№ 260075 26.10.2020
г. град
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Осми наказателен състав,
на двадесет и пети септември две
хиляди и двадесета година,
в публично
съдебно заседание в състав:
Съдия: Гроздан Грозев
секретар:Павлина Николова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
АНД
№ 735 по описа на Районен
съд - Хасково за 2020 г.
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по жалба от „Ния –Милва ” ЕООД, град Хасково
срещу Наказателно постановление № 26-001060 от 17.07.2020 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, град Хасково, с което на основание
чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда на дружеството - жалбоподател е наложена
административна санкция – имуществена санкция в размер на 1500 лева. В
подадената жалба се навеждат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се ,
че не е налице нарушението ,посочено в обжалваното НП ,понеже работникът не е полагал труд в дружеството
през м.март 2020 год. Нарушението следвало да са квалифицира като маловажно
такова по смисъла на чл.415в от КТ,поради което се иска отмяна на НП.
В
съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят се
представлява от управителя С.К. ,която поддържа искането, отправено с жалбата.
Представя писмени бележки и в случай на присъждане на разноски на противната
страна моли да бъдат в установения от закона минимум.
Административнонаказващият орган – Директорът на Дирекция
„Инспекция по труда”, град Хасково, чрез упълномощения по делото представител –
юриск. Грудева
оспорва жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за
неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде
потвърдено и се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице,
легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и
прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното
наказателно постановление, намира за установено следното:
На
09.06.2020 г. била извършена проверка от св.Л.О. Г. и Т.Ч.К. на длъжност
ст. инспектори в Дирекция „Инспекция по
труда”, град Хасково, въз основа на сигнал от работник, на дейността на
„Ния-Милва ” ЕООД, град Хасково за спазване на трудовото законодателство. С
призовка по реда на чл. 47, ал. 1 от АПК от управителя на дружеството били
изискани съответните документи – присъствени форми, разплащателни
ведомости за месец
февруари 2020 г., както и
трудово досиета на работника Т.В. И.. Било установено, след проверка по
документи, предоставени на 09.06.2020г., че в приложената платежна ведомост за
м. март 2020г. не било удостоверено срещу
подпис изплащането на дължимото трудово възнаграждение на Т. В. И./бивш
работник/ на длъжност „оператор
производствена линия „ . Към момента на проверката, продължила и на
16.06.2020г. не били представени документи, удостоверяващи плащането на трудово
възнаграждение за месец март 2020
г. на работника Т. И.
по някой от предвидените в нормата на чл. 270, ал. 3 от КТ
способи.Констатациите от извършената проверка били обективирани
в Протокол за извършена проверка, рег. № ПР2014663/16.06.2020 г.,с
който контролните органи дали на работодателя в лицето на
„Ния-Милва ”ЕООД ,град Хасково задължителни предписания за предотвратяване и
отстраняване на констатирани нарушения на трудовото законодателство, както и за
отстраняване на вредните последици от тях.
На
16.06.2020 г. срещу „Ния-Милва
„ЕООД ,гр.Хасково от св.Л.Г.
е съставен Акт за установяване на административно нарушение
№ 26 – 001060 за извършено нарушение на чл.128, т.1 от КТ. Актът за
установяване на административно нарушение е съставен в присъствие на управителя
на дружеството С.С.К. , на която процесният АУАН е предявен, а впоследствие екземпляр от
него и връчен на същата дата
–16.06.2020г.
Възражения
срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са вписани
в съответната графа при съставянето му и
не са постъпили допълнително в рамките на законовия срок от връчване на
екземпляр от него.
При
издаване на наказателното постановление, административнонаказващият
орган е възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за
установяване на административно нарушение.
Видно
от Констативен протокол №КП-5-26-00780068/08.07.2020г. за извършена проверка по
разходите за социално осигуряване /приложен към
административно-наказателната преписка/
инспекторът по осигуряването е констатирал , че в Регистъра на осигурените
лица за лицето Т. В. И. има подадени
данни по чл.5 ал.4 от КСО – за месец 01.2020г. – отработени 22
работни дни и осигурителен доход от 624,64 лв., за м.02.2020г. – отработени 20
работни дни и осигурителен доход от 624,64 лв. и за м.03.2020г. – 21 работни
дни неплатен отпуск, зачетен за осигурителен стаж. Проверката обаче е стигнала
до извод ,че в периода от 01.01.2020г.до 31.03.2020г. лицето Т. В. И. не е полагало трудова дейност при осигурителя
„Ния-Милва“ЕООД ,гр.Хасково, с оглед на
което са дадени задължителни предписания
да подаде в ТД на НАП Пловдив
офис Хасково декларация образец №1-„Данни за осигуреното лице“ за наетото по
трудово правоотношение лице Т. В. И. за
периода от м.01.до м.03.2020 г.
Изложената фактическа обстановка е установена от
представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на
разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на
свидетелите Л.Г. и Т.К. относно обстоятелствата, изложени в АУАН,
свързани с извършване на процесната
проверка и констатациите, до които са достигнали, както и тези, свързани
със съставянето на АУАН.Съдът дава вяра и на показанията на св.. Р./работничка
в дружеството / според които през месец март 2020 год. и изобщо през 2020г., Т. В. И.
, с която работили в едно помещение не е идвала на работа в цеха на
дружеството и ни и работила.
При така установените факти съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда,
работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. Според чл. 270, ал. 3 от
КТ трудовото възнаграждение
се изплаща лично на работника
или служителя по ведомост или
срещу разписка или по писмено
искане на работника или служителя
- на негови близки. По писмено искане
на работника или служителя трудовото
му възнаграждение се превежда на
влог в посочената от него банка.
По силата на чл. 414 ал. 1 от КТ, работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство
извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако
не подлежи на по-тежко наказание,
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер
от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи
на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., а в чл. 416, ал.
5 КТ е предвидено, че наказателните постановления се издават от ръководителя
на съответния орган по чл.
399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни
лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Следователно, деянието, за което е наложена
имуществена санкция на дружеството , за което липсва съмнение,
че има качеството
„работодател”, е обявено от закона за
наказуемо с административна
санкция.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното
постановление съдът не констатира процесуални
нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна
на последното. Съставеният акт за установяване
на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42
от ЗАНН, не са допуснати нарушения
на чл. 40 от ЗАНН, във връзка
със съставянето и връчването му на
представляващия по закон „Ния-Милва “ЕООД, град Хасково . На същия
е осигурена възможност да се запознае
с неговото съдържание, както и да направи
възражения по него, от която
не се е възползвал.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия,
спазена е формата и редът за издаването
му, а по съдържанието си отговаря на изискванията
на чл. 57 от ЗАНН, установяващ
изискуемите реквизити.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, не се доказват по безспорен и категоричен начин. Действително установява се от представената отчетна форма за м.март 2020 г., че през м.март 2020г., Т. .И. е присъствала общо 21 дни, за които във ведомостта за заплати за същия месец и е начислено трудово възнаграждение в размер на 610 лв., което не е изплатено от дружеството . Предвид тези доказателства актосъставителят ,а след него и наказващият орган са направили извод за извършено нарушение по чл.128 т.2 от КТ .От събраните в съдебното производство доказателства и по-конкретно приложения по преписката констативен протокол №КП-5-26-00780068/08.07.2020г. е видно , че по искане на управителя на дружеството е извършена проверка по разходите за социално осигуряване , в хода на която органа по самоосигуряване е достигнал до извод, че лицето Т. И.не е полагало труд през м.март 2020 год. в „Ния-Милва“ЕООД .В този смисъл са и данните,съдържащи се в свидетелските показания на Г. Р. /работничка в дружеството / ,която е категорична ,че лицето Т. И. не е идвало на работа през 2020г.
Вмененото задължение на дружеството като работодател произтича
пряко от нормата на чл.
128, ал. 1
от Кодекса на труда и чл.
155, ал. 1 КТ, съгласно която след като работникът
е престирал труда си, то работодателят
е длъжен в законоустановения срок
да извърши плащане на работната
му заплата, което повелява чл.128 т.2 от КТ, респ. поражда
се задължение да заплати и възнаграждение
за времето, през което работникът
или служителят е ползвал платен годишен отпуск, разрешен именно от работодателя и начислено във ведомостите
за заплати. Законодателят е предвидил като задължение на работодателя
да изплати на работника дължимото
месечно възнаграждение, като това задължение е поставено в зависимост от полагането на труд от
страна наработника
. Т.е. задължението на работодателя да изплати трудово
възнаграждение възникна само когато и
ако работникът е престирал
своя труд през съответния календарен месец , срещу които именно
твърдения и констатации на контролните
органи на Д“ИТ“ възразява жалбоподателя. В процесният случай
се доказа ,че
работничката Т. И. не е работила в дружествот през м.март
2020 г. Действително извършеното от страна на дружеството начисляване на работна заплата за м.март
2020 г.,а след това и неподписване на ведомостта за заплати за процесния месец от
лицето Т. И. е основание
да се направи
предположение, че трудовото възнаграждение се е следвало и не е било изплатено, но обсъдените по –горе
доказателства, подлагат на обосновано
съмнение възможността да са направи
безпротиворечив извод ,че това лице е престирало труд при жалбоподателя. При
така установените факти, необоснован е извода
на наказващия орган ,
че нарушението на чл.128, т.1 от КТ, описано в НП, е безспорно доказано ,поради което и неправилно
е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството като работодател. С оглед изложеното, съдът намира, че
от обективна страна не са осъществени признаците на състава
на административно нарушение по чл. 414 ал. 1 от Кодекса на труда,което налага и обжалваното
НП да бъде отменено .
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 26
– 001060 от 17.07.2020 г. на Директора на дирекция „Инспекция по труда”, град
Хасково.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия:
/п/ не се чете.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
Секретар: /П.Н./