№ 11273
гр. София, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20221110122435 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „З......“ АД, ЕИК ......., със
седалище и адрес на управление: гр. С, представлявано съвместно от изпълнителния
директор ........... и изпълнителния директор ............. против А с ЕИК ..........., със седалище и
адрес на управление: гр. С.
Ищецът твърди, че с комбинирана застрахователна полица № ********** от 11.06.2015
г., З........” е сключил договор за застраховки „Каско и злополуки" на автомобил марка " БМВ
750" с ДК № ......... със срок на действие от 12.06.2015 г. до 11.06.2016 г.
Твърди се, че на 10.09.2015 година на третокласен път от републиканската пътна
мрежа III- 609 по посока от гр. Трявна към гр. Дряново, в района преди с. Ц, лек автомобил
„БМВ 750" с ДК № ......... преминава през несигнализирано препятствие на пътното платно -
дупка. Твърди се, че неравността на пътя предизвиква ПТП с лекия автомобил „БМВ 750" с
ДК № ......... , като се нанасят материални щети на същия.
Твърди се, че А (АПИ) като юридическо лице и като собственик на пътното платно,
носи обезпечително - гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите,
причинени виновно от съответните физически лица при или по повод на неизпълнение на
възложената му работа, чрез бездействие, а именно не е поправил пътното платно, не го е
обезопасил, не е сигнализирал чрез предупредителни табели - пътни знаци.
Твърди се, че в резултат на описаното произшествие, на 11.09.2015 година водачът на
лекия автомобил Н. И. М. депозира Уведомление - декларация по щета пред ЗАД „.........."
АД по застраховка „Каско на МПС и Злополука“, с искане за обезщетяване на нанесените
вреди па застрахования автомобил „БМВ 750“ с ДК № .......... В дружеството е заведена
преписка по щета под № ..................
Твърди се, че ЗАД „.........." АД е изплатило обезщетение за възстановяване на
увредения автомобил, видно от Платежно нареждане № П 8781434/17.11.2016 година, като
общият размер на претендиралото от застрахователя обезщетение, дължимо от ответното
1
дружество е в размер на 1793.70 лева, включително 10,00 лева за извършени ликвидационни
разноски по претенцията.
Твърди се, че с плащането на дължимите суми ЗАД „..........“ е изпълнило задължението
си в качеството му на застраховател по застраховка „Каско и „Злополука" на МПС да
покрие щетите, причинени на пострадалото МПС.
Сочи се, че с писмо изх. № Л - 12632/10.12.2016 година, придружено с цялата
ликвидационна преписка по щета № ................., получено на 15.12.2016 г., е била изпратена
покана до ответника доброволно да заплати сумата от 1793.70 лева, но същата не беше
заплатена.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между „З......“ АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. С,
представлявано съвместно от изпълнителния директор ........... и изпълнителния директор
............. и А с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. С, че съществува вземане
на „З......“ АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. С, представлявано
съвместно от изпълнителния директор ........... и изпълнителния директор ............. и А с ЕИК
..........., със седалище и адрес на управление: гр. С дължи на „З......“ АД, ЕИК ......., със
седалище и адрес на управление: гр. С, представлявано съвместно от изпълнителния
директор ........... и изпълнителния директор ............., сумите за които е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 5160/12.7.2021 година, издадена по ч. гр.
дело № 34166/2021 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от 1793.70
лева /хиляда седемстотин деветдесет и три лева и седемдесет ст./- главница за дължимо
застрахователно обезщетение по регресна претенция, ведно със законната лихва върху
главницата от депозирането на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, до датата
окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 546.62 лева за периода
11.06.2018 г. до 11.06.2021 г.
Прави се искане за присъждане на разноски в полза на ищеца сторени такива в
заповедното и исковото производство.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва заявената искова претенция.
Твърди се с отговора на исковата молба, че исковата претенция е ненадлежно
предявена против Агенция „..........“, която не е пасивно легитимирана да отговаря по
предявения иск, предвид че щетата не е реализирана на републикански път Ш- 609, а на
общински път от с. Д в посока с. Ц.
Оспорват се с отговора на исковата молба представени с исковата молба доказателства,
като се твърди, че приложената декларация е празна, не е попълнена и подписана от водача,
попълнена е само схемата на ПТП. Твърди се, че приложената по делото декларация не
съответства на декларацията, която ни е изпратена с регресна покана № ..................
Твърди се, че между първоначално представената декларация, която е подписана и
частично попълнената от водача и регресната покана има неяснота и несъответствия
относно мястото на събитието. Сочи се, че в декларацията е описано, че водачът е пътувал за
с.Ц, докато в поканата е вписана друга дестинация, че водачът е пътувал от гр. Дряново към
гр. Трявна.
С отговора на исковата молба се твърди, че исковата претенция е погасена по давност,
предвид че датата на реализиране на събитието е 10.09.2015 г., а датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е 15.06.2021 г.
С оглед на горното се иска от съда да отхвърли исковата претенция и присъди
разноски в полза на ответника.
В съдебно заседание на 10.05.2023 г., в което е приключено съдебното дирене, ищецът
– редовно призован, представлява се от процесуален представител.
2
Ответникът в съдебното заседание, редовно призован, представлява се от процесуален
представител.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на чийто
анализ поотделно и в тяхната съвкупност и при приложението на чл.12 от ГПК, съдът е
мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
Установява се, че на 15.06.2021 г. дружеството – ищец е депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за сумата от 1793.70
лева /хиляда седемстотин деветдесет и три лева и седемдесет ст./- главница за дължимо
застрахователно обезщетение по регресна претенция, мораторна лихва в размер на 546.62
лева за периода 11.06.2018 г. до 11.06.2021 г., както и сторените в заповедното производство
разноски за заплатена държавна такса в размер на 46.81 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лв.
Било е образувано ч. гр. дело № 34166/2021 година по описа на Софийски районен съд,
по което съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с
която е разпоредил: „Длъжникът А с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. С,
представлявано от Апостол Минчев – председател на управителния съвет да заплати на
кредитора З......“ АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. С, представлявано
съвместно от изпълнителния директор ........... и изпълнителния директор ............. 1793.70
лева /хиляда седемстотин деветдесет и три лева и седемдесет ст./- главница за дължимо
застрахователно обезщетение по регресна претенция, мораторна лихва в размер на 546.62
лева за периода 11.06.2018 г. до 11.06.2021 г., както и сторените в заповедното производство
разноски за заплатена държавна такса в размер на 46.81 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лв.
В срока по чл. 414, ал. 2 е постъпило възражение от длъжника по чл. 414 ГПК. Въз
основа на подаденото възражение и в срока по чл. 415, ал. 4, ищецът е предявил
установителен иск по реда на чл. 422 ГПК.
По делото е представена Комбинирана застрахователна полица № ********** за
застраховки „Каско и злополуки, и досието към нея, от което се установява, че ЗАД „..........“
е сключил договор за застраховки „Каско и злополуки“ на автомобил марка „БМВ 750“ с ДК
№ ......... със срок на действие от 12.06.2015 г. до 11.06.2016 г. Представени са като писмени
доказателства и Общите условия за застраховка на моторни превозни средства „Каско“.
Представени са от ищеца и Експертизи по претенцията от 28.10.2016 г. и 01.11.2016 г.
и Описи на претенцията от 11.09.2015 г. и 01.10.2015 г.
По делото са представени като писмени доказателства фактура, издадена от „В“ ООД
за заплащане на извършения ремонт и платежно нареждане за заплащане на ремонта в полза
на „В“ ООД. По делото е представен и Приемо-предавателен протокол от 26.08.2016 г.
Представено е и Уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ от
Н. И. М. от 11.09.2015 г., в която е описан механизмът на настъпилото ПТП и процесният
участък от пътя.
Ищецът представя като писмено доказателство и Становище на „В“ ООД относно
причинените щети на лек автомобил марка „БМВ 750“ с ДК № ..........
Представена е и Регресна покана от ЗАД „..........“ за възстановяване на изплатеното
обезщетение, изпратена до ответника и връчена на същия на 15.12.2016 г.
По делото са представени от ответника като писмени доказателства Решение № 236 на
Министерския съвет от 2007 г. за утвърждаване на списък на общинските пътища, извадка
от Решение № 959 от 31 декември 2018 г. за утвърждаване на Списък на републиканските
пътища, за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за
ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за
което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно
3
съоръжение по републиканските пътища на територията на ОПУ – Габрово, както и карти
на процесния пътен участък.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Д. Т. Т..
Свидетелят твърди, че е работил като експерт ликвидация в ЗАД „..........“ към периода на
настъпване на процесното ПТП. Твърди, че при него е дошъл собственикът на процесния
лек автомобил. Твърди, че автомобилът е бил оставен в с. Ц в автоморга. Свидетелят твърди,
че автоморгата се е намирала на около 2 км. от дупката, от която са настъпили процесните
вреди. Свидетелят сочи, че е снимал джантите на автомобила и въпросната дупка на пътя.
Твърди, че пътят, на който е настъпило ПТП-то е „селски, не много широк“ и се намира
между с. Донево /Д/ и с. Ц.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Н. И. М..
Свидетелят твърди, че е управлявал процесния лек автомобил при настъпване на ПТП-то.
Твърди, че отивал на „мач“, когато паднал с лекия автомобил в дупка и спукал гума. Твърди,
че пътят бил „доста лош“. Твърди, че ремонтът е платен от ЗАД „..........“. Свидетелят твърди,
че дупката на пътя се е намирала на участъка между с. Горни Върпища и с. Ц, на пътя
маркиран в жълто на картата, представена от ответника, част от пътя Д-Ц. Твърди, че не е
имало пътен знак за опасност на пътя, както и че „целият път е в дупки“. Твърди, че
процесното ПТП е настъпило в светлата част на деня.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори
следните правни изводи:
В настоящето производство по реда на чл.422 ГПК и в срока по чл.415, ал.4 ГПК са
заявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните установителни искови
претенции:
- по иска за главница - представляваща стойност на регресно вземане - правната
квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.410 от Кодекса за застраховането във връзка с
чл.49 и чл.45 от ЗЗД.
- по иска за обезщетение за забава - правната квалификация е чл.86 от Закона за
задълженията и договорите.
- възражението на ответника за настъпила погасителна давност е такова с правна
квалификация чл.110 от Закона за задълженията и договорите.
По същество
Уважаването на иск с правно основание чл. 410 от КЗ е обусловено от провеждането на
доказване, че съществува застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“, от
доказване настъпването на застрахователно събитие, от установяване настъпването на
вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от събитието, от изплащане на
обезщетение, с което застрахователят по застраховка „Каско“ встъпва в правата на
увредения собственик спрямо собственика на пътя, на който е възникнала деликтната
отговорност.
От представените по делото доказателства се установява, че ищцовото дружество е
застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за увредения автомобил по
представената полица, валидна към датата на ПТП.
От представените по делото доказателства се установява, че вредите са причинени от
необезопасена дупка на пътното платно за движение.
По делото се доказва и не се оспорва от ответника, че ищцовото дружество е изплатило
застрахователно обезщетение в посочения в исковата молба размер.
По делото е спорна единствено собствеността на процесния път, на който е станало
пътно-транспортното произшествие. Ответникът е направил възражение, че процесният път
представлява общински път по смисъла на чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата и в този смисъл
4
отговорност за поддържането и ремонтирането му има съответната община. От събраните
по делото гласни доказателства се установява, че процесното ПТП се е осъществило на пътя
между с. Горни Върпища и с. Ц в посока гр. Дряново, който е част от пътя Ц – Д. Съгласно
чл. 3 от Закона за пътищата, пътищата са републикански и местни, като местните пътища са
общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки
от местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците. Разпоредбата на
чл. 31 от ЗП предвижда, че изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища
се осъществяват от общините. Съгласно чл. 3, ал. 4 от ЗП, списъците на републиканските и
общинските пътища и промените в тях се утвърждават от Министерския съвет по
предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството след съгласуване
с кметовете на общините. В изпълнение на това нормативно изискване е прието Решение №
236 на Министерския съвет от 2007 г. за утвърждаване на списък на общинските пътища.
Съдът, като взе предвид мястото, на което е настъпило процесното ПТП, както и
представеното от ответника решение № 236 на Министерски съвет от 2007 г. намира, че
произшествието е настъпило на път GAB3122, Ц – Д, който е общински и отговорност за
неговото поддържане е имала община Дряново. Процесният участък от пътя, на който е
настъпило процесното ПТП не е вписан и в Решение № 959 от 31 декември 2018 г. за
утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане на Списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура –
винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от
Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища, поради
което настоящият съдебен състав приема, че той не е част от републиканската пътна мрежа
съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата.
Също така, пътят, на който е станало ПТП- то, макар да се намира извън населено
място, не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява местен път по смисъла чл.
3, ал. 3 от ЗП и като такъв е публична собственост на община Дряново (чл. 8, ал. 3 от ЗП).
Ремонтът и поддръжката на общинските пътища се осъществяват от общините (чл. 31, ал. 1
от ЗП), като лицата, които ги стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно състояние, да
сигнализират за препятствията по тях и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок (чл.
167, ал. 1 от ЗДвП).
От гореизложеното следва, че ответникът в настоящото производство не е материално
легитимиран да отговаря за претърпените от ищеца вреди, доколкото за ответника не е
възникнало задължението по чл. 30 от Закона за пътищата, а именно да изгражда, ремонтира
и поддържа процесният пътен участък, за който се установи, че не представлява
републикански път.
Предвид гореизложеното съдът следва да отхвърли изцяло иска на ищеца за главното
вземане като неоснователен, като не е необходимо обсъждането на възражението на
ответника за изтекла погасителна давност.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи
както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния
период. Доколкото искът за главното вземане е неоснователен, следва да се отхвърли като
неоснователен и искът за заплащане на акцесорното вземане.
По разноските
При този изход на спора по делото, право на разноски има ответникът.
Ответникът претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати сума в размер на 50.00 лв., представляваща
депозит за разпит на свидетел, както и сума в размер на 350.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс, и
5
на основание чл. 410 от Кодекса за застраховането, и на основание чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите, и на основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите,
и на основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, и на основание чл. 78, ал. 8
ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ, предявените искове с правно основание
чл.422 от ГПК във връзка с чл. 410 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 49 и чл. 45
от ЗЗД и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, с които се иска от съда да
постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между „З......“ АД,
ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. С, представлявано съвместно от
изпълнителния директор ........... и изпълнителния директор ............. и А с ЕИК ..........., със
седалище и адрес на управление: гр. С, че съществува вземане на „З......“ АД, ЕИК ......., със
седалище и адрес на управление: гр. С, представлявано съвместно от изпълнителния
директор ........... и изпълнителния директор ............. и А с ЕИК ..........., със седалище и адрес
на управление: гр. С дължи на „З......“ АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление:
гр. С, представлявано съвместно от изпълнителния директор ........... и изпълнителния
директор ............., сумите за които е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 5160/12.7.2021 година, издадена по ч. гр. дело № 34166/2021 година по описа
на Софийски районен съд, а именно: сумата от 1793.70 лева /хиляда седемстотин деветдесет
и три лева и седемдесет ст./- главница за дължимо застрахователно обезщетение по регресна
претенция, за която е била образувана щета № ................. при „З......“ АД, ЕИК ......., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозирането на Заявлението за издаване
на Заповед за изпълнение – 15.6.2021 година до датата окончателното изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 546.62 лева за периода 11.06.2018 г. до 11.06.2021 г.
както и направените разноски в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА „З......“ АД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. С,
представлявано съвместно от изпълнителния директор ........... и изпълнителния директор
............. да заплати на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК на А с ЕИК ..........., със седалище и
адрес на управление: гр. С общо сумата в размер на 400.00 лв., представляваща сторените
разноски в исковото производство по гр. дело № 22435/2022 година по описа на Софийски
районен съд, съобразно отхвърления размер на исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6