Р E Ш Е Н И Е
№
07.09.2021 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
СТАРА ЗАГОРА ХІII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На шести юли две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖЕНЯ И.
Секретар: Невена И.
като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ И.
гражданско дело № 3912 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени
искове с правни основания: иск по чл. 344 ал. 1 т.1. от КТ, иск по чл. 344 ал.
1 т. 3 от КТ, иск по чл. 74 ал. 4 от КТ, иск по чл. 128, т. 2 КТ във връзка с
чл. 264 от КТ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, иск по чл. 40 ал. 5 от КСО, иск по чл.
220 от КТ, иск по чл. 224 от КТ и.
Ищцата Д.И.Д. твърди, че е работила при
ответника „Катя 56 СЗ“ ЕООД за периода от 15.01.2020г. до 07.09.2020г. на
длъжност продавач – консултант с място на работа в гр. Стара Загора в обект
баничарница. Сключила писмен трудов договор за 4 часов работен ден и заплата от
305 лева месечно. Реално твърди, че е работила по 12 часа в два последователни
дни и следващите два почивка. Уговорила се устно с работодателя си да се измени
или сключи нов трудов договор за работа 12 часа в два последователни дни, 610
лева основна заплата, 0,6 % възнаграждение за стаж и квалификация и 3 % от
дневния оборот. Била заблудена, че ѝ е изготвен трудов договор според реалните
условия на труд. Работила до началото на месец септември 2020г. като от
10.09.2020г. до 23.09.2020г. била в болнични. Изпратила болничния лист още на
10.09.2020г. По телефона разбрала, че трудовото ѝ правоотношение е
прекратено. По пощата получила заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, която не била подписвала.
Съгласно устните уговорки между страните
работодателят ѝ дължал трудови възнаграждения от януари до септември 2020
г. в общ размер на 5 635 лева и мораторна лихва от 563, 50 лева за същия
период. Ответникът ѝ дължал и обезщетение за временна неработоспособност,
обезщетение по чл. 220 от КТ за неспазено предизвестие, по чл. 224 от КТ за
неползван платен годишен отпуск.
Искането е: 1) да се отмени Заповедта за
уволнение от 08.09.2020г. 2) да се признае за недействителен трудов договор в
частта му за работното време и да се признае, че е налице трудов договор с
нормална продължителност от 8 часов работен ден 3) да се осъди ответника да
заплати трудови възнаграждения в размер на общо 5 635 лева за периода
януари – септември 2020г., както и мораторна лихва за същия период от 563, 50
лева 4) да заплати обезщетение за временна неработоспособност в размер на 360
лева 5) да заплати обезщетние за неспазен срок на предизвестие в размер на 685
лева 6) да заплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на
635 лева 7) да заплати допълнително трудово възнаграждение за работа по време
на официални празници, добавено към заплатата; 8) да заплати обезщетение за
оставане без работа за 6 месеца в размер на 5460 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен
отговор.
В съдебно заседание ищецът, чрез служебно назначения
му повереник по делото, заявява, че поддържа исковете.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не
изпраща представител. Не депозира и становище по исковете.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по
реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено
следното:
Видно от представения по
делото трудов договор 3/14.01.2020г. ищцата
е била назначена в ответното дружество на длъжност „продавач консултант“, с
основно месечно възнаграждение в размер на 305 лева, с продължителност на
работния ден – 4 часа, с право на платен годишен отпуск 20 дни, със срок на
изпитване – 6 месеца.
Въпреки че е бил
задължен по чл. 190 ГПК работодателят не е представил личното трудово досие на
работника.
Видно от заповед
2/08.09.2020г. ответникът е прекратил трудовото правоотношение с ищцата на
основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ, считано от 08.09.2020 г. – по взаимно
съгласие, като в заповедта е посочено, че на работника следва да се изплати
обезщетение по чл. 224 КТ в размер на 325,32 лева.
По делото са представени болнични
листове и 2 справки от НАП за осигуряването на ищцата от ответника за процесния
период.
Представена е също така и справка
от Общинска банка АД по сметка на ищцата, от която е видно, че на 28.10.2020г.
работодателят й е превел сумата 622,27 лева с основание – заплата м.6,7,8,
доплащане за извънреден труд – 4 дена.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно – икономическа
експертиза, което заключението, неоспорено от страните, съдът кредитира като
пълно, ясно и съответно на събраните писмени доказателства. Вещото лице е
изготвило заключението си на база събраните писмени доказателства и след
проверка в счетоводството на ответника, като изрично е посочило, че въпреки
искането му, на него не му е била предоставена книгата за дневните финансови
отчети, нито други документи за отчитане на фактически отработените дни и
часове от ищцата. Поради това вещото лице е изчислило дължимите трудови
възнаграждения за периода от 14.01.2020г. до 08.09.2020г. за 12 часов работен
ден от 06.00ч. до 18.00 часа по график 2 работни дни и два почивни, при ОМЗ 610
лева, +допълнително възнаграждение по 15 лева на ден и е посочило, че за този
период неплатения остатък от трудовите възнаграждения на ищцата възлизат на
3416.88 лева, а мораторната лихва е изчислена на 117.23 лева за периода от
01.03.2020г. до 05.10.2020 г. Вещото лице е дало два варианта на изчисления на
претендираните обезщетения от ищцата: 1вариант съобразно 4 часови смени и по
данни от ведомости за РЗ: обезщетението
за временна нетрудоспособност за 10 работни дни е 122 лева, евентуално дължимото
обезщетение по чл.220 КТ е 336.79 лева, евентуално дължимото обезщетение по чл.
224 КТ за 13 дена е 190.36 лева, евентуално дължимото обезщетение по чл. 225 КТ
е 1668.92 лева; 2 вариант съобразно 12 часови смени: обезщетението за временна
нетрудоспособност за 10 работни дни е 318,98лева, евентуално дължимото
обезщетение по чл.220 КТ е 880,35лева, евентуално дължимото обезщетение по чл.
224 КТ за 13 дена е 497,60 лева, евентуално дължимото обезщетение по чл. 225 КТ
е 4823,28 лева, ведно със законните лихви върху всички претендирани суми от
предявяване на исковата молба до заплащането им.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
По иска по чл. 344 ал. 1 т.1. от КТ съдът намира следното:
Видно от представената по делото заповед за прекратяването на трудовото
поравоотношение, същото е прекратено на основание чл. 325, ал.1, т. 1 КТ – по
взаимно съгласие на страните, като ищцата признава, че същата й е връчена.
Правоотношението е прекратено, считано от 08.09.2020г., когато същата не е
ползвала отпуск поради временна неработоспособност на тази дата. Не се наведоха
никакви други твърдения, нито се представиха доказателства, от които да се
направи извод за незаконосъобразност на извършеното прекратяване на трудовото
правоотношение между страните. Следователно искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ от КТ следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Оттук
следва и неоснователността на иска по
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за
заплащане на обезщетение за оставане без работа поради акцесорния му
характер.
По иска по чл. 74 ал. 4 от КТ ищцата следва да докаже
недействителност на сочената клауза за работно време, а именно ищцата твърди,
че е уговорено устно друго работно време, за което тя не ангажира никакви
доказателства. Това че същата фактически е работила по на 12 - часови работни
смени е относимо към размер на трудовото й възнаграждение, което ще бъде
разгледано по – долу, но искът по чл. 74, ал.4 КТ следва също да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По исковете за заплащане на трудови възнаграждения и
обезщетения: В случая съдът приема за доказано, че работникът фактически е
полагал труд за процесния период, така, както е посочил в исковата молба, на
основание чл.161 ГПК. Съдът е изискал от работодателя да представи личното
трудово досие на работника, което той не стори в процеса. Видно от изслушването
на вещото лице в съдебно заседание ответникът не е представил и изисканите от
вещото лице документи за установяване на фактически отработените часове,
необходими за изготвяне на заключението и относими при изчисленията на
трудовото възнаграждение на ищеца. Ето защо и предвид липсата на каквито и да е
оспорвания от ответника, съдът приема на база заключението на вещото лице по
СИЕ, че:
- неплатеният остатък от трудовите възнаграждения на
ищцата за периода от 14.01.2020г. до 08.09.2020г. възлиза общо на сумата от
3416,88 лева, ведно със мораторната лихва в размер на 117,23 лева за периода от
01.03.2020г. до 05.10.2020 г., като в тези размери следва да бъдат уважени
исковете за заплащане на трудови възнаграждения
и мораторна лихва, като над тези размери искове за заплащане на трудови
възнаграждения до пълния претендиран размер от 5635 лева и за заплащане на
мораторна лихва до пълния претендиран размер от 563,50 лева следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни;
- обезщетението за временна неработоспособност възлиза на 318,98 лева, като в този размер
следва да бъде уважен искът за заплащането му и да бъде отхвърлен до пълния
претендиран от 360 лева;
- обезщетение по чл. 224 КТ за неползван платен
годишен отпуск дена възлиза на 497,60
лева, като в този размер следва да бъде уважен искът за заплащането му и
отхвърлен над тази сума до пълния претендиран размер от 635 лева;
- обезщетение по чл. 220 КТ за неспазено предизвестие
следва да бъде присъдено в пълния претендиран размер на 685 лева (по – нисък от
установения от вещото лице).
Върху горепосочените суми, за които се уважават
исковете, следва да бъдат присъдени и
законни лихви, считано от датата на подаване на исковата молба, доколкото такива
са претендирани от ищцата.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът дължи заплащане в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт
сумата в размер на 201,43 лева, представляваща дължимите държавни такси за разглеждане
на исковете съгласно чл. 1 от Тарифата
за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, съразмерно с уважената част от
исковете, както и сумата от 143,81 лева – за възнаграждение за вещо лице, съразмерно
с уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Д.И.Д., ЕГН: **********,
с адрес: ***, против „Катя 56 СЗ“ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, кв. Изток 72, вх.
Г, ап. 43, иск по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ за признаване на незаконно на
прекратяването на трудовото правоотношение, извършено със заповед
2/08.09.2020г. и отмяна на заповедта като незаконосъобразна, иск по чл. 344,
ал.1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа за 6 месеца в
размер на 5460 лева, иск по чл. 74, ал.4 КТ
за признаване на недействителен на трудов договор 3/14.01.2020г. в
частта за на работното време, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Катя
56 СЗ“ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Казанлък, кв. Изток 72, вх. Г, ап. 43, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.И.Д., ЕГН: **********,
с адрес: ***, следните суми: сумата в
размер на 3416,88лева – неплатен остатък от трудовите възнаграждения (в нетен
размер) за периода от 14.01.2020г. до 08.09.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба – 05.10.2020 г. до изплащането й и сумата в размер на 117,23
лева - мораторна лихва за забава в плащането на неплатените трудови
възнаграждения за периода от 01.03.2020г. до 05.10.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
трудови възнаграждения по чл. 128, т. 2 КТ във връзка с чл. 264 от КТ над
присъдения размер до пълния претендиран от 5635 лева и иска за заплащане на мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД над
присъдения размер до пълния претендиран размер от 563,50 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Катя
56 СЗ“ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Казанлък, кв. Изток 72, вх. Г, ап. 43, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.И.Д., ЕГН: **********,
с адрес: ***, следните суми за
обезщетения: сумата в размер на 318,98 лева - обезщетение за временна
неработоспособност по чл. 40,ал.5 КСО; сумата
в размер на 497,60 лева - обезщетение по чл. 224 КТ за неползван платен
годишен отпуск дена; сумата
в размер на 685 лева - обезщетение по чл. 220 КТ за неспазено предизвестие,
ведно със законната лихва върху присъдените
обезщетения от датата на подаване на исковата молба – 05.10.2020 г. до
изплащането им, като ОТХВЪРЛЯ иска
за заплащане на обезщетение за временна неработоспособност над присъдения
размер до пълния претендиран размер от 360 лева и иска за заплащане на обезщетение
за неползван платен годишен отпуск над присъдения размер до пълния претендиран
размер от 635 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Катя
56 СЗ“ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Казанлък, кв. Изток 72, вх. Г, ап. 43, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по
бюджетна сметка на Съдебната власт, сумата
в размер на 201,43 лева, представляваща дължимите държавни такси по делото,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Катя 56 СЗ“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Казанлък, кв. Изток 72, вх. Г, ап. 43, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Стара Загора, сумата в размер на 143,81 лева – за възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението може да бъде обжалвано
пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: