№ 30
гр. Варна, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20233001000541 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивни
жалби на „Томас Милър Спешълти Андърайтинг Ейджънси Лимитид“-
Великобритания, представлявано от адв. Ж. Я. от АК- гр. Варна, а именно: 1./
въззивна жалба вх. № 28866/06.12.2022г. срещу решение № 531/21.11.2022г.,
постановено по т. д. № 118/2022г. по описа на Варненския окръжен съд, с
което е отхвърлен предявен от въззивника иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника Б. М. В. от гр. Варна да му заплати
сумата 26 000 щатски долара, представляваща дадено без основание
застрахователно обезщетение по смисъла на Стандарт А2.5.2 от Морската
трудова конвенция, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, и 2./
въззивна жалба вх. № 18173/30.07.2023г. срещу постановено по същото дело
решение № 283/22.06.2023г. /с правния характер на определение/, с което, в
производство по чл. 250 ГПК, е отхвърлена молба, обективирана във въззивна
жалба вх. № 28866/18.04.2023г. и уточнена с молба с вх. № 2835/18.04.2023г.,
за допълване на първоинстанционно решение № 531/21.11.2022г., с
произнасяне по предявен в условията на евентуалност иск срещу Б. М. В. с
правно основание чл. 55, ал. 1 предл. 3 ЗЗД, за присъждане на исковата сума
като дадено на отпаднало основание застрахователно обезщетение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
1
молба до окончателното погасяване на задължението.
Жалбите са подадени в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, срещу подлежащи на обжалване
съдебни актове, при наличие на правен интерес от обжалването, и са
процесуално допустими.
В жалба вх. № 28866/06.12.2022г. са релевирани оплаквания за
неправилност на решението, поради необоснованост, нарушения на
материалния закон и съдопроизводствените правила. Сочи се, че неправилно
първоинстанционният съд е тълкувал нормата на правило 2.5, ал. 2, т. “c” на
Стандарт А2.5.2 от Морската трудова конвенция. Излагат се твърдения за
липса на императивно правило, задължаващо работодателя да изплаща
заплатата на работника на интервали не по-дълги от месец. Намира, че
представената по делото Ведомост за работни заплати от 07.09.2020г.
свидетелства за заплащане на посочените в същата възнаграждения или в
условие на евентуалност, за намерението на работодателя да ги изплати.
Счита, че според банковите извлечения четирите заплати за периода м.
декември 2019 г. до м. март 2020 г. се явяват платени на въззиваемия през м.
декември 2020г. Инвокира аргументи за произнасяне на първоинстанционния
съд по обстоятелство, което не е очертавано като спорно по делото, а именно
че е налице хипотеза по т. “b” на Стандарт А2.5.2 от Морската трудова
конвенция. Петитумът на жалбата е за отмяна на решението и постановяване
на друго, с което искът да бъде уважен с всички законни последици.
Процесуалният представител на въззиваемия Б. М. В. – адв. Д. Д. от
ВАК, е подал отговори в сроковете по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е
изразено становище за неоснователност на жалбите, с подробно изложени
доводи и съображения.
В проведеното открито съдебно заседание в тази инстанция
въззивникът, представляван от адв. Ж. Я., поддържа подадената въззивна
жалба и изложени в нея събражения и доводи. Представя списък по чл. 80 от
ГПК, а в указания срок депозира писмени бележки.
В същото съдебно заседание, въззиваемият, чрез процесуалния си
представител адв. Д. Д., оспорва жалбата, поддържа подадения отговор и
моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Представя списък по чл. 80 ГПК за въззивна инстанция,
ведно с доказателства за направени разноски, като претендира заплащането
им.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Варненският окръжен съд е валидно сезиран с искова молба на „Томас
Милър Спешълти Андърайтинг Ейджънси Лимитид“, с която е предявен
осъдителен иск срещу Б. М. В., с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо
от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 26 000 щатски долара,
претендирана като платено без основание и подлежащо на връщане
2
застрахователно обезщетение за покрит риск: изоставяне на моряк по смисъла
на Правило 2.5.2, Стандарт А 2.5.2 от МТК, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че по силата на Застрахователен сертификат от
11.04.2019г., ищецът в качеството му на застраховател, е застраховал
ответника като член на екипажа на моторен кораб /м.к./ „Семела“, IMO №
9226695, плаващ под флага на Коморските острови, за застрахователния
случай „изоставяне на моряк“ по смисъла на Правило 2.5.2, Стандарт А 2.5.2
от МТК и Директива ЕС 2018/131. Сочи се, че застраховката е вид
„Гражданска отговорност“, като от момента на „изоставянето на моряка“,
настъпва дължимостта и изискуемостта на плащането на застрахователното
обезщетение, чиито максимален размер е равностоен на четири работни
заплати, а по смисъла на Стандарт А 2.5.2 от МТК морякът се счита за
изоставен, когато корабособственикът не покрие разходите по репатрирането
на моряка или изостави моряка без необходимата поддръжка и подкрепа, или
прекрати едностранно договореностите с моряка, включително като не му
изплати договорените заплати за период най-малко два месеца. Излага се, че с
петиция от 10.03.2020г. на ответника, като капитан на кораба, адресирана до
Международния моряшки синдикат и българското му представителство,
същият е обявил настъпване на втората хипотеза на Стандарт 2.5.2 от МТК, а
именно - липса на поддръжка и подкрепа от страна на корабособственика и
пълна липса на комуникация с него, по отношение на всички членове на
екипажа, включително и по отношение на себе си, а на базата на така
декларираните обстоятелства ищцовото дружество е приело, че е налице
застрахователното събитие и е заплатило на ответника на 30.04.2020 г. сумата
от 26 000 щатски долара, както и разходи за репатрирането от кораба до
постоянното местожителство на моряка, в размер на 150 щ. д., при което, след
като е усвоил изплатената му сума за репатриране, ответникът е декларирал,
че слиза от кораба. Твърди се също, че с оглед гарантирането на регресните
права на ищеца, ответникът е подписал на 30.04.2020 г. споразумение, с което
е прехвърлил всички права по заведеното от него срещу корабособственика
гр. дело № 4531/2020г. по описа на ВРС, включително и правата по
допуснатото по-рано обезпечение на иска по това дело чрез арест на кораба, в
полза на ищеца. Сочи се, че с това споразумение ответникът е дал съгласие,
че ако декларацията му се окаже невярна, и след репатрирането му от кораба,
се окаже, че корабът всъщност не е изоставен и той е получил плащане от
корабособственика, ще възстанови тези суми на ищеца. Излагат се
съображения, че ответникът е лишил ищеца от регресните права спрямо
собственика с действието по оттегляне на иска по гр. дело № 4531/2020 г. на
Районен съд– Варна, а след вдигане на ареста на кораба, допуснат като
обезпечителна мярка, той е продаден. Въпреки че е заявил, че ще се
репатрира от кораба с парите от застрахователното обезщетение, ответникът
не е слязъл от кораба, а е останал на борда по силата на друг договор с
3
корабособственика, и същевременно, е получили повторно от него сумата,
съставляваща цената на иска (в исковата молба неправилно е посочена сумата
19 950 щатски долара), привидно под формата на възнаграждение за следващ
период.
С оглед гореизложеното, ищецът счита, че не е налице „изоставяне на
моряк“ по смисъла на МТК и поради това липсва основание за плащане на
застрахователното обезщетение, поради което претендира връщане на
изплатената сума като застрахователно обезщетение. Релевират се доводи, че
според Стандарт А.2.5.2, б. „с“ от МТК неплащането на две заплати не се
счита за изоставяне, доколкото следва да има и едностранно прекратяване на
трудовия договор, при което морякът следва да се е репатрирал от кораба,
съответно да не е продължил да работи на борда, а след като морякът е
продължил да работи, то не е налице изоставяне.
Ответникът оспорва иска изцяло, по основание, с твърденията че от
момента на качване на кораба на моторен кораб „Семела", IMO No 9226695,
плаващ под флага на Коморските острови от 01.05.2015г., с корабособственик
„Лидо Меритайм Лимитед“, до настоящия момент, не е получил дължимото
му трудово възнаграждение съобразно договора, сключен с „Булком“ ООД, за
месеците ноември и декември 2019 г. и месеците януари и февруари 2020 г.,
възлизащо общо на 26 000 щ. д, като трудови възнаграждения не са получени
и от останалите членове на екипаж на кораба за същия период. Тъй като
съгласно Стандарт А2.5.2, б. „с“ от МТК е налице изоставяне на моряка,
когато корабособственикът не е заплатил договорените заплати най-малко
два месеца, е отправил искане за заплащане на обезщетението за покрит риск,
чрез имейл до ищеца с дата 04.03.2020г., с оглед сключената застраховка от
страна на корабособственика с ищцовото дружество; искане е било признато
за основателно. Сочи се наличието на знание у ищеца, че м/к. „Семела“
подлежи на продажба и че екипажът не получава възнагражденията си, тъй
като още на 18.12.2019г. капитанът на кораба е изготвил първото уведомление
до Международния морски синдикат /ITF/, с копие до ищцовото дружество.
Твърди се също, че на основание Стандарт А2.5, ал. 7, Правило 2.2.1 от МТК
и чл. 363, ал. 2, т. 12 от КТК капитанът е изготвил удостоверение, с което
уведомил корабособственика на 06.02.2020г.; сезирана е и Агенция „Морска
администрация“– Варна, която със Заповед № В-319/21.02.2020г. на
директора на пристанището задържа м/к. „Семела“, поради неизплатените
повече от две /четири/ заплати. Признава се, че на 05.05.2020 г. ответникът е
получил плащане на сумата от 26 000 щ. д., преведена не от застрахователя, а
от „Фиделитас“ ЕООД с посочено основание- обезщетение. Ответникът
излага множество обстоятелства във връзка с това, че не е могъл да бъде
репатриран, поради което не е напуснал кораба, позовавайки се на обявената
от 13.03.2020г. пълна забрана за напускане на населените места в България
във връзка с пандемията от Ковид-19, респ. забрана на членовете на екипажи
на кораби, посещаващи българските пристанища, да напускат територията на
пристанището за периода на пребиваване там, и на Разпореждане № 1 от
4
10.09.2018 г. на Агенция „Морска администрация“ - Изисквания за
осигуряване на безопасността на корабоплаването в района на отговорност на
Дирекция „Морска администрация-Варна“ и изрично разпореждане от
Директора на ИА „Морска администрация“ капитанът да остане на борда с
втория механик и електромеханика. Оспорва се основателността на
твърдението в исковата молба, че след получаване на застрахователното
обезщетение, ответникът е получил повторно плащане на същите четири
работни заплати от работодателя, като се сочи, че плащането е за работни
заплати за следващите месеци, след периода, за който е платено
застрахователно обезщетение. Репликират се доводите, изложени от ищеца,
във връзка с тълкуването на понятието „изоставяне на моряк“, в смисъл, че
Стандарт А2.5.2, б. „с“ не предвижда непременно едностранно прекратяване
на трудовия договор, а неизплащане на две трудови възнаграждения, за да
настъпи застрахователно събитие и да бъде изплатено застрахователното
обезщетение, което е формирано от размера на четирите неплатени заплати от
по 6 500 щ.д., без разноски по репатриране, доколкото ответникът се е
намирал в собствената си държава, на пристанище Варна.
Обжалваното решение, с което искът е отхвърлен изцяло, е валидно по
критериите, възприети в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк.
д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и
компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Правото на иск е
надлежно упражнено при наличие на всички предвидени от закона
предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск. Възражението на ответника за липса на
материалноправна легитимация на ищеца, основано на факта, че исковата
сума не е платена от застрахователното дружество- ищец, а от „Фиделитас“
ЕООД, по банков път, не е относимо към допустимостта на процеса, в какъвто
смисъл има наведени доводи в отговора на исковата молба, а е въпрос по
същество.
Като съобрази конкретните оплаквания, направени с жалба срещу
основното решение, и становището на насрещната страна, съставът на
въззивния съд намира, че в тази инстанция страните не спорят по съществена
част от факти и обстоятелства, съставляващи фактическо основание на
предявения иск, като възприетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е в съответствие със събраните в хода на производството писмени
и гласни доказателства и съдебно – счетоводна експертиза, обсъдени и
преценени по съответните правила на ГПК.
Установява се от свидетелство за регистрация № 15/REG/1300058/022А,
издадено от Морска администрация на Коморски съюз, с дата 27.10.2015г. и
валидност 26.10.2020г., че в периода, за който ищецът сочи, че е платил на
ответника застрахователно обезщетение в размер на четири работни заплати,
„Лидо Меритайм Лимитед“, Република Маршалови острови е собственик на
м/к. „Семела“ IMO № 9226695, а отговорността за оперирането на кораба е
5
поета от „Булком“ ООД. Ищецът има качеството на застраховател, с който
корабособственикът е сключил застрахователен договор по отношение на м/к
„Семела“ в съответствие с изискванията на Стандарт А.2.5.2 от МТК,
обективиран в Сертификат, издаден на 11.04.2019г., за застраховка или друга
финансова гаранция във връзка с разходите за репатрирането на моряци и
отговорностите на корабособственика.
Ответникът Б. М. В. е сключил трудов договор за м/к „Семела“ от
01.11.2019г. с „Булком“ ООД, регистрирано в Република Кипър в качеството
му на корабен мениджър на корабособственика „Лидо Маритайм Лимитед“
по смисъла на чл. 225а от КТК, за длъжността „капитан“ с месечно трудово
възнаграждение в размер на 6 500 щатски долара. Този договор е действащ
през целия период, за който е заплатено застрахователно обезщетение за
неполучени трудови възнаграждения.
С петиция от 10.03.2020г. за изоставяне, подадена от ответника Б. В. в
качеството му на капитан на м/к „Семела“, адресирана до Международния
моряшки синдикат и българското му представителство, същият уведомява
тези институции, че корабособственикът не е изплатил на екипажа на м/к
„Семела“ трудови възнаграждения за периода от м. 11.2019г. до м. 02.2020г.
