Определение по дело №2319/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………….…./…………………..2018 г.

гр.  Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Юлия Бажлекова

                                               ЧЛЕНОВЕ:  Наталия Неделчева

        мл. с. Никола Дойчев       

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Дойчев

въззивно гр.д. № 2319 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по подадена въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” срещу решение № 2479/30.05.2018г. по гр.д. № 19382/2017г. на ВРС, с което Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” е осъдена да заплати на С.С.Д., ЕГН: **********, сумата от 1336.13лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 218 часа за периода от 01.04.2015г. до 30.11.2017г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 22.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал 5, т.2 от ЗМВР.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се твърдения, че не е налице законова празнота в преизчисляването на положения от служителите на МВР нощен труд в дневен. Излага подробни аргументи за наличието на уредба в този смисъл и какъв следва да бъде коефициента за превръщане на отработените нощни часове в дневни. Намира, че ВРС неправилно е приложил общите разпоредбите на КТ, а е следвало да приложи чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, като съотношението между нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа/8часа, което е равно на коефиент 1, а не както е по КТ – 7 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 0,143. В тази връзка се посочва, че следвало да се прави разграничение между извънреден труд и нощен труд, като последният бил изрично посочен в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, докато допълнителните възнаграждения за извънреден труд били посочени в чл. 187, ал. 6 от ЗМВР. Моли решението на ВРС да бъде отменено в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно. Обжалва решението и в частта за разноските, като ВРС се е произнесъл с определение по чл. 248 от ГПК.

В срока по чл. 263 от ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Представени са доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.

Страните не са направили искания по доказателствата.

Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

По изложените съображения и на осн. чл. 267 от ГПК , съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 2319/2018 г. по описа на ВОС за разглеждане в о.с.з. на  14.11.2018  от 09.30часа, за която дата и час да се призоват страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните.

 

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1                                       

 

 

                                                                                                          2.