МОТИВИ
към Присъда № 89 от 14.11.2018 г. по НЧХД № 1214/2016 г. по описа на Районен
съд – гр. Дупница
И.Й.К. с ЕГН:**********,***,
чрез адвокат Е.А. е предявил обвинение
срещу Л.Л.П. ***, Редакция на вестник ,,Вяра“ за престъпление по чл. 148, ал. 2
във вр. с ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4, във вр. с чл. 147, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК , а именно за това, че в
качеството й на длъжностно лице – ******“ чрез публикация на статия „Директорът на ОП ОУИ – Кюстендил, Е.Й. се
сдоби с „Ауди” за 25 бона, докато кметът П. Паунов брои по 4000 лв. на уволнени
от него охранители“ от 10.03.2016 г. в ******и в електронната интернет
страница на същото издание на адрес ******, и
по-конкретно с думите: „На работа обаче
като емблема за морал и сигурност на общинската фирма продължава да стои
хванатият с контрабандни цигари охранител И.К.. В дома му бяха намерени цигари
без бандерол, но той се размина с акт за 1000 лв.“ на 10.03.2016 г. в
същото печатно издание и електронната му интернет страница, е разпространила за
И.Й.К., в качеството му на длъжностно лице – охранител в звено „Охрана“ на ОП
„Управление на общинска собственост“ гр. Кюстендил позорни обстоятелства и му е
приписала престъпление, което не е извършил - престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4, във
вр. с чл. 147, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК.
Тъжителят И.Й.К. е предявил срещу
Л.Л.П. граждански иск за заплащане сумата в размер на10 000.00 (десет хиляди) лева за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени срам, унижение, огорчение в резултат на престъплението по чл.
148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4, във вр. с чл. 147, ал. 1, пр. 1
и пр. 2 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на престъплението
до окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание на 07.02.2017
г. съдът е приел за съвместно разглеждане предявения граждански иск и е
конституирал тъжителя И.Й.К. като граждански ищец.
Повереникът на
частния тъжител – адвокат А. поддържа обвинението срещу подсъдимата, счита
същото за доказано и пледира гражданският иск да бъде уважени изцяло.
Претендира разноски сторени по делото.
Защитникът на
подсъдимата - адвокат М.П.,моли съдът да признае подсъдимата да бъде оправдана
по така повдигнатото и й предявено обвинение,като излага доводи в тази насока.
Счита, че не е доказано и
авторството на изнесените в процесните публикации твърдения.
Съдът като взе
предвид събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните
свидетели и писмените такива, преценени поотделно и в съвкупност, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимата Л.Л.П. с адрес ***, Редакция на вестник
„Вяра”, настоящ адрес ***, с ЕГН **********, не е осъждана. Същата е *** на
вестник ,,Вяра“ към инкриминирания период.
Тъжителят във
основа на трудов договор заема длъжността и работи като охранител в звено
„Охрана”, на ОП „Управление на общинската собственост”, в община Кюстендил.
На 10.03.2016
г., в регионалния всекидневник ,,Вяра“ е публикувана статия „Директорът на ОП
УОИ-Кюстендил,Емилян Й. се сдоби с ауди за 25 бона,докато кметът П.Паунов брои
по 4000 лева на уволнени от него охранители”.В статията е посочено-„На работа
обаче като емблема за морал и сигурност на общинската фирма продължава да стои
хванатият с контрабандни цигари охранител И.К..В дома му бяха намерени цигари
без бандерол,но той се разна с акт от 1000 лева”.
По делото е представен протокол
за извършена проверка в помещение без съгласието на собственика или обитателя
или в тяхно отсъствие от дата 05.02.2016г., съставен от Йордан Владимиров Димитров,на
длъжност инспектор при ОДМВР Кюстендил, от който е видно че на основание чл.83,
от ЗМВР, в присъствието на свидетеля Веселина Чавдарова Караджова,е извършена
проверка в помещение находящо се в гр.Кюстендил,ж.к.”Румена Войвода”№471вх.А,
ет.6,ап.16, обитавано от Д. Димитрова Костадинова,по повод получен сигнал в
ОДМВР Кюстендил, по повод съхранение и търговия с акцизни стоки/цигари/,без
акцизен бандерол-на Република България,престъпление по чл.234 от НК, като
проверката на помещението е извършена със съгласието и в присъствието на
обитателя Д. Димитрова Костадинова.
Представена е
длъжностна характеристика на *** от 31.07.2014 г., утвърдена от ,,АВС КО“ ООД,
видно от която в раздел ,,отговорности на длъжността“ е посочено, че гл.
редактор не носи отговорност за достоверността на материалите/дописките на
репортери, редактори, външни автори.
Видно от писмо
получено от Министерство на финансите,Агенция „Митници”,Митница Югозападна, е
че след извършена справка в информационните системи на Агенция”Митници”,е
установено, че срещу И. Иванов К. с ЕГН:**********,***,няма данни за съставени
актове за установяване на административно нарушение,респективно издадени
наказателни постановление по описа на Митница Югозападна. Видно от полученото писмо от Районен съд
Кюстендил, е че след направена справка в деловодната програма и азбучниците на
съда е установено,че до момента няма действия по претърсване,обиск и изземване
в жилището на лицето И. Иванов К. с ЕГН:**********,***.Във връзка с определение
на съда от ,,АВС КО“ ООД гр. София,представлявано от Десислава Василева
Спасова-управител е изпратена справка и съдът е информиран за следното:Статията
със заглавие- „Директорът на ОП УОИ-Кюстендил,Емилян Й. се сдоби с ауди за 25
бона,докато кметът П.Паунов брои по 4000 лева на уволнени от него охранители”,
е подготвена от екип на вестник”Вяра”, въз основа на разказа на Васил М. и К.П.,които
са били в редакцията в гр.Дупница.Екипът е бил свидетел на данните,които те са
изнесли.Изнесените данни са били записани на електронен носител и са използвани
точно. Била са свалени в последствие на хартиен носител и са предадени точно в
статията.Към момента електронният носител не се съхранява в редакцията на
вестник „Вяра”, предвид изминалия значителен период от нейното публикуване.По
същата причина към настоящия момент не може да бъде определен и екипът,взел
участие в подготовката и написването на статията.Доказателство, че статията се
базира на твърденията на лицата К.П. и Васил М. е и направената и публикувана
снимка на двамата в редакцията на вестник „Вяра”, както и отбелязване в самата
статия,че същата е направена по информация,предоставена от двамата.След
публикуването на статията няма направени възражения както от лицата подали
информацията,така и от засегнатите в статията лица.По отношение на изисканата
информация дали е заплащан хонорар за посочената по-горе статия и кой го е
получил,следва да се има в предвид, че хонорар за нея не е заплащан.Не може да
бъде установен кръгът от журналисти,работили преди две години по тази статия, а
и също така тя не е резултат на журналистическо разследване, а на
информация,предоставена от граждани явили се лично в редакцията.
От показанията на свидетеля К.В.П. се
установява, че след напускането му е отишъл във вестник „Вяра”, с колегата си М., и се е срещнал с
една жена, с която споделил за служебните нередности в предприятието в което е
работил.Срещата е станала в офиса на вестник „Вяра”, в гр.Дупница,като не може
да посочи иманета на жената,като споменава, че имало още две жени.От показанията
на свидетелят В.А.М. се установява, че заедно с колега му П., е бил на среща в
редакцията на вестник „Вяра”,като мисли, че по време на срещата е разговарял с
главната редакторка г-жа П..Като твърди, че по време на срещата с П. за
тъжителя К. или престъпления извършени от него не е ставало въпрос,а е ставало
въпрос за нередности във фирмата в която е работил.Не може да заяви,дали по
време на срещата са се водили бележки,имало е момиче което е пишело на
компютър, но какво точно и дали е записвало станалото на срещата не може да
каже.
От разпитите на свидетелите-.Даниел
Димитров Добринов,Свилен в Костадинов Тричков, става ясно, че същите са работили
заедно със тъжителя.Прочели са статията във вестника, и свидетелстват, че
тъжителя не си е вдигал телефона,не е искал да вижда никои,като споменават че е
бил на път да се раздели с жена си,но благодарение на колеги и приятели които
са застанали зад него и са му дали сила е продължил напред.
Съдът прие за установена горната
фактическа обстановка, като взе предвид писмените доказателства по делото,
изброени по-горе, справка за съдимост, показанията на свидетелите.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 147, ал. 1 НК може да бъде осъществено в две
форми – разгласяване на позорно неистинско обстоятелство за другиго или
приписване на престъпление, което лицето не е извършило. И в двата случая се
засягат честта и достойнството на адресата, защото приписването на престъпление
е особен случай на разгласяване на позорно обстоятелство, неотговарящо на
действителността. Несъмнено престъпният състав на клеветата в двете
изпълнителни форми – разгласяване на позорни обстоятелства или приписване на
престъпление се осъществява в момента, в който клеветническите твърдения станат
достояние на трети лица.
За да е осъществен престъпният състав от обективна страна
на престъплението клевета, е необходимо да е разгласено позорно обстоятелство
за другиго или да му е приписано престъпление, като разгласяващият съобщава
свои твърдения, такива, които изхождат от него лично и зад които той застава с
думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са факт.
В това отношение, логиката на закона се свежда до един от
основните залегнали в наказателното право принципи, че всеки трябва и може да
отговаря само за собствените си деяния. В разглеждания случай, подсъдимата не е
разгласила собствени твърдения, което се установява, както от справката
получена от вестник „Вяра”, и подписана от управителя Д.Спасова от 06.02.2018
г., така и от приложените по делото статия под заглавие-„Директорът на
ОП ОУИ – Кюстендил, Е.Й. се сдоби с „Ауди” за 25 бона, докато кметът П. Паунов
брои по 4000 лв. на уволнени от него охранители“ от 10.03.2016 г. в ******и
в електронната интернет страница на същото издание на адрес ******. Обвинението
повдигнато с тъжбата е за това, че в статия, публикувана в ръководения от
подсъдимата вестник, в който под заглавия -„Директорът на ОП ОУИ – Кюстендил, Е.Й. се
сдоби с „Ауди” за 25 бона, докато кметът П. Паунов брои по 4000 лв. на уволнени
от него охранители“ от 10.03.2016 г. в ******и в електронната интернет
страница на същото издание на адрес ******,, подсъдимата в качеството й на длъжностно лице – *** на
регионален всекидневник ,,Вяра“ е разпространила за тъжителя клеветнически
твърдения.
В хода на съдебното следствие не се установи автор на
публикуваните статии да е подсъдимата, като в тази връзка следва да се посочи,
че доказването на авторството му е в тежест на частния тъжител. В тази насока
същият не е ангажирал доказателства, поради което съдът кредитира справката
получена от вестник „Вяра”, в която се сочи, че е подготвена от екип на
вестник”Вяра”, въз основа на разказа на Васил М. и К.П.,които са били в
редакцията в гр.Дупница.Екипът е бил свидетел на данните,които те са
изнесли.Изнесените данни са били записани на електронен носител и са използвани
точно. Била са свалени в последствие на хартиен носител и са предадени точно в
статията.Към момента електронният носител не се съхранява в редакцията на
вестник „Вяра”, предвид изминалия значителен период от нейното публикуване.По
същата причина към настоящия момент не може да бъде определен и екипът,взел
участие в подготовката и написването на статията.Доказателство, че статията се
базира на твърденията на лицата К.П. и Васил М. е и направената и публикувана
снимка на двамата в редакцията на вестник „Вяра”, както и отбелязване в самата
статия,че същата е направена по информация,предоставена от двамата.След
публикуването на статията няма направени възражения както от лицата подали
информацията,така и от засегнатите в статията лица.По отношение на изисканата
информация дали е заплащан хонорар за посочената по-горе статия и кой го е
получил,следва да се има в предвид, че хонорар за нея не е заплащан.Не може да
бъде установен кръгът от журналисти,работили преди две години по тази статия, а
и също така тя не е резултат на журналистическо разследване, а на
информация,предоставена от граждани явили се лично в редакцията.
Несъставомерно като клевета е разгласяването на
информация (обстоятелства), която съдържа твърдения от други лица
(източници) и конкретният случай е именно такъв. Това е така, тъй като изпълнително деяние ,,разгласи“,
отнесено до лицето, което извършва действието, изисква разгласяващият да съобщи
свои твърдения, такива които изхождат от него лично и зад чиято достоверност
той да ,,застава”, убеден, че знае, че тези обстоятелства са факт. И това е
логично с оглед изискването на законодателя, че всеки трябва и може да отговаря
само за собствените си деяния. Лице, което преразказва чужди, а не свои
твърдения е само ,,средство“, чрез което съобщените му от трето лице
обстоятелства стават достояние за други хора.
Разгласяващият ги следва да отговаря, само когато се
установи, че твърденията изхождат от него. В настоящия случай, предвид
възприетото от съда във фактическата обстановка, че подсъдимата не е автор на
разгласеното от нея, намира, че същата не е осъществила изпълнителното деяние
на престъплението клевета.
По делото не са събраха,категорични и несъмнени
доказателства от които да може да бъде направен извод, че именно подсъдимата е
автор на статията.
Предвид изложеното съдът прие, че
подсъдимата не е осъществила състава на престъплението по чл. чл.148, ал. 2,
във вр. с ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 във вр. с чл. 147, ал. 1, пр. I и пр. II във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, както от
обективна, така и от субективна страна, призна я за невиновна и на основание
чл. 304 НПК я оправда по повдигнатото обвинение.
По гражданският
иск:
Съдът отхвърли като неоснователен предявения от тъжителя
срещу подсъдимата граждански иск с правно основание чл.45 ЗЗД.
Доколкото твърдяното деяние не е
осъществено от обективна и субективна страна, не е осъществен и фактическия
състав на чл.45 ЗЗД. Претенцията за обезщетение за неимуществени вреди е тясно
свързана с въпроса за деянието. При липсата на деяние,
виновно извършено от подсъдимата, не следва да се ангажира нейната
гражданска отговорност, доколкото основание на гражданския иск в наказателния
процес е деянието.
По разноските:
На основание
чл. 190, ал. 1 НПК съдът възложи на частния тъжител разноските направени от
подсъдимата, възлизащи на 1200 лв. за адвокатско възнаграждение.
Поизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: