№ 661
гр. Бургас, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Е.а
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500487 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Д. Б. ХР. с ЕГН-********** с адрес:
******** чрез адв.Р.С. Н. от БАК-особен представител,назначен по реда на чл.47 ал.6 ГПК
,подадена срещу Решение № 260250 от 31.12.2021г.по гр.д.№395/2020г.по описа на НРС,с
което ответникът Д. Б. ХР. е осъден да заплати на ищеца КР. Д. С. с ЕГН-********** с
постоянен адрес:******** и съдебен адрес:гр.София,бул.“Княз
Ал.Дондуков“№57А,ап.24/чрез адв-Ж.Е. от АК-София/,сумата в размер на 10 000
лева,представляваща част от вземане в общ размер на 30 000 лева,представляващи
обезщетение за неимуществени вреди,претърпени от ищеца С.,изразяващи се в болки и
страдания,причинени му от настъпило пътно-транспортно произшествие на
22.08.2016г.около 22.30 часа в КК Слънчев бряг,на главната алея срещу хотел „Фаворит“
при управление на МПС –мотоциклет „Ямаха“ с рег.№А5107 В ,при което е получил
следните увреждания: двустранен хемоторакс-излив на кръв в двете плеврални
кухини,разкъсване на черен дроб,излив на кръв в коремната кухина,разкъсване на уретера и
част от бъбречното легенче в областта на левия бъбрек,довело до отстраняване на левия
бъбрек,счупване на крилото на лява хълбочна кост,разкъсно-контузна рана в областта на
лява хълбочна област,травматична дискова херния на ниво петия поясен прешлен-първи
сакрален прешлен,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на
увреждането- 22.08.2016г.до окончателното изплащане.
1
С въззивната жалба е оспорено решението на НРС като неправилно и
необосновано,постановено в разрез със събрания по делото доказателствен материал.
Направен е анализ на доказателствата по делото и установените по делото факти,като се
сочи,че районният съд е достигнал до неправилни изводи относно механизма на инцидента
и причинените неимуществени вреди.Изложени са аргументи в подкрепа на твърдението,че
е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец ,като се
сочи,че той сам е признал,че е шофирал с превишена и несъобразена скорост.Прави се
довод,че по воденото досъдебно производство не е била установена вина на ответника Д.Х.
,в резултат на която ищецът е претърпял средна телесна или друга телесна повреди. Моли за
отмяна на решението на НРС и постановяване на решение от въззивната инстанция,с което
да бъде отхвърлен предявеният иск.При условията на евентуалност моли да бъде намален
размерът на присъденото в полза на ищеца обезщетение,като се отчете съпричиняване на
вредоносния резултат. Няма доказателствени искания,претендира разноски.
Въззиваемият К.С. е оспорил въззивната жалба в депозирания отговор,като също е
направил анализ на събраните по делото доказателства.Счита за несъстоятелни твърденията
на ответника за недоказаност на интензитета на претърпените от него болки и
страдания.Изтъква,че са представени доказателства за множеството телесни повреди,които е
получил ищецът,като по смисъла на НК най-малко две от тях са тежки. Намира,че правилно
районният съд е приел за доказана причинно-следствената връзка между вредата и
деликта,както и че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат,а възраженията на
ответника са останали недоказани и не са изключили отговорността му за неговото
противоправно поведение и за причинените на ищеца болки и страдания. Намира,че
правилно претендираното обезщетение за неимуществени вреди е уважено от НРС в
претендирания от ищеца размер. Моли въззивната жалба да се остави без уважение и да
бъде потвърдено решението на НРС.Няма доказателствени искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззивникът Д.Х., редовно уведомен чрез особения
представител адв.Р.Н., не се явява.Представлява се от адв.Р.Н.,който поддържа въззивната
жалба,няма доказателствени искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззиваемият К.С. се явява лично и с адв.Е..Оспорва въззивната
жалба и моли решението на НРС да бъде потвърдено.Няма доказателствени
искания,претендира разноски.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК БОС установи, че
решението на БРС е валидно и допустимо.
По съществото на спора и въведените оплаквания във въззивното производство, с
оглед събраните доказателства,въззивният съд намери следното:
Пред НРС ищецът К.С. е предявил срещу ответника Д.Х. иск с правно основание
чл.45 ЗЗД и акцесорен иск с правно основание чл.84 ал.3 ЗЗД,като е твърдял,че на
22.08.2016г., около 22.30 часа в КК Слънчев бряг,на главната алея срещу хотел „Фаворит“
при управление на МПС –мотоциклет „Ямаха“ с рег.№А5107 В е настъпило ПТП между
мотоциклета и пешеходец- ответника Д.Х.,в резултат на което ищецът е получил множество
телесни увреждания: двустранен хемоторакс-излив на кръв в двете плеврални
кухини,разкъсване на черен дроб,излив на кръв в коремната кухина,разкъсване на уретера и
част от бъбречното легенче в областта на левия бъбрек,довело до отстраняване на левия
бъбрек,счупване на крилото на лява хълбочна кост,разкъсно-контузна рана в областта на
лява хълбочна област,травматична дискова херния на ниво петия поясен прешлен-първи
2
сакрален прешлен.Ищецът е твърдял,че вината за настъпилото произшествие е на ответника
Д.Х.,който заедно с още трима пешеходци – Русинов,Илиев и Андонов, предприел
пресичане на пътното платно,отляво надясно на посоката на движение на
мотоциклета,управляван от ищеца,на неосветена част от пътя,на нерегламентирано за
пресичане място. Ищецът успял да забележи сравнително късно пешеходците,тъй като били
облечени в тъмни дрехи и участъкът от пътя бил неосветен и веднага предприел опит да
спре,подал звуков и светлинен сигнал, но след като преценил,че няма да успее да спре
своевременно,направил маневра надясно,за да ги заобиколи безопасно. Маневрата е щяла да
даде резултат,но в този момент ответникът Х. ускорил ход напред и ударил странично
предната лява страна на мотоциклета.От сблъсъка ищецът С. загубил контрол над
мотоциклета и тялото му излетяло,в резултат на което е получил сочените телесни
увреждания.Претендирал е осъждане на ответника да му заплати обезщетение за претърпени
неимуществени вреди-болки и страдания в размер 10 000 лева,/частичен иск/
представляваща част от пълния размер на обезщетението- 100 000 лева,ведно със законната
лихва за забава върху главницата от деня на увреждането до окончателното изплащане.
В отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявения иск,като е твърдял,че
ПТП е настъпило единствено по вина на ищеца,тъй като се е движил с превишена скорост от
72 км/ч,при максимално допустима скорост в населено място от 50 км/ч.,в тъмната част от
денонощието водачите на МПС следва да шофират с по-голямо внимание и скоростта им на
движение да бъде съобразена с конкретните пътни условия,за да не се допусне ПТП.Твърдял
е също,че при управление с допустима и съобразена скорост,която не е трябвало да
превишава 43 км/ч, инцидентът не би настъпил, защото водачът би успял да види
пешеходците и да спре безопасно.
Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и отправеното до съда
искане,районният съд е квалифицирал предявеният главен иск с правно основание чл.45 ЗЗД
,а акцесорният иск- с правно основание чл.84 ал.3 ЗЗД.
Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства районният съд е
приел,че е установена причинната връзка между настъпилото произшествие и телесните
увреждания на ищеца. Оплаквания за неправилност на този извод на съда не са наведени и
във въззивната жалба.
Оплакването на въззивника в жалбата е,че районният съд е извършил неправилна
преценка на доказателствата по делото,в резултат на което е достигнал до необоснован
извод,че вината за настъпилото ПТП е изцяло негова,както и че не се е произнесъл по
възражението му,че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като ищецът
преди и по време на произшествието се е движил както с превишена,така и с несъобразена
скорост при управлението на мотор „Ямаха 400“ с рег.№А5107В. От изложените в
оспореното решение мотиви се установява,че районният съд е обсъдил подробно и
задълбочено събраните по делото доказателства,като е достигнал до извод,че настъпилото
ПТП и причинените на ищеца вреди са в пряка причинна връзка с поведението на
пешеходеца Д.Х.,който е предприел пресичане на платната за движение,разделени с
3
непрекъсната линия,в тъмната част на денонощието,на главната алея на КК Слънчев
бряг,която е била неосветена,облечен в тъмни дрехи,не по пешеходна пътека и в
непосредствена близост пред насрещно движещо се МПС- мотоциклет. Съдът е формирал
извод,че вината за настъпилото ПТП е на ответника,а не на ищеца, тъй като превишената
скорост на мотоциклета не е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП,защото
пешеходецът е попадал в опасната зона на спиране на мотоциклета от началния момент на
навлизането му в лентата на движение на мотоциклета и ПТП не би могло да бъде
избегнато,дори мотоциклетът да се е движил със скорост 50 км/ч. Този извод районният съд
е обосновал с приетата по делото САТЕ,която е анализирал в съвкупност с АТЕ,извършена в
ДП, приобщено към настоящото дело.Въззивният съд споделя становището на НРС,като
препраща към изложените в решението мотиви на основание чл.272 ГПК и намира
възражението на ответника,че ПТП е настъпило по вина на ищеца за неоснователно.
Основателно е обаче оплакването във въззивната жалба,че НРС не се е произнесъл по
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца,при
фактически твърдения,че ищецът е допринесъл за настъпването на вредите,тъй като се е
движил с несъобразена скорост. Във въззивната жалба също се прави довод,че ако ищецът се
беше движил със скорост от 43 км/ч ,ПТП е могло да бъде предотвратено чрез аварийно
спиране на мотоциклета. По делото е била приета допълнителна САТЕ,вещото лице по
която е отговорило на въпроса каква е скоростта на движение на мотоциклета
„Ямаха“,при която би могло да бъде избегнато процесното ПТП с аварийно
спиране,предприето от началото на навлизане на пешеходеца в лентата за движение на
мотоциклета и е посочило,че това е скорост не по-висока от 17.6 км/ч. При изслушването
на експерта в съдебно заседание е пояснено,че разликата със скоростта,посочена от АТЕ в
досъдебното производство – 43 км/ч се явява,защото към АТЕ в досъдебното производство е
бил поставен различен въпрос. От приобщената към делото първа АТЕ/л.132-135 на делото
на НРС/, извършена по ДП 304ЗМ2064/2016г. се установява,че вещото лице е отговорило на
въпроса:“Имало ли е обективна възможност за предотвратяването на ПТП?“. Вещото
лице е дало отговор,че е съществувала обективна възможност за предотвратяване на
ПТП,ако след забелязване на пешеходците от около 30-35 метра, водачът на мотоциклета
предприеме аварийно спиране.При видимост около 30 метра,скоростта на мотоциклета не е
трябвало да превишава 43 км/ч или по-малка от нея. Отговорът на този въпрос обаче е
принципен, а не по конкретните параметри на настъпилото ПТП,тъй като в същото
заключение вещото лице е посочило,че когато пешеходецът е бил стъпил на
непрекъснатата разделителна линия,той се е намирал на разстояние около 3 метра от
мястото на удара,а мотоциклетът е отстоял на разстояние 27 метра от мястото на
удара.Тези конкретни данни са обосновали извод на вещото лице,че пешеходецът е попадал
в опасната зона на спиране на мотоциклета от началото на пресичането и от техническа
гледна точка ПТП е било неизбежно. В основното заключение на САТЕ,прието по
делото,вещото лице също е дало отговор ,че не е съществувала техническа възможност за
моториста да предотврати сблъсъка с пешеходеца, защото още от началния момент на
навлизането на пешеходеца в лентата за движение на мотоциклета,пешеходецът е попадал в
4
опасната му зона за спиране. Анализът на заключенията на автотехническите експертизи
води до извод за неоснователността на довода на въззивника,че от АТЕ в ДП е било
установено,че безопасната скорост в конкретния случай е била 43 км/ч. Както се посочи по-
горе,тази скорост експертът е посочил не като безопасна в конкретния случай,а е отговорил
на принципен въпрос в хипотеза на видимост около 30 метра, каквато в случая същият
експерт е посочил,че водачът на мотоциклета не е имал. Безопасна е скоростта ,при която
водачът на мотоциклета би могъл да спре преди мястото на удара,за да бъде предотвратено
процесното ПТП. В конкретния случай съдът приема,че скоростта,посочена от вещото лице
в приетата допълнителна САТЕ по настоящото дело- 17.6 км/ч,при която мотоциклетът би
могъл да осъществи аварийно спиране преди мястото на удара е била безопасната скорост на
движението му.Тази скорост на движение на мотоциклет в населено място обаче е твърде
ниска,поради което ищецът би следвало да има основателна причина по смисъла на чл.22
ал.1 ЗДвП да се движи с такава ниска скорост преди навлизането на пешеходеца в лентата за
движение. Скоростта от 17.6 км/ч в случая не е била съобразена скорост по смисъла на чл.20
ал.2 ЗДвП за мотоциклета,тъй като ищецът не е имал основателна причина да поддържа
такава ниска скорост.При движение със скорост в диапазона над 17.6 км/ч до 50
км/ч,сблъсъкът между мотоциклета и пешеходеца обективно не е могъл да бъде избегнат.
Следва да бъде отчетен и установеният по делото факт,че ответникът Х.,за разлика от
останалите трима пешеходци е продължил да се движи по пътното платно,като по този
начин е препятствал и опита на ищеца да заобиколи безопасно пешеходците.По
гореизложените съображения,БОС намери възражението на въззивника Х. за съпричиняване
на вредоносния резултат от ищеца поради движение на мотоциклета с несъобразена скорост
за неоснователно.
Въззивният съд споделя становището на НРС,че с така определения от районния
съд пълен размер на обезщетението- 30 000 лева и уважаване на частичния иск от 10 000
лева е удовлетворено изискването на закона за справедливо обезщетяване на пострадал от
непозволено увреждане,при обективно и справедливо отчитане на интензитета на
претърпените от ищеца неимуществени вреди въз основа на събраните по делото
доказателства.
Поради съвпадение на правните изводи на двете съдилища,решението на НРС
следва да бъде потвърдено като правилно,законосъобразно и обосновано,а въззивната жалба
да бъде оставена без уважение като неоснователна.
При този изход от въззивното обжалване въззивникът Д.Х. следва да понесе
направените от въззиваемия С. по въззивното производство разноски,които са в размер на
1660 лева/830 лева депозит за особен представител и 830 лева възнаграждение на адвокат
Е./. Въззивникът следва да бъде осъден да заплати държавната такса за въззивното
обжалване в размер на 200 лева по сметка на БОС.
Мотивиран от горното,БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260250 от 31.12.2021г.по гр.д.№395/2020г.по описа на
НРС.
ОСЪЖДА Д. Б. ХР. с ЕГН-********** с адрес: ******** чрез адв.Р.С. Н. от БАК-
особен представител,назначен по реда на чл.47 ал.6 ГПК да заплати на КР. Д. С. с ЕГН-
********** с постоянен адрес:******** и съдебен адрес:гр.София,бул.“Княз
Ал.Дондуков“№57А,ап.24/чрез адв.Ж.Е. от АК-София сумата от 1660 лева разноски по
въззивното производство.
ОСЪЖДА Д. Б. ХР. с ЕГН-********** с адрес: ******** чрез адв.Р.С. Н. от БАК-
особен представител,назначен по реда на чл.47 ал.6 ГПК да заплати на Окръжен съд град
Бургас по банкова сметка: ************** Клон Бургас,BIC: RZBBBGSF сумата от 200
лева,представляваща държавна такса за въззивното обжалване.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок,считано от датата на
връчването му на страните пред ВКС на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6