28.07.2023г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на тридесети юни две хиляди и двадесет и трета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№551 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс и е образувано по жалба на ООД Мисоко -
Х., срещу Постановление за отказ за отмяна на запечатване №ФК-ПООЗ-52/28.04.2023г.
на Началник Отдел Оперативни дейности Пловдив, ЦУ на НАП. Твърди се, че
постановлението било издадено въз основа на молба с вх.№32/25.04.2023г. и било
неправилно и незаконосъобразно. Издаденото наказателно постановление било
отменено по анд №574/2022г. на Хасковски РС и така се счита, че нямало надлежно
установено нарушение на чл.185, ал.1 от ЗДДС, за се допусне налагането на ПАМ.
Неправилни били мотивите на административния орган, че нямало наложена
имуществена санкция – тя била наложена, но незаконосъобразно в нарушение на
служебните правомощия. При наложената и отменена имуществена санкция, то било
логично и да се отмени издадената за нарушението ЗППАМ, като се отмени и
запечатването на търговския обект. Не било необходимо да бъде заплащано нещо,
което е незаконосъобразно, за да се отмени запечатването и постановлението било
в явна злоупотреба с властнически правомощия. Дори и недължима, санкцията била
заплатена в полза на НАП и незаконосъобразно се прилагала разпоредбата на
чл.187, ал.4 от ЗДДС. Запечатването било извършено на 28.04.2023г. и в обекта
имало бързоразвалящи се стоки, което причинило на търговското дружество
значителни загуби. Иска се незабавна отмяна на Постановлението за откази
Заповед за налагане на ПАМ №ФК-25-0003649 от 18.02.2022г. като особено искане.
Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени оспореното Постановление
за отказ за отмяна на запечатване №ФК-ПООЗ-52/28.04.2023г. на Началник Отдел Оперативни
дейности Пловдив като незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата – Началник Отдел
Оперативни дейности Пловдив, ЦУ на НАП, оспорва жалбата. Издаденото наказателно
постановление било отменено, а с решение на ВАС – Решение №3897/11.04.2023г. по
а.д.№7191/2022г., било оставено постановеното от ХАС решение, с което била
отхвърлена жалбата на дружеството против ЗНПАМ № ФК-25-0003649 от 18.02.2022г.
Решението на ВАС било окончателно и подлежало на изпълнение. Предвид отмяната
на НП, то не била наложена имуществена санкция, която като се заплати да
послужи за основание да бъде прекратена ПАМ. Иска се жалбоподателят да бъде
осъден да заплати направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството пред административния орган
е започнало по молба вх.№ 3216/25.04.2023г., подадена от И. П. Р. като
представляващ ООД Мисоко - Х.. Направено е искане да бъде прекратено
изпълнението на Заповед за запечатване № ФК-25-0003649 от 18.02.2022г., като се
сочи, че е заплатена имуществена санкция, наложена с НП №638445-F643528/31.05.2023г. – 600,00 лева, за което е приложено
и платежно нареждане, л.15, гръб.
След преценка на посочените в молбата
основания и преглед на приложените по преписката доказателства,
административният орган е установил, че не са налице предпоставките на чл.187, ал.4 от ЗДДС за прекратяването на
наложената мярка със Заповед № ФК-25-0003649 от 18.02.2022г. Обсъжда се, че НП
№638445-F643528/31.05.2023г. било отменено при обжалване по
съдебен ред и решението влязло в законна сила на 05.12.2022г. Предвид липсата
на наложена имуществена санкция,която да бъде заплатена и това да послужи като
основание за постановяване на прекратяване на ПАМ, то не били налице
предпоставките за отмяна на ПАМ по реда на чл.187, ал.4 от ЗДДС. При тези
мотиви административният орган е издал оспорваното в настоящото производство
постановление за отказ за отмяна на наложената принудителна административна
мярка и не е прекратил изпълнението на ЗППАМ.
Видно от представеното в препис Решение
№327/15.11.2022г. на Хасковски РС по анд№547/2022г., влязло в сила на
05.12.2022г., при установени от съда съществени нарушения на процесуалните
правила е отменено НП №638445-F643528/31.05.2023г.,
издадено за нарушение, осъществено на 13.02.2022г., на чл.3, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС от ООД Мисоко - Х., за
което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е била определена имуществена санкция в
размер 600,00 лева.
От приложената в препис Заповед № ФК-25-0003649
от 18.02.2022г. се установява, че е издадена след извършена проверка на
13.02.2022г., при която е установено, че ООД Мисоко не е издава в случая
съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС и извършеното изпълнява
състава на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.1
от ЗДДС, поради което се явява основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б.А от ЗДДС за прилагане на ПАМ запечатване на търговския обект. Заповедта е обжалвана
от дружеството по съдебен ред и видно от Решение №3897/11.04.2023г. по
а.д.№7191/2022г., било оставено в сила постановеното от ХАС решение, с което
била отхвърлена жалбата на дружеството против ЗППАМ.
Оспореното постановление е връчено на
представител на дружеството на 28.04.2023г., а жалбата против него е депозирана
в деловодството на съда на 03.05.2023г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Оспореният индивидуален административен
акт е издаден от компетентен орган.
Жалбата е депозирана в срока по чл.149, ал. 1 от АПК, от легитимиран субект
при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна поради следното:
Безспорно е по делото, че с НП №638445-F643528/31.05.2023г. дружеството - жалбоподател, е
санкционирано за извършено на 13.02.2022г. нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, а Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-25-0003649 от 18.02.2022г. е издадена за същото
нарушение. При съдебно обжалване НП е отменено с оглед установени съществени
процесуални нарушения в проведеното административнонаказателнопроизводство, но
ЗППАМ е потвърдена като законосъобразна.
За налагане на ПАМ е достатъчно да има констатирано
нарушение, каквото в случая е налице – констатирано е задълженото лице по чл.3
от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г.
на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския
обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за
обекта ФУ. Това нарушение е описано в съставен протокол за извършена проверка и
не е спорно извършването му, макар издаденото НП да е отменено, при това в
случая следва да се отбележи – поради допуснати процесуални нарушения, а не
поради недоказаност на деянието. От характера на нарушението – неиздаване на
касови бележки, не може да бъде направен извод, че самото нарушение е
преустановено било в деня на неговото констатиране, или впоследствие и
понастоящем. Съгласно чл.22 от ЗАНН за
предотвратяването и преустановяването на административни нарушения, както и за
предотвратяване на вредните последици от тях се налага принудителна
административна мярка. В случая наложената с оспорената заповед мярка
съответства на преустановителната цел на ПАМ, доколкото констатираното от
органите по приходите нарушение няма доказателства или данни да е отстранено. Процесната
ПАМ е и била потвърдена при приключилия с влязло в сила решение съдебен процес
пред ХАС, което съдебно решение по реда на касационното обжалване е било
оставено в сила от ВАС. При това положение процесната ПАМ няма пречка да бъде
изпълнена и да постигне законово предвидените цели на административна принуда,
изразяващи се в запечатване на търговския обект, с което се предотвратяват и
преустановяват административни нарушения от вида на установеното при
проверката. Следва да бъде отчетено, че тази цел не е била постигната преди
налагане и изпълнение на мярката. По тези съображения оспореното постановление
е законосъобразно, като административния орган отчита нормата на чл.187, ал.4 от ЗДДС,
че принудителната административна мярка не може да се прекрати и по молба на
административнонаказаното лице, доколкото в случая няма наложена имуществена
санкция, тъй като НП е отменено. Извършеното заплащане на сума от 600,00 лева
не е с основание имуществена санкция по
влязло в сила НП.
Освен това следва да се има предвид,
че СЕС в Решение от 4 май 2023 г. по
дело С-97/21, приема че чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември
2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член
50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в
смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също
неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни
производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена
санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване
пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява
координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно
необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не
позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства
на тежестта на разглежданото нарушение. Безспорно е, че в случая по отношение
на ООД Мисоко е наложена имуществена санкция, но това НП е отменено.
Изискването за извършване на конкретна преценка относно тежестта на нарушението
и последиците от него, както и засягането на правната сфера на нарушителя е
дължима във всеки конкретен случай. Това разбиране формирано в съдебните актове
се подкрепя и от приетото в решение на СЕС по дело С-97/21, относно дължима от
административния орган преценка на тежестта на наложените мерки и извършеното
нарушение. В настоящия случай с оглед данните по делото няма кумулиране на
посочените мерки - ПАМ и имуществена санкция, доколкото изпълнението на ПАМ
е след постановяване на съдебно решение,
което оставя в сила ЗППАМ, и съдебно решение, което отменя НП.
При издаването на оспорения
административен акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила като самостоятелни основания за отмяна, материалният закон е приложен
правилно.
Предвид изложеното, съдът намира оспореният
индивидуален административен акт за законосъобразен и обоснован, а подадената
срещу него жалба - неоснователна.
С оглед изхода на спора, основателно и
своевременно се явява направеното от процесуалния представител на ответника
искане за присъждане на юрк.възнаграждение и жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на НАП сумата от 100,00 лева.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ООД Мисоко - Х., срещу
Постановление за отказ за отмяна на запечатване №ФК-ПООЗ-52/28.04.2023г. на
Началник Отдел Оперативни дейности Пловдив, ЦУ на НАП
ОСЪЖДА ООД Мисоко - Х., ЕИК *********, да
заплати на НАП направените по делото разноски от 100,00 лева за юрк.възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: