Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 213 Година 2019, 31.01. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – І отд., ІIІ състав
на 06.11.2018 година
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА
Секретар: МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ КОМСАЛОВА адм. дело номер 351 по описа за 2018 година и като
обсъди:
Производството е по чл.156 и следв. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по повод жалба на „Ековита“ ООД,
ЕИК по Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик,
ул. „Синитевска“ №3, представлявано от Д.С. – управител, против Ревизионен акт
№ Р-16001316006476-091-001 от 04.10.2017 г., издаден от Т.В.П., началник
сектор, и Е.К.С., главен инспектор по приходите, потвърден с Решение № 6/08.01.2018
г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ /Д „ОДОП“/
– гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в обжалваната част, в която са установени
допълнително задължения за ДОО в размер на 69 958.87 лв. и лихви –
27 780.39 лв., за ДЗПО в размер на 24 308.70 лв. и лихви –
9 459.11 лв. и за ЗО в размер на 76 687.84 лв. и лихви –
28 695.94 лв. за периода 01.12.2010 г. – 31.12.2015 г.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на РА и се иска неговата отмяна. На първо място се сочи, че
са налице нарушения на Директора, който е копирал доклада, без да обсъди който
и да е аргумент от жалбата до него или множеството подкрепящи ги документи,
събрани в хода на ревизията, с което е нарушил правото на защита на
дружеството – чл.6 ал.3 от ДОПК. На второ място се твърди, че ревизиращият екип
не е събрал нито едно доказателства, което да обори или постави под съмнение
твърденията на лицата, на които са извършени насрещно проверки във връзка с
брането на горските плодове. На следващо място, органът по приходите не е
установил,у че са налице действително трудови правоотношения, за които се
дължат ЗОВ. На следващо място се сочи, че не е доказано, че лицата са брали
горските продукти с позволително на дружеството-жалбоподател. Твърди се също
така, че незаконосъобразно са игнорирани от страна на приходната администрация
факти, изцяло отхвърлящи наличието на правоотношение по полагане на труд,
както и, че липсват качествата осигурител и осигурено лице, тъй като лицата
предавали стоките на „Ековита“ ООД, единствено са продавали същите и не са
полагали какъвто и да било труд за него. Подробни доводи се излагат в
представената по делото писмена защита. Претендират се разноски по делото,
съобразно представения списък на разноските.
Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция
“ОДОП ”– гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юриск. Р.,
счита жалбата за неоснователна, поради което настоява за отхвърлянето й по
доводи, подробно изложени в представената по делото писмена защита. Претендира
присъждане следващото се юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският Административен Съд – Първо отделение,
трети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, намира за установено следното:
Жалбата като подадена в предвидения за това
срок, против подлежащ на ос-порване индивидуален административен акт, потвърден
в хода на административното му обжалване, и от лице притежаващо правен интерес,
се явява процесуално ДОПУСТИМА.
ПО СЪЩЕСТВО.
Относно процедурата по издаване на РА съдът установи
че е спазена, вкл. и актът е издаден от компетентни органи по приходите
съобразно сега действащата редакция на чл.119 ал.2 от ДОПК, при чието действие
е възложена и ревизията.
В тази връзка се констатира следното:
Ревизията на жалбоподателя е започнала със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001316006476-020-001/16.09.2016г. (л.7547,
т.25), издадена от Т.П., началник сектор при ТД на НАП, гр. Пловдив, с която е
възложено на Е.К.С., главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията,
и Б.В.М., старши инспектор по приходите, да извършат ревизия на жалбоподателя
относно следните задължения: корпоративен данък за периода 01.01.2010 г. –
31.12.2010 г.; данък върху добавената стойност за периода 01.12.2010 г. –
21.12.2010 г.; ДОО за осигурители за периода 01.12.2010 г. – 31.12.2015 г.;
вноски за ЗО за осигурители за периода 01.12.2010 г. - 31.12.2015 г.; вноски за
ДЗПО -УПФ за осигурители за периода 01.12.2010 г. - 31.12.2015 г.
Ревизията е следвало да завърши в срок до 3
месеца, считано от датата на връчване, което е сторено по електронен път.
Срокът на ревизионното производство е продължен на основание: Заповед за
изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-16001316006476-020-002/19.12.2016
г. (л.7544, т.25), ЗИЗВР № Р-16001316006476-020-003/23.01.2017г. (л.7541, т.25)
и ЗИЗВР № Р-16001316006476-020-004 от 16.02.2017 г. (л.7538, т.25), като всички
заповеди са връч3ени на дружеството по електронен път.
В срока по чл.117 ал.1 ДОПК е изготвен
ревизионен доклад № Р-16001316006476-092-001/04.08.2017 г. Във връзка с
отправено от дружеството искане вх. № РД-20-1554/08.08.2017 г. (л.57, т.1) за
удължаване срока за подаване на възражения срещу РД, е издадено уведомление за
продължаване на срока за подаване на възражение и представяне на доказателства
по РД № Р-16001316006476-РУС-001/11.08.2017 г. (л.56, т.1). В срока по чл.117
ал.5 от ДОПК е подадено възражение вх. № 70-00-10360/21.09.2017 г.1 като към
него не са приложени никакви доказателства.
В срока по чл.119 ал.1 от ДОПК е издаден и
процесният Ревизионен акт /РА/ № Р-16001316006476-091-001/04.10.2017 г.
Същият е обжалван по административен ред пред
директора на Д “ОДОП”, гр. Пловдив, който със свое решение под № 6/08.01.2018
г. го е потвърдил изцяло.
По делото са приложени:приложена
Заповед № РД-09-456/04.04.2016 г. (л.5, т.1), Заповед № РД-09-1400/04.10.2016
г. (л.8, т.1) и Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. (л.11, т.1), издадени от
териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив, с която са делегирани
съответните права. Приложен е и
електронен носител с посочените по-горе актове – СD
(л.4, т.1).
Не се констатира нарушение на
процесуалните правила, но дори да беше налице нарушение на процесуалните норми,
следва се има предвид разпоредбата на чл.160 от ДОПК, съгласно която, съдът, при
съдебното обжалване на ревизионните актове, е задължен да разреши
материалноправния спор по същество. Поради това, дори и да констатира
процесуални нарушения в хода на ревизионното производство, съдът няма
правомощието да отмени РА, само на това основание, а следва да приложи
материалния закон по отношение на установените по делото факти и да определи
конкретния размер на данъчните задължения.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя в насока процесуални нарушения на Директора на Дирекция „ОДОП“
при ЦУ на НАП. И това е така, тъй като с депозираната до Директора на Дирекция
„ОДОП“ – Пловдив жалба, не се представят нови доказателства, които да оборят
констатациите на приходната администрация, поради което решаващият орган, в
анализа си е ограничен единствено и само от събраните на хода на ревизионното
производство доказателства. Това е и сторено, като е коментирано всяко едно от
възраженията.
От фактическа страна съдът намира за
установено следното:
Ревизията е първа по ред и е за
установяване на задълженията на „Ековита“ ООД за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за периода 01.12.2010 г. – 31.12.2015 г. за
наетите във фирмата лица.
През ревизирания период основната
икономическа дейност на фирмата е: - преработка и консервиране на плодове с код
по НКИД 1533. Дружеството има качеството на осигурител по смисъла на чл.5 ал.1
от КСО за наетите по трудов договор лица. В хода на ревизията е установено, че
за ревизирания период, от дружеството са подавани уведомления по чл.62 а.4 от КТ за лицата, назначени по трудово правоотношение - 403 бр. Към момента на извършване на
ревизията има 56 бр. действащи трудови договори. Посочено е, че съгласно
разпоредбата на чл.2 ал.1 и ал.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда на подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както от
самоосигуряващите се лица, ревизираното дружество е подало декларация обр.1 и
декларация обр.6, с които са декларирани данни за дните в осигуряване,
възнаграждението, осигурителния доход и задълженията за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за
лицата, наети по трудово правоотношение. Установено е, че дължимите ЗОВ са
начислени и внесени. За внесените със закъснение ЗОВ са начислени лихви на
основание чл.113 от КСО и чл.107 от ЗЗО и същите са внесени.
В РД и РА е посочено, че съгласно нормата на
чл.5 ал.1 от КСО, осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или
неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение
по закон за внасят осигурителни вноски за други физически лица. Посочено е също
така, че осигурителните вноски се дължат върху доходите от трудова дейност –
чл.6 от КСО, а осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да
упражняват трудова дейност по чл.4 от КСО и, за които да внесени или дължими
осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Посочено е също така, че изхождайки от
изискването за осъществяване на трудова дейност, като основание за наличие на
задължение за внасяне на ЗОВ, от особено значение е обективното установяване на
периодите, през които ревизираното лице е осъществявало дейност и е имало наети
лица, полагащи труд във фирмата.
В хода на ревизията е установено, че със
справка по чл.73 от ЗДДФЛ са декларирани следните данни за изплатени суми: - за
2010 г. – 896 301.92 лв., с удържан данък в размер на 43 756.28 лв.;
за 2011 г. – 1 028 981.72 лв. с удържан данък в размер на
61 710.23 лв.; за 2012 г. – 1 444 370.55 лв. с удържан данък в
размер на 86 613.63 лв.; за 2013 г. – 1 758 652.72 лв. с удържан
данък в размер на 103 134.67 лв.; цза 2014 г. – 2 206 350.48 лв.
с удържан данък в размер на 128 102.11 лв. и за 2015 г. –
1 107 256.87 лв. с удържан данък в размер на 66 399.47 лв. на
192 лица, някои от които фигурират в няколко години. Установено е, че с малки
изключения, основната част от сумите са изплатени на физически лица, като доход
от горско стопанство , включително от събиране на диворастящи билки, гъби и
плодове, по чл.29 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДДФЛ – за предадените горски плодове на
„Ековита“ ООД с цел реализиране на доходи от стопанска дейност по смисъла на
Закона за горите и правилника за неговото приложение.
При ревизията са предприети редица
процесуални действия, подробно описани в РД, с цел установяване на задълженията на „Ековита“ ООД за ЗОВ за
ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО.
На основание ч.37 ал.2 и ал.3, чл.45, чл.47,
чл.53, чл.56 и чл.57 от ДОПК са отправени запитвания и искания за представяне
на документи и писмени обяснения до ЗЛ, външни институции и контролни органи (държавни
горски стопанства /ДГС/, подробно описани в РД) и трети лица (136 бр. искания
за извършване на насрещни проверки на ФЛ и 11 бр. искания за представяне на
документи и писмени обяснения от трети лица), като събраните доказателства са
присъединени по реда на ДОПК към РД. С Протокол № 0696726/17.07.2017 г. е присъединен
Протокол за извършена проверка на „Ековита“ ООД за установяване на факти и
обстоятелства № П-16001315174811-07-001/04.08.2016 г. (л.384, т.2), ведно с
доказателства към него.
След
преглед и анализ на всички събрани в хода на ревизията доказателства и
информация, получена от други контролни органи, ревизиращият екип е
констатирал, че обследваното дружество е изкупувало плодове от ФЛ, които не са
предприятия по смисъла на ЗСч. Посочено е, че така осъществяваната от ФЛ
дейност в полза на дружеството – предаване на горски плодове, е стопанска ,
като ФЛ не са търговци. За изкупените количества горски плодове, дружеството е
представило протоколи за изкупуване,
съдържащи: наименование; адрес и булстат на дружеството; имената на лицата,
които предават горските плодове; ЕГН или дата на раждане; дата на изкупуване;
количествата и качеството; цената и изплатената сума на лицата. Установено е,
че са положени подписи от лицето и купувача. Представени са разходни касови
ордери , с които са изплатени сумите на ФЛ. Документирането на операцията по
изкупуване и изплащане на предадените количества горски плодове от ФЛ е ставало
по следния ред:
1.
На
ФЛ от „Ековита“ ООД се издава приемо-предавателен протокол /ППП/
за
изкупени горски плодове.
2.
На
база ППП се изготвя сметка за изплатени суми по чл.45 ал.4 от
ЗДДФЛ.
3.
Плащането
невинаги става в деня на предаване на плодовете. За целта
се
съставя РКО. За изплатения доход на ФЛ, дружеството издава служебна бележка по
чл.45 ал.4 от ЗДДФЛ.
Установено е, че дружеството има
регистрирани два пункта за изкупуване на горски плодове – в гр. Пазарджик в
базата на „Ековита“ ООД и в гр. Берковица, ул. „Берковска река“ № 11.
При извършена проверка на „Ековита“
ООД за периода 01.01.2014 – 21.12.2014 г., приключила с издаването на Протокол
№ П-16001315174811-073-001/04.08.2016 г., , присъединен с Протокол №
0696726/17.07.2017 г. са изпратени 62 бр. искания за извършване на насрещна
проверка и искания за представяне на документи и писмени обяснения от
задълженото лице до физическите лица, от които фирмата е изкупувала горски
плодове. От представените отговори
е установено, че 50 ФЛ са заявили, че са
брали горски плодове и са ги предавали на „Ековита“ ООД. Лицата не притежават
позволително за бране на плодове, издадено на тяхно име, както и фитосанитарно
разрешително. Към отговорите са приложени позволителни, издадени на „Ековита“
ООД, с които ФЛ твърдят, че са брали горски плодове и са ги предавали на
фирмата. От прегледа на административната преписка съдът установи, че се касае
до 13 бр. позволителни за 2014 г., а именно: - № 07513/14.08.2014 г. (л.412,
т.2); № 07856/15.06.2014 г. (л.413, т.2); № 00003/18.08.2014 г. (л.414, т.2); №
01957/15.08.2014 г. (л.415, т.2); № 13754/14.08.2014 г. (л.440, т.2); №
13358/14.08.2014 г. (л.441, т.2); № 13257/14.08.2014 г.(л.442, т.2); №
00006/11.08.2014 г. (л.458, т.2); № 04157/30.07.2014 г. (л.499, т.2); №
03814/30.07.2014 г. (л.500, т.2); № 04206/25.07.2014 г. (л.559, т.2); № 07956/28.07.2014
г. (л.656, т.3); № 05707/28.07.2014 г. (л.657, т.3) и № 03814/30.07.2014 г.
(л.691, т.3), които са издадени на името на „Ековита“ ООД и във всяко едно от
тях са посочени номер и дата на заявлението.
От органите по приходите е изготвен
поименен списък, с който в РД № Р-16001316006476-092-001/04.08.2017 г. са
посочени лицата, представили позволителни за ползване на недървесни горски
продукти на името на ревизираното дружество.
В хода на ревизията, от извършените
насрещни проверки на 136 ФЛ и събраната информация от 11 бр. искания за
представяне на документи и писмени обяснения от трети лица, органите по
приходите са установили, че: 8 от лицата отричат категорично да са брали горски
плодове, а от отговорите на останалите лица е установено, че не могат да
представят документи, в т. ч. и позволително, тъй като не ги пазят, предвид
дългия период, койот е изминал и не могат да посочат точните количества и
периоди, в които са брали горски
плодове по същата причина.
След извършена справка в ИС на НАП е
установено, че: една част от лицата са осигурени по трудови правоотношения; 9
лица са самоосигуряващи се по смисъла на КСЖО – М.Б.К., М.К.К., С.С.К., В.М.П.,
Д.М.Д., Х.А.Х., С.А.С., М.И.Б.и Г.А.С., а останалите са безработни и пенсионери.
С цел изясняване на обстоятелството
с чие пълномощно са събирани горските плодове, до ДГС, подробно описани в РД, са
изпратени искания а извършване на действия от други контролни органи. Изискана
е информация относно това, издавани ли са позволителни за ползване на
недървесни продукти на „Ековита“ ООД за периода 2010 – 2015 г., заявленията за
издаването им, както и поименни списъци на лицата, заети в добива на недървесни
горски продукти, ако има такива. Изпратен е и списък на лицата, посочени от
„Ековита“ ООД в справката по чл.73 от ЗДДФЛ, като в искането е отправено
питане, издавани ли са позволителни на самите физически лица за същия период от
време.
От събраните доказателства,
ревизиращият екип е установил, че позволително са издавани единствено на
„Ековита“ ООД, като част от издадените позволителни, не са придружени от
поименни списъци. Установено е още, че в случаите, в които на дружеството са
издавани позволителни от ДГС, въз основа на писмено заявление, придружено от
поименен списък на лицата, заети в добива на странични горски продукти, нито
едно от тях не е брало за „Ековита“ ООД, не е предавало недървесни горски
продукти за съответния период, не са изплащани суми и тези лица не фигурират в
справката по чл.73 от ЗДДФЛ за съответната година.
По отношение на въпроса, издавани ли
са позволителни на самите ФЛ, посочени от „Ековита“ ООД в справката по чл.73 от ЗДДФЛ, за същия период от време, от отговорите, получени от ДГС (л.5864, т.20 –
л.6319, т.21), става ясно, че не са издавани позволителни за ползване на недървесни продукти на нито
едно от лицата от списъка, изпратен им от ревизиращия екип, с изключение на: А.В.С.,
С.И.К. и Р.Г.К.. От органите по приходите е направена съпоставка на
количествата в издадените позволителни и предадените такива, при което е
установено, че всъщност са предадени многократно по-големи количества. Освен
това, за лицето Р.Г.К., при ревизията е установено, че е подавало заявление за
издаване на позволителни за ползване на недървесни продукти, в които е
посочено, че същият има качеството на представител на „Ековита“ ООД.
На база събраните в хода на
ревизията доказателства във връзка с изкупените горски плодове от ФЛ и след
анализ на нормативната уредба, касаеща страничните ползвания от горите, както и
от земите от горския фонд, и при установеното, че жалбоподателят няма наемани
по трудово правоотношение лица за бране на горски плодове, е формиран извод, че
всички физически лица, събирали и предавали
горските плодове, са ползвали позволителните на ревизираното дружество,
предвид факта, че нито едно лице не притежава собствено позволително за ползване
на недървесни горски продукти. От страна на приходната администрация, въз
основа на факта, че дружеството е биосертифицирано и е следвало да знае зоната,
в която са събирани плодовете, е формиран извод, че това е още едно
доказателства, че лицата са събирали горски плодове с позволителното на
„Ековита“ ООД.
Относно доходите, реализирани от ФЛ,
предавали горски плодове на дружеството, при ревизията е прието, че същите са
от дейност, която е стопанска по своя характер, като лицата не са търговци по
смисъла на ТЗ и за целите на КСО и ЗЗО същата е квалифицирана като полагане на
труд без трудови правоотношения. В случая, органите по приходите са установили,
че характерът на извършваната работа е, полагане на труд без трудово
правоотношение. За изкупените количества недървесни горски продукти от ФЛ,
дружеството е представило ППП, съдържащи: наименование, адрес и булстат на
дружеството, имената на лицата, които предават горските продукти, ЕГН, дата на
изкупуване, количествата, цената и изплатените суми на лицата. Представени са и
разходни касови ордери за изплатени суми и служебни бележки за изплатените доходи и удържания данък по
реда на чл.43 от ЗДДФЛ.
След извършен анализ на относимата
нормативна уредба, а именно: ЗГ, ППЗГ, наредбата за условията и реда за
възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна или общинска
собственост и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти, ЗДДФЛ, ДОПК,
КСО, ЗЗО, Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда
за подаване и съхранение на данни от работодателите осигурителите за осигурените
от тях лица, както и на самоосигуряващите се лица осигурени, както и на събраните по
административната преписка доказателства, ревизиращият екип е приел, че на
основание чл.4 ал.3 т.5 и т.6 от КСО и чл.40 ал.1 т.3 от ЗЗО, „Ековита“ ООД
дължи начислените осигурителни и
здравноосигурителни вноски за сметка на възложителя „Ековита“ ООД, в качеството
му на платец на дохода и осигурител, и за сметка на осигурените лица, като
същият е следвало да удържи от
възнаграждението им.
В РД е посочено, че при определяне
на задълженията за ЗОВ на ревизираното дружество, са изключени изплатените
доходи на лицата, които в обясненията си отричат да са брали и предавали горски
плодове на „Ековита“ ООД, както и тези, за които ревизията е установила, че са
самоосигуряващи се лица и същите следва сами да внасят дължимите ЗОВ върху
получения доход.
Посочено е също така, че по
отношение размера на осигурителния доход, същият е определен на база облагаемия
доход от стопанска дейност на ФЛ, които не са търговци по смисъла на ТЗ, след
приспадане на разходите за дейността , на основание чл.29 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДДФЛ – с 40% за доходите от дейността на ФЛ за производство не преработени или
непреработени продукти от селско стопанство, включително от събиране на
диворастящи билки, гъби и плодове, от ловно стопанство и от рибно стопанство.
При определяне на осигурителния доход, върху който са изчислени задълженията за
ЗОВ, органите по приходите са взели предвид – максималният месечен размер на
осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответния период; осигурителният
доход по трудово правоотношение, ако лицето има сключен трудов договор за
съответния период от време, както и размера на пенсията при определяне на
задълженията за ЗОВ на лицата, за които е отпусната пенсия.
Посочено е, че на основание чл.113
от КСО и чл.197 от ЗЗО във връзка с чл.175 от ДОПК, са начислени дължими лихви
за просрочие.
За да потвърди РА, решаващият орган
изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, като много подробно е посочил и
анализирал нормативната уредба, регулираща този вид отношения. Посочил е
конкретно съответния текст от всеки един нормативен акт, при което е формирал
извод, че получените възнаграждения от ФЛ представляват престация за положения
труд без трудово правоотношение и в качеството си на платец на дохода,
ревизираният субект е следвало да удържа дължимите ЗОВ, съгласно разпоредбите
на КСО и ЗЗО, като в тази насока е посочил и практика на ВАС.
Посочил е и, че е неоснователно
възражението на жалбоподателя, че в случая не се касае до изплащане на
възнаграждения на ФЛ за извършваната от тях дейност, а единствено за цена за
прехвърлянето на собствеността на горските плодове, тъй като, на първо място,
ФЛ нямат издадени позволителни за странични ползвания на свое име, поради което
същите не могат да бъдат собственици на събраните горски продукти, т.е. не
става въпрос за покупко-продажба. Издадените позволителни от ДГС са на името на
ревизираното дружество и таксите за издаването им са платени от него. На
следващо място, установено е безспорно, че фирмата няма назначени лица по
трудово правоотношение, които да събират горски плодове за нея, като е посочил,
че би било в противоречие с нормалната икономическа логика обстоятелството, че
за всички позволителни, издадени на „Ековита“ ООД, дружеството е заплатило
таксите по чл.101 ал.1 от ППЗГ, при условия, че в него няма нито едно наето
лице, което да събира горски плодове за дружеството.
Решаващият орган е отбелязал, че,
при определяне на задълженията, ревизиращият екип е съобразил, както
нормативната уредба, така и статуса на всяко едно лице, като е взел предвид
относимите към него обстоятелства и факти поотделно, при което правилно е
определен размерът на дължимите от дружеството в качеството му на осигурител,
респ. като платец на дохода, дължими осигурителни плащания, както и лихви за
забава.
В хода на съдебното производство са
изслушани и приети без възражения съдебно-техническа (СТЕ – л.7612, т.26) и
съдебно-счетоводна (ССчЕ – л. 7614, т.26) експертизи.
От така приетата СТЕ се установява
периодът на узряване на различните видове горски плодове – черна боровинка,
малина, шипка, сива къпина, горска ягода, трънка, червена боровинка, както и
количествата събрани плодове, като е посочил, че то зависи от периода на вегетация
и зреене за всеки един плод. Вещото лице, по отношение набраното количество от
всеки плод, е направило разграничение и по отношение начина на бране – ръчно
или с гребен.
В съдебно заседание експертът е доуточнил, че
диапазонът, който е в килограмите, е обусловен от различните надморски
височини, при които узряват различните плодове, и, от различната сръчност на
тези, които ги берат.
От своя страна, ССчЕ, въз основа на всички
проверени по делото документи и на база ППП е изготвило таблици по ревизирани години,
по видове плодове, ФЛ, дата на предаване и предадено количество.
При така установеното от фактическа страна,
съдът формира следните правни изводи:
Спор по фактите не се формира.
В случая, спорът е правен и касае въпросите:
- има ли качеството на осигурител дружество „Ековита“ ООД, облагаем ли е
доходът на ФЛ, които не са търговци по смисъла на ТЗ, като такъв от стопанска дейност и дължат ли
се за него ЗОВ.
По отношение дейността събиране на диворастящи
органични плодове и растения.
В чл.29 на ЗДДФЛ са регламентирани
облагаемите доходи от друга стопанска дейност на ФЛ, които не са търговци по
смисъла на ТЗ, като съгласно чл.1 б.“а“ на същия член, придобитият от горско
стопанство /включително от събиране на диворастящи билки, гъби и плодове/ се
намалява с разходи за дейността в размер на 40 на сто. За тези доходи, в
годишен аспект, ФЛ подават ГДД на основание чл.50 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл.43 ал.1 от ЗДДФЛ, лице, придобило
доход от стопанска дейност по чл.29 дължи авансово данък върху разликата между
облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да
прави за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия
доход и удържаните ЗОВ. Размерът на дължимия данък се определя като разликата
определена по горния начин, се умножи по данъчна ставка 10 на сто, като
съгласно чл.43 ал.4 от същия текст, когато платец на дохода е предприятие,
размерът на данъка се определя и данъкът са удържа от платеца на дохода при изплащането
му.
Так приетото от данъчните органи е
формулирано при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Дейността
на физическите лица, които събират диворастящи растения с цел реализиране
доходите от тях, представлява стопанска дейност. На основание чл.117 ал.1 от ЗГ
ползването на недървесни горски продукти е добивът на смола, борина, сено,
кори, лико, семена, гъби, лечебни и ароматни растения или части от тях, лишеи и
мъхове, горски плодове, зеленина, коледни елхи, листников фураж, улов на
животни, които не са дивеч, както и разпореждането с тях. Съгласно чл.99 от
Правилника за прилагане на закона за горите (ППЗГ) странични ползвания от
всички гори, както и от земите от горския фонд са: добивът на борина, сено,
кори, лико, семена, събирането на: гъби, билки (стръкове, грудки, корени,
коренища, листа, семена, цветове, пъпки и др.), лишеи и мъхове, горски плодове,
дървесна зеленина (иглолистна и широколистна), новогодишни елхи, пръчки
(върбови, лескови, дрянови и др.), листников фураж, други растения, животни,
които не са дивеч, паша на селскостопанските животни и други подобни, без
ползване на дървесина. Съгласно чл.100 ал.1 от ППЗГ страничните ползвания,
когато представляват стопанска дейност, независимо от собствеността на горите и
земите от горския фонд, се разрешават от държавното горско стопанство или
държавното ловно стопанство с издаване на писмено позволително по образец,
утвърден със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по
горите срещу заплащане на такса за издаването му. От друга страна, нормата на
чл.100 ал.2 от ППЗГ изрично предвижда, че не представляват стопанска дейност и
не се издават позволителни за ползвания на горски плодове, семена, гъби, билки
и други растения и на животни, които не са дивеч, когато се събират за лични
нужди, като в тези случаи продуктите от странични ползвания не могат да бъдат
обект на покупко-продажба. В чл.102 ал.2 и чл.102 а от ППЗГ са уредени редът и
условията, при които физически и юридически лица - търговци по смисъла на
Търговския закон организират добива, изкупуването и преработването на странични
горски продукти, като правилникът изрично предвижда издаването на позволително
от държавното горско стопанство или държавното ловно стопанство и задължението
на лицата - търговци да организират пунктове за извършване на съответните
дейности със страничните горски продукти. По отношение на тази втора категория
лица (тези по чл.102 ал.2 от ППЗГ) ППЗГ изисква физическите или юридическите
лица да са регистрирани като търговци по Търговския закон.
Следователно, с оглед материалноправната
уредба в ЗГ и ППЗГ и предмета на доставките от физическите лица в полза на
жалбоподателя, се налага изводът за осъществявана стопанска дейност от
физическите лица, доколкото придобитите странични ползвания по чл.99 от ППЗГ са
били обект на последваща покупко-продажба с цел реализиране на доходи.
В тази връзка недоказано е твърдението на
жалбоподателя, че същият няма каквито и да било предварителни уговорки за бране
на плодове, тъй като същите са получавали само цена за продадения продукт,
събирали са плодовете в собствени съдове и само са ги предавали в неговите
пунктове, както и, е транспортът е за сметка на всяко едно лице.
Видно от приложените по делото РКО, сметки за
изплатени суми, ППП и служебни бележки (л.885, т.4, л.972, т.4, л.1323, т.5, л.5481,
т.19, т.20 и т.21) се касае за сделки за покупко-продажба на горски продукти от
около 136 бр. физически лица. За всяко физическо лице е посочен изплатеният от
дружеството доход за съответен период, като от справките, а и от ССчЕ, се установява,
че всички доходи се отнасят до големи количества недървесни продукти.
Следователно, обосновано органите по
приходите приемат, че извършваните сделки по продажба на недървесни продукти в
полза на ревизираното лице представляват стопанска дейност, насочена към
реализиране на определени доходи. Този извод се обосновава от тълкуването на разпоредбите
на ППЗГ относно режима за странични ползвания по смисъла на чл. 99 от ППЗГ, за
което на физическите или юридическите лица се издава съответно писмено позволително,
и нито ЗГ, нито ППЗГ поставя изискването лицата да осъществяват дейност като
търговци.
Съобразно така изложеното, правилно е прието,
че физическите лица – продавачи на недървесни продукти попадат в категорията
лица по чл.29 от ЗДДФЛ, поради което съдът намира, че във връзка с определяне
на задълженията за процесните обследвани години, правилно е приложена нормата
на чл.29 от ЗДДФЛ относно доходите от друга стопанска дейност на физически
лица, които не са търговци по Търговския закон. Каза се, на основание чл.43 от ЗДДФЛ лицето, придобило доход от стопанска дейност по чл.29, дължи авансов
данък, когато облагаемият доход на лицето от всички източници на доходи по
смисъла на чл.12, намален с внесените през годината задължителни осигурителни
вноски, превиши размера на необлагаемата годишна данъчна основа. Задълженото
лице за внасяне на авансовия данък е посочено в чл.43 ал.4 и ал.5 от ЗДДФЛ,
като в процесния случай намира приложение нормата на чл.43 ал.4 от ЗДДФЛ, тъй
като платец на доходите е предприятие.
Следователно, при правилно прилагане на
материалния закон въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства е
формулиран изводът, че "Ековита“ ООД е платец на доходи от стопанска
дейност, извършвана от физически лица през периода 2010г. - 2015 г. във връзка
с извършени продажби на недървесни продукти.
В този смисъл обосновано са приложени нормите
на чл.29 и чл.43 от ЗДДФЛ относно възникването на задължение за плащане на
авансов данък от страна на ревизираното лице за процесните данъчни периоди. Като
това не е и спорно, а и е осъществено от жалбоподателя.
По делото липсват доказателства, че
извършените продажби определят физическите лица като търговци по смисъла на
чл.1 ал.3 от ТЗ и съответно, че доходите попадат в друго приложно поле - по чл.26
ал.7 и чл.43 ал.8 от ЗДДФЛ, т.е. да са реализирани от лица, извършващи
стопанска дейност като търговци.
В този смисъл неоснователно е възражението на
жалбоподателя за неверни твърдения за положен труд без трудово правоотношение,
както и недоказано наличие на положен труд без трудово правоотношение.
По отношение документирането и данъчните
задължения.
Съгласно чл.10 ал.1 от ЗКПО счетоводен разход
се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен
счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция.
Независимо от обстоятелството, че фирмата изкупува недървесни горски продукти
от ФЛ, които не са предприятия по смисъла на ЗСч, при осъществяване на
стопанската операция, по която същите са изпълнител, няма пречка да се издава
първичен счетоводен документ в изпълнение на един от основните принципи на ЗСЧ,
прогласен в чл.4 ал.3 от с.з. Няма изискване за наименованието на документа, но
на основание чл.7 ал.1 от ЗСч, същият следва да съдържа строго определени реквизити.
Съгласно изискванията на чл.9 ал.2 от ЗДДФЛ
ДЗЛ, които не са задължени да издават фискална касова бележка от фискално устройство,
издават документ за придобитите от тях доходи от друга стопанска дейност,
съдържащ реквизитите, посочени в чл.7 ал.1 от ЗСч. Разпоредбата на чл.9 ал.3 от ЗДДФЛ посочва, че в случаите, когато се придобиват доходи от стопанска дейност
и платецът на дохода издава „Сметка за изплатени суми“, ФЛ не е задължено да
издава документ по смисъла на ЗСч.
В конкретния случай е установено, че 8 от
лицата изобщо не са брали горски продукти за дружеството-жалбоподател; 9 от
лицата са самоосигуряващи се, а останалите са безработни и пенсионери. Но за
лицата в тези случаи, дори и да нямат сключени граждански граждански договори,
дейността им се третира като по извън трудови правоотношения, съгласно §1 т.30
от РД на ЗДДФЛ.
Дейността по събиране на горски продукти е
дейност, която ФЛ могат да упражняват по занятие /съгласно §1 т.28 от ДР на
ЗДДФЛ/ или като лица, упражняващи свободна професия /по смисъла на §1 т.29 от
ДР на ЗДДФЛ, като в тези случаи лицата следва да са вписани в АВ и да имат
ЕИК/булстат.
В случаите, в които в пункта за изкупуване на
горски продукти се явяват ФЛ – берачи, с които няма сключени граждански
договори, и които не са самоосигуряващи се лица, следва да се изготви
документ, подписан от двете страни, и съдържащ реквизитите по чл.7 ал.3 от
ЗСч., сметка за изплатени суми и служебна бележка за дохода и удържания данък
върху него.
Или иначе казано, независимо от качеството на
ФЛ, на които се изплаща възнаграждението при изкупуване на диворастящи
растения, за дружеството възниква задължение за включване на тези суми в
изготвяната справка по образец за изплатени доходи на ФЛ за данъчната година на
основание чл.73 ал.1 от ЗДДФЛ.
По административната преписка има приложени
десетки сметки за изплатени суми, както служебни бележки и РКО, и писмени
обяснения на берачите, като от последно
сочените се установява, че те са предавали горските продукти именно на „Ековита“
ООД, което се потвърждава и от така приетата без възражения ССчЕ, която съдът
кредитира като отговаряща на поставените въпроси, но същата не променя по
никакъв начин изводите на приходната администрация.
По отношение задължението за социално и
здравно осигуряване.
На първо място, относно доходите, реализирани
от физически лица при продажба на диворастящи продукти, от страна на
приходната администрация е прието, че тази дейност е стопанска по своя характер
и за целите на КСО същата следва да се квалифицира като полагане на труд без
трудови правоотношения.
Този извод на органите по приходите
е правилен и съответства на приложимия материалния закон.
На второ място, следва да се посочи,
че този вид продукти са подчинени на специален режим, а именно: ЗГ, ППЗГ и
Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските
територии,държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесината и
недървесни горски продукти.
Съгласно чл.99 от ППЗГ ползванията
от горите и земите от горския фонд, като добив на смола, борина, сено,
листников фураж, лико, кори, семена, инертни материали, събиране на гъби,
горски плодове, други растения и части от тях, улов на животни, които не са
дивеч, паша на стопански животни, пчеларство и други, без ползване на
дървесина, са странични ползвания. Страничните ползвания, които представляват
стопанска дейност, се извършват при условията и реда, указани в писмено
позволително – чл.100 ал.1 от ППЗГ. Съгласно чл.102 ал.2 от ППЗГ не
представляват стопанска дейност и не се издават позволителни за ползване на
горски плодове, семена, гъби, билки и други растения и на животни, които не са
дивеч, когато се събират за лични нужди, а според ал.3, продуктите от странични
ползвания, събирани по ал.2, не могат да бъдат обект на покупко-продажба.
Съгласно чл.102 ал.2 от ППЗГ, юридически и физически лица - търговци по смисъла
на Търговския закон, могат да организират добива, както и да изкупуват и
преработват странични горски продукти след издадено от държавното горско
стопанство или държавното ловно стопанство позволително. Позволителното се
издава въз основа на писмено заявление, придружено от поименен списък на лицата,
заети непосредствено в добива на страничните горски продукти.
Съгласно чл.83 ал.1 от Наредбата за
условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии,
държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесината и недървесни
горски продукти, позволителното за ползване на недървесни горски продукти по
реда на чл.81 ал.1 т.3 се издава от: 1. директора на ДГС или ДЛС или от
оправомощено от него длъжностно лице - за горските територии, предоставени за
управление на съответното държавно предприятие; 2. кмета на общината или
оправомощено от него длъжностно лице - за горските територии - общинска собственост.
Съгласно ал.2, позволителното за ползване на недървесни горски продукти
удостоверява правото на титуляря да добива през календарната година, за която
му е издадено, недървесни горски продукти от горските територии: 1.
предоставени за управление на държавното предприятие - в случаите по ал.1 т.1,
или; 2. собственост на общината - в случаите по ал.1 т.2, а според ал.3 (действаща
редакция, ДВ, бр. 90 от 2012г.) за издаване на позволителното по ал.1
заинтересованото лице подава заявление до органа по ал.1 т.1 или 2 и заплаща
цена, определена със заповед на министъра на земеделието и храните. Съгласно
ал.4 и ал.5 (действаща редакция, ДВ, бр. 90 от 2012 г.) пък, в срок до 5 дни от
подаване на заявлението органът по ал. 1 се произнася по него, като издава или
отказва издаване на позволителното, като позволителното за ползване на
недървесни горски продукти се връчва на заявителя след провеждане на
инструктаж и запознаване с основните правила за добив на недървесни горски
продукти.
Тук е необходимо да се посочи, че според
чл.119 ал.2 от Закона за горите, ползването на горските плодове от горските
територии се извършва безвъзмездно и свободно, когато не представлява стопанска
дейност. Каза се, че в случая са валидни разпоредбите на ЗГ, поради което следва
да се обсъди дали евентуално осъществената от берачите дейност представлява
стопанска дейност или не. В случая, няма спор, че се касае за големи количества
горски плодове – малини, къпини, боровинка – черна и червена, и други, и предвид
пазарната стойност им стойност, която ноторно известно е, че е твърде висока на
фона на цените за останалите плодове.
Отделно от това, голямата част от берачите, каза се, са пенсионери и
безработни, а събирането на горски плодове като стопанска дейност предполага
реализиране на печалба. По делото са събрани достатъчно доказателства, че
лицата са продавали събраните от тях горски плодове на дружеството-жалбоподател,
като са ползвали именно разрешителните издадени на него, вкл. и в част от тях
като инструктирани лица, фигурират самите физически лица-берачи, а част от тях
в дадените обяснения са посочили изрично че са предавали единствено и само на ФИРМА,
което изключва твърденията в жалбата, за липсата на каквито и да било уговорки
между дружеството-жалбоподател и самите физически лица.
В случая следва да се посочи, че приходната
администрация не твърди полагане на труд по трудово правоотношение, а е
установила съобразно данните събрани в хода на ревизията, че се касае за
облигационна връзка – елементи на граждански договор, макар и при липсата на
сключен такъв в писмена форма.
Изпълнителят по граждански договор упражнява
трудова дейност по облигационно правоотношение, което е вид извънтрудово
правоотношение по смисъла на § 1 т.30 от
допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите
лица (ЗДДФЛ) и затова е задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 3, т. 5 КСО,
ако получава месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна
заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не е осигурено на
друго основание през съответния месец.
Във връзка с последната предпоставка, следва
да се посочи, че според съдебната практика върху получения доход по
извънтрудово правоотношение ще бъдат начислени осигурителни вноски, ако при
разпределянето му по месеци полученият средномесечен размер е равен или
по-голям от една минимална работна заплата за страната.
Предвид изложеното по-горе, в
заключение може да се обобщи следното:
Когато събирането на горски плодове
е за лични нужди, то не представлява стопанска дейност и се извършва свободно
от лицата, без да е необходимо издаването на позволително. В този случай
плодовете не могат да бъдат обект на покупко-продажба.
Добивът и изкупуването на горски
плодове, извършван от юридически лица и физически лица – търговци по смисъла на
ТЗ, като част от стопанската им дейност, се осъществява въз основа на издадено
позволително от съответното длъжностно лице. Самата дейност по събиране на
горски плодове може да се извършва по следните начини:
-
чрез
собствен персонал, нает по трудови правоотношения, като се
ползва
издаденото позволително на работодателя;
-
на
основание сключен договор за работа без трудово правоотношение –
ползва
се позволителното на възложителя;
-
чрез
изкупуване на добити (събрани) горски плодове от други лица,
притежаващи
собствено позволително за ползване на недървесни горски продукти.
Или иначе казано, във всички случаи,
когато събирането на горски плодове представлява стопанска дейност, от следва
да се извършва след издадено позволително.
На следващо място, няма спор, че всички
приложени по административната преписка документи се установява, че
позволително за такава дейност е издадено, с изключение на три лица, посочени
по-горе, само на „Ековита“ ООД, включително и това, издадено на Р.Г.К., в качеството му на представляващ „Ековита“ ООД
/л.493 и сл./.
Няма спор и, че това дружество има
изкупвателни пунктове, на които събира горските продукти, като за целта заплаща
цената на набраните и предадени плодове, което по същността си е
покупко-продажба, от която се реализират доходи.
В този смисъл, съдът намира, че тази дейност
не е постоянна и регулярна, т. е. по занятие, а е периодична /сезонна/, като
липсват доказателства за организирането й и водене на предприятие, характерни
за едноличния търговец
Предвид изложеното, се налага
изводът, че дейността на ФЛ, които събират недървесни горски продукти с
издадено на „Ековита“ ООД позволително, с цел реализиране на доходи от тях, е
стопанска дейност по смисъла на горепосочените разпоредби, а за целите на КСО
тази дейност се квалифицира като полагане на труд без трудови правоотношения.
Осигуряването а лицата, които
полагат труд без трудови правоотношения е извършва по реда на чл.4 ал.3 т.5 и
т.6 от КСО. Съгласно т.5 от същия тест. Лицата, които полагат труд без трудово
правоотношение и не са осигурени на друго основание през съответния месец,
подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за
старост и за смърт, ако за календарния месец са получили месечно
възнаграждение, чийто размер след намаляването му с нормативно признатите
разходи е равен или по-голям от минималната работна заплата, а според т.6, ако
лицата са осигурени на друго основание през съответния месец, те се осигуряват
задължително за посочения осигурителен риск, независимо от размера на
получаваното възнаграждение.
Този извод на органите по приходите е
правилен и съответства на приложимия материалния закон.
В качеството си на платец на дохода,
ревизираният субект е следвало да удържа дължимите по КСО и ЗЗО осигурителни и
здравноосигурителни вноски за сметка на лицата, получатели на дохода. За
изкупените количества горски плодове са представени протоколи, разходни касови
ордери, съдържащи имената на лицата, предаващи плодовете, ЕГН или дата на
раждане, дата на изкупуване, количествата, цената и изплатената сума на
лицата, т.е. налице са надлежни доказателства за реализирани от физическите
лица доходи, изплатени от "Ековита“ ООД за периода от 2010 г. - 2015 г.
Осигурителният доход, върху който са
изчислени дължимите вноски е определен след приспадане на разходите за
дейността от полученото възнаграждение за месеца и ограничаването му до
максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната
година.
Установява се, че органите по приходите са
извършили проверка кои от физическите лица са в трудово правоотношение, на кои
е отпусната пенсия, и кои са безработните, като са съобразили и разпоредбите на
чл.6 ал.10 от КСО за лицата, които получават доходи от дейности на различни
основания по чл.4 от КСО. По отношение на пенсионерите са съобразили и
разпоредбите на чл.4 ал.6 от с.к.
По отношение на здравноосигурителните вноски
е приложена нормата на чл.40 ал.1 т.1 б."а" от ЗЗО по отношение на
доходите, изплащани на физическите лица, осъществяващи труд без трудово
правоотношение - изкупуване на диворастящи продукти.
Размерите на ЗОВ са представени в РД в
табличен вид за всяко едно от лицата.
Съгласно чл.5 ал.1 от КСО (действаща
редакция, ДВ, бр.19 от 2010 г.) осигурител е всяко физическо лице, юридическо
лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат
задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. Държавата участва в осигуряването чрез
трансфер във фонд "Пенсии" в размерите и по реда, определени в чл.21
т.5.
В тази връзка задължението за "Ековита“
ООД възниква по силата на закона и не е необходимо какъвто и да било договор
между страните, за да възникне в негова тежест задължение за удържане и
внасяне на дължимите осигурителни вноски и здравноосигурителни вноски при
изплащане на съответните доходи. В разглеждания случай платецът на доходите, в
качеството на осигурител по смисъла на чл.5 ал.1 от КСО не е изчислил размера
на осигурителните вноски, дължими от него и от получилото дохода лице,
съобразно законово определеното съотношение за всяка календарна година по чл.6
ал.3 от КСО (действаща редакция, ДВ, бр.99 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) и
не ги е внесъл в срока по чл.7 ал.6 от КСО (действаща редакция, ДВ, бр.99 от
2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) - до 10-о число на месеца, следващ месеца, за
който се дължат.
Съобразно изложеното по-горе, съдът намира,
че ревизионният акт се явява правилен и законосъобразен. Недоказано е твърдението,
че физическите лица - събиращи горски плодове осъществяват стопанска дейност
като търговци, което да обоснове липсата на законово основание за платеца на
доходите - ревизираното лице да удържи и внесе дължимите осигурителни вноски,
вноски за ДЗПО - УПФ и здравноосигурителни вноски.
Този извод не се променя и от приетите по
делото експертизи.
Предвид изложеното, съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на качество „осигурител“
и „осигурено лице“.
При този изход на спора и предвид претенциите
на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се
следват на ответника и същите се констатираха в размер на 4 895.61 (четири
хиляди осемстотин деветдесет и пет и 0.61) лв., съобразно разпоредбата на чл.8
ал.1 т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното, Административен съд –
Пловдив, III състав,
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на „Ековита“ ООД, ЕИК по Булстат *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, ул. „Синитевска“ №3, представлявано от Д.С. –
управител, против Ревизионен акт № Р-16001316006476-091-001 от 04.10.2017 г.,
издаден от Т. В. П., началник сектор, и Е.К.С., главен инспектор по приходите,
потвърден с Решение № 6 от 08.01.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в обжалваната
част, в която са установени допълнително задължения за ДОО в размер на
69 958.87 лв. и лихви – 27 780.39 лв., за ДЗПО в размер на
24 308.70 лв. и лихви – 9 459.11 лв. и за ЗО в размер на
76 687.84 лв. и лихви – 28 695.94 лв. за периода 01.12.2010 г. – 31. 12.2015
г.
ОСЪЖДА „Ековита“ ООД, ЕИК по
Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул.
„Синитевска“ №3, представлявано от Д.С. – управител, да заплати на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от
4 895,61 (четири хиляди осемстотин деветдесет и пет лева и шестдесет и
една стотинки) лева, юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/