Решение по дело №7354/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5059
Дата: 18 ноември 2024 г.
Съдия: Роси Петрова Михайлова-Маркова
Дело: 20241110207354
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5059
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА-

МАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА
Административно наказателно дело № 20241110207354 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на „*********, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Слатина“, ж.к. „СПЗ Слатина“, ул. „Проф. Цветан
Лазаров“ №13, склад 45, представлявано от управителя Св.Н.Т., чрез пълномощника си адв.
М. В., срещу наказателно постановление /НП/ № 750797- F740340/19.01.2024г., издадено от
Ст.Д.- началник отдел „Оперативни дейности“- София, дирекция „Оперативни дейности“ в
ГД „Фискален контрол“ на Централно управление на Национална агенция по приходите /ЦУ
на НАП/ гр.София, с което на жалбоподателя „********* е наложена имуществена санкция в
размер на 8302 лв. на основание чл. 278б, ал.3 ДОПК за нарушение на чл.127и, ал.1 ДОПК.
С жалбата се твърди, че наказателно постановление е незаконосъобразно,
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, несъобразяване с
материалния закон и несъответствие с целта на закона и като такова следва да бъде
отменено. Навеждат се твърдения за некомпетентност на административнонаказващия
орган, за нередовна процедура по връчването му, както и за нарушение на чл. 42, ал.1, т.3 и
чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН като не било споменато мястото и датата на извършеното
нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адв. В. с приложено по делото пълномощно. Иска от съда да отмени
1
издаденото наказателно постановление на посочените в жалбата основания. Претендира
разноски като представя списък с разноски и договор за правна защита и съдействие, в който
е описано като платено в брой възнаграждение и същия служи за разписка за това.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява лично, представлява се от юрк.
Й., който представя на съда справка за извършени нарушения и предупреждение, издадено
към жалбоподателя по друг АУАН. Оспорва жалбата и доводите в нея. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства намира за установено следното:
На 18.10.2023г. в 13:50ч., св. Т. В.- главен инспектор по приходите в НАП, ЦУ на
НАП, извършил проверка на адрес гр. София, ул. „Проф. Цветан Лазаров“ № 13, СТ
„Слатина Булгарплод“, склад № 45 стопанисван от „********* във връзка с осъществен
ВОП на стоки, по съставен на ГКПП Видин- Дунав мост 2, протокол
№050902793025_1/16.10.2023г. Превозваната стока, съобразно изготвения протокол била:
Ябълки, круши и дюли, пресни: круши 22 000.00кг., като за стоката обект на ВОП нямало
данни за предварително деклариране на превоза до влизане на транспортното средство на
територията на страната. Съгласно представена фактура с №F230090787/16.10.2023г.
стойността на стоките била 10612,80 евро. Свидетелят В. установил липсата на
предварително деклариране на ВОП и приел, че е налице нарушение на разпоредбите по чл.
127и, ал.1 от ДОПК и на това основание на 18.10.2023г. издал АУАН.
Актът бил връчен на управителя и представляващ дружеството Светлин Тасев.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН били депозирания възражения по така съставения
АУАН, в които наказаното лице релевирало доводи, подкрепящи заявеното в настоящата
жалба.
Въз основа на така съставения АУАН, от Ст.Д. е издадено процесното НП, в което
при идентично описание на установените факти е констатирано извършено нарушение,
което е квлифицирано като такова по чл. 127и, ал.1 ДОПК и на основание чл. 278б, ал.3
ДОПК на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 8302 лв.
От приложените по делото доказателства се установява, че въз основа на заповед
№ЗЦУ -1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП в т. 1.8 началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НААП, какъвто е Ст.Д., съгласно ЗАповед №441/16.06.2023г., са
упълномощени да издават НП за нарушения на чл. 278б ЗДДС, а със същата заповед в т. 2.1
на органите по приходите е вменено да съставят АУАН за нарушения, регламентирани в
2
ДОПК. В тази връзка съдът намира изложените възражения на жалбоподателя в тази насока,
чене намират почва и следва да бъдат отхвърлени.
Приобщените по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства
посочват недвусмислено фактите по делото. Свидетелят В. в съдебно заседание, макар и в
минимално количество дава информация за факти и обстоятелства касаещи предмета на
делото и съдът ги кредитира .
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на св. В., както и въз основа на писмените доказателства, приобщени към
доказателствения материал на основание чл. 283 НПК.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема
следното:
Настоящия състав на съда констатира, че жалбата е процесуално допустима,
изхожда от легитимирано за това лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен
срок срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество, жалбата е основателна, като
съображенията на съда в тази насока са следните:
Съдът счита, че актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи предвид вече
коментираните по - горе заповеди, приложени по делото и приети като писмено
доказателство.
С оглед защита правата на нарушителите, законодателя изрично е предвидил
изчерпателно изброени реквизити, които следва да съдържа АУАН, а съответно и НП при
ангажиране на администратвинонаказателната му отговорност. В конкретния случай
наказателното постановление, а и в съставения АУАН, съдът намира, че не е отразено точно
и ясно времето и мястото на извършване на нарушението, за да може субектът на
отговорността да установи фактите на твърдяното нарушение. От съдържанието на
отразеното в процесния акт остава неизяснен фактът кога точно администартивно-
наказващият орган твърди, че е извършено вмененото му нарушение. В НП не е посочено
ясно и точно датата, на която се твърди, че е извършено нарушението. Посочена е датата, на
която е извършена проверката на дружеството – жалбоподател, споменат е и протокол
№050902793025_1/16.10.2023г., съставен на ГКПП Видин- Дунав мост 2, но никъде повече
не е уточнена датата, на която АНО е установил, че е извършено нарушението. Съдът
намира, че за издаването на процесния акт, АНО е длъжен да посочи конкретния момент, в
който е извършено, предвид характера на вмененото му нарушение, което е именно
неизпълнение на конкретен срок за деклариране, което го прави факт от основополагащо
значение за вменената му администратвинонаказателна отговорност.
3
Текстът на чл. 127и ал.1 ДОПК гласи, че „получателят или
купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига
последователни доставки на стоки предварително декларира данни за всеки отделен превоз
до влизане на транспортно средство на територията на страната и потвърждава
получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането й на
мястото на получаване/разтоварване". От така установените в хода на производството
факти, съдът не намира доказателства, а и АНО не е извършил самостоятелна проверка,
която категорично да доказва, че посочения в чл. 127и от ДОПК срок, а именно до деня,
следващ деня на пристигането на мястото на получаване е спазен, същия дори не може да
бъде установен, предвид неясното му посочване в процесния акт.
В текста на чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и
реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с
висок фискален риск на територията на Република България е посочено, че:
"при всеки отделен превоз на СВФР, който започва от територията на друга държава -
членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната, получателят или
купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига
последователни доставки на стоки предварително декларира данни за превоза до влизане на
транспортно средство на територията на страната. Декларирането се извършва чрез
подаване по електронен път на данни съгласно приложение № 1 по реда на чл. 48". От
посоченото дотук съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производството наказващият орган не е изпълнил императивно вменените му задължения
съобразно чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН като не е посочил ясно и точно кога твърди да е
пристигнала стоката, и съответно кога точно е срокът за декларирането , който се твърди
да е нарушен.
Настоящия състав на съда намира, че допуснатото нарушение е съществено и пряко
засяга правото на защита на субекта на отговорността, а също така не може да бъде
санирано от съда.
В заключение, съдебният състав намира, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения и като такова то
следва да бъде отменено.
При този изход от делото съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК
правото на разноски възниква в полза на жалбоподателя, получил правна помощ и
съдействие на основание договор за правна помощ и съдействие. Адв. В., преупълномощена
от адв. В., е депозирала искане за присъждане на разноски, като е представила копие на
договор за правна помощ и съдействие и списък за направените разноски в размер на 1200
4
лв.
Предвид депозираното от АНО възражение за прекомерност, съдът съобразно чл. 7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и предвид развилото се в две заседания дело, с неголяма фактическа и
правна сложност, намира претендирания разход от 1200 лв. за прекомерен, поради което на
основание тук посочения текст на Наредбата, присъжда в полза на жалбоподателя сума в
размер на 1100 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
съдът


РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 750797- F740340/19.01.2024г., издадено от
Ст.Д.- началник отдел „Оперативни дейности“- София, дирекция „Оперативни дейности“ в
ГД „Фискален контрол“ на Централно управление на Национална агенция по приходите
гр.София, с което на жалбоподателя „*********, ЕИК ********* е наложена имуществена
санкция в размер на 8302 /осен хиляди триста и два/ лв. на основание чл. 278б, ал.3 ДОПК
за нарушение на чл.127и, ал.1 ДОПК като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ТД НАП да заплати в полза на „********* сумата от 1100 /хиляда и сто/
лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5