В тази връзка- противоречащо на съдържанието на петицията е твърдението в
исковата молба, че с капитанът е обявил настъпване на втората хипотеза на
Стандарт 2.5.2 от МТК, а именно - липса на поддръжка и подкрепа от страна
на корабособственика и пълна липса на комуникация с него, по отношение на
всички членове на екипажа, включително и по отношение на себе си. Предмет
на петицията съгласно заглавната част е „оплакване за неплатени заплати“, а
в обстоятелствената част е посочено конкретно кой заплати на екипажа не са
платени- за периода ноемви 2019г., декември 2019г., януари 2020г. и
февруари 2020г., както и че корабособственикът/мениджърът са молени
мнократно да се намесят в този случай, но не е направено нищо, само
обещания, и на този етап не може да се разчита, че ще предприемат някакви
действия за заплащане на отдавна изискуемите заплати на екипажа.
На 29.04.2020г., по сметка в щатски долари с титуляр „Фиделитас”
ЕООД с вальор 29.04.2020г., е постъпила сума в размер на 140 550 щ. д.-
валутен превод с наредител „Томас Милър Спешълти Андърайтинг Ейджънси
Лимитид“, Лондон, от сметка на наредителя в чуждестранна банка. За
получената сума от 140 550 щ. д. в счетоводството на „Фиделитас“ ЕООД е
открита партида 000053 – „Обезщетение моряци м/к „Семела“ в счетоводна
сметка 499- Други кредитори. Видно от Извлечение № 18 с титуляр
„Фиделитас“ ЕООД при „Райфайзенбанк“- офис Варна с дата 30.04.2020г. и
вальор 30.04.2020г., са извършени плащания от разплащателната сметка на
титуляра по разплащателните сметки на 12 лица– в общ размер на 140 550
щатски дорала, в това число и сумата от 26 000 щатски долара, преведени на
ответника Б. М. В., представляваща общ размер на дължимите четири
месечни възнаграждения.
6
Съгласно Заповед от 05.05.2020г. на Директора на Дирекция „Морска
Администрация“- Варна, обективирана върху разпечатка от имейл на
корабния агент “Делта Меритайм“ ЛТД, искането за смяна на тримата,
останали на борда членове на екипажа, сред които и ответникът, е отказано с
мотивите, че екипажът на кораба не е окомплектовaн съгласно изискванията
на MSM (Minimum Safe Manning Dokument)- документ за надлежно
окомплектоване на кораба с екипаж, издаден от Морска администрация
Коморски съюз, разпоредбите на глава V, правило 14 на Международната
конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. №
16/MSM/1300058/022А/, в резутат на което корабът представлява опасност за
корабоплаването и околната среда. Останалите девет члена от екипажа
(граждани на Украйна), след като са получили от застрахователя, чрез
неговия кореспондент, дължимите по моряшките трудови договори заплати
като застрахователни обезщетения, са слезли от кораба на 30.04.2020г. и
успешно са репатрирани, с получено по изключение разрешение за това, с
оглед постановената във връзка с Ковид – 19 заповед за ненапускане районан
на пристанището от екипажи на чуждестранни кораби.
Впоследствие, при извършена на 11.05.2020г. извънредна проверка на
борда на м/к „Семела“ от служители на Дирекцията на борда на кораба,
описана в АУАН №5 от 22.05.2020г., е установено, че тримата членове на
екипажа, единият от които е ответникът, са останали на борда на кораба.
Съгласно споразумение от 28.05.2022г., сключено от ответника и мениджъра
на м/к. „Семела“, между тях е постигнато съгласие капитанът да остане на
кораба с по- ниска брутна заплата- 2 000 щатски долара, предвид забраната по
заповед от 05.05.2020г. на ИА „Морска Администрация“ той да напуска
кораба и поради липса на друг желаещ капитан да го замести.
От посочената по- горе установеност за факти и обстоятелства, следва
изводът, че „Фиделитас“ ЕООД е извършило плащане в качеството на
застрахователен агент на ищеца, като е превел парични суми от получен от
застрахователя банков превод в щатски долари, предназначени за заплащане
на застрахователни обезщетения на екипажа на м/к „Семела“ от името и за
сметка на застрахователното дружество, както и че ответникът, като част от
екипажа на кораба, е получил превод на застрахователно обезщетение в
размер на сумата от 26 000 щ. д., за настъпило застрахователно събитие
„изоставяне на моряк“ по смисъла на Стандарт А.2.5.2 от МТК / 2006г./,
представляваща дължими трудови възнаграждения за периода от м. 11.2019г.
до м. 02.2020г. включително.
Въззивникът релевира в жалбата срещу основното решение оплакване
за необоснованост на фактическия извод, че към датата на подаване на
петицията от капитана е настъпил падежът за заплащане на трудовите
възнаграждения за м.11.2019г., м. 12. 2019г., м. 01.2020г. и м.02.2020г. Този
факт обаче никога не е бил спорен както в отношенията между работника,
корабособственика и мениджъра (видно от сключената между тях спогодба по
повод неплатени трудови възнаграждение за месеците след м. 02.2020г.), така
7
и извънсъдебно между страните по спора. Твърдение, че работодателят на
ответника не е в забава относно плащането на трудово възнаграждение за
някой от месеците, за които е платено застрахователно обезщетение, не е
въведено и като спорен факт като елемент от заявения с исковата молба
фактически състав за липсващо основание за плащането. Въпреки това следва
да се посочи, че Съгласно раздел III. Задължения на работодателя, т.1.3 от
трудовия договор на ответника, заплатата на моряка се изчислява в края на
всеки месец и се изплаща до 20-тия ден на следващия месец. Тази
договореност е в съответствие с правилото на Стандарт А2.2-
Възнаграждение от Морската трудова конвенция от 2006 г. на
Международната организация на труда, съгласно което всяка държава-членка
изисква плащанията, дължими на моряците, работещи на кораби, които плават
под нейно знаме, да се извършват на интервали не по-дълги от един месец и в
съответствие с всички приложими колективни трудови договори..
Следващото оплакване в жалбата срещу първоинстанционно решение
№ 531/21.11.2022г., относимо към фактическите изводи на съда, е за
допуснати от съда процесуални нарушения, съставляваща неотчитане на
доказателствената стойност на представената по делото Ведомост за работни
заплати от 07.09.2020г. относно спорен факт- платени ли са от работодателя
заплати на ответника за м.11.2019г., м. 12.2019г., м. 01.2020г. и м.02.2020г.
Преди да се обсъди това оплакване, съставът на въззивния съд намира
за необходимо да посочи изрично, че релевантно за предмета на спора би
било твърдение на ищеца, че трудовите възнаграждения са били платени от
работодателя на екипажа на кораба преди сключването на споразумение за
суброгация от 30.04.2020г. между ответника и застрахователното дружество-
ищец, чрез кореспондента „Фиделитас“ ООД. Тъй като получаната от
ответника сума е заместваща престация, обезщетяваща неплащането на
четири заплати, основание за плащането на обезщетение би липсвало ако
заплатите вече са платени от корабособственика/мениджъра, доколкото това
неизпълнение е предвидено в Стандарт А2.5.2 - Финансово обезпечение, ал.2,
б. „c“ от МТК като хипотеза, при която морякът се счита изоставен по
смисъла на Стандарта в нарушение на изискванията на Конвенцията или на
условията на моряшкия трудов договор и за него възниква право да се
възползва от възприетата за конкретния моряшки трудов договор система за
финансово обезпечение при изоставяне на моряка, като претендира и получи
застрахователно обезщетение по договор за застраховка.
Твърдения за плащане на заплати на ответника преди възникване на
регресните права на застрахователя спрямо корабособственика/ мениджъра,
не са релевирани в исковата молба, а всички събрани доказателства
установяват неизпълнение на задълженията за плащане, в това число:
петицията за изоставяне, изготвена на 10.03.2020г. от ответника като
капитана на кораба, адресирана до Международен моряшки синдикат;
молбата от 04.03.2020 г. от екипажа на м.к. „Семела” до „Томас Милър
Спешълти” за изплащане на заплати, считано от 01.11.2019г., споразумение за
8
суброгация и от 30.04.2020г., сключено между капитана на м.к. „Симела“- Б.
В. и капитан В К като представител на „Фиделитас“ ООД- кореспондент на
застрахователя; Заповед № В-З-19/21.02.2020г. на директора на Дирекция
„Морска администрация-Варна“, капитан на пристанището, за задържане на
м/к. „Семела“ IMO 9226695, в ПСП Терем-КРЗ Флотски арсенал – Варна
поради нарушение от страна на корабособственика на т. 1 от Правило 2.2 от
МТК – неплащане на дължими трудови възнаграждения на членовете на
екипажа за период от 01.11.2019 г. до 21.02.2020 г. включително, установено с
протокол за извършена проверка № 8/06.02.2020г. от Морска администрация-
Варна. За този факт са събрани и свидетелски показания от
първоинстанционния съд чрез разпита на свидетеля И Л Л.
Въпреки че повторното плащане на трудови възнаграждения от
работодателя на ответника през м. 12.2020г. не може да отрече нито
наличието на основание за плащане на застрахователно обезщетение към
момента на плащането, нито да се отрази върху правото за задържане на
платеното, и е ирелевантно за регресните права на застрахователя,
произтичащи от суброгация, доколкото въззивникът релевира оплаквания
пред настоящата инстанция за допуснати процесуални нарушения във връзка
с правилата за доказване на фактическите му твърденията му, че според
Индивидуалната ведомост за работни заплати на ответника и банковите
извлечения от сметката му за период след тази дата, четирите заплати за
периода м. декември 2019 г. до м. март 2020 г. са платени на въззиваемия през
м. декември 2020г., следва да се посочи следното:
Доказателствата, на които се позовава въззивникът, не установяват, а
опровергават верността на фактическите твърдения за повторно плащане,
извършено от работодателя, след като ответникът е получил застрахователно
обезщетение. В Индивидуалната ведомост за работни заплати (формуляр №
25) са направени удостоверителни изявления, че „Възнагражденията за
месеците ноември 2019г., декември 2019г., януари 2020г. и февруари 2020г. са
изплатени от застрахователя-Томас Милър/Лондон“, които кореспондират със
съдържанието на постигнатата спогодба между ответника, от една страна, и
корабособственика и мениджъра, от друга страна, отнасяща се парични
вземания за неплатени заплати за следващ период- от 01.03.2020г. С
последващите плащания от м. 12.2020г. не биха могли да се погасят по- стари
задължения, и по- конкретно четирите заплати за периода м. декември 2019 г.
до м. март 2020 г., тъй като те вече са били погасени чрез плащането от
30.04.2020г., осъществено от кореспондента на застрахователя в качеството
на последния на друго задължено лице по силата на застраховката.
Въз основа на възприетата фактическа установеност по делото
съдебният състав прави следните правни изводи:
По иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД разпределението на
доказателствената тежест се определя от въведените в процеса твърдения и
възражения, които са обуславящи за съществуването или отричането на
9
претендираните права от страните. При фактически състав по чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание, ищецът следва да
въведе твърдение и докаже факта на предаване на вещ, респ. плащане на
парична сума, а ответникът – основание за получаването или за задържането
на полученото.
За процесните отношения е приложима Морската трудова конвенция,
2006г на Международната организация на труда, в редакцията след
измененията от 2014г., одобрени от Международната конференция на труда
на нейната 103 сесия от 11.06.2014г., проведена в Женева, (в сила и за
Република България от 18.01.2017г., след ратификация), тъй като Коморски
съюз, под чийто флаг плава м/к „Семела“ и на борда на който ответникът е
изпълнява длъжността „капитан“, е държава-членка, ратифицирала МТК от
2006г. Съгласно Член I, т.1. от МТК всяка държава-членка, която ратифицира
конвенцията, се задължава да прилага изцяло нейните разпоредби по начина,
указан в член VI, за да се гарантира правото на достоен труд на всички
работници.
В конкретния казус, проявление на изпълнение задължение по ал. 3 по
Правило 2.5.2, Стандарт А2.5.2 от МТК за осигуряване наличието на система
за финансово обезпечение за всички кораби, плаващи под знаме на държава-
членка, е сключването на договор за застраховка между тогавашния
корабособственик „Лидо Меритайм Лимитед“ на м/к „Семела“ и „Томас
Милър Спешълти Андърайтинг ( или по – правилно Ъндъррайтинг) Ейджънси
Лимитид“- Великобритания, обективирана в Сертификат за застраховка или
друга финансова гаранция във връзка с разходите за репатрирането на моряци
и отговорностите, издаден на 11.04.2019г., със срок на валидност от
11.04.2019г. до 11.04.2020г. Ищецът е извършил плащане на процесната сума
от 26 000 щатски долара именно в качеството на застраховател, респ.
ответникът, като част от екипажа на м/к „Семела“, назначен на длъжността
„капитан“, е получи исковата сума, платена от името и за сметка на
застрахователното дружество, чрез кореспондента „Фиделитас“ ЕООД.
Финансовото обезщетение е определено и изплатено за настъпило
застрахователно събитие- „изоставяне на моряк“ по смисъла на т. 2 от
Стандарт А.2.5.2 от Морската трудова конвенция от 2006г. на МТК и покрива
неизплатени четири заплати на ищеца по моряшкия трудов договор, за
периода от м. 11.2019г. до м. 02.2020г. включително. Плащането е
заместваща престация, обезщетяваща работника за неизпълнение на
задължения на корабособственика по чл. 9 на Стандарт А2.5.2 - Финансово
обезпечение от МТК/2006г./, точка „а“, която гласи, че предоставената от
системата за финансово обезпечение помощ трябва да е достатъчна, за да
покрие неизплатените заплати и други суми, дължими от корабособственикът
на моряка съгласно сключения трудов договор, съответния колективен трудов
договор или националното законодателство на държавата на знамето, като
дължимият размер не трябва да надвишава четири месечни заплати или
дължимите други суми за четири месеца.
10
Иск за връщане на застрахователно обезщетение за разноски за
репатриране по точка „b“ на чл. 9 на Стандарт А2.5.2 - Финансово
обезпечение, Правило 2.5.2 МТК /2006г./, не е предявен, от което следва, че
наличието на основание за плащане, респ. за задържане на друга парична
сума, за каквато има твърдения и данни, че е в размер на 150 щатски долара и
е платена „на ръка“ на всички членове на екипажа за разходи за репатриране,
е извън предмета на спора.
Основният спорен въпрос по същество, с който е сезирана въззивната
инстанция, е налице ли е изоставяне на моряка по смисъла на Правило 2.5.2,
Стандарт А 2.5.2 от МТК като основание за изплащане на процесното
застрахователно обезщетение.
По смисъла на ал. 2 на Стандарт А2.5.2 морякът се счита за изоставен в
нарушение на изискванията на конвенцията или на условията на моряшкия
трудов договор, когато корабособственикът: a) не покрие разходите по
репатрирането на моряка; или b) изостави моряка без необходимата
поддръжка и подкрепа; или c) прекрати едностранно договореностите с
моряка, включително като не му изплати договорените заплати за период най-
малко два месеца.
Установява се по безспорен начин, че на ответника, на член на екипажа
на м/к „Семела“, не са били изплатени трудови възнаграждения, дължими за
м.11 и м.12.2019г. и за м.01 и м. 02.2020г. Този отрицателен факт се
квалифицира като „изоставяне на моряка“ от корабособственика в хипотезата
на буква “c” от ал. 2 на Стандарт А2.5.2, Правило 2.5.2 МТК /2006г./, при
която последният не е изплатил на моряка договорените заплати за период
най-малко два месеца, с което демонстрира едностранно преустановяване
изпълнението на договореностите с моряка, включително тези, отнасящи се
до задължението му да осигури в съответствие с трудовия договор редовно и
в пълен размер получаване на трудовите възнаграждения за неговата работа,
съгласно правило 2.2, ал.1 от МТК/2006г./.
Ето защо, за ответника е възникнало правото да поиска и получи от
застрахователя обезщетение за неизпълненото задължение към моряка за
изплащане на трудови възнаграждения, а този извод обосновава
неоснователността на иска по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.
Обстоятелството, че поради административна забрана, постановена с
изричната забрана на капитана на Пристанище Варна за замяна на част от
екипажа, ответникът не е напуснал кораба след като е получил обезщетение /в
резултат на което действие би се прекратило трудовото правоотношение с
корабособственика „Лидо Меритайм Лимитед“/мениджъра „Булком“/, а този
договор е продължен до 31.10.2020г. при по нисък размер на трудовото
възнаграждение, (след което е сключен моряшки трудов договор с новия
корабособственик), не засяга квалификацията на осъществения вече
фактически състав още в края на м. 01.2020г. като „изоставяне на моряка“ от
корабособственика в хипотезата на буква “c” от ал. 2 на Стандарт А2.5.2,
11
Правило 2.5.2 МТК /2006г./, съставляващо едностранното преустановяване
изпълнението на договореностите с моряка, включващо и неплащане на
повече от две заплати. Т. е. сочените от ищеца обстоятелства относно
неосъществено репатриране на капитана (който е с местожителство в гр.
Варна и не се нуждае от репатриране), а оставането му на кораба след превода
на застрахователното обезщетение, не са годни да отрекат настъпването на
застрахователния риск в началото на 2020г. и основанието за заплащане на
сумата от 26 000 щатски долара за дължими на капитана на м/к „Семела“
трудови възнаграждения. Хипотезата на буква “c” от ал. 2 на Стандарт А2.5.2,
Правило 2.5.2 МТК /2006г./ не изисква прекратяване на трудовото
правоотношение на моряка от страна на корабособственика/мениджъра,
каквото не може да настъпи с едностранно изявление на последния, а
прекратяване изпълнението на договореностите с моряка, едностранно, без да
има постигнато съгласие за това, включващо и преустановяване плащане на
повече от две заплати.
Поради съвпадение на крайните правни изводи на двете съдебни
инстанции по съществото на спора, за неоснователност на предявения иск с
правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД, първоинстанционното
решение № 531/21.11.2022г. следва да се потвърди.
По основателността на въззивна жалба вх. № 18173/30.07.2023г. срещу
постановено по същото дело решение № 283/22.06.2023г. /с правния характер
на определение/ съдът съобрази следното:
С решение № 283/22.06.2023г., постановено в производство по чл. 250
ГПК, е отхвърлена молбата на въззивника- ищец „Томас Милър Спешълти
Андърайтинг Ейджънси Лимитид“- Великобритания, представлявано от адв.
Ж. Я. от АК- гр. Варна, за допълване на първоинстанционно решение №
531/21.11.2022г., с произнасяне по предявен в условията на евентуалност иск
срещу Б. М. В. с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. 3 ЗЗД, за осъждане на
ответникът да заплати на ищеца сумата 26 000 щатски долара, претендирана
като дадено на отпаднало основание застрахователно обезщетение, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното погасяване на задължението.
С въззивната жалба срещу този съдебен акт се релевират оплаквания за
неговата неправилност поради противоречие със закона, необоснованост и
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Конкретно се
твърди, че още посредством подадената искова молба първоинстанционният
съд е бил сезиран и с иск за връщане на неоснователно получена парична
сума поради отпаднало основание за получаването й, тъй като имало
фактически твърдения, които е следвало да бъдат разгледани от решаващия
съдия. Според въззивника в обстоятелствената част на допълнителна искова
молба са въведени твърдения, отговарящи на състав по чл. 55, ал.1, предл.
трето ЗЗД, а в петитума на същата е направено искане за осъждане на
ответника да върне посочената парична сума като недължима поради
12
отпаднало основание. Според въззивника не е налице забрана при
разглеждане на търговски спорове да се осъществи обективно съединяване на
искове с допълнителна искова молба. Искането към въззивния съд е за отмяна
на решението и постановяване на друго, с което се уважат главният или
евентуалният иск, с всички законни последици.
Процесуалният представител на въззиваемия Б. М. В. – адв. Д. Д. от
ВАК изразява становище за неоснователност на жалбата.
Както е посочено по- горе мотивите, с исковата молба на на „Томас
Милър Спешълти Андърайтинг Ейджънси Лимитид“, по която е образувано
първоинстанционното производство по т. д. № 118/2022г. по описа на ВОС, е
предявен осъдителен иск срещу Б. М. В., с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 26 000
щатски долара, претендирана като платено без основание и подлежащо на
връщане застрахователно обезщетение по смисъла на Стандарт А2.5.2 от
МТК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Тази
квалификация е съответна както на фактическото основание, така и на
изрично формулирания от ищеца петитум.
С тази искова молба е предявен и евентуален иск по чл. 59 от ЗЗД за
присъждане на исковата сума от 26 000 лв. поради причинено на ищеца
обедняване, в резултат от поведението на ответника, съставляващо постигане
на спогодба с корабособственика/мениджъра по гр. д. № 4531/2020г. по описа
на Районен съд- Варна, 14 състав, с което застрахователят е бил лишен от
регресни права. С молба вх. № 6980/14.03.2022г. евентуалният субсидиарен
иск по чл. 59 ЗЗД е оттеглен и производството по него е прекратено, на
основание чл. 232 ГПК, с влязло в сила определение № 401/15.03.2022г.
В допълнителната искова молба не се съдържа искане за произнасяне по
евентуална претенция. Отделно от това, такава претенция не би било
допустимо да бъде приета за съвместно разглеждане, доколкото ГПК не
предвижда последващо завеждането на първоначалната искова молба
обективно съединяване на искове, освен чрез завеждане на новия иск в
отделно производство и присъединяване на последното към вече
образуваното исково производство.
В предварителния доклад на делото по изчерпателен начин са
определени предметните предели на спора, като в тях не е включена
евентуална искова претенция, която да е заявена и приета за разглеждане, при
настъпване на вътрешнопроцесуалното условие, съставляващо отхвърляне на
„предпочитания“ иск. При обявяване на предварителния доклад за
окончателен, не са възражения от ищеца относно непълнота поради
непроизнасяне по приемане за разглеждане на някакъв евентуален иск. В тази
връзка, съображенията на страната за непълнота на решението, обосновани
със съдържащи се в допълнителната искова молба твърдения, не са
достатъчни за обосноваване на извод за основателност на искането по чл. 250
13
ГПК. Съдът няма задължение да дава указания на страните в смисъл, че
съобразно някой техни фактически твърдения биха могли да предявят и други
искове, освен предявените, както и не може да разглежда искове, с които не е
сезиран.
Така мотивиран, въззивният състав прави извода, че с решение №
531/21.11.2022г. първоинстанционният съд се е произнесъл по целия предмет
на спора, с който е сезиран, и решението не е непълно по смисъла на чл. 250
ГПК. Следователно, не са налице предпоставките на приложимата правна
норма за постановяване на допълнително решение с произнасяне по същество
по осъдителен концикционен иск за връщане на сумата 26 000 лв. като дадена
на отпаднало основание и подлежаща на връщане, тъй като такъв не е бил
предявен за разглеждане по делото. Обжалваното решение №
283/22.06.2023г., постановено в производство по чл. 250 ГПК, с което е
отхвърлена молбата на въззивника- ищец за допълване на първоинстанционно
решение № 531/21.11.2022г., е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК и предвид направеното искане за присъждане съдебно– деловодни
разноски от процесуалния представител на въззиваемия, с представяне на
списък по чл. 80 ГПК и доказателства за реално направени разноски,
въззивникът следва да бъде осъден да заплати сумата 2 600лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждения за въззивна инстанция.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, ІІІ - ти състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 531/21.11.2022г. и решение №
283/22.06.2023г., постановени по т. д. № 118/2022г. по описа на Варненския
окръжен съд.
ОСЪЖДА „Томас Милър Спешълти Андърайтинг Ейджънси
Лимитид“, с регистрационен номер № 02519540, със седалище и адрес на
управление: гр. Лондон, ЕС 3М 4 ST, Великобритания, ул. „Фенчърч“ № 90,
да заплати на Б. М. В., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, кв. „Галата“, ул.
„Прибой“ № 41а, сумата 2 600лв. /две хиляда и шестстотин лева/,
представляваща направени съдебно- деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15