Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 30.12.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение,първи въззивен състав, в публично заседание
на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Дора Михайлова
Членове:1.Евгения
Генева
2.
Росина Дончева
при участието на секретаря Теодора
Вутева
разгледа докладваното от Генева гр.д.
№ 430/2019г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „О.“ ООД, ЕИК със седалище и
адрес на управление ***,против решение № 52от 27.03.2019г. по гр.д. 0
1072/2018г. на РС-Ихтиман в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати
на ищеца М.Д.Н. сумата 220.90 лв.,представляваща ТВ за м.март 2018 г., сумата
224 евро, представляваща обезщетение и по чл.215 КТ,ведно със законната лихва
от 16.07.2018г. до окончателното плащане на главницата, ,ведно със сумата 450
лв. съдебни разноски,в.т.ч. 50 лв. държавна такса и 324.13 лв.хонорар за вещо
лице. Релевират се оплаквания за процесуална незаконосъобразност и
необоснованост на решението.Съдът базирал изводите си на допълнителната СИО,която била приета в нарушение на чл.199 ГПК-преди
изтичане на срока за депозирането ѝ,в отсъствие на ответника,който бил
лишен от възможност да вземе становище по нея.След запознаване със счетоводната
документация в счетоводството на въззивника,вещото
лице заключило,че сумата 639.56 евро била похарчена от ищеца единствено за
пътни разходи по извършения превоз,игнорирайки факта,че на шофьора се
предоставили три карти за леектронно разплащане,с които да заплаща гориво и лични
разходи,но не и пътни такси.Те се отчитали чрез специално устройство в
автомобила и се фактурирали и заплащали по банков път един или два пъти
месечно;невъзможно било да се заплатят от шофьора с разплащателна карта предварително.Вещото лице не взело
предвид счетоводни документи,доказващи последващо
заплащане на пътните такси от работодателя.Представя нормативен документ Виапас относно начина на плащане на пътни такси в Европа с
легализирани преводни, и повторно депозира приети от първата инднация
пътни и банкови документи на немски език без превод.Иска повторно изслушване на
допълнителната експертиза като заявява,че ще я оспори само при условие,че
вещото лице я поддържа.
Въззиваемата страна оспорва въззивната
жалба като неоснователна.Поддържа,че въззивникът се
домогва да извлече изгода от собствено некоректно процесуално поведение:
не е изпратил представител в с.з. на 13.03.2019г. ,без уважителни причини
и въпреки редовното призоваване, както и без да вземе отношение по експертизата писмено преди
заседанието.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед доводите на страните, настоящият
състав намира въззивната жалба процесуално
допустима,но неоснователна.
С исковата молба се претендира
неизплатено ТВ за м.март 2018г.;част от командировъчни в ЕС за периода от
04.03.2018г. до 22.03.2018г. на осн.чл.15 от Наредбата
за служебните командировки и специализации в чужбина в размер на 224 евро,ведно
с с законната лихва,считано от датата на завеждане на
иска-16.04.2018г.Допуснато е изменение на цената на исоквете:
220.90 лв. за ТВ и 652.13 лв. за неизплатени командировъчни.По делото е безспорно,че
ищецът е в трудово-правни отношеншия с ответното
дружество, за което е представен ТД № 00038/02.03.2018г.,сключен на осн.чл.67, ал.1 К за неопределен срок,по силата на който
работникът е шофьор на теужко товарен автомобил със
задължение да извършва международни превози при месечно ТВ 510 лв. и
командировъчни по 54 евро дневно.не се спори ,че бил комантидирован
за 30 дни непрекъснато,което се установява от Заповед № 44/02.03.2018г. за
командироване в в ЕС за срок от 02.03. до 3112.2018г.Командировката
му била прекъсната поради подадена молба за напускане, видно от заповед №
47/22.03.2018г.Ответникът оспорва твърденито на
ищеца,че последният не бил получил дължимото ТВ за времетраенето на
договора.Бил работил само 20 дни и получил месечното ТВ в размер на 510 лв,но предварително коригирана с дължимите“удръжки“.Сумата
500 евро му била заплатена в брой,за 8което е предстатвен
касов ордер, а също ми била изпратена с пощенски запис сумата 156 лв.;
останалите суми били изтеглени от него с предоставената му разплащателна
карта.Следователно, ответникът не оспорва,че е дължал на ищеца посочените суми
по трудовия договор,но възразява,че ги е погасил,без да конкретизира кои суми
по дебитната карта са изтеглени в изпълнение на претендираните
престации.Съдът е указал на ответника,че е в негова
тежест да докаже извършените погашения.Допусната е експертиза със
задача,формулирана както от ищеца,така и от ответника.Не се е явил представител
на ответника,но предварително е депозирал молба, с която оспорва частта
експертизата само в частта,в която е изчислено ТВ за 21 работни дни вместо за
20.Съгласно основната експертиза за 20 отработени дни се дължат 485.71 лв.,
нетно 376.90 плв.;30 21 дни командировка по 54 евро
дневно се дължи сумата 1134 евро/с левова равностойност 2 220.71 лв.При командирповането работодателят поверил на работника Танккарте 215435 с
цел разплащане на такси при извършване на превозите, от която за периода от
02.03. до 22.03.2018г. били изтеглени 639.56 евро за лични нужди.Отделно на
04.03.2018г. ищецът получил с РКО 300 евроа и на
22.03.2018г. с РКО 200 евро, както и с пощенски запис 156 лв. на
02.05.2018г..Общо получил в брой, по пощата и чрез банковата карта сумата
2384.49 лв.,при което се дължали общо 213.12лв. –без конкретизиране в коя част
сумата погасява задължението за плащане на ТВ и в коя част-задължението за
плащане на командировъчни.вещото лице уточнява,че в ордерите не е посочено
конкретното основание, а така също в отчета за командировъчните липсват
детайли,поради което е приел,че се касае за лични нужди, а не за гориво или
такси.Условията за предоставяне на банковата карта не са регламентирани в
трудовия договор или с отделна заповед.По искане на ищеца е допусната
допълнителна експертиза със задача да установи дали разходите са за лични нужди
или за нужди на работодателя за извършване на превоза.Допълнителната експертиза
,потвърдена от вещото лице и пред въззивната
инстанция,установява,че камионът е тръгнал на 05.03.2018г. от дестинация в
Австрия и е приключил пътуването на 22.03.2018г. също на територията на А..Зареждано
е гориво с картата,предоставена на ищеца общо в размер на 2092.16 евро-тези
разходи са осчетоводени от работодателя по счетоводна сметка
401/доставчици/.Пътните такси за процесния
период,заплатени за превози в А.,възлизат на 343.06 евро.Видно от извлечението
от дебитната карта/л.129/,заверено от работодателя,трикратно е заплащана пътна
такса/на 21.03.,16.03 и 13.03./Следователно,самият ответник е признал,че с
предоставената дебитна карта се заплащат не само личните разходи при
командироването на работника, а също и „производствени“ разходи-гориво и пътни
такси.Доводът,че имало друга регламентация за извършване на превозите в ЕС, е
неоснователен,предвид данните за фактическото положение по процесните
превози относно платените пътни такси.Районният
съд законосъобразно е съобразил,че предвид Наредбата за служебни командировки и
специализации в чужбина,фактическото командироване е от 04.03.2018г. до
22.03.2018г.,при което размерът на обезщетението по чл.215 КТ възлиза но 1026
евро.Твърдението на ответника,че част от изтеглените от дебитната карта суми са
за „лични разходи“, е недоказано, тъй като е изгодно за последния и се базира
само на отметки,направени от него върху представеното банково
извлечение.Единствените суми,получени за „командировъчни“, са платените в брой
с РКО,които включват и платено авансово ТВ.
Настоящият състав споделя фактическите
констатации и правните изводи на районния съд,както по предявените искове, така
и по направените разноски,поради което решението следва да бъде потвърдено.
Въззивникът
следва да заплати на въззиваемата страна
разноските по въззивното производство в размер на 450
лв. за адвокатско възнаграждение,платено в брой съгласно представения договор №
01085/ от 18.04.2019г.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 52/27.03.2019г.
по гр.д. № 1072/2018г. на РС-Ихтиман в частта му, с която „О.“ ООД ,ЕИК. е осъдено да заплати на М.Д.Н. с ЕГН **********
дължимо ТВ за м.март 2018 г. в размер на 220.90 лв., дължимо обезщетение по
чл.215 КТ за командировка за периода от 04.03.2018г. до 22.03.2018 г. в размер
на 224 евро,ведно със законната лихва върху сумите,считано от 16.04.2018г. до
окончателното им плащане; ведно с адвокатско възнаграждение в размер на 450
лв., а така също да заплати на ИРС държавна такса в размер на 50 лв. и
възнаграждение за вещо лице в размер на 324.13 лв.
В останалата част решението е влязло
в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА „О.“ ООД, ЕИК. със седалище и
адрес на управление ***,да заплати на М.Д.Н. с ЕГН **********, с адрес ***,
съдебни разноски за въззивното производство в размер
на 450/четиристотин и петдесет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.