС, КОЕТО НЕ Е РЕГСТРИРАНО ПО
НАДЛЕЖНИЯ РЕД, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП.
2.УЧАСТНИК В ДВИЖЕНИЕТО ИЗХВЪРЛЯ ИЛИ ОСТАВЯ
ПРЕДМЕТИ ИЛИ ВЕЩЕСТВА ЗАСТРАШАВАЩИ ДРУГИТЕ
УЧАСТНИЦИ, с което виновно е нарушил чл.5, ал.1, т.2 от ЗДвП.”
В съставения АУАН са посочени идентични обстоятелства.
В хода на производството се разпитаха в качеството на свидетели
полицейските служители Г. Т. С. - актосъставител и Т. А. Б.. От показанията
на двамата свидетели се установява, че на 17.03.2022 г. около 12.00 ч., в РУ -
Ивайловград се получил сигнал на тел. 112, че товарни автомобили, които
товарят ТИР с дърва изнасят кал от горски път на асфалтов път с което
създавА. предпоставка за ПТП, тъй като водачите на движещи се по
асфалтовия път автомобили, преминавайки през калта губели контрол над
автомобилите. Полицейските служители отишли на място. Установили, че вА.
дъжд. Това било в местността „Кобилинските ниви“. Отивайки не място
имало един товарен автомобил, който бил излязъл от гората. ИзчакА. колите
да излязат от горския път. След което извършили проверка на всички
автомобили, които претоварваха дърва. Били съставени актове на водачите, за
2
това, че оставят следи от кал, след излизане с автомобилите си от горски път
на път от РПМ, застрашавайки останА.те участници в движението, като не са
взели мерки да си почистят. При хода на проверката се установило, че
товарния автомобила управляван от жалбоподателя Д. Х. У. е с прекратена
регистрация. Автомобилът имал регистрационни номера, но при проверка
чрез таблет, се установило, че няма такова МПС. След проверка от страна на
дежурния при РУ- Ивайловград се установило, че автомобила е с прекратена
регистрация за това, че не е пререгистриран. В акта на жалбоподателя било
вписано и това нарушение, че товарния автомобил е с прекратена
регистрация.
В качеството на свидетели бяха разпитани и лицата Т. Д. Т. и К.А.К,
сочени от жалбоподателя като собственици на фирмата – собственик на
товарния автомобил „ЗИЛ 131“ с рег № К***. От показанията на св. Т. се
установява, че същият е собственик и управител на „Бо***“ ЕООД.
Автомобилът „ЗИЛ 131“ с рег. № К*** бил собственост на фирма „Бо***“.
Бил закупен с Договор за покупко-продажба от месец декември 2021 г.
Самият автомобил не бил пререгистриран в КАТ. Известно му е, че следвало
да го регистрира в 1 месечен срок. ЗакарА. автомобила на сечището, за да
може автомобила да извозва дървесина, но автомобилът се развА.л и стоял на
сечището, вътре в гората. След това предприел извършването на ремонтни
дейности по автомобила, използвайки личните си умения и с помощта на
приятели отремонтирА. автомобила. Решили да го пробват. През това време
на сечището имало и други автомобили, които извозвА. дървесина.
Дървесината се товарела на ТИР, който ТИР бил в близост до асфалт.
Автомобилът имал застраховка „Гражданска отговорност“. Нямал винетка,
тъй като бил товарен автомобил и бил с Тол - такси. Самите товарни
автомобили вече нямА. годишни винетки, а плащА. Тол – такси, когато
преминавА. през Републиканската пътна мрежа /РПМ/. Автомобилът имал
поставени регистрационни табели. Шофьорът на автомобила не е знаел, че
автомобилът не е пререгистриран, тъй като Договорът за покупко – продажба
бил у св. Т.. В автомобила се намирА. големия и малкия регистрационни
талони и застраховката. На св. Т. му било известно, че е следвало
автомобилът да бъде регистриран, но трябвало да го ремонтират и закарат
отново в КАТ –Хасково, да го регистрират и платят глобата. От показанията
на св. К.К се установява, че същият няма отношение към собствеността и
експлоатацията и собствеността на автомобила. Помагал на брат си, който
извозвал с личен автомобил дървесина за „Бо***“ ЕООД.
Правни съображения.
Настоящото НП подлежи на обжалване в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
Като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, жалбата се
явява процесуално допустима. Обжалваното НП № 22-0276-000030 от
13.04.2022 г. на Началник РУ- Ивайловград към ОД МВР Хасково, е
издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021
3
г. на Министъра на вътрешните работи.
НП е връчено на жалбоподателя на 16.09.2022 г., като жалбата е
постъпила в ОД МВР Хасково, РУ -Ивайловград на 19.09.2022 г., като е
заведена под вх.№ 276000-1811/19.09.2022 г.
АУАН е издаден от компетентен орган, в рамките на неговите
правомощия, видно от удостоверение, рег. № 3913/20.02.2014 г. АУАН
съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.
42 от ЗАНН. Актът е връчен лично на жалбоподателя Д. У. на 17.03.2022 г.-
датата на констатиране на нарушението - срещу подпис, като нарушителят –
жалбоподател е посочил, че няма възражения. Издаденото въз основа на
АУАН наказателно постановление, е издадено в законния срок по чл.34 ал. 3
от ЗАНН. При издаване на наказателното постановление са нА.це
задължителните реквизити по смисъла на чл.57 от ЗАНН.
Поради тази причина деянията следва да се разглеждат по същество.
Жалбата, преценена по същество е частично основателна.
Относно деянието по чл. 140, ал.1 от ЗДвП:
Обстоятелствата, изложени в наказателното постановление, проверени
от съда с допустимите по закон доказателствени средства, се установяват по
категоричен начин. Няма спор по делото, че на посоченото наказателното
постановление дата и място е констатирано нарушение - жалбоподателят е
управлявал товарен автомобил „ЗИЛ 131“ с рег. № К*** , на който
регистрацията му е била прекратена на 16.02.2022 г. на основание чл.143,
ал.15 от ЗДвП.
Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП „Служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията
на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство“.
Съгласно чл. 140, ал.1 от ЗДвП „По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. По пътищата, включени в
обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни
средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера
и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.“
Съгласно чл. 175, ал.3 от ЗдвП „Наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от
200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер“.
От изложеното по – горе е видно, че действително водачът У. е
управлявал МПС, което е било служебно дерегистрирано и следователно не е
било регистрирано по надлежния ред. Управлението на такова МПС само по
себе си нарушава установения ред на държавно управление и е обявено за
4
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Наложеното наказание с обжалваното НП е минимума, предвиден в
санкционната норма на чл. 175, ал.3 от ЗДвП.
Чл. 6 от ЗАНН гласи, че „Административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.“
Това означава, че не е достатъчно едно деяние да нарушава установения
ред на държавно управление и да е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред, но и да е извършено виновно.
Вината е субективният елемент, както при извършване на престъпление, така
и при извършване на административни нарушения от физически лица.
Деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е
извършено при нА.чието на една от двете форми на вина – умисъл или
непредпазливост.
Всеки един случай за който има признаци, че деянието осъществява от
обективна страна състава на престъпление или административно нарушение,
следва да се разглежда конкретно и върху плоскостта на субективния елемент
– вината.
В конкретния случай деецът Д. Х. У. е управлявал МПС, което не е
негова собственост. Безспорно е установено, че регистрационните табели са
били на автомобила, както и, че автомобилът е разполагал с всички
необходими документи – малък, голям талон и застраховка гражданска
отговорност.
В конкретния случай следва да се прецени дА. въобще е нА.це
интелектуалния момент на умисъла на дееца – да знае или да предполага, да
предвиди настъпването на общественоопасните последици и да формира в
себе си съзнание за общественоопасния характер на деянието. Деецът не е
собственик на автомобила, за да има задължение да регистрира превозното
средство по съответния ред.
От показанията на св. Т., собственик на автомобила е видно, че
жалбоподателят – водач не е знаел от него, че автомобилът не е
пререгистриран след покупко – продажбата, тъй като договорът за покупко–
продажба е бил у собственика, а в автомобила са се намирА. само
документите, необходими при управление на автомобила. Самият собственик
е знаел за задължението си да пререгистрира автомобила в едномесечен срок
от придобиването му, но повреда на автомобила му, след като е била закаран
на сечището, попречила да го направи. Тук следва да се има предвид и
спецификата на дейността за която е използван автомобила– този тип
автомобили – „ЗИЛ“, „ГАЗ“, „Прага“ са високопроходими и се използват за
извоз на дървесина – най – често дърва за огрев от гористи, пресечени
местности до главен път, където дървесината се претоварва на други товарни
автомобили (разговорно ТИР – ове), които ги транспортират по пътищата,
отворени за обществено ползване. Високопроходимите автомобили, които
5
изкарват дървата от сечището рядко излизат по пътищата от РПМ и
обикновено до мястото, където е било удобно да спре товарният автомобил за
претоварване.
Обективно, в конкретния случай деецът - жалбоподател е възприел
нА.чието на техническа и документална изправност на автомобила,
проверявайки ги преди да управлява автомобила. Предвид това, нито в
административнонаказателната преписка, нито в съдебното производство, не
се установиха доказателства в насока, че същият би могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици и да формира в себе си
съзнание за общественоопасния характер на деянието.
При издаване на НП, АНО не е съобразил разпоредбата на чл. 57, ал.1
т.6 от ЗАНН, като е приел, че законните разпоредби са нарушени виновно,
без да прецени дА. е нА.це субективния елемент.
По такъв начин, при правилно установена фактическа обстановка
наказващият орган е направил неправилни изводи относно съставомерността
на извършеното нарушение, като не е отчел субективния елемент, а именно
липса на вина у дееца, поради което наказателното постановление следва да
се отмени.
Ето защо НП, в частта, относно извършено нарушение по чл. 140, ал.1
от ЗДвП, за което на осн. чл. 175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП на Д. Х. У. е наложена
глоба в р-р на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Относно деянието по чл. 5, ал.1, т.2 от ЗДвП:
Чл. 5, ал.1, т.2 от ЗДвП гласи, че всеки участник в движението по
пътищата: …..трябва да опазва околната среда, като не изхвърля и не
оставя на пътя предмети или вещества, както и да вземе мерки за
отстраняването им или за предупреждаване на останА.те участници в
движението, когато това ги застрашава.
Нормата на чл. 5, ал.1, т.2 вменява задължение на водача от една страна
да опазва околната среда, като не изхвърля или не оставя по пътя предмети
или вещества, а от друга да вземе мерки за отстраняването им или за
предупреждаването на останА.те участници в движението, когато това ги
застрашава.
От приложените по делото докладни записки е видно, че товарни
автомобили, изнасяйки дърва за огрев от черен горски път към път 2-59 са
изнасяли кал и замърсили път 2 – 59, създавайки опасност за участниците в
движението по този път. Пътят действително е бил замърсен с кал и
полицейските служители изчакА. известно време автомобилите да излязат от
горския път. От свидетелските показания на св. К.К се установява, че
„техните автомобили“ са замърсили пътя. Самият жалбоподател също
признава това, че е изкарал кал по пътя
Нормата на чл. 179, ал.1, т.2 от ЗДвП гласи, че се наказва с глоба в
размер 150 лв., който изхвърля, оставя или разпилява по пътя предмети или
вещества, които създават опасност за движението.
6
Видно от изложеното в НП, АНО правилно е преценил нарушението,
извършено от жалбоподателя и е наложил, съответстващо според
санкционната норма наказание – „глоба“ в р-р на 150 лв., която е фиксирана в
санкционната норма.
Деянието е извършено виновно от страна на нарушителя-
жалбоподател, който е знаел, че с изнасянето на кал създава предпоставка за
ПТП, на но е взел мерки за почистването й или за предупреждаване на
другите участници в движението.
Ето защо НП, в частта, относно извършено нарушение по чл. 5, ал.1, т.2
от ЗДвП, за което на осн. чл. 179, ал.1, т.2 от ЗДвП на Д. Х. У. е наложена
„Глоба“ в р-р на 150 лв, следва да бъде потвърдено.
По разноските.
На осн. чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК.
В конкретния случай, предвид потвърждаване на НП досежно едното
нарушение и отмяната по отношение на другото и двете страни имат право на
разноски, но такива не са били поискани от никоя от страните, не са нА.це
данни за процесуално представителство, не представят доказателства за
представени разноски и съдът приема, че такива не им се дължат.
Страните следва да заплатят на РС – Ивайловград и и разноски по
производството, свързани със заплащането на пътни разходи на свидетеля Г.
Т. С. в р-р на 102.37 лв. по съразмерност. ОДМВР – Хасково следва да
заплати по сметка на РС – Ивайловград сумата от 58.50 лв., съобразно
отменената част от НП, а жалбоподателят Д. Х. У. да заплати по сметка на РС
- Ивайловград, сумата от 43.87 лв., съобразно потвърдената част от НП.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1, вр. чл. 58д, т.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно НП № 22-0276-000030 от
13.04.2022 г., на Началник РУ- Ивайловград към ОД МВР Хасково в частта, с
което на Д. Х. У. с ЕГН ********** от гр. Харманли, бул. „Л***“, № 24,
вх.*** ет.3, ап.16, на основание чл.175 ал.3, пр.1 – во от Закона за движение
по пътищата е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за извършено
нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно НП № 22-0276-000030 от
13.04.2022 г., на Началник РУ- Ивайловград към ОД МВР Хасково в частта, с
7
което на Д. Х. У. с ЕГН ********** от гр. Харманли, бул. „Л***“, № 24,
вх.*** ет.3, ап.16, на основание основание чл.179 ал.1, т.2 от Закона за
движение по пътищата е наложено административно наказание “Глоба” в
размер на 150 лв., за извършено нарушение по чл. 5, ал.1, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково, със седА.ще и адрес на управление – гр.
Хасково, бул. „България“ № 85, да заплати по сметка на РС – Ивайловград,
разноски по производството, във връзка със заплатени пътни разходи на
свидетели в р-р на 58.50 (петдесет и осем лева и петдесет ст.) лв.
ОСЪЖДА Д. Х. У. с ЕГН ********** от гр. Харманли, бул. „Л***“, №
24, вх.*** ет.3, ап.16, да заплати по сметка на РС – Ивайловград, разноски по
производството, във връзка със заплатени пътни разходи на свидетели в р-р
на 43.87 (четиридесет и три лева и осемдесет и седем ст.) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ивайловград: _______________________
8