Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Враца, 29.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански
състав в публичното заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Районен
съдия: Калин Тодоров
при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия
Тодоров гр. дело № 2677 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по предявен иск
за връщане на заета сума по договор за кредит с правно основание чл.240, ал.1
във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и евентуално съединен с него иск по чл.55,
ал.1 от ЗЗД за връщане на сума получена без правно основание.
В исковата молба ищецът
"Кредитреформ България" ЕООД, гр. София, твърди, че на 17.12.2015г.
между ,,4финанс” ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската
си марка ,,Вивус”, и ответницата Ц.И.И. *** е сключен договор за кредит №
**********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР и оформен съгласно разпоредбите на чл.3
вр. с чл.2 от ЗЕДЕУУ, явяващ се трети по ред договор за кредит между тях.
Поддържа, че в заявката си Ц.И.И. е заявила желание да й бъде отпусната сума в
размер 200,00 лева, като е заявила и ползването на допълнителната,
незадължителна услуга за експресно разглеждане на кандидатурата. Изтъква, че
кредитополучателят е подписал договора чрез натискане на бутона
"Подпиши", с натискането на който се счита, че се подписват всяка
страница от договора и приложимите Общи условия. Посочва, че кредитът е
отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата 16.01.2016г. чрез ,,Изи Пей” на
17.12.2015г. Изтъква, че към датата на падежа - 16.01.2016г. ответницата е
следвало да плати сумата 248, 00 лв., от които: 200, 00 лв. главница; 41, 27
лв. такса за експресно разглеждане и 6, 73 лв. лихва за забава. Твърди, че на
22.12.2015г. и във връзка с т. 8.1. и 8.2. от Общите условия Ц.И.И. е подала
заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер 100,00 лева, ведно с нова
услуга за експресно разглеждане, която сума е отпусната на 22.12.2015г. на
ответницата чрез "Изи Пей". Към датата на падежа - 16.01.2016г.
ответницата е следвало да плати сума в общ размер 370,67 лева, от които: 300,00
лева - главница, 61,14 лева - такси експресно разглеждане и 9,53 лева -
договорна лихва за периода на отпускане на кредита. Поддържа, че с настъпване
на падежа на договора - 16.01.2016г., кредитополучателят не е погасил дължимите
суми и е изпаднал в забава, поради което, съгласно клаузите на договора и т.
13.3 от Общите условия, от 17.01.2016г., ,,4финанс” ЕООД (Вивус) е започнало да
начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на
основния лихвен процент, определен от БНБ - 10,01% към договорния лихвен
процент, върху неизплатената сума за периода на просрочието. Поддържа, че от
,,Вивус” са изпратени напомнителни писма до ответницата на адреса й, посочен в
Договора за кредит, които съдържали информация за просрочения кредит. Въпреки
отправените покани, ответницата не е погасила гореописаните вземания. Посочва,
че на 23.11.2018г. ,,4финанс” ЕООД, в качеството на цедент, е сключило с
,,Кредитреформ България” ЕООД, в качеството на цесионер, Договор за прехвърляне
на вземания № ВGF-2018-033/23.11.2018г.,
по силата на който цедентьт е прехвърлил на цесионера вземанията по Договор №
**********, в общ размер 838,31 лева, от които: главница - 300,00 лева, 9,53
лева - договорна лихва за периода на отпускане на кредита, 61,14 лева - такси
експресно разглеждане, 437,64 лева - наказателна лихва и 30,00 лева - отписани
такси за събиране. Посочените вземания са подробно описани в Приложение № 1,
което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. Изтъква, че по
силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него,
цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за
прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в
изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, ,,Кредитреформ България” ЕООД
е изпратил уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством
,,Български пощи” ЕАД, която се е върнала с отметка "неполучено".
Твърди, че в изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4
от ЗЗД, ,,4финанс” ЕООД е предоставило на ,,Кредитреформ България” ЕООД
Потвърждение за прехвърляне на вземания от 23.11.2018г. Моли съда, след
установяване на изложеното да постанови решение, с което да осъди ответницата Ц.И.И.
да му заплати единствено сумата 300,00 лева - неплатена главница по Договор за
кредит № ********** и законната лихва върху главницата от подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на вземането. В условията на евентуалност, на
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, моли съда да осъди ответницата Ц.И.И. да му
заплати сумата 300,00 лева, получена без правно основание и законната лихва
върху главницата от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
вземането. Претендира също и направените съдебни разноски по настоящото
производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер 150,00 лева.
Ответницата Ц.И.И. ***, редовно
известена, в срока за отговор на исковата молба не взема становище по исковете,
не прави възражения, не посочва и не представя доказателства и не е поискала
събирането на такива. Редовно призована за участие в съдебно заседание, не се
явява и не се представлява.
Със становище от 27.01.2021г.
ищецът поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.
Съгласно разпоредбата
на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал. 1 от ГПК
предвижда, че съдът постановява неприсъствено
решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2.
искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с
оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че са налице
процесуалноправните и материалноправните предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответницата по предявените искове – ответницата е
получила съобщение по чл.131 от ГПК и не е представил в срок отговор на
исковата молба, същата е редовно призована, но не се е явила в съдебното
заседание и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие,
не са направени никакви възражения и не са представени доказателства в тази
връзка (чл.238, ал.1 ГПК); със съобщението по чл.131 от ГПК и с определението
по чл.140 от ГПК на ответницата са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването на страните в съдебно заседание
и за съдържанието на чл.40-41 от ГПК; искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства
(чл.239, ал.1 ГПК).
Поради изложеното, съдът счита,
че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Следва да се осъди
ответницата Ц.И.И. да заплати на ищеца претендираната сума от 300,00 лева -
неплатена главница по Договор за кредит № ********** от 17.12.2015г. и
22.12.2015г. и законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба в
съда - 15.10.2020г., до окончателно изплащане на вземането.
С оглед уважаването на главния
иск за връщане на заета сума по договор за кредит с правно основание чл.240,
ал.1 във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, съдът не следва да разглежда евентуално
съединения с него иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на сума получена без
правно основание.
Съобразно с изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, ответницата следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски за държавна такса за образуване на делото в размер 50,00 лева
и юрисконсултско възнаграждение от 100, 00 лева, определено съобразно чл. 78,
ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Водим от горното, на основание
чл.239, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Ц.И.И., ЕГН ********** с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на "Кредитреформ България" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Красно село, ул.
"Шандор Петьофи" № 10, представлявано от управителя Р. В., по иск с
правно основание чл.240, ал.1 във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата 300,00
лева - неплатена главница по Договор за кредит № ********** от 17.12.2015г. и
22.12.2015г. и законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба в
съда - 15.10.2020г., до окончателно изплащане на вземането, както и направените
по делото разноски за държавна такса за образуване на делото в размер 50,00
лева и юрисконсултско възнаграждение от 100, 00 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: