Решение по дело №416/2022 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: 185
Дата: 14 ноември 2022 г.
Съдия: Мариана Митева Маркова
Дело: 20221890100416
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. Сливница, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело №
20221890100416 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.8, ал.1 вр. чл. 10, ал.3 и чл.18, ал.1 ЗЗДН по
повод подадена молба от И. И. Г. срещу Х. Г. Х..
Молителката И. И. Г. моли да бъде издадена заповед за защита по Закона за защита
срещу домашното насилие, с която ответникът по молбата Х. Г. Х. да бъде задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея, да му бъде забранено да я
приближава, както и да приближава местоработата й, жилището й и местата за социални
контакти и отдих, и дома на родителите й за максимално предвидения в закона срок, както и
да му бъде забрането да приближава училището на малолетното им дете Кристиян Х.ов Х. и
да контактува с детето само в рамките на определения с бракоразводното решение режим на
лични контакти с него.
В молбата си И. Г. твърди, че на 16.06.2022 г. оставила детето в дома на родителите
си в гр. Б., С. област, на ул. „........, тъй като имала личен ангажимент. Посочва, че
ответникът по молбата непрекъснато звънял по телефона на малолетното им дете и се
интересувал къде е молителката, като отправял обидни реплики към нея и обяснил, че ще
дойде на адреса да види детето. Късно вечерта ответникът отишъл пред дома на родителите
на молителката, извикал по телефона детето и то е останало в колата за около 15 минути.
Когато се намесила майката на молителката, ответникът започнал да отправя обидни
реплики към нея и заплахи, че ще вземе детето и никога повече няма да го видят, че ще
унижощи молителката и др., след което детето се прибрало с баба си вкъщи.
Отразено е в молбата, че по време на съвместното съжителство на страните
молителката е била подложена на непрекъснат психически тормоз, провокиран от
1
безпричинна ревност от страна на ответника, което наложило да подаде молба за
прекратяване на брака. Твърди се в молбата, че след пракратяването на брака положението
станало още по-нетърпимо. Тъй като молителката е блокирала позвъняванията на ответника
към нея, той непрекъснато през деня звънял на детето като се интересувал къде е
молителката и го настройвал негативно към нея. В резултат на това детето се намирало
непрекъснато под напрежение, че баща му ще звънне, започнало да изпада в нервни кризи,
да крещи без причина и когато провежда разговор по телефона с него излизало в друг
помещение. Също така карал детето да включва телефона си на високоговорител, за да може
молителката да чува разговора, при което ответникът отправял закани, че ще я обезобрази и
я наричал боклук.
При така изложените обстоятелства, молителката желае спрямо ответника по молбата
да бъде издадена заповед за защита, като бъдат наложени посочените в молбата мерки за
защита по ЗЗДН за максимално предвидения в закона срок.
В съдебно заседание молителката се явява лично и с адв. К. и поддържа молбата.
Претендира разноски.
Ответникът по молбата чрез адв. П. е депозирал писмен отговор, в който отрича да е
извършил домашно насилие по отношение на молителката и детето си. Относно описания в
молбата случай заявява, че е имал уговорка с детето да се видят пред дома на молителката,
за да му предаде купени за него подаръци, но впоследствие детето му се обадило да отмени
уговорката. Същата вечер ответникът отново се чул с детето и то първоначално излъгало за
това къде се намира молителката, а впоследствие обяснило, че е излязла и започнало да
плаче. Това наложило ответникът да отиде до дома на родителите на молителката, за да го
успокои. При отиването на адреса майката на молителката започнала да го заплашва, че ще
извика полиция, наричала го с обидни думи пред детето. Затова той останал докато детето
се прибере. Изтъква, че след прекратяване на брака между страните, молителката
непрекъснато възпрепятствала контактите на детето с бащата, а него самият наричала
„боклук“, „мухльо“, „нещастник“ и др. Освен това ответникът заявява, че в дома на майката
за детето не се полагат адекватни грижи, тъй като молителката му нанасяла побой, а майка й
го наказвала за несъществуващи провинения. Също така посочва, че то често е оставяно без
надзор, защото молителката работи всеки ден, без понеделник във фризьорски салон.
