Мотиви към Присъда № 15 от 26.07.2019 г. по НОХД № 185/2019 година на СвРС
Районна прокуратура гр. Свищов е обвинила С.Р.С. с ЕГН ********** в това, че на 06.05.2018 г. в
гр. Свищов с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление
извършил действия – целувал я по врата, галил я по тялото и по гърба по
отношение на лице навършило 14-годишна възраст – Г.Г.Р. ***, като употребил за
това сила – притискал ръцете ѝ и използвал безпомощното състояние на Р.,
която спяла– престъпление по чл.150, ал.1
от НК.
Производството по делото е по
реда на глава ХХVІІ от НПК - „Съкратено
съдебно следствие”.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа обвинението, така както е било повдигнато с обвинителния акт. Заявява,
че в съдебно заседание подс. С. призна фактите изложени в обвинителния акт и
призна вината си. Тази фактическа обстановка се потвърждава и от останалите
събрани в досъдебното производство писмени и гласни доказателства. Моли съда да
го признае за виновен по повдигнатото обвинение, като предлага да му се наложи
наказание в размер на 2 години лишаване от свобода, което на основание чл.58а
от НК да се намали с 1/3 или предлага лишаване от свобода в размер на 1 година
и 4 месеца. Представителят на държавното обвинение предлага изтърпяването на
това наказание на основание чл. 66, ал.1 от НК да се отложи с изпитателен срок
от 3 години.
Частният обвинител и граждански
ищец чрез особения представител адв.Х.Т. от ВТАК моли съда с оглед направеното
самопризнание на основание чл.371, т.2 от НПК и
събраните доказателства, които го подкрепят, да признае подсъдимия за виновен.
Споделя становището на държавното обвинение за налагане на наказание в размер
на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода с 3 години изпитателен срок. Моли
съда да уважи предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск. Пострадалата
изпитала силна уплаха от преживяното и продължавала да се страхува от сексуално
насилие, изпитвала срам от случилото се, отдръпнала се от социални контакти,
което довело да трайна промяна у психиката ѝ. По делото били събрани
доказателства, от които се установява, че семейството е напуснало населеното
място след извършване на престъплението.
Подсъдимият С.С. признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае събирането на
доказателства за тези факти. Признава се за виновен и изразява съжаление за
извършеното.
Защитникът на подсъдимия адв. Г.
пледира за изясненост на фактическата обстановка. Заявява, че подзащитният му е
извършил престъплението подбуден от чувствата, които изпитвал към пострадалата,
а именно чувство на любов. Първоначално
подсъдимият контактувал с пострадалата единствено чрез социална мрежа. Това
било до тогава, докато същият една вечер не употребил алкохол, вследствие на
което задръжките му паднали. Моли съда при определяне на наказанието да приложи
разпоредбата начл.55, ал.1, т.1 от НК – изключително вината обстоятелство, а
именно състоянието му на влюбеност. Предлага наказанието да бъде в размер на 6
месеца лишаване от свобода. Относно предявения граждански иск, счита, че е
недоказан. Никъде в данните от делото не се съдържала информация за изпитван от
пострадалата страх и тревожност в бъдеще да бъде обект на сексуално насилие,
Липсвали и доказателства, че същата е изпитвала срам от близки и познати от
случилото се, както и че се е отдръпнала от своите социални контакти. Счита, че
искът следва да се уважи до сумата от 400 лева, като до размера от
10 000лева се отхвърли като неоснователен.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.Р.С. е роден на ***
***, с постоянен адрес ***, български гражданин, със средно образование, не
работи, неженен, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият С. живее на
горепосочения адрес. Двамата с пострадалата Р. се познавали от ранното си
детство, защото били в родствени отношения. Р. живеела сама с брат си в къща на
ул.“*в гр.Свищов. Двамата се грижили сами за себе си, тъй като майка им била
починала, а баща им работел в чужбина. На същата улица в близост до дома на
пострадалата живеел подъсдимият. Р. и С. поддържали отношения на познати лица.
На 14.04.2018г. подс. С. започнал
да изпраща съобщения на пострадалата посредством приложение на Facebook-
„Месинджър“, с които я приканвал да се срещнат. В съобщенията той искал след
полунощ пострадалата да отиде до детска градина. Предлогът му бил, че трябвало
да му върне дадена тонколона. Р. отказала и заявила, че ако иска обвиняемият
трябва да отиде в дома й, за да я получи. В хода на разговора чрез съобщения Р.
казала на обвиняемия, че е излязла пред дома си, за да го срещне, но не го
вижда. Подс.С. я накарал да слезе в избено помещение, където всъщност я чака. Р.
написала съобщение на подсъдимия, че отказва да слезе.
С. я предупредил, че ако не слезе
до 2:20 часа ще си тръгне, но ще запомни това. Пострадалата се прибрала в дома
си и не слязла в мазата.
Вечерта на 05.05.2018г„ постр.Р.
излязла на разходка с приятелката си - св. Д.Р.. Около 21:30 часа тя видяла, че
в съседна къща пред самия дом са се събрали познати хора, които празнували и
употребявали алкохол. Сред тях били и подс.С., св.А., св. А. и други
лица. С. знаел от св. Р.- брат на пострадалата, че ще бъде на рожден ден
този ден и сестра му ще е сама. Двете момичета били на центъра на гр.Свищов и
към 23:00 часа тръгнали да се прибират. Пострадалата видяла на слизане от
таксиметров автомобил, че пред къщата на „М.“, където преди това били подс. С.,
св. А. и св. А., все още стояли там. Пострадалата се прибрала в дома
си и оставила входната врата отключена, защото брат й нямал ключ. Обула долнище
на пижама и тениска и си легнала към полунощ. След това заспала.
Междувременно подс. С. и св. А.
отишли с такси в бар „Адиктед“. Подсъдимият бил силно опиянен. После двамата
отишли в дискотека „Джу Бокс“. Там употребили голямо количество алкохол и се
напили. По-късно напуснали дискотеката, след като охранителите изгонили
подсъдимя и се отправили към питейно заведение „Адмирал“ . Там също пили
алкохол. Около 04,00 часа на 06.05..2018г. С. и А. тръгнали да се
прибират. Подс.С. си купил цигари от магазин „Нон-стоп“ до хотел „Дунав“.
Разделил се със св. А. и си тръгнал по посока пл.“Велешана“. Вместо да се
прибере в дома си, той се отправил към дома на постр. Р.. Влязъл през
незаключената входна врата и се отправил към нейната стая, която знаел.
Пострадалата в този момент спяла. Подс.С. събул дънките си и легнал по тениска
и боксерки върху пострадалата. Както спяла тя усетила, че някой я държи за
ръцете и ги притиска надолу. Р. усетила и, че мъжът я целува по врата и се
опитва да събуе пижамата й. Пострадалата започнала да се съпротивлява, като
блъскала с крака, тъй като ръцете й били притиснати. Мъжът продължил да я
опипва по тялото и гърба, а Р. се разкрещяла. Тогава той й казал: „Викай
колкото искаш, няма кой да те чуе“. В един момент пострадалата си освободила
ръцете си и блъснала мъжа. После го ритнала в слабините. Това го накарало да се
отдръпне. Р. скочила от леглото и светнала лампата. Видяла, че срещу нея в
нетрезво състояние по тениска и боксерки стои подс. С.. Р. възмутено го
попитала защо прави това, тъй като са братовчеди, но подсъдимия отвърнал, че не
я счита за братовчедка. Тогава той си обул дънките и излязъл от стаята. Р. чула
хлопване на врата и си помислила, че подсъдимият си е тръгнал. Тогава излязла в
коридора и светнала лампата. Искала да се свести от преживяното, като се
напръска с вода. Когато светнала осветлението Р. видяла, че в друга стая стои С.
съблечен гол до кръста. Тя много се уплашила и решила да го омилостиви. Отишла
при него и двамата изпушили една цигара. Тогава Р. решила да избяга от къщата.
Боса, по пижама и тениска тя тръгнала към входната врата, но видяла, че
обвиняемият е след нея. Тя много се уплашила и се опитала да излезе. Вратата
била заключена и в първия момент пострадалата не успяла. Накрая завъртяла
ключалката, отворила вратата и побягнала на улицата. Отишла до един съсед,
чукала на вратата му, но той не отворил. После притичала до човека, където се
веселил предната вечер подсъдимия, но и там не могла да влезе. Тогава Р. се
обадила по телефона на св. A. М. и й казала да предаде на брат й,
който бил със сина на М. да изпрати св. Р. да се прибира. Р. плачела
и обяснила, че се намира пред дома на баба си, но не може да влезе, защото е
заключено. Св. A. М. и св.A. М. отишли и намерили
пострадалата. Тя била на улицата по пижама, боса и по тениска. Цялата треперела
и плачела. М. я прибрали в дома си. Там тя разказала какво й се е случило- а
именно, че С. е легнал върху нея докато спи и започнал да я целува и опипва по
тялото и гърдите, събут по боксерки. Пострадалата разказала на A. и A. М., че С. я притискал за ръцете и й казал да не крещи, защото
няма кой да я чуе. След много позвънявания пострадалата успяла да се свърже и с
брат си, когото помолила веднага да се прибере в къщи и да провери дали С. е
още там. Свидетелят веднага отишъл. Часът бил около 05,00 часа. Р.
установил, че С. си е отишъл.
Още в същата сутрин Р. отишла
заедно с приятелката си св. Р. в РУ- Свищов и съобщила за случилото се.
Св. Л. и св. П.- полицейски служители потърсили подсъдимия. Той
признал пред двамата свидетели, че в нетрезво състояние през отключената входна
врата влязъл в дома на Р.. След това легнал върху нея докато спи, притиснал й
ръцете и започнал да я целува по врата. С. разказал, че притиснал Р. за ръцете
и тя в един момент се събудила. Започнала да вика и го отблъснала. Впоследствие
в коридора на къщата й, той отново я приближил, но Р. избягала.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от направеното от подсъдимия самопризнание, както и от събраните по
досъдебното производство гласни и писмени доказателства и веществени
доказателствени средства: обяснения на обвиняемия, дадени в хода на досъдебното
производство и направеното признание по реда на чл.371, т.2 от НПК, показанията
на свидетелите, протоколи за очни ставки, протокол за освидетелстване на лице,
протокол, протокол за доброволно предаване, свидетелството за съдимост, данните
за личността на подсъдимия, характеристична справка, декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние.
Съдът кредитира изцяло всички
събрани и приложени по делото доказателства, както и доказателствата събрани в
хода на досъдебното производство, прочетени и предявени на страните по реда на чл.283 от НПК. Съдът кредитира направеното от подсъдимия в съдебно
заседание самопризнание, одобрено от съда по реда на чл.372,
ал.4, във вр. с чл.371, т.2 от НПК, тъй като то се припокрива изцяло с доказателствата по делото
и установената фактическа обстановка. Съдът
кредитира изцяло показанията на всички разпитани по делото свидетели, тъй като
същите са логични, последователни, вътрешнонепротиворечиви и кореспондират помежду
си. В показанията си пострадалата Р. излага последователно механизма на
извършване на инкриминираното деяние. При анализа на заявеното
от пострадалата съдът не констатира противоречия, поради което кредитира
показанията й изцяло. От съществено значение за формиране на изводите на съда са
показанията на свидетелите А.М., A. М., чиито възприятия са
от пострадалата непосредствено след деянието, както и на Д.Р. и Е.Р.,
които възприели фактите и обстоятелствата, за които свидетелстват от разказа на
пострадалата няколко часа по-късно. Тези свидетели разкриват и преките си
впечатления за вида и състоянието, в което се е намирала пострадалата Р., като
твърдят, че била много изплашена и била паникьосана. Съдът
кредитира изцяло и показанията на свидетелите И.П. и В.Л., пред
които няколко часа след деянието подсъдимия изложил идентична с пострадалата
фактическа обстановка. В хода на съдебното следствие подсъдимия не дава
обяснение по случая и се признава за виновен. В хода на досъдебното
производство същият е да обяснения и твърди, че бил пиян. При преценка на
обясненията на подсъдимия, съдът взе предвид, че освен важен източник на
доказателства в наказателното производство, същите са и основно средство за
упражняване на правото на защита на обвиненото лице. В този смисъл ги подложи
на внимателна проверка и съпоставка и с другите събрани по делото годни
доказателства. Разпитаните по делото свидетели М.А. и Ф.А. потвърдиха, че действително подсъдимия в процесната нощ е употребил
алкохол. Първоначално същият отрекъл да извършвал каквито и да било действия
спрямо пострадалата. По делото има извършени очни ставки между пострадалата и
подсъдимия, както и такива между подсъдимия и свидетелите – полицейски
служители, в които подсъдимия признава част от изложените факти.
Ето
защо и с оглед на установената в хода на съкратеното съдебно следствие
фактическа обстановка и съобразно разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, съдът
прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимия е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по по чл. 150, ал. 1 от НК.
От
обективна страна по делото безспорно се установява, че подсъдимият осъществил
изпълнителното деяние на двуактното престъпление: извършил е блудствени
действия –целувал я по врата, галел я по тялото и по гърба, като същата е
навършила 14 годишна възраст – била е на 19 години; осъществил е принудата,
изразяваща се както в употреба на сила като притискал ръцете ѝ, така и
използвал безпомощното ѝ състояние, тъй като пострадалата спяла. Налице
е третата особеност на деянието от обективна страна- блудството е осъществено
против волята на пострадалата.
От
субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно, при пряк умисъл,
обективиран в конкретните му действия. Същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е
искал настъпването на тези последици. Той
е съзнавал, че извършваните действия са от естество да възбудят и удовлетворят
полово желание и че пострадалата не е съгласна да участва в блудствените
действия, поради което съзнателно е употребил сила и използвал безпомощното
ѝ състояние, тъй като тя спяла. Описаните действия на полово
посегателство, извършени от подсъдимия обективират и наличието на специалната
цел, която законът изисква, за да е осъществен фактическия състав на
престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК - да се възбуди или удовлетвори полово
желание, без съвкупление, каквато е била и целта на дееца.
За
престъплението по чл. 150, ал. 1 НК е предвидено наказание лишаване от свобода
от 2 до 8 години. Доколкото производството по делото е протекло по реда на
гл.27 от НПК- "съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК”, то в случая при определяне вида и размера на наказанието и съгласно чл.
373, ал. 2 НПК, съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл. 58а НК.
При
индивидуализиране на наказанието, съдът не отчете отегчаващи отговорността
обстоятелства. Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете
чистото съдебно минало на подсъдимия и съдействие за разкриване на обективната
истина в хода на досъдебното производство. Ето защо на подсъдимия С.С. следва
да се определи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства в
съответствие с разпоредбите на чл. 54 и чл. 36 от НК. Съдът намира, че
смекчаващите обстоятелства по отношение на подсъдимия не са многобройни по
смисъла на чл.55 от НК, поради което тази разпоредба не следва да се прилага
при определяне на наказанието му. Този превес обуславя определяне на наказание
лишаване от свобода в размер към минималния, а именно 2 години. С оглед
императивната разпоредба на чл. 58а, ал.1 от НК съдът намалява така
определеното наказание с една трета, при което окончателното наказание, което
следва да изтърпи подсъдимия С.С. е в размер на една година и четири месеца
лишаване от свобода. Съдът намери, че са налице предпоставки за приложение на
чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като наложеното наказание е лишаване от свобода е под
три години и лицето е неосъждано към момента на извършване на деянието. Според
съда за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъдения не е наложително той да изтърпи наложеното му наказание ефективно.
Самият факт на осъждането, под страх, че при ново престъпление в изпитателния
срок отложеното наказание лишаване от свобода ще бъде изтърпяно, е достатъчен,
за да се въздейства предупредително и възпитателно върху подс. С.С. и да се
мотивират очаквания за постигане на целените промени в съзнанието му към
спазване на законите и добрите нрави. Като взе предвид всички обстоятелства,
свързани с личността на дееца, съдът намери, че напълно достатъчен за подс. С.С.
е изпитателен срок от три години, който е в съответствие с изискването на чл.
66, ал. 2 от НК да не надвишава с повече от три години срока на наложеното
наказание лишаване от свобода.
По предявения и приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск, съдът намира
следното:
Искът, предявен от пострадалата и
допуснат за съвместно разглеждане в наказателното производство е основателен. С
действията си, за които подс. С. бе признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК,
той е осъществил и деликт по чл. 45 от ЗЗД и е причинил неимуществени вреди на
пострадалата от деянието. Резултатът от непозволеното увреждане е в пряка
причинна връзка с неговото противоправно и виновно поведение. Поради което ѝ
дължи обезщетение за причинените болки и страдания.
Неимуществените вреди, причинени
от подсъдимия и понесени от пострадалата са били особено интензивни към момента
на осъществяване на действията му в ранните часове на 06.05.2018 г. Пострадалата
е изпитала внезапен стрес, физическо въздействие в областта ръцете, целувки в
областта на врата. Осъзнаването на пострадалата - "Аз тогава започнах да
крещя…Ритнах с крак в слабините и успях да избягам.", отразява
действителните й преживявания. Тя не е могла да знае каква е целта на
подсъдимия, но е усещала, че засяга половата ѝ неприкосновеност. Същата
изпитала застрашеност и усещане за паника,
защото търсила помощ в съседни къщи, но не намерила, звъняла на своя брат,
който не й вдигнал телефона, най-сетне се свързала с други свои роднини, които
й оказали подкрепа. Налагането на престъпната воля на подсъдимия, повторното му
събличане му гол до кръста, очертават нарастващ интензитет на понесените от
пострадалата психически страдания.
Пряка последица от въздействието
на подсъдимия е психотравма, причинена на пострадалата, чието действие от
доказателствата по делото се установява е продължило няколко дни след деянието.
В тези дни в обичайния начин на живот на свидетелката настъпили промени, а
именно било я страх да излиза от дома си. Когато правела това, тя била
придружавана от своя брат. По делото не се представиха други доказателства, че
в по-продължителен период същата е изпитвала страх, затворила се е в себе си,
ограничила е социалните си контакти, в каквато насока бяха изложени твърдения.
От показанията на св. Р. се установява, че пострадалата единствено е спряла
отговаря на подсъдимия и му блокирала телефона.
Размерът на дължимото обезщетение
за претърпените неимуществени вреди съдът следва да определи съобразно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД - определя се от съда по справедливост. Съобразявайки
характера и тежестта на причинените от подсъдимия на пострадалата болки и
страдания, съдът намира, че обезщетението им е възможно при уважаване на
претенцията в размер на 1000лв. В този смисъл съдът отчете, че за преодоляване
на психическите травми свидетелката е била подпомогната от своите близки. Съдът
счете, че в горницата до 10 000лв. искът е завишен и недоказан.
Изложените съображения налагат подсъдимият
да бъде осъден да заплати на пострадалото лице вреди в размер на 1000 лева, представляващи причинени
в резултат на престъплението му неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от датата на деянието – 06.05.2018г. до окончателно изплащане на сумата, като
за разликата от 1000 лева до 10000 лева искът е неоснователен и съдът го
отхвърли.
Подсъдимият бе осъден да заплати
по сметка на Районен съд Свищов ДТ в размер на 50,00 лева върху уважения
граждански иск, както и 5,00 лева такса за издаване на изпълнителен лист.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: