Решение по дело №1477/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 546
Дата: 20 август 2018 г. (в сила от 4 декември 2018 г.)
Съдия: Димитър Христов Гальов
Дело: 20185530201477
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

                                Р Е Ш Е Н И Е

 

          Номер:                        20.08.2018 година       град Стара Загора

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СтарозагорскиЯТ районен съд       ІІ наказателен състав

На 5 юли                                                              Година: 2018

 

В публичното заседание, в следния състав:

 

                                                  Председател: ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

 

Секретар: М.Пенева

разгледа докладваното от съдията Димитър Гальов

АНД № 1477 по описа за 2018 година

и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на С.Г.С., с адрес: ***, против Наказателно постановление № 561 от 18.04.2018г. на Директора на Регионална Дирекция по горите- гр.Стара Загора.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Изразява се несъгласие с издаденото НП и се оспорва извода на наказващия орган, че жалбоподателят извършил описаното в постановлението нарушение. АУАН и НП не отговаряли на изискванията на закона. Сочи се, че не било посочено описаните дървета да са добити от горска територия, а това било от важна значение за преценка по кой закон било извършено нарушението, съответно дали някои от посочените дървета не били изключени от приложното поле на Закона за горите, съгласно изричната норма на чл.2, ал.3, т.3 от същия нормативен акт. Твърди се, че било допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на акта и издаване на постановлението, тъй като в противоречие с нормите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН липсвала датата на твърдяното нарушение. В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с пълномощник, с който поддържат жалбата и пледират за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител оспорва основателността на жалбата и изложените в нея доводи. В съдебно заседание изпраща представител, който пледира за потвърждаване на НП изцяло, като законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

          Жалбата е редовна и допустима, защото е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, срещу акт подлежащ на съдебен контрол.

           С обжалваното наказателно постановление № 561 от 18.04.2018г. на Директора на Регионална Дирекция по горите- град Стара Загора, на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00 /триста/ лева, на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите, с оглед вменено нарушение по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, изразяващо се в съхранение на 10 пространствени куб. метра дърва за горене от вида бряст, които не били придружени от превозен билет.        

        Няма спор по делото, че на 06.12.2017г. контролните органи извършили проверка в недвижимия имот на жалбоподателя, намиращ се в с.Хан Аспарухово, община Стара Загора. Не се спори и относно факта, че в двора на къщата жалбоподателят съхранявал дървен материал. Според допуснатите по искане на жалбоподателя свидетели П.Б. и И. С., свидетелите се познават от десетилетия с жалбоподателя С.С.. В показанията си свидетелят Б. сочи, че това което съхранявал в двора на жалбоподателя било събирано от отпадна дървесина, били дървета от различни видове, събирани по каналите. Заявява за случай, когато преди две-три години ходили заедно със С. ***, където имало един канал и всичко имало в канала. Имало някаква фирма, която отрязала дървета, а останалите малки клони, т.нар върхар го дали на тях да го събират. Тогава свидетелят имал автомобил „УАЗ”, с чиято помощ превозвали дърветата. Бонев изтъква, че отдавна изгорил намерените тогава дървета. Според показанията му „С. сигурно има още от тези дървета, които са отзад в двора му.”, но заяви, че по време на проверката не бил в двора на С.. В показанията си другият свидетел- И. С., също потвърди, че виждал С. да събира дървета от коритата на реки, а това ставало след като фирмите, които режели дърветата оставяли някои части и той събирал именно тези остатъци. Свидетелят С. също потвърди, че не бил на мястото в двора на жалбоподателя, когато правили проверка и иззели някакво количество дървета. От показанията на свидетелите К.Т., И.Г. и М. М. се установява, че дърветата от констатирания вид в двора на къщата на жалбоподателя били намерени именно на 06.12.2017г., като за тях не бил представен превозен билет, поради което бил направен извода и че такъв липсва. Всъщност, не се твърди жалбоподателят да се сдобил и изискуемия документ при придобиване на дърветата, а той твърди, че били такива от остатъци при рязане на дървета от корита на реки в близост до населеното място. Тази защитна теза не се установява от събрания по делото доказателствен материал, защото както сочи и специалистът от дирекцията по горите, намерените дървета са от вида бряст, който несъмнено се намира в горските територии в района на мястото, където били намерени. Дърветата намерени в двора на С. били замерени с рулетка и така било определено количеството им. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че не бил запознат с нормативните изисквания, относно дърветата, които следвало да бъдат маркирани с общинска марка, ако не са добити от горска територия и че следва да бъдат придружени също с превозен билет. Незнанието на закона не извинява никого, а всеки е длъжен да спазва изискванията и досежно съхранението на дървесния материал, във връзка с изискуемите документи, в случаят -превозен билет.

        Видно от съдържанието на НП, наказващият орган сочи, че било издадено въз основа на постановление за прекратяване на наказателно производство, издадено от РП-Стара Загора на 16.03.2018г., съответно на съставен акт за установяване на нарушение и констативен протокол от датата на проверката. Противно на изложеното в жалбата, ясно и точно е описано, че нарушението било извършено на 06.12.2017г., като било открито на същата дата, поради което възраженията на жалбоподателя за формална неизрядност на издаденото НП са неоснователни. Съдът изцяло споделя преценката на наказващия орган, че в случая не се касае за маловажен случай, поради което наложил съответно наказание. Няма как да се направи извод за наличие на маловажен случай, дори само на база количествен критерий- 10 пространствени кубични метра дърва. Като приложими законови разпоредби относно констатираното, в наказателното постановление се сочат нормите на чл.266, ал.1 от Закона за горите, както и чл.213, ал.1, т.2 от същия закон, обективираща извършеното нарушение, респективно нормата на чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ на която се основава материалната компетентност на издателя на НП, като е посочено, че НП се издава, на основание чл.275, ал.1, т.2 от Закона за горите и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Относно компетентността на издателя на НП е представена надлежна оправомощителна заповед, от която се установява, че същият има правомощия за издаване на обжалваното НП. По аналогичен начин са описани нарушенията и в съставения акт.

             От приобщените по делото писмени доказателства се установява,по несъмнен начин, че нарушението било извършено. Показанията на допуснатите по искане на жалбоподателя свидетели по никакъв начин не могат да оборят констатациите на специалистът от горското стопанство и показанията на другите служители присъствали на мястото на проверката, най-вече защото и свидетелят Б. и свидетелят С. не са били по време на проверката и не са видели точно какви дървета са намерени в двора на своя познат, а и факта, че някога във времето са го виждали да събира други дървета сам по себе си не опровергава констатацията, че към датата на процесната проверка съхранявал в двора си и 10-те пространствени кубически метра нарязани дървета от вида бряст, които не били придружени от превозен билет.

СЪДЪТ намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което липсва подобно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Както акта за установяване на нарушението, така и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат необходимите реквизити, съгласно изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Описани са всички белези от състава на вмененото деяние, осъществяващо състава на посоченото административно нарушение, поради което съдържанието е ясно и конкретно и по никакъв начин не се нарушава правото на защита на наказаното лице да разбере естеството на нарушението, за което му се налага административно  наказание. Съответно, както акта, така и постановлението са изготвени от компетентни лица, в рамките на правомощията им.

Нарушението било извършено виновно от субективна страна и е формално по своя характер, като за съставомерността му не се изисква настъпването на конкретни вредоносни последици.

       На следващо място, следва да се прецени дали са спазени изискванията на законодателя относно индивидуализацията на наложеното наказание- глоба. В този смисъл, следва да се отбележи, че не са ангажирани никакви доказателства относно имотното състояние на жалбоподателя, а както е известно на наказващия орган размерът на наложеното наказание глоба се определя и въз основа на имущественото положение на нарушителя. Не се и твърди, преди настоящото нарушение да било извършено друго от същия вид, нито са налице други отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което наложеното наказание глоба в размер на 300 лева извършеното нарушение не е обосновано по размера си. Предвид възрастта на жалбоподателя, неговото здравословно състояние, обективирано от експертно решение на ТЕЛК, прието по делото и липсата на доказателства за имуществото му, ангажирани от страна на органа носещ доказателствена тежест, съдът намира, че наказанието наложено за извършените нарушения действително следва да бъде към минималния предвиден в закона размер, а именно глоба в размер на 100 /сто/ лева, съобразно предвидения в санкционната норма на чл.266, ал.1 от ЗГ минимален праг на това наказание от 50 лева.

       По изложените съображения, Съдът намира, че жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, макар и по различни от изложените в нея съображения, респективно наказателното постановление следва да бъде изменено, с оглед контекста на изложеното, като се намали размера на наложената глоби, а именно на 100 лева. Този размер на наказанието според съда съответства както на тежестта на нарушението, така и на останалите критерии, като личност на дееца, имуществено положение.

 

        Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН, Съдът  

 

                                       Р  Е  Ш  И :

 

      ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 561 от 18.04.2018г. на Директора на Регионална Дирекция по горите- гр.Стара Загора, с което на С.Г.С., с адрес: ***, било наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 300.00 лева, за нарушение по чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба на 100.00 /сто/ лева.

     РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд- град Стара Загора по реда на Глава Дванадесета от АПК, на касационните основания предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

           РАЙОНЕН СЪДИЯ: