№ 1265
гр. Варна, 29.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20233100100107 по описа за 2023 година
Производството пред Варненски окръжен съд е образувано след прекратяване на
производството по гр. дело № 12645/2022г. на ВРС и изпращането му по подсъдност на
ВОС. В мотивите си ВРС е приел, че доколкото данъчната оценка на недвижимия имот
е по-висока от 50000 лева, то производството по делото следва да бъде разгледано от
ВОС, като първа инстанция, на осн. чл. 104, т.3 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на Н. О. К. от гр.
София и А. Б. Д. от гр. София срещу Т. М. Михайлова от гр. Варна. В исковата си
молба ищците навеждат твърдения, че са собственици на всички (общо 5 бр.)
самостоятелни обекти в сграда намираща се на ул. „Македония“ №32 в гр. Варна.
Правото на собственост за всеки един от ищците върху съответния индивидуален
обект на правото на собственост, съобразно твърденията в исковата молба произтича
от различни придобивни основания, като за ищцата Д. това са дарение от 2010г. и
брачен договор от 2019г., а за ищеца К. - поредица разпоредителни сделки и договори
за дарение от 2010г. и 2011г. При твърдения, че ищците са собственици на всички
самостоятелни обекти на правото на собственост, считат че са собственици и на всички
общи части, които имат обслужващо предназначение на тяхната отделна индивидуална
собственост в тази сграда. Твърди се, че ответницата оспорва техни права по
отношение общи части от сградата. По отношение на дворното място не подържат
предявените искове.
Изрични са твърденията на ищците, че процесният обект (тавански етаж –
„студен етаж“) няма характер на индивидуално определена вещ и никога е нямал,
поради което предмет на защита са техни вещни права на собственост върху
припадащите им се идеални части от общите части на сградата, по отношение на които
части се твърди, че неоснователно се владеят от ответницата. В исковата молба не са
наведени твърдения за притежаване от всеки един от ищците на идеални части от
1
общите части, които да не съответстват на притежаваните права съобразно
самостоятелно определените обекти в сградата. Изложеното налага извода, че предмет
на оспорване от страна на ответницата е идеална част от общите части на сградата (в
случая общия таван), при което оспорените права засягат съответната квота на всеки
един от ищците в общите части на сградата, която е различна за всеки един от тях.
Предвид тези твърдения, че всеки един от ищците се легитимира за собственик
на отделен самостоятелен обект в тази жилищна сграда, както и на отделно правно
основание, а именно ищцата А. Д., като собственик на имот с идентификатор
10135.1508.95.1.1 и 10135.1508.95.1.2, съответно ищецът Н. К. собственик на имоти с
идентификатори 10135.1508.95.1.5, 10135.1508.95.1.3 и 10135.1508.95.1.4, то ищците
формулират петитум, като всеки един от тях предявява отрицателен установителен иск
срещу ответницата в рамките на собствените си материални права. Така ищцата А. Д.
желае да бъде установено по отношение на ответницата, че последната не е собственик
на 4687/9000 ид.части от „студения етаж“, а от своя страна ищецът Н. К. предявява
отрицателен установителен иск срещу ответницата, че тя не е собственик на 4313/9000
ид.части от „студения етаж“.
Доколкото няма твърдения, че този „студен етаж“ – тавански етаж има характер
на самостоятелен обект на правото на собственост, а е обща част, която обслужва
индивидуалните обекти в жилищната сграда, то съдът намира, че цената на всеки един
иск, на всеки един от ищците следва да бъде определена, като бъде взета в предвид
данъчната оценка на самостоятелните имоти. В данъчната оценка на всеки
самостоятелен обект на правото на собственост се включва и стойността на общите
части, както и стойността на прилежащите им избени помещения.
По делото ищците представят данъчна оценка на собствените си индивидуални
обекти на правото собственост (общо 5 бр. за сградата). Видно от данъчните оценки в
стойността на всеки самостоятелен обект е включена неговата площ, както и площта на
прилежащата му изба. В съответната данъчна оценка не е включена площта на
процесния таван, който се твърди, че е обща част. Общата стойност на данъчните
оценки за 5-те самостоятелни обекта възлиза на 501137,80 лева. Общата площ на
самостоятелните обекти възлиза на 403,11 кв.м., а общата площ на прилежащите им
изби на 47 кв.м. Площта на процесния таван следва да бъде изведена от данъчна
оценка издадена за него от Община Варна от 29.11.2022г. по делото на ВРС, съобразно
която площта възлиза на 52,35 кв.м. По делото няма други данни за налични общи
части на сградата, при което при сумиране на площта на всички индивидуални обекти
в сградата (403,11 кв.м.), прибавяне към нея площта на избите (47 кв.м.) и площта на
процесния таван (52,35 кв.м.), то общата площ възлиза на 502,46 кв.м. При обща
стойност на данъчната оценка на всички самостоятелни обекти в размер на 501137,80
лева, то стойността за 1 кв.м. застроена площ в тази сграда възлиза на 997,36 лева
(502/46/501137,80). Таванът е с площ от 52,35 кв.м., при което и при остойностяване с
2
цена за единица площ от 997,36 лева, то общата оценка на спорната част възлиза на
52212,24 лева.
В настоящата хипотеза и след уточнения всеки един от ищците сезира съда с
отрицателен установителен иск за собственост по отношение на спорната обща част от
сградата съобразно собствената си квота. При така изложеното цената на иска
предявен от ищцата А. Д. възлиза на 27190,97 лева (52212,24х4687/9000), а цената на
иска предявен от ищеца Н. К. възлиза на 25021,26 лева ( 52212,24х4313/9000).
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че дори и да бъде прието,
че цената на всеки един от предявените искове следва да бъде определена съобразно
издадената от Община Варна данъчна оценка за процесния таван в размер на 62344,50
лева, то в тази хипотеза цената на иска предявен от ищцата Д. възлиза на 32467,63
лева, а цената на иска на ищеца К. възлиза на 29876,86 лева.
По изложените съображения Варненският окръжен съд намира, че е сезиран не с
един, а с отделни отрицателни установителни искове за собственост от всеки един от
ищците, в качеството му на собственик на отделен самостоятелен обект на правото на
собственост, което му право произтича на самостоятелно за всеки правно основание,
които искове се предявяват срещу ответницата съразмерно притежаваните материални
права на собственост.Ищците при наведените от тях твърдения са собственици на
индивидуалните обекти в сградата, но по отношение на общите части в нея те ги
притежават в режим на съсобственост, в квота съразмерно на притежаваните от тях
самостоятелни обети. Приложение следва да намерят дадените задължителни
разяснения в ТР №3/25.10.2022г., постановено по тълкувателно дело №3/2021г. на
ОСГК на ВКС, в мотивите на което се прие, че следва да бъде съобразен правният
интерес на съсобственика да предяви отрицателен установителен иск за собственост
надхвърлящ неговите идеални части, като се вземат в предвид правните последици на
съдебното решение и противопоставимостта му на неучаствалите в процеса
съсобственици на имота. В настоящата хипотеза участват в съдебното производство
чрез предявяване на самостоятелен отрицателен иск за собственост всички
съсобственици на общи части в сградата, каквато част се твърди, че представлява и
процесният таван (студен етаж).
С оглед уточненията направени от ищците в настоящото производство, съдът
намира, че по всеки един от исковете за собственост, цената на иска не превишава
50000 лева, поради което производството по делото следва да бъде разгледано от ВРС,
като първа инстанция.
Доколкото настоящото производство е образувано след изпращане на делото по
подсъдност с определение на ВРС, то ВОС намира, че следва да повдигне спор за
подсъдност пред Апелативен съд – Варна, на осн. чл. 122 ГПК.
При изложените съображения, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 107/2023г. на ВОС, ХІ състав.
ПОВДИГА спор за подсъдност между Варненски районен съд и Варненски
окръжен съд по гражданско дело № 107/2023г. по описа на ВОС.
ИЗПРАЩА делото на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД по компетентност, на
осн. чл.122 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4