Ответникът твърди, че единствено той помага на детето да подготви уроците си, а
молителката неглижира тези ангажименти. В съдебно заседание се явява лично и с адв. П.,
като моли молбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие следното:
В приложената към молбата декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН молителката И. И. Г. е
отразила, че на 16.06.2022 г. в гр. Б., С. област, на ул. „........ спрямо нея и детето й бил
извършен акт на домашно насилие, изразяващ се в отправянето на обиди и заплахи.
С влязло в сила решение № 42 от 22.03.2022 г. по гр.д. № 885/2021 г. по описа на РС
– гр. Сливница, бракът между страните е прекратен, упражняването на родителските права
по отношение на Кристиян Х.ов Х. е предоставено на молителката, на молителя е определен
2
режим на лични контакти с детето и той е осъден да му заплаща ежемесечна издръжка.
От показанията на св. К.С. Г. и И.С.Н.а се установява, че отношенията между
страните по делото са влошени и след развода допълнително са се обострили.
За конкетния случай св. Г. посочва, че на 16.06.2022 г. около 21.00 – 21. 30 ч.
ответникът започнал да звъни на детето по телефона, да се интересува къде е и какво прави,
както и къде е и какво прави молителката. Детето първоначално обяснило на баща си, че
майка му спи, но след като той започнал да настоява да я снима как спи, то се притеснило и
разплакало и казало, че тя не е вкъщи. Св. Г. твърди, че след това детето включило телефона
си на високоговорител и тя възприела отправените от ответника обидни думи по отношение
на дъщеря й, както и че има намерение да дойде до дома и да вземе детето. Ответникът
пристигнал около 22.30 – 23.00 ч., детето излязло по пижама и постояло в колата при него
около 20 минути, след което се прибрало при св. Г.. Тя споделя, че е заплашила ответника,
че при следващ такъв случай ще извика полиция, след което той си е тръгнал. Св. Г.
обяснява, че ответникът по молбата непрекъснато е звънял на дъщеря й, преди тя да го
блокира. След това е започнал да звъни на детето и то се чувствало напрегнато, когато не
успее да му се обади и трябва да върне обаждането. Тази свидетелка посочва, че ответникът
не спазва определения с бракоразводното решение режим на лични контакти с детето и го
взима по всяко време, включително е нарушавал многократно заповедта за незабавна
защита.
От своя страна св. Николова твърди, че на 16.06.2022 г. през нощта ответникът й се
обадил и се поинтересувал дали молителката е при нея и след като разбрал, че не е там
попитал къде е, тъй като я нямало вкъщи и детето било оставено само и било разстроено.
Впоследствие уточнил, че е при баба си. След като св. Николова му обяснила, че в такъв
случай детето не е само, ответникът започнал да обижда молителката и се заканил, че на
следващия ден щял да се разправя с нея. Св. Николова заявявя, че молителката е споделяла с
нея, че след развода между страните, ответникът изключително настойчиво й звънял, ходел
до работата й и я притеснявал, както и, че осъществява контакти с детето, когато той реши,
без да спазва режима.
В показанията на св. Ц.П. И., която е приятелка с ответника, е изложено, че на
16.06.2022 г. около 21.00 – 22.30 ч. тя и ответникът отишли до дома на св. Г., за да даде на
детето закупени същия ден джапанки и да го успокои, тъй като то било разстроено и
плачело. При отиването на място излязла св. Г., започнала да обижда ответника и да го
заплашва, че ще извика полиция. Въпреки това детето излязло от къщата и се качило в
колата, постояло известно време, взело си подаръците и се прибрало. Св. И. твърди, че тя е
се е намирала на задната седалка на автомобила. Заявява, че след това тя и ответника
отишли в полицията, защото той искал да обясни причината за посещението си, за да няма
проблеми. Св. Цветкова споделя, че не знае кой упражнява родителските права по
отношение на детето, но ответникът спазвал определения срок за контакти с него. Тази
свидетелка заявява, че е присъствавала на случай, при който молителката е отправяла обиди
към ответника, както и, че му е заявявала, че не трябва да вижда детето извън определения
3
срок. Също така обяснява, че й е направило впечатление, че детето не е добре обгрижвано от
своята майка и има пропуски в учебния материал, които наваксвало с нейна помощ когато е
при баща си. Св. И. твърди, че молителката е блокирала ответника и ако се налага да й се
обади, той го прави като звъни на телефона на детето. Впечатленията на св. И. са, че когато
е била заедно с ответника той е провеждал около 4-5 разговора с детето, тъй като то често
му се обажда и има нужда да споделя с него.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като помежду
им не са налице съществени противоречия, еднозначни и последователни са и всички
свидетели споделят своите лични впечатления от отношенията между страните. В
показанията на разпитаните свидетели се съдържа информация относно обстоятелствата, че
страните са в изключително конфликтни отношения, които са се задълбочили след
прекратяването на брака помежду им, че молителката упражнява родителските права по
отношение на роденото по време на брака им дете, че ответникът непрекъснато притеснявал
молителката по телефона и на работното й място, в резултат на което тя го блокирала, че
ответникът често звъни на детето им, включително и когато трябва да проведе разговор с
молителката, че се интересува от личния й живот, че отправя обиди по неин адрес, че детето
е под напрежение от влошените отношения между родителите си, че на конкретната дата се
е наложило да осъществи среща с баща си по негово настояване, след като последният е
разбрал, че молителката е излязла, както и, че след посещението в дома на св. Г., ответникът
е отишъл в полицията, за да предупреди за това свое посещение.
По отношение на релевантните към спорния предмет факти съдът се довери
преимуществено на показанията на св. Г. и Николова, тъй като техните впечатления от
отношенията между страните по време на съвместния им живот и впоследствие след
прекратяването на брака във връзка с непрестанните обаждания на ответника, с интереса му
към личния живот на молителката, отправянето на обиди и закани и психо-емоционалното
състояние на детето в тази ситуация са непосредствени. Относно желанието на ответника да
общува често с детето и извън определения от съда режим на лични контакти съдът се
довери на показанията на св. И., която при липсата на значителни разминавания с
показанията на св. Г., съдът приема, че е присъствала лично в конкретния случай. В
останалата част показанията на св. И. съдът възприема като опит да бъдат оправдани
действията на ответника в конкретния случай с оглед детайлния спомен за ситуацията и най-
вече лишеното от логика посещение в полицията при ясното съзнаване за реализирано
нарушение на определения режим на лични контакти.
При горните факти, приети въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, съдът прие следното от правна страна:
Молбата е подадена от и против правен субект от кръга на описаните в хипотезата на
нормата на чл. 3 от ЗЗДН, с излагане на факти, осъществили се в срока по чл. 10, ал. 1 от
ЗЗДН, поради което производството е допустимо. Доколкото се установява, че ответникът е
лице, което е бивш съпруг на молителката и имат общо дете, то случаят попада в
приложното поле на хипотезата по чл. 3, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, поради което и ответникът е
4
процесуално легитимиран да отговаря по молбата.
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се обезпечава чрез
ЗЗДН, за молителя търсещ защита по този закон е предоставен улеснен ред. Съобразно
разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Закона, когато няма други доказателства, съдът издава
заповед за защита само на основание приложената декларация. Т. е. на декларацията по чл.
9, ал. 3 от ЗЗДН е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други
доказателства, съдът следва да издаде заповед за защита от домашно насилие само на
основание приложената декларация, в случай, че в нея се съдържа конкретно и ясно
описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с
които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.
Съобразно нормата на чл. 2 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот,
извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителят и ответникът.
В закона липсва легална дефиниция на понятието „психическо насилие“ и „емоционално
насилие“ но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат
отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице- пораждат отрицателни
за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги изразява. Актове на
психическо и емоционално насилие могат да бъдат вербалното насилие (псуване, обиждане,
крещене), унижаване, предизвикване на страх.
С оглед съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателства извършеното
на 16.06.2022 г., изразяващо се в изричането на обидни думи и отправянето на заплахи, че
ответникът по молбата ще вземе детето и молителката повече няма да го види, следва да се
квалифицира като упражняване на домашно насилие, след като видно от декларацията по
чл.9, ал.3 ЗЗДН и свидетелските показания на св. Г. и И., молителката е възприела
осъществените от ответника действия като тормоз и се е почувствала притеснена. Съдът
приема, че безспорно е налице упражнено домашно насилие и по отношение на детето на
страните, което принципно е било подложено на силно психо-емоционално напрежение в
резултат на влошените отношения на родителите си, а в конкретната ситуация след
настоятелните позвънявания от страна на бащата е било принудено да осъществи среща с
него (независимо от незначителния предлог да му предаде закупен за него подарък) и да
намери извинение за пребиваването си в дома на св. Г., за което по принцип не следва от
него да се търсят обяснения.
В случая се касае за психическо и емоционално насилие, което е неприемливо и не
следва да бъде толерирано. За да е налице емоционално насилие е достатъчно е деятелността
на извършителя да въздейства негативно върху емоционалното спокойствие и
уравновесеност на жертвата, като предизвика у нея тревога, стрес, безпокойство и др.
неприятни изживявания. Острите стресови реакции и психичните травми, макар и
възможни, не са задължителни за квалификация на деянието на извършителя като
психическо насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН. Обратното разбиране влиза в
5
противоречие с идеята на закона за своевременност на защитата и ограничаване
възможността от настъпване на по-тежки вредоносни последици за жертвите.
За да се произнесе в този смисъл, съдът съобрази и изложеното в декларацията по чл.
9, ал. 3 ЗЗДН, на която законът придава обвързваща съда доказателствена сила, като същата
представлява достатъчно доказателство за основателността на подадената молба за защита.
Тази декларация обръща доказателствената тежест и следва да бъде оборена от страна на
сочения извършител. Следва да се отбележи, че законодателят, въвеждайки доказателствена
стойност на тази декларация, е разместил доказателствената тежест в процеса по ЗЗДН, като
при наличието на такава, в тежест на сочения извършител се разпределя тежестта да докаже,
че не е извършил деянията, съставляващи актове на домашно насилие.
Същевременно, при възложената на ответника доказателствена тежест, същият не е
ангажирал доказателства за опровергаването на обстоятелствата, изложени в декларацията
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
С оглед на горното, ответникът Х. Х. следва да бъде задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие над пострадалото лице И. И. Г., да му бъде забранено да
доближава на повече от 30 метра пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за
социални контакти и отдих на пострадалото лице, както и жилището на родителите на
родителите на пострадалото лице, намиращо се в гр. Б.. ул.“........, на пострадалото лице, за
срок от една година, считано от издаване на заповедта и на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН да му
бъде наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лева.
Предвид изградената между ответника по молбата и малолетния му син му дъщеря
емоционална връзка, поддържаните помежду им контакти и след раздялата между
родителите и с оглед безспорната необходимост на детето от близки отношения с всеки един
от родителите, съдът намира, че на молителя следва да бъде наложена мярка по ЗЗДН
забрана да осъществява контакти с малолетното дете К. Х. и училището на детето СОУ
„Л.Х.Т.“ - гр. Б.. извън определения с решение № № 42 от 22.03.2022 г. по гр.д. № 885/2021
г. режим на лични контакти детето. За да стигне до този извод съдът анализира подробно
изложеното в свидетелските показания, че в някаква степен настоятелните телефонни
контакти с детето са свързани с интерес към личния живот на молителката, отправянето на
обиди и заплахи към нея, което поставя детето в емоционално напрегната среда и това
освен, че не е спомогнало да отшумят последствията от раздялата между страните, но и
допълнително създава стрес у детето. Ето защо в интерес на детето е контактите с бащата
да не бъдат прекъсвани, но за срок от една година да бъдат стриктно провеждани в рамките
на определения с бракоразводното решение режим, като телефонните обаждания от бащата
към детето да бъдат не повече от три на ден и то във време, съобразено с ежедневния режим
на почивка и учебни занимания на детето.
Видът, условията и срокът на продължителността на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН
съдът определи като съобрази вида, характера и тежестта на извършения от ответника акт на
домашно насилие. Съдът намира че така определените по вид и размер мерки за защита от
домашно насилие са достатъчни по обем да осъществят търсената закрила на пострадалото
6
лице и малолетното дете на страните.
Тук е мястото да се отбележи, че производството по ЗЗДН са характеризира като
специално и незабавно средство за съхраняване физическата и психическата
неприкосновеност на лицата – жертви на домашно насилие. То не следва да се използва нито
като средство за уреждане на лични отношения между лица, живели на семейни начала или
с децата, за която цел са предвидени процедурите по чл.127, ал.2 СК, нито с доказателствена
насоченост към предстоящо друго производство.
Х. Г. Х. следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на РС – гр.
Сливница, държавна такса по производството в размер на 25 (двадесет и пет) лв.
С оглед изхода от спора на молителката следва да бъдат присъдени направените от
нея разноски в размер на 360 (триста и шестдесет) лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА Х. Г. Х. , с ЕГН **********, от гр. Ч.б., ул. "С.п." № ..3, да се
въздържа от извършване на домашно насилие над И. И. Г. с ЕГН ********** и малолетното
дете К. Х.ов Х., с ЕГН **********, за срок от 1 (една) година, считано от днес.
ЗАБРАНЯВА НА Х. Г. Х. , с ЕГН **********, от гр. Ч.б., ул. "С.п." № ..3, да
доближава на по-малко от 30 (тридесет) метра пострадалото лице И. И. Г. с ЕГН
**********, жилището на пострадалото лице гр. Б., ул. "Р." № ...., местоработата на
пострадалото лице, намираща се в гр. Б.. бул. „Е. № ...., дома на родителите на пострадалото
лице, намиращ се в гр. Б.. ул.“........ и местата за социални контакти и отдих на пострадалото
лице, за срок от 1 (една) година, считано от днес.
ЗАБРАНЯВА НА Х. Г. Х. , с ЕГН **********, от гр. Ч.б., ул. "С.п." № ..3, да
доближава и контактува с малолетното дете на страните К. Х.ов Х., с ЕГН **********,
извън определения с решение № № 42 от 22.03.2022 г. по гр.д. № 885/2021 г. режим на
лични контакти детето, както и да осъществява повече от три телефонни обаждания към
детето на дено във време, съобразено с ежедневния режим на почивка и учебни занимания
на детето, за срок от 1 (една) година, считано от днес.
Да се издаде заповед за защита в горния смисъл като в нея се впише
предупреждението за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 2 ЗЗДН.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на Х. Г. Х. , с ЕГН **********, от гр.
Ч.б., ул. "С.п." № ..3, ГЛОБА в размер на 500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА Х. Г. Х. , с ЕГН **********, от гр. Ч.б., ул. "С.п." № ..3, да заплати на
държавата, по сметка на РС – гр. Сливница, държавна такса по производството в размер на
25 (двадесет и пет) лв.
7
ОСЪЖДА Х. Г. Х. , с ЕГН **********, от гр. Ч.б., ул. "С.п." № ..3, да заплати на И.
И. Г. с ЕГН **********, жилището на пострадалото лице гр. Б., ул. "Р." № ...., сумата от 360
(триста и шестдесет) лева, представляваща направените от нея разноски по делото.
Препис от решението да се връчи както на страните, така и на РУМВР – гр.
Сливница.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в 7 – дневен срок от
днес.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
8