Р Е Ш Е Н И Е
№ 2138/23.11.2023г.
гр. Пловдив 23.11.2023 год.
Административен съд – Пловдив, XXVI касационен
състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на
прокурора ДИМИТЪР МОЛЕВ като разгледа докладваното от председателя КАД № 1726 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК вр.
с чл.14,ал.3 от ЗСПЗЗ и § 19 от ЗИД на АПК (ДВ,
бр. 39 от 2011 г., изм., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.бр. 102 от
2022 г., в сила от 1.01.2023 г.)
Обжалвано е решение № 1289 от 22.03.2023 г.,
постановено по адм. дело № 5283 от 2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с
което е отхвърлена жалба на Р.И.И., В.И.И., П.А.И., В.А.И., Д.А.Д., Х.А.Д., Д.В.К.,
А. Д.К., Т.Д.К., С.Г.Т., Г.М.Т. и Д.Г. Т. за обявяване на нищожността на
решение № 13001 от 02.12.1997г., постановено от Поземлена комисия гр. Пловдив –
Първенец (понастоящем Общинска служба „Земеделие“ – гр. Пловдив).
Касационният жалбоподател Р.И. ***, чрез
пълномощника адв. И., моли да се отмени решението, като неправилно и
необосновано поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените
правила. Прави възражение, че неправилно е прието с обжалваното решение, че в
административния акт се съдържат правни и фактически основания. Според
жалбоподателя, съгласно съдебно решение от 22.02.1999 г., постановено по гражд.
дело № 2626 от 1998 г. по описа на ПРС, постановено по отношение другата част
на процесния недвижим имот (нива от 4 433 дка), парцел IV-ТПК „Тексим“, парцел III – ЗМО Прогрес и улица не са застроени по начина, посочен
в удостоверението, издадено от община Пловдив и в тези имоти има достатъчно
свободна площ, от която да се обособи самостоятелен парцел за наследниците на И.
Р. И., стига да могат да докажат реалните граници на имота, който искат да им
бъде възстановен. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението
на ПРС и да прогласи за нищожно решение № 13001 от 02.12.1997 г. на Поземлена
комисия – гр. Пловдив - Първенец.
Ответникът Общинска служба „Земеделие“ -
Пловдив, представлявана от началник служба, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Поддържа подаденото на 12.06.2023 г. становище на
ИД началник на ОСЗ – Пловдив.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив
изразява становище, че жалбата е неоснователна, съответно решението е правилно
и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд е бил сезиран с искане за прогласяване
на нищожност на решение № 13001 от 02.12.1997г., постановено от Поземлена
комисия гр. Пловдив – Първенец (понастоящем Общинска служба „Земеделие“ – гр.
Пловдив).
С оспореното решение № 13001/02.12.1997 г.
поземлена комисия гр. Пловдив – Първенец (понастоящем Общинска служба
„Земеделие“ – гр. Пловдив) е признала правото на собственост на наследниците на
С.Р.Ч., но не е възстановила имот, представляващ нива от 4 433 дка,
представляващ ½ идеална част от 8 866 дка, находящ се в землището
на гр. Пловдив – Север, имот № 1270 от кадастрален план на Източна индустриална
зона, изработен през 1955 г., заявен от наследниците на С.Р.Ч.. Правото на собственост
не се възстановява, поради това, че имотът попада в парцел IV-ТПК „Тексим“, парцел III – ЗМО Прогрес и улица.
Като правни основания за издаване на
решението са посочени разпоредбите на чл.18ж,ал.1, чл.18з,ал.1 от ППЗСПЗЗ и
чл.14,ал.7 от ЗСПЗЗ.
За да отхвърли жалбата, районният съд е
приел, че оспореният административен акт не е непълен с оглед излагането на
мотиви, въпреки лаконичността на възпроизвеждането им в решението. Посочил е, че
съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ се възстановяват правата на
собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на ТКЗС,
ДЗС, независимо дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа
на тях селскостопански организации и включени в границите на урбанизираните
територии (населени места), определени с подробен устройствен план или с
оковръстен полигон, освен ако върху тях, при спазване на всички нормативни
изисквания, са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на
строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал. Тези
собственици, съгласно чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ имат право на обезщетение по
тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд
и/или с поименни компенсационни бонове. Посочено е, че не е налице липса на мотиви
по смисъла на чл. 15, ал. 2, т. 3 от ЗАП (отм.), тъй като от текста на
оспореното решение може недвусмислено да се обоснове извод за мотивите,
формирали волята на компетентния орган. Поради тази причина е мотивирано, че не
е налице порок на административния акт, който да е толкова съществена, че да
обоснове неговата нищожност.
Приема още, че не е налице нарушение на чл.
60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, тъй като решението е взето от четен брой от членовете на
административния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ (в
редакцията му към вземане на решението на ПК) поземлените комисии се състоят от
председател, секретар и нечетен брой членове. За да е валидно решението на АО
следва да е взето в състав и при кворум, предвидени в закона. Според ПРС,
посочената разпоредба на ППЗСПЗЗ определя щатния състав на поземлената комисия,
но няма други правни норми в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, които да регламентират в какъв
състав комисията следва да постановява решенията си. Правила за това са
установени в по-късен момент, с изменението на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, обн.
ДВ, бр. 31 от 2003 г.
Решението е правилно.
По правило липсата на мотиви не прави
административният акт нищожен, а само унищожаем. Нито едно от основанията, посочени
в жалбата против решението на поземлена комисия, не е основание за нищожност.
Действително, налице е несъответствие между
правните основания, посочени в решението и крайния постановен резултат,
доколкото разпоредбите на чл.18ж, ал.1, чл.18з от ППЗСПЗЗ касаят хипотези, в
които се възстановява правото на собственост,а не се постановява отказ за това.
Това несъответсвие обаче не води до нищожност на отказа.
Обстоятелството дали правилно или не е
отказано правото на възстановяване на собствеността също е въпрос касаещ
правилността на административния акт и съответствието му с материалния закон и
по специално с разпоредбата на чл.10,ал.7 от ЗСПЗЗ, но не и неговата
действителност.
След като решението е издадено от компетентен
орган, в изискуемата от закона форма, по отношение на надлежен адресат и при
спазване на административнопроизводствените правила, то същото е действителен
административен акт независимо от това дали е правилен или не.
Съдебната практика, на която се позовава в
касационната си жалба жалбоподателят е неотносима, тъй като касае хипотези, в
които административният акт е приет за несъответен на материалния закон, поради
което и незаконосъобразен, но от вида на унищожаемата незаконосъобразност, а не
на нищожността.
При служебна проверка на предпоставките за
действителност на оспорвания административен акт не се констатират основания за
нищожност. Претендираните от жалбоподателите в първоинстанционното производство
права е следвало и можело в пълна степен да получат защита в рамките на
производство по оспорването на решението на поземлена комисия в срока за
обжалването му, където именно предмет на съдебен контрол е можело да бъдат и
възраженията относно правилността на мотивите за постановения отказ и доколко,
намиращият се в границите на урбанизирана територия имот подлежи на
възстановяване в съществуващи или възстановими реални граници. Ясно и
недвусмислено е посочено в решението на ПК,че правото на собственост не се
възстановява поради това,че имотът попада в парцел IV ТПК „Тексим“, парцел III и улица. С това решение всъщност по никакъв начин не
е приключила процедурата по реституция по отношение на наследниците на С.Ч.. Видно
е, че не е проведена процедура по чл. 11 от ППЗСПЗЗ и няма постановено решение
на ПК по чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ (чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ), съответно -
решение по приложението на чл. 10б от ЗСПЗЗ или по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ. Но посочените
пропуски и противоречие не са основание за нищожност. Не е основание за
нищожност и липсата на посочен в решението способ за възстановяване или размер
на следващото се обезщетение. Липсата на посочен способ за възстановяване или
посочването на неправилен такъв не прави решението на ОСЗГ нищожно, защото
основанията за нищожност на административен акт са териториална йерархическа и
материална некомпетентност на административния орган. Законът изрично
предоставя възможност за преценка на административния орган относно начина на
възстановяване на собствеността в зависимост от индивидуализацията на имота и
местонахождението му, както и с оглед сегашното му състояние от гледна точка на
застрояването му, което са все въпроси, касаещи последващото продължаване на
процедурата по реституиране на заявените и признати на адресатите на административния
акт права. Поради това и правилно искането за прогласяване на нищожност е било
отхвърлено.
Ето защо като правилно и обосновано,
обжалваното решение следва да се остави в сила.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА
решение № 1289 от 22.03.2023 г., постановено по адм. дело № 5283/2022 г., Х
граждански състав, Районен съд – Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: