РЕШЕНИЕ
№ 1879
гр. Плевен, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430104547 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Х. И. И., ЕГН: **********, против ***, с ***, в която се
твърди, че на *** ищецът е сключил *** с ответника с посочена главница в размер на ***, с
размер на седмичната погасителна вноска - ***, със срок на заема е 44 седмици /22 броя
вноски/, с уговорен фиксиран годишен лихвен процент е в размер на 35.00 %, като общата
сума, която следвало да бъде върната била в размер на ***, състояща се от заемната сума и
размера на възнаградителната лихва за целия срок на договора. В договора било уговорено,
че изпълнението на задължението следва да бъде обезпечено като той сключил *** с
посочено от Заемодателя лице, а именно - с от ***, по силата на който се е задължил да
изплати възнаграждение в общ размер на ***, платимо разсрочено на вноски, всяка от които
в размер на *** и включено в Погасителния план към Договора за паричен заем. Ищецът
твърди, че е погасил предсрочно изцяло сумата по сключения договор в общ размер на ***,
включваща главница, лихва и възнаграждение за поръчителство. Счита, че така сключения
между страните договор е: 1. нищожен /недействителен/ на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл.
26, ал. 1 от ЗЗД, като противоречащ на законоустановените императивни правила; 2.
нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от
закона форма; 3. сключен в нарушение на процедурата за сключване на договори от
разстояние, уредана в ЗПФУР и чл.8 от ЗЕДЕУУ, тъй като не са изпълнени императивно
1
вменените им задължения да предоставят на ищеца изискуемата преддоговорна информация
и не са получил валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на
договора, както и за условията, при които последният може да се откаже от него. Твърди се,
че всички разменени между доставчиците и потребителя електронни съобщения не
отговарят на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ. Сочи се, че своята същност те
представляват електронни документи, които са неподписани такива, тъй като не е спазена
предвидената процедура за удостоверяване на техния действителен автор, респективно
същите нямат т.нар. „формална доказателствена сила“ по смисъла на чл. 180 от ГПК. Излага
се, че ответното дружество е приело за сключен процесния договор в нарушение на
предвидените императивни правила, без ищецът да е изразил валидно своето съгласие; 4.
сключен в нарушение на изискването същите да са написани по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на същия да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт -
не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договорите; 5.
нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен
елемент от неговото съдържание, а именно общият размер на кредита и начина, по който ще
бъде изплатена сумата, както и в какъв срок; 6. нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр.
чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно
ГПР по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, при посочване на взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, по
определения в приложение № 1 към ЗПК начин. Сочи се, че в нарушение на императивните
правила, в процесния договор ГПР е посочен единствено като процент, без изрично да са
описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Смята се, че
липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои
компоненти точно са включени в него и как се формира той. Излага се, че в договора
единствено е посочен фиксиран лихвен процент по заема от 35.000 %, без обаче да ставало
ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Излага се, че освен посочената
възнаградителна лихва, в съдържанието на договора не са включени всички останали такси
и разходи (в това число възнаграждение по сключения договор за поръчителство),
индивидуализирани по вид и размер, и водещи до различен размер на ГПР от посочения.
Сочи се, че в процесния договор е налице грешно посочен размер на ГПР и, че
действителният такъв /в размер на 112.32 % за конкретния договор/ е над максимално
установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
което води до нищожност на самия договор. Счита се, че грешното посочване на размера на
ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т.10
от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на основание
чл.22 от ЗПК. Сочи се, че ищецът се е задължил да заплати на поръчителя възнаграждение в
2
общ размер на ***, която сума впоследствие е изплатена заедно с останалите дължими суми
по кредита на кредитора. Ищецът счита, че в настоящия случай сключеното с ***
съглашение не отговаря на принципното значение и цел на договора за поръчителство.
Твърди се, че предвид обстоятелството, че ищецът е сключил такъв договор за
поръчителство, с лице, избрано и посочено от кредитора, за което е заплатил такса,
равняваща се на близо половината от размера на отпуснатия кредит, без да е налице
неизпълнение на задълженията от негова страна, може да се направи единственият
обоснован извод, че сключеният договор за поръчителство излиза от присъщата функция за
обезпечаване на заема, а има за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по
кредита. Излага, че процесната договорка противоречи на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити. Сочи, че
изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя е тя да бъде извършена
преди сключването на договора, съответно към този момент да бъде направена преценката
дали да бъде отпуснат кредитът, както и при какви условия /вкл. и дали ще е необходимо
обезпечение/, без да се вменява задължение на кредитополучателят да сключи договор за
поръчителство с точно определено лице, за което да заплаща и възнаграждение, вследствие
на което дългът му да нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост да се увеличава.
Навеждат се доводи, че клаузата не е формулирана по ясен и недвусмислен начин, съгласно
изискванията на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и разглеждана както самостоятелно, така и в
съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключване на договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Твърди се
и че клаузата не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП. Излага се, че целта на
включване в правоотношението на трето, свързано с ответника е заобикаляне на
изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК под предлог, че незаконните
такси се дължат не на кредитора, а на трето лице „поръчител“. Сочи се, че в пряко
нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
ответникът не е включил в ГПР разходите за заплащане на възнаграждението за заплащане
на поръчителство, която счита, че по своята същност представлява печалба за кредитора и
следва да е част от ГЛП и ГПР. Поради изложеното счита, че е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като
търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в
отношенията между страните; 6. нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК
вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва нищожна поради
противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва за
необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми;
7.нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен
3
съществен елемент от неговото съдържание, а именно условията за издължаване на кредита
от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването; 8. нищожен и на основание чл. 11, ал.1, т. 20
вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а
именно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който
това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване,
включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.
Твърди се, че е налице разлика между посочената в процесния договор за потребителски
кредит сума, подлежаща на връщане, и тази, която ищецът реално е върнал на ответното
дружество. Прави се извод, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и
недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП и разглеждани както
самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволяват на потребителя да
прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП;
9. унищожаем поради измама, грешка и на основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД с оглед
сключването му поради крайна нужда и явно неизгодни условия. Твърди се, че ищецът е бил
принуден да сключи процесния договор поради обстоятелството, че се е намирал в крайна
нужда, тъй като към този момент той не е разполагал с достатъчно финансови средства да
задоволи своите и на неговото семейство основни потребности - заплащане на разходи за
комунални услуги, храна и други разходи от неотложен характер. Излага се, че тези
обстоятелства са оказали влияние върху формирането на вътрешната му воля да сключи
договора, и при условие, че тези факти не били налице ищецът е нямало да сключи
процесния договор. Сочи се, че са налице явно неизгодни условия по процесния договор с
оглед драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните престации.
В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че процесният договор е валиден и
действителен, счита, че същият е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД - поради
нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави,
респективно на основание чл. 146 от ЗЗП - поради неравноправност на отделните клаузи от
процесиите договори. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят следва да върне само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Поради
изложеното, ищецът предявява иск за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер
на 25.00 лева, като частичен иск от сумата в размер на ***, представляваща недължимо
платени суми по *** от ***, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
4
депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски. В
съдебно заседание на 22.11.2022г. е допуснато изменение на исковата претенция, като
същата е увеличена и се счита за предявена в общ размер на *** от които *** –
неоснователно заплатена възнаградителна лихва; *** – неоснователно заплатено
възнаграждение за поръчителство.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Ответникът оспорва всички
твърдения на ищеца за нарушения на ЗПК при сключване на договора, за недействителност
на договора за поръчителство, за нееквивалентност на насрещните престации, оспорва и
твърденията на ищеца за унищожаемост на договора Счита, че възражението по чл. 33 от
ЗЗД е погасено по давност. Моли за отхвърляне на иска, претендира присъждането на
разноски, възразява за прекомерност на адв. възнаграждение на ищеца.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и
разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Основната претенция на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 55 ал.
1 пр. 1 от ЗЗД. Касае се за вземане за връщане на суми, дадени при начална липса на
основание /по- конкретно дадени по нищожен договор/. По делото е безспорно, че на *** е
бил сключен *** между ***, - като заемодател, и Х. И. И. - като заемател. Видно е, че
съгласно договора на ищеца е бил предоставен заем от *** който е следвало да се върне на
общо 22 двуседмични погасителни вноски в размер на *** всяка. Видно е, че лихвеният
процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 35.00 %. Видно е, че общият размер
на всички плащания е бил *** която сума е сборът от общия размер на заемната сума и
общите разходи по кредита. В договора е посочено, че годишният процент на разходите е в
размер на 41.74 %. Договорът е рефинансирал друго, предходно задължение от *** Според
чл.4 от договора, заемателят се задължава в 3 - дневен срок от усвояване на сумата по
договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения, а именно: 1. Две
физически лица - поръчители, всяко от които да работи по безсрочен трудов договор с
месечно възнаграждение от поне 1000лв., да не заемател или поръчител по друг договор и
кредитната му история да е „редовен“ и други конкретни изисквания; 2.Банкова гаранция,
включваща период от 30 дни след изтичане на срока на договора за заем и обезпечаваща
задължени в размер на общата сума за плащане по заема; 3. Одобрено от заемодателя
дружество- поръчител, който предоставя гаранционни сделки.
На *** – датата на сключване на договора за заем, е сключен и *** с посочено от
Заемодателя лице, а именно с ***. В договора е уговорено, че същият влиза в сила, в случай
че Потребителят не изпълни задължението си, посочено в Договор за паричен заем, сключен
с ***. В договора за поръчителство е посочено, че потребителят се задължава да заплати на
поръчителя възнаграждение в общ размер на *** платимо разсрочено на вноски, всяка от
5
които в размер на *** Посочено е, че вноските са дължими на падежа на плащане на
погасителните вноски по Договора за паричен заем, сключен с ***. Ответникът е
представил по делото Рамков договор за поръчителство между него и *** от ***, с който е
уговорено, че поръчителят се задължава към кредитора да отговаря солидарно потребители,
конкретизирани в приложение № 1 за изпълнение на задълженията им и последиците от
неизпълнение на задълженията им по договорите за паричен заем. Представени са
доказателства и потвърждение за включването на ищеца в това приложение. Уговореното
възнаграждение за поръчителство в общ размер на *** е включено в Погасителния план към
Договора за паричен заем, сключен с ***. От представените квитанции и вносна бележка,
както и от изготвената по делото ССчЕ, е видно, че ищецът Х. И. е погасил изцяло сумата
по сключения договор, а именно в общ размер на *** /включваща главница – *** договорна
лихва – *** и възнаграждение за поръчителство – ***/. От заключение по ССЕ, което съдът
изцяло кредитира, се установява също, че ако се вземе предвид само погасяването по
договора за заем с ***, се установява ГПР от 41,74%, но ако се включи в погасяването и
погасената сума по договора за поръчителство от ***, се установява надвишаване на
нормативно определеният ГПР от 50% - същият ще е над 150%. Относно уговорката за ГПР,
съдът приема, че същата е недействителнна. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на
ЗПК, /"Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси”/. Предвид изложеното, е необходимо в ГПР да бъдат описани всички
разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния
случай е посочено, че ГПР е 41.74 %, но от съдържанието на договора не може да се направи
извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. В случая е
безспорно, че кредиторът е знаел за сключения договор за поръчителство, т.е. той е следвало
да включи в ГПР тази сума, независимо че тя не фигурира в договора за заем, видно е обаче
6
че тя е включена в погасителния план към него. Съдът намира, че в случая е налице
прекомерност при определяне на ГПР по договора, тъй като таксата за поръчителство следва
да се включи в ГПР и същият става 150%. Поради горното, при действителен годишен
процент на разходите по договора, различен от посочения в него, е нарушен чл. 11 ал. 1 т. 10
от ЗПК. Неспазването на това изискване води до недействителност на процесния договор за
заем - чл. 22 от ЗПК, а оттам заемателят по договора дължи връщане само на чистата
стойност на заема, но не и лихва и други разходи /чл. 23 от ЗПК/. В този смисъл е и ***.
Също така, съдът намира, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е
уговорено, че заемът се обезпечава с поръчителство, което впоследствие се предоставя от
точно определено лице - ***, в полза на ***, се намира в пряко противоречие с
преследваната цел, посочена в съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета, т.е. да не се допускат кредити без предварителна
оценка на кредитоспособността. Отделно от това, съдът намира, че извършеното плащане за
поръчителство е изцяло лишено от основание и нищожно – то е за сума, по-висока от две
трети от отпуснатия заем от 1250лв. и доближаваща се до неговия размер, и по уговорка,
която предполага /поради сложността на останалите алтернативи/ единствената възможност
да се избере само поръчителство от ***, тя води до неоснователно обогатяване на кредитора,
на който е заплатена тази сума и съответно неоснователно обедняване на
кредитополучателя, който я е заплатил. Дори и кредиторът да е превел получената сума на
юридическото лице, което е поело задължение за обезпечаване изпълнението по кредита, не
означава, че не са налице предпоставките на неоснователното обогатяване по чл. 55 ал.1 от
ЗЗД, тъй като сумата е недължимо платена от кредитополучателя именно на кредитора.
Следва да се има предвид, че предявения иск е за връщане на сума, платена без основание на
основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, а не на основание чл.59 от ЗЗД, за да се твърди, че следва да се
ангажира отговорност от трето, неучастващо по делото лице, което в крайна сметка се е
обогатило. Въпреки нищожността на една такава гаранция, сумата за нея в размер на *** е
заплатена от ищеца, и с оглед изводите на съда, тя е не само недоказана като основание , а и
недължима, поради което подлежи на връщане на осн. чл. 55 ал.1 предл. първо от ЗЗД. От
заключението на вещото лице безспорно се установява, че общо платената от ищеца сума по
договора възлиза на ***, като главницата е *** Следователно недължимо платената сума
възлиза на общо ***, в който размер предявеният от Х. И. И. против ***, осъдителен иск по
чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
При тези обстоятелства е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищеца за
нищожност, респ. унищожаемост на сключения договор за заем.
По отношение разноските по делото: Адвокатския хонорар, дължим на представителя
на ищеца следва да бъде изчислен от съда, доколкото по делото е представен договор за
7
безплатно представителство на осн. чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, и съдът определя, с оглед цената
на иска, неговият размер на 303.90лв., и този размер ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв. Ч.. Следва да се има предвид, че това е размерът, предвиден по действащата
към датата на сключване на договора за безплатна правна защита - 25.10.2021г. - Наредба №
1/2004г. на ВАдвС. При този изход на делото и съобразно уважените искове, дължимите на
ищеца разноски са в размер на 50.00лв. – за ДТ и 243.00лв. – заплатен депозит за
експертиза, или общо 293.00лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, „***“ ***, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Х. И. И., ЕГН ********** от ***,
сумата от ***, представляваща недължимо платена сума по *** от ***, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 12.07.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА, вр. чл.78 ал.1 от ГПК, „***“ ***, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Г. Г. Ч.,
ЕГН **********, адрес: ***, като процесуален представител на ищеца Х. И. И., сумата от
303.90лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната по производството
безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА на основание 78 ал.1 от ГПК, „***“ ***, ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Х. И. И., ЕГН ********** от ***, направени
по делото разноски в размер на 293.00лв.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банков път при ********,
************** **************, чл. 39 от ЗАдв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8