№ 1204
гр. Пловдив, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330201719 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Д. Д., ЕГН:**********, с адрес – ***,
срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1
от Закона за пътищата № **********, с който на основание чл.179, ал.3, вр.
чл.187а, ал.1от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 300 /триста/ лева, за
нарушение на чл.139, ал.5 и ал.6, вр. чл.102, ал.2 от Закона за движението по
пътищата.
В жалбата се взема становище, че в хода на производството са
допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, водещи
до ограничаване правата на жалбоподателя, като предлага същия електронен
фиш да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. В допълнително
становище процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат И.
поддържа, че нарушението не е реализирано от субективна страна, в който
смисъл поддържа, че жалбоподателят е заплатил винетка и управлявал без
изобщо да съзнава, че е допусната техническа грешка в една буква на номера
при закупуването и. В тази връзка още посочва, че не следва правилно да се
1
интерпретира разпоредбата на чл.5, ал.3 от Наредба за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване
на различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние, смисълът на която е във връзка с тежестта да бъде
отново заплатена таксата, която е била вече един път неправилно платена, но
не и с административнонаказателната отговорност, която отговорност би била
за грешка, а не за нарушението на чл.139, ал.6 от ЗДвП. На следващо място
поддържа, че съставът на административното нарушение не е реализиран и от
обективна страна, доколкото винетната такса за процесно МПС е била
заплатена и е постъпила в бюджета, без значение, че от гледна точка на
контрола, МПС е неправилно индивидуализирано. Още поддържа становище,
че случаят следва да бъде приет за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
като деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушение от този вид. Процесуалния представител
на жалбоподателя – адвокат И. поддържа жалбата пред съда на изложените
основания, като сочи и съдебна практика, предлага наказателното
постановление да бъде отменено, както и да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“ в писмено
становище оспорва жалбата, като сочи, че от фактическа страна нарушението
е установено от Електронната система за събиране на пътни такси, създаден е
доклад с приложени към него статични изображения, както и че електронния
фиш е законосъобразно издаден, съдържа изискуемите реквизити. Предлага
жабата да бъда оставена без уважение, а издаденият фиш да бъда потвърден.
В допълнително становище излага основания относно това, че електронните
фишове, издавани от АПИ не попадат в обхвата на Закона за измерванията.
Процесуалният представител на въззиваемата страна – юрисконсулт С.-Г.
предлага жалбата да бъда отхвърлена, а електронният фиш бъде потвърден
като правилен и законосъобразен, издаден в съответствие със законовите
норми, съгласно които отговорността за правилното въвеждане на данните
при закупуване на винетка е на собственика, респективно – водача на ППС.
Още предлага да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
максимален размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
2
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като екземпляр от електронния фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство е връчено на жалбоподателя на 25.01.2022г. - видно от приложеното
известие за доставяне, а жалбата е подадена до РС – Пещера на 07.02.2022г.,
съгласно отразения входящия номер, по преписката липсват данни за
направено писмено възражение по реда на чл.189, ал.6 от ЗДвП срещу
електронния фиш.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издаден атакувания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство/, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен
текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и
печат.
От фактическа страна съдът намира за установено, че пътно превозно
средство – лек автомобил „Ситроен Ксантия“ с регистрационен номер „***“
било собственост на жалбоподателят А. Д. Д..
Същото ППС с регистрационен номер „***“ било с технически
допустима максимална маса 1720 кг, категория М1.
На 05.07.2020г., в 08:03 часа, в община Марица, на път 64 км. 45 + 850, с
посока – намаляващ километраж, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, с устройство № 10682, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, било
установено движение на пътно превозно средство – лек автомобил „Ситроен
Ксантия“ с регистрационен номер „***“, като за същото не била заплатена
пътна такса по чл.10 от Закона за пътищата. За същото Електронната система
за събиране на пътни такси създала доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, в който
като причина за констатираното нарушение било посочено – няма валидна
3
винетка.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена писмените
доказателства по делото, както следва:
От доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и приложени към него 2 броя
изготвени статични изображения във вид на снимков материал се установява,
че пътно превозно средство – лек автомобил „Ситроен Ксантия“ с
регистрационен номер „***“ се е движило на път 64 км. 45 + 850, с посока –
намаляващ километраж, като движението на същото ППС е заснето от
контролно устройство с идентификатор № 10682, намиращо се на път 64 км.
45 + 850. От същото се установява и липсата на заплатена такса по чл.10 от
Закона за пътищата за последното МПС, който отрицателен факт, сам по себе
си, не подлежи на доказване от въззиваемата страна. От справката се
установява още, че собственик на лек автомобил „Ситроен Ксантия“ с
регистрационен номер „***“ е жалбоподателят А. Д. Д..
Следва да се посочи, че същата фактическа обстановка не е спорна
между страните, не се оспорва от жалбоподателя.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: датата и точния час на
нарушението – 05.07.2020г., в 08:03 часа, мястото на нарушението – община
Марица, на път 64 км. 45 + 850, с посока – намаляващ километраж;
регистрационният номер на пътното превозно средство – „***“, посочен е
собственикът на същото – жалбоподателят А. Д. Д., описано е нарушението –
движение на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата, както и нарушената законова разпоредба – на чл.139, ал.5
и ал.6, вр. чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата. Още разяснена
е възможността за заплащане на компенсаторната таксата по чл. 10, ал. 2 от
Закона за пътищата, с което санкционираният да се освободи от понасянето
на административнонаказателна отговорност; размерът на имуществената
глоба в размер на – 300 лева; срокът и начините за доброволното й заплащане
– четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
4
С оглед на горното, в случая се установява извършено от А. Д. Д.
нарушение на чл.139, ал.5 и ал.6, вр. чл.102, ал.2 от Закона за движението по
пътищата – за това, че на 05.07.2020г., в 08:03 часа, в община Марица, на път
64 км. 45 + 850, с посока – намаляващ километраж, като водач на превозно
средство - лек автомобил „Ситроен Ксантия“ с регистрационен номер „***“,
се е движел по по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за
същото ППС да е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.
Следва още да се съобрази, че съгласно чл.187а, ал.1от Закона за
движението по пътищата - при установяване на разглежданото нарушение в
отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е
управлявано от собственика му, освен ако бъде установено, че пътното
превозно средство е управлявано от трето лице. В случая няма данни, нито
жалбоподателят твърди, че МПС с регистрационен номер „***“ е било
управлявано от друго лице към дата 05.07.2020г..
Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
нарушението не е реализирано от субективна страна, предвид това, че е
заплатена такса, но е допусната техническа грешка.
Действието, по делото е представена Разписка от 21.02.2020г., от която
е видно заплащането на годишна електронна винетка за МПС с рег.№ „***“,
който номер се отличава само по една буква от този на собственото на
жалбоподателя МПС с рег.№ „***“.
Тук на първо място следва да се посочи, че не може да бъде споделено
становището, че разглежданото нарушение може да бъде извършено само при
форма на вина умисъл – пряк или евентуален. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН -
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи,
каквото изключение не е предвидено за разглеждането нарушение, нито
следва от неговия фактически състав, доколкото въпросът дали водачът знае,
или просто не се е погрижил да провери дали съответната такса е платена,
включително – платена правилно, в случая е без значение.
Именно в този смисъл е предвиденото в чл.5, ал.3 от Наредба за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние, приета с ПМС № 285 от
5
10.12.2018г., съгласно която разпоредба - отговорността при неправилно
декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно
средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е
съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно
декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е
заплатена дължимата винетна такса.
При това смисълът на горепосочената разпоредба не може да бъде
ограничен само до определени аспекти на процедурата по плащане,
доколкото ясно изразена е волята на нормотвореца в смисъл изобщо да
приравни неправилно декларираните данни на липса на заплатена дължимата
винетна такса за пътното превозно средство.
Действително в случая по делото не може да бъде установено дали
самото невярно отразяване на една буква от регистрационния номер е
резултат от грешка на жалбоподателя при заявяването на номера, или друго
лице неправилно е възприело и/или отразило същия. Последното обаче е без
значение, доколкото изцяло в тежест, а и във възможност на жалбоподателя е
да се увери, че данните са правилно въведени – което същият би могъл
съвсем лесно да стори, дори и само при справка с Разписката от 21.02.2020г.,
която е представил по настоящото дело, дори и без да бъдат коментирани
другите начини това да бъде сторено, включително – общодостъпно и
дистанционно.
Горното, отнесено и към разгледаната разпоредба на чл.5, ал.3 от
Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние, в светлината на това,
че нарушението може да бъде извършено и непредпазливо, не позволява да
бъде споделено становището за това, че нарушението не може да се вмени
във вина на жалбоподателя.
На следващо място, съдът намери за неоснователно и възражението, че
съставът на административното нарушение не е реализиран и от обективна
страна, доколкото винетната такса за процесно МПС е била заплатена и е
постъпила в бюджета, без значение, че от гледна точка на контрола, МПС е
неправилно индивидуализирано. Както вече бе посочено – съгласно
предвиденото в чл.5, ал.3 от Наредба за условията, реда и правилата за
6
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние - в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за
пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса. Ето защо
в случая е установено, че за МПС с рег.№ „***“ не е заплатена дължимата
винетна такса, поради което нарушението е реализирано от обективна страна,
независимо от постъпилата в бюджета сума, която обаче не изпълнява
горното задължение.
Не може да бъде споделено и становището, че случаят следва да бъде
приет за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като деянието разкрива по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от този вид. Раглежданото нарушение е такива на простото
извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно
деяние, като последната обществената опасност не е необходимо /и не е
възможно/ да се установява във всеки отделен случай. Още управление на
МПС, за което не е заплатена съответната такса е именно общия случай на
разглежданото нарушение. Що се отнася до опита за плащане на такава такса
и настъпилата при това грешка, то в този смисъл вече бе посочена нормата на
чл.5, ал.3 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, нито
една такава грешка би могла да бъде счетена за събитие отличаващо се с
изключителност, което не е съобразено от законодателя.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на
въззиваемата страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и
представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство
7
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е изготвил писмено
становище. Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито
правна сложност, за разглеждането е в рамките на едно съдебно заседание, с
кратка продължителност, като фактическата обстановка не е спорна между
страните. Поради което съдът намира, че справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на
минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********, с който на
А. Д. Д., ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание чл.179, ал.3, вр.
чл.187а, ал.1от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 300 /триста/ лева, за
нарушение на чл.139, ал.5 и ал.6, вр. чл.102, ал.2 от Закона за движението по
пътищата.
ОСЪЖДА А. Д. Д., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на Агенция
„Пътна инфраструктура“ сